Две

Докато стигнат до конюшните, единствената тревога на Алек бе да не се препъне в тъмното. Луната беше почти наполовина, а ловните гори на замъка се простираха като черно море през долината. По това време дори светлините на Прага се бяха размили до едва видима мъглявина.

Щом видя самохода, от устните на Алек се откъсна лек вик.

Извисяваше се над покрива на конюшните, а двата му метални крака потъваха дълбоко в пръстта на яздитната площадка. Изглеждаше като някое от дарвинистките чудовища, дебнещо в мрака.

И това не беше някоя от тренировъчните машини — беше си истинска военна машина — Циклоп Буреход. В предната долна част беше монтирано артилерийско оръдие, а от главата му — голяма колкото цяла стая, стърчаха късите дебели носове на две картечници Спандау.

До тази вечер Алек беше управлявал само невъоръжени бръмбарчета и четирикраки тренировъчни корвети. Въпреки че е на прага на шестнадесетата си годишнина, майка му винаги бе настоявала за това, че е прекалено малък за бойни машини.

— Трябва да пилотирам това? — чу Алек как се пречупва собственият му глас. — Старото ми бръмбарче не стига и до коляното на тази машина!



Тайното измъкване

Ръката на Ото Клоп, облечена в ръкавица, го потупа тежко по рамото.

— Не се бойте, млади ми Моцарте. Аз ще съм до вас.

Граф Волгер викна на някого в машината и двигателите се събудиха за живот, разлюлявайки земята под краката на Алек. Лунната светлина потрепери върху влажните листа на камуфлажните мрежи, опънати върху Бурехода, а от конюшните се донесе нервният ропот на конете.

Люкът в долната част на машината се отвори рязко, отвътре изпадна стълба, направена от вериги и се разгъна чак до долу. Граф Волгер я хвана, спря люлеенето и постави ботуш на най-долното метално стъпало, за да я задържи неподвижна.

— Млади господарю, ако обичате.

Алек се загледа в машината. Опита се да си представи как ще направлява това чудовище в тъмното, блъскайки се в дървета, сгради и други неща, имали нещастието да попаднат на пътя му.

Ото Клоп се наведе близо до него.

— Баща ви, ерцхерцогът ни отправи предизвикателство — на мен и на вас. Иска да имате готовност да управлявате всяка машина на служба в Кралската стража, дори посред нощ.

Алек преглътна. Татко винаги казваше, че със задаващата се на хоризонта война, всеки от членовете на двора трябва да е подготвен. А имаше логика в това да започне обучението си, докато майка му беше далеч от къщи. Ако Алек се разбиеше със самохода и най-лошите рани щяха да заздравеят преди принцеса София да се върне.

Но Алек все още се колебаеше. Люкът на ръмжащата вече машина му приличаше на челюстите на гигантски хищник, навел се да откъсне парче плът от жертвата си.

— Ние, разбира се, не бихме могли да Ви принудим насила, Ваша Светлост — обади се граф Волгер с нотка на веселие в гласа. — Винаги можем да обясним на баща ви, че сте бил твърде уплашен.

Не се страхувам. — Алек сграбчи стълбата и се заизкачва. Острите като зъбите на трион стъпенки се впиваха в ръкавиците му, докато се набираше покрай шиповете, монтирани по долната част на корпуса, които възпираха нежелани посетители да се качат вътре. Пролази в тъмния търбух на машината, миризмата на керосин и пот запълваше ноздрите му, а ритъмът на двигателите отекваше в костите му.

— Добре дошли на борда, Ваше височество — каза един глас. Двама мъже го чакаха в кабината на артилеристите, а каските им проблясваха в тъмата. Екипажът на един Буреход включваше петима души, спомни си Алек. Това не беше някакво си дребно триместно бръмбарче. Едва не забрави да отвърне на поздрава им.

Граф Волгер беше малко зад него на стълбичката, затова Алек продължи да се изкачва към командната кабина. Зае пилотското място, закопчавайки коланите, докато Клоп и Волгер влизаха след него.

Постави ръце на контролните лостове, за да почувства невероятната мощ на машината, потрепваща под ръцете му. Беше странно, като си помислеше, че тези малки ръчки могат да контролират огромните стоманени крака на самохода.

— Пълна видимост — каза Клоп, отваряйки до край визьора. Прохладният нощен въздух се разля в кабината на Бурехода, а луната освети дузини ключове и ръчки.

Четирикраките корвети, които беше пилотирал преди месец, имаха само лостове за управление, уред за измерване на горивото и компас. Но сега пред него бяха наредени безброй стрелки, които потрепваха като мустаците на изнервен котарак.

