По оном страшилищном солнца от запад восхождения тогива хоче да са закличи покаяние врата на вси человеци, почто ни на единаго грешника покаянието Бог не че приема, ала возможно е за буде освен них, що са у вяра родили. И тако изволил лъжепророк Божий да покаже, како покаяния врата стоят на запад и толкова са сеги широк, почто от единаго затвора их до другаго сравнява са далекост четиридесят години пут. И от создане света никоги не са заключени, но всякоги пред грешници человеци отворени стоят. Ала тогива, коги са закличат, и вернии, и невернии ща наченат горко да плачат и да са грижат зарад спасение свое. Ала е напусто тогива покаянието на грешниците.
Попитан бил Мохамед: „Ами в тие дни, коги излезе солнцето от запад, тогива скоро ли хоче да буде скончание света?“ А он отговорил: „След петдесят години.“ Почто близо при край скончания света, тогива като ще са срещнат двоица старци, и хочут да са питат един другии: „Коги са роди ти?“, а он ще отговори: „Тогива са родих аз, когито солнцето от запад изхождаше.“ Ала оний человек, що ке отговори, он хоче да буде брадом побелял, та от това е возможно да познайш, како оний человек има петдесят години. И това после рече пророк, како Дабетуларъз освен первое дохождание свое и още два пути требва да са яви на свето пред скончание света.