Мотив с върба

ГЛАВА XIV

Голяма военна седяща носилка откара съдията Ди и тримата му помощници в имението на Йи. Следваха ги регистраторът на смъртните случаи и помощникът му с втора носилка. Мъглата бе отстъпила място на влажна мараня. Пустите улици трептяха в нажежения въздух. Доктор Лю им отвори малката желязна врата в голямата порта. Той се облещи изумен срещу съдията:

— Аз… очаквах никой офицер от управата, ваше превъзходителство…

— Лично се заемам със случая — отвърна сухо съдията Ди. — Водете ни!

Доктор Лю се поклони. Прекосиха същите дворове както предния път, но когато излязоха в малката градина, докторът ги поведе не през позлатената врата, а сви в странична стая, която явно беше служила за будоар на госпожа Йи. Съдията бързо обходи с очи изисканото обзавеждане от розово дърво и се насочи към леглото, в което лежеше неподвижното тяло на жената, покрито с бяло платно. Той повдигна края му. Един поглед бе достатъчен — разкривено лице, подут език. Отдръпна се, за да могат регистраторът и помощникът му да се заемат с работата си. Замислено се вгледа в свитата в ъгъла прислужничка, чиито рамене се тресяха конвулсивно от ридания, и реши да я разпита по-късно. Обърна се и излезе навън, следван от доктор Лю. Тримата му помощници стояха до езерце с лотоси. Съдията седна на една мраморна лейка и попита Лю:

— Кога я открихте?

— Преди половин час, ваше превъзходителство. Бях дошъл да се осведомя как е със здравето госпожа Йи, тъй като убийството на съпруга й беше много тежък удар за нея. И имах опасения, че…

— Карайте по същество!

Докторът погледна измъчено съдията и примирено продължи:

— Слугинята Касия ме заведе направо в будоара. Каза ми, че съм дошъл навреме, защото господарката й не се обадила, когато почукала, за да и поднесе утринния чай. Вратата била заключена отвътре. Когато госпожа Йи се заключваше, това означаваше, че е прекарала тежка нощ и че е в потиснато настроение. Реших, че се нуждае от успокоително, почуках, казах си името, обясних, че съм дошъл да проверя как се чувства. Тя не отговаряше и аз се изплаших, че може да й е призляло. Пратих прислужничката да повика сина си и той разби ключалката с брадвичка — докторът зарови пръсти в тънката си брадичка и поклати глава: — Висеше на главната греда, ваше превъзходителство. Веднага срязахме въжето, но тялото й вече бе вкочанено. Изглежда е избутала тоалетната масичка до средата на стаята и е сложила отгоре стола, който лежеше отстрани на пода. Качила се е горе, надянала е примката на врата си и е ритнала стола. Вратът й бе прекършен, вероятно е издъхнала моментално. Като неин домашен лекар, ваше превъзходителство, бих предложил медицинско заключение: самоубийство в състояние на умопомрачение.

— Благодаря ви. Можете да се присъедините към регистратора на смъртните случаи. Може би той ще има да ви пита нещо — когато Лю влезе обратно в будоара, Ди се обърна към тримата мъже: — Докато правят огледа, да обиколим дома. Първо галерията. На дневна светлина може и да открием нещо, което сме пропуснали миналата нощ. Къде е вратарят? — съдията плесна с ръце, но той като никой не се появи, промърмори: — Добре де, мисля, че си спомням пътя.

Поведе ги по пустите коридори, като сбърка само при един завой, и скоро се озоваха пред стълбите за галерията. Ди влезе пръв, следван от Тао Ган. Бамбуковите щори на прозорците бяха спуснати и съдията нареди:

— Вдигни ги…

Думите му бяха прекъснати от шумни възклицания. Той се обърна и видя Ма Жун, който се беше заковал на място и изумен оглеждаше галерията.

— Какво има? — попита сърдито съдията.

— Това помещение е съвсем същото като онова, което видях в кукления театър на Юан — възкликна Ма Жун. — Сцената с мъж в черно, който налага с камшик някаква жена — той посочи еркера. — Само че леглото беше в средата. А жената беше просната по лице и…

— За какво говориш? — залита удивен съдията. — Кой е този Юан?

Ма Жун бутна назад шлема си и се почеса по главата.

— Ами то е една история…

— В такъв случай по-добре да седнем — прекъсна го съдията. — Но първо вдигни щорите, Тао Ган, не ми се нрави този спарен въздух с мирис на плесен — каза той, докато сядаха на леглото.

Ма Жун им разказа с подробности за кукловода и неговия театър.

— Накрая Юан ми показа втора сценка, с вила на брега на реката. От нея видях само малко, защото свещта угасна. Миналата нощ, докато се взирах от моста, беше много тъмно, за да разгледам добре, но сега я познах веднага — и сочейки през прозореца, каза: — Втората сценка, която Юан ми показа, беше с вилата на Ху, ей онази отсреща.

Съдията Ди погледна към прозореца и замислено подръпна мустаците си. След малко се обърна към Ма Жун:

— Това може да означава, че Юан е знаел за момичето, което е било убито тук в галерията преди години. И че господин Ху също е замесен в това престъпление. Щом дъщерята на Юан ти е съобщила, че баща й е бил на служба при Ху, Юан може дори да е бил свидетел. Намери ми този кукловод, Ма Жун. На всяка цена трябва да говоря с него.

— Ще направи всичко възможно, господарю — с доволна усмивка отвърна Ма Жун.

Съдията Ди се надигна.

— Искам двамата с Цяо Тай да погледнете еркера отвън. Кажете ми дали съм прав, като си мисля, че само добре трениран атлет може да се изкатери на него.

Двамата мъже се приближиха до прозореца, а съдията и Тао Ган закрачиха из галерията, зорко оглеждайки се за нещо необичайно. Ма Жун и Цяо Тай проведоха кратък разговор и се обърнаха към съдията:

— Да се изкатериш по някоя от тези колони, не е толкова трудно — заяви Цяо Тай, — но да се прехвърлиш оттам вътре, е съвсем друго нещо. Забелязахте ли, че корнизът над колоната е висок една стъпка, после са още три стъпки от него до прозореца и нищо, за което да се заловиш. За да влезе човек в галерията по този начин, трябва да е много силен, ловък и пъргав. Един ловец, свикнал да се катери по дърветата, може спокойно да го направи. Но трябва и да е доста висок.

— Ху не е висок — замислено каза съдията. — Но пък забелязах, че ръцете му са дълги като на маймуна, така че…

Тао Ган подръпваше ръкавите на робата си.

— Пропуснал съм нещо миналата нощ, господарю –, каза намръщено той и посочи към ламперията. — Едно от паната се отваря, точно зад леглото. Това дори не е тайна врата, има си съвсем нормална ключалка. Но всичките пана изглеждат съвсем еднакви и понеже светлината беше слаба…

— Ясно — прекъсна го съдията. — Да видим какво има там отзад.

През паното врата влязоха в едно килерче без прозорец. Въздухът беше спарен, миришеше на помада. Половината от стаичката беше заета от тоалетна масичка с голямо кръгло огледало от полирано сребро на нея. Имаше и столче, както и два скрина за дрехи. На стената в дъното се виждаше малка врата. Съдията дръпна чекмеджетата на масичката, но те се оказаха празни. Внезапно се наведе и измъкна някакъв дребен предмет, заседнал в една пукнатина на дървото.

— Виж ти! — обърна се той към тримата мъже. — Погледнете! Изглежда, Порфир много е бързала. Това е червеният камък от другата й обица — и той го пъхна в ръкава си. — Сега да видим къде ще ни изведе тази врата.

Ма Жун я отвори и пред тях се откри тясна стълба. По нея слязоха в дълъг коридор без прозорци и накрая през друга вратичка се озоваха в предния двор на имението.

— Йи е използвал този вход като най-кратък път до галерията — обясни Тао Ган. — Така е можел да вкарва вътре своите съмнителни гости незабелязано от слугите.

— А в онова килерче са се преобличали — или по точно са се събличали, женичките — добави Ма Жун.

Съдията сякаш не го чу. Той се взираше втренчено в младия вратар, който прекосяваше двора с метла и кофа в ръка. Когато забеляза мъжете, той се поклони ниско и побърза да изчезне. Съдията се обърна към Тао Ган:

— Лицето на този младеж не ти ли напомня за някого?

Тао Ган неуверено поклати глава.

— Има чертите на Ху — отсече съдията. — Затова още от самото начало лицето на Ху ми се стори никак познато. Сега, когато видях момчето на дневна светлина, съм сигурен. Самият ти, Тао Ган, спомена, че хората от този стар свят живеели в смешение с прислугата. Това момче е незаконороден син на Ху. Това е още една, по-силна от омразата към Йи причина Касия да обърка следите. Разбира се, че тя е изтрила перваза на прозореца, след като е намерила мъртвото тяло на господаря си в галерията. За да заличи следите от присъствието на Ху.

Той замълча и замислено прокара пръсти през дългата си брада. Тримата мъже го наблюдаваха напрегнато. Съдията беше потънал в мисли и сякаш забрави за тяхното присъствие. След малко се обърна към Ма Жун:

— Да се върнем на твоята среща в кръчмата. Знаеше ли кукловодът кой си?

— Не, господарю. Бях махнал значката си, а в бойното офицерско снаряжение за обикновените граждани всички изглеждаме еднакво — той свъси вежди и добави: — Но това беше преди представлението. След като ми показа ония ужасни сценки, му казах, че съм полковник от гвардията, понеже исках Юан да ме заведе до къщата зад кръчмата, за да хвана мръсника.

— Разбирам. Незабавно трябва да се срещна с кукловода. Утре ще е късно. Жалко, че дъщеря му не ти е казала къде точно живеят. Кръчмарят не знае ли?

— Не, господарю. Попитах го, но той каза, че нямали постоянен адрес. Нали са пътуващи актьори.

— Добре, докато ние огледаме тук, ти иди с Цяо Тай в квартала зад даоисткия храм и ги открий. Доведи Юан и дъщеря му Корал в моя кабинет. Засега другата сестра не ми е нужна. Тръгвай, регистраторът сигурно вече е приключил огледа си.

Той се обърна и прекоси двора, пъхнал дълбоко ръце навътре в ръкавите си. Доктор Лю и регистраторът на смъртните случаи седяха на каменната пейка до езерцето с лотосите. Щом зърнаха съдията, побързаха да станат. Регистраторът подаде