Крайбрежната чайна

Епилог

В градината на крайречното шато, заобиколени от пролетни цветя, опитахме шоколадовата тарта с малини, която бяхме приготвили. След седмица обучение в сладкарското училище на мадам Неон, сега жънехме наградата на своя труд.

Адам се усмихна, докато четеше списанието на дивана на Кат.

— Курсът звучи невероятно. Как стана така, че не ми донесе нищо? Огладнях, само докато го четях.

— Тези тарти нямаше да изтраят пътуването. Всъщност нямаше да изтраят и пет минути с мен и Лети. Но не се притеснявай, всичко е тук вътре — тя посочи главата си. — Ще направя за теб и Зоуи следващия уикенд.

Тя седна и се обърна към него. Той я прегърна и я целуна нежно по косата.

— Предполагам, че мога да почакам — пошегува се той.

— А що се отнася до мястото, където живее Серафин, ще го видиш сам достатъчно скоро.

Бяха се разбрали да посетят Серафин и Карла в началото на есента в новата им къща в Бордо. Зоуи не беше спряла да говори за пътуването, а Лео за самолета.

Серафин си беше намерила работа в гимназия в града, а Карла беше отворила собствена пекарна наблизо. Серафин беше казала на Кат още по време на сватбата, че двете с Карла ходят у родителите й за обяд в неделя всяка седмица, но фактът, че са се преместили извън селото, й бе дал глътка въздух. Противно на всички очаквания, Гийом беше този, който останал в селото, където работел в сервиз за мотори и репетирал с нова банда.

Чарли и Юън също бяха поканени в Бордо, но в момента бяха твърде заети. Чарли се готвеше за откриването на „Купола“ — новия й ресторант, и се молеше гурме критиците да са благосклонни. Беше заета и с някои промени в жилището на Юън, в това число (след като намери чифт чисто нови обувки с висок ток на парцали) и кучешка къщичка навън за Багел. Въпреки заетото си ежедневие Чарли и Кат намираха време да се срещат всяка събота следобед в „Крайбрежната“ — свещено събитие, от което Юън и Адам стояха настрана. Там те си говореха над порция кифлички — време, което бе скъпоценно и за двете им.

Кат стана и отиде в кухнята, за да сложи чайника, като остави Адам да прелиства останалата част от списанието. Докато чаят се вареше, тя взе млякото от хладилника. На вратата му, сред откъснатите от списания рецепти и рисунки на Лео, беше забодена картичка със снимка на поле с лавандула отпред. Тя свали магнита, с който беше прикрепена, и я обърна.

Вътре красивият ръкопис гласеше:

Кат,

Дали тук във Франция, или у дома в чайната, ти носиш слънце в живота ми. Това, което може би неосъзнаваш е, че по един или друг начин, винаги си го правила.

Благодаря ти, че намери начин да ми простиш.

Твоя приятелка,

Лети

Кат избърса една сълза и сложи картичката обратно.

Здравейте,

Надявам се ви е харесала срещата с Кат, Чарли, Лети и Серафин в „Крайбрежната чайна“. Всички тези жени са запалени по сладкарството и това е едно от нещата, които ги обединяват. Ето няколко рецепти на сладкишите и лакомствата, които спомогнаха за формирането на взаимоотношенията им, така че да можете да ги споделите с вашите собствени приятели и семейства.

Щастливо печене (и варене на чай!)

С любов,

Ванеса