За какво служеха всички тези неща?

Отмести очи от контролния пулт и се взря през визьора. Разстоянието до земята го замайваше, сякаш гледаше надолу от върха на сеновала и се канеше да скача.

Началото на гората беше само на двадесетина метра. Наистина ли очакваха да пилотира тази машина през наредените нагъсто дървета и заплетените корени… през нощта?

— Когато пожелаете, млади господарю — каза граф Волгер и вече звучеше отегчен.

Алек стисна зъби, решен да не дава повече поводи за забавление на графа. Премести лостовете напред и огромните даймлерови двигатели започнаха да набират сила от завъртането на зъбните предавки и да се задвижват.

Буреходът се надигна бавно, а земята започна да се отдалечава още повече. Алек вече можеше да вижда през короните на дърветата, чак до мъждиво блещукащата Прага.

Издърпа обратно левия лост и избута напред десния. Машината тежко се задвижи напред с нечовешки голяма крачка, притискайки го навътре в пилотското кресло.

Десният педал се надигна леко, когато кракът на самохода удари земята и избута ботуша на Алек. Той се извиваше върху контролните лостове, прехвърляйки тежестта от единия крак на другия. Кабината се люлееше като къщичка на дърво при силен вятър, залитайки назад и напред при всяка гигантска крачка. От двигателите долу се надигна хор от съскане, а стрелките на измервателните уреди играеха, докато пневматичните колена на Бурехода поемаха тежестта на цялата машина.

— Добре… отлично — мърмореше си Ото от мястото на командира. — Само внимавайте с коленното налягане.

Алек се осмели да хвърли един поглед на контролното табло, но нямаше никаква представа за какво говори учителят Клоп. Коленно налягане? Как изобщо някой би могъл да следи всички тези стърчащи от таблото иглички, без да вреже цялата машинария в някое дърво?

— Така е по-добре — рече мъжът след още няколко крачки. Алек кимна сковано, прещастлив от това, че не ги е преобърнал още.

Гората вече беше пред лицата им, изпълвайки целия визьор с тъмна плетеница от форми. Покрай тях профучаха и първите лъснали на светлината клони, закачайки ръбовете на визьора и заливайки Алек със студени душове роса.

— Дали да не запалим светлините? — попита той.

Клоп поклати глава.

— Забравихте ли, млади господарю? Тренираме за това да останем незабелязани.

— Доста неприятен начин да пътуваш — промърмори Волгер и Алек отново се зачуди защо изобщо този човек е с тях. Да не би да следваше урок по фехтовка? Що за воин-Моцарт се опитваше да създаде баща му от него?

Скърцането на механизмите изпълваше кабината. Левият педал подскочи и удари стъпалото на Алек, а цялата машина се наклони заплашително напред.

— На косъм сте, млади господарю — каза Ото, готов да поеме бързо лостовете.

— Знам — извика Алек, извивайки бясно ръчките. На половината крачка стовари десния крак на машината в земята, а коленната сглобка започна да изпуска въздух, свистейки като влакова свирка. Буреходът потрепери за кратко, готов да падне всеки миг. Само секунди по-късно Алек усети как тежестта на машината се закрепва върху пръстта и мъховете. Балансира, протягайки единия крак назад, като фехтовач след нанесен успешен удар.

Натисна и двата лоста — левият крак се издърпваше от онова, в което се бе оплел, а десният се обтягаше напред. Даймлеровите двигатели ревяха мощно, а металните сглобки съскаха. Най-после през кабината премина тремор и се чу приятният звук на корени, издърпвани от пръстта — Буреходът се надигаше отново. Задържа се на високо за малко, като пиле на един крак, а после пристъпи отново напред.

Треперещите ръце на Алек преведоха самохода през следващите му няколко крачки.

— Добра работа, млади господарю! — извика Ото и плесна веднъж с ръце.

— Благодаря, Клоп — сухо отвърна Алек, чувствайки струйките пот, стичащи се по лицето му. Ръцете му стискаха здраво лостовете, ала машината вече отново се движеше гладко.

Постепенно забрави, че е зад руля, чувствайки стъпките така, сякаш са неговите собствени. Полюшването на кабината се вля в тялото му, а ритъмът на машинариите и на пневматиката не беше по-различен от машинките, които управляваше, само че беше по-шумен. Алек дори започна да забелязва схемите, които рисуваха блещукащите стрелки по контролното табло — някои присветваха в яркочервено с всяко приземяване на крака и изгасваха отново, когато самоходът се изправяше. Коленното налягане, няма грешка.

Ала самата мощ на машината го държеше на нокти. Горещината от двигателите, вградени в кабината, нощният въздух, които го обвиваше като студени ръце. Алек се опита да си представи какво би било да пилотира по време на битка, когато визьорът е наполовина затворен, заради летящите към него куршуми и шрапнели.

Най-после боровите клони изчезнаха от погледа им, а Клоп каза:

— Обърнете тук и стъпването ни ще стане по-стабилно, млади господарю.

— Това не е ли една от яздитните алеи на майка? — попита Алек. — Ако я стъпчем, тя ще разбере за това!

Всеки път, когато някой от конете на принцеса София се препъваше в някоя следа, оставена от самоход, учителят Клоп, Алек, че дори и татко отнасяха гнева й за дни наред.

Все пак той намали скоростта, благодарен за минутката почивка и спря Бурехода на алеята. Под пилотското си яке, беше подгизнал от пот.

— Неприемливо по всички правила, Ваше височество — обади се Волгер. — Но е необходимо, ако искаме да прекараме добре тази вечер.

Алек се обърна към Ото Клоп и се намръщи.

— Да си прекараме добре? Но това е просто тренировка. Не отиваме никъде, нали така?

Клоп не отвърна, а очите му се стрелнаха към графа. Алек отдръпна ръце от контролните лостове и се завъртя на пилотското си кресло.

— Волгер, какво става?

Графът безмълвно го загледа от горе на долу и Алек изведнъж се почувства ужасно самотен тук насред мрака.

В съзнанието си започна отново да прехвърля предупрежденията на баща си — как някои от благородниците смятали, че нечистокръвният произход на Алек заплашва империята. Как някой ден обидите биха могли да се превърнат в нещо по-лошо…

Но тези мъже не може да са предатели. Волгер е държал меч пред гърлото му хиляди пъти по време на уроците по фехтовка, а какво да говорим за преподавателя по механика? Немислимо.

— Къде отиваме, Ото? Обяснете ми, незабавно.

— Трябва да дойдете с нас, Ваше височество — отвърна меко Ото Клоп.

— Трябва да се отдалечим възможно най-много от Прага — каза Волгер. — Разпореждания на баща ви.

— Но баща ми дори не е… — Алек скръцна със зъби и изруга. Какъв глупак е бил, да се остави да го подмамят в гората с приказки за среднощно пилотиране — също като да примамиш дете с бонбонче. Цялото домакинство спеше, а родителите му бяха далеч в Сараево.

Ръцете на Алек бяха все още уморени от борбата да задържи Бурехода изправен, а както беше овързан в пилотското кресло, едва ли можеше да успее да извади ножа си. Затвори очи — беше оставил оръжието си в стаята, под възглавницата.

— Ерцхерцогът остави указания — рече граф Волгер.

Лъжете! — извика Алек.

— Иска ми се да беше така, млади господарю. — Волгер посегна към вътрешността на жокейския си жакет.

Паниката заля Алек, проправяйки си път през отчаянието му. Ръцете му се стрелнаха към непознатите контролни ръчки в търсене на сигнала за бедствие. Едва ли бяха много далеч от дома все още. Със сигурност все някой би чул вика на Бурехода.

Ото скочи, сграбчвайки ръцете на Алек. Волгер извади едно малко шишенце от жакета си и насила го доближи до лицето на принца. Сладка миризма изпълни кабината и замая главата му. Опита се да не диша, борейки се до последно с едрите мъже.

Тогава пръстите му откриха аларменото въже и дръпнаха…

Ала ръцете на учителя Клоп вече бяха на таблото и отпускаха пневматичното налягане на Бурехода. Сирената успя да нададе жалък затихващ вой — колкото чайник, свален от огъня.

Алек все още се бореше, сдържайки дъха си минути наред, както му се стори, но накрая дробовете му се предадоха. Пое си рязко въздух, а острата миризма на химикали изпълни главата му…

Цяла каскада от светли петна се спусна върху инструментите, а от раменете му сякаш падна тежест. Почувства, че се рее освободен от чиито и да било ръце, освободен от коланите на седалката — дори от гравитацията.

— Баща ми ще свали главите ви — успя да изграчи той.

— Нищо подобно, Ваше височество — каза граф Волгер. — Родителите ви са мъртви, бяха убити в Сараево тази вечер.

Алек се опита да се изсмее на това абсурдно изявление, но светът се преобърна наопаки, заливайки го с мрак и тишина.


Загрузка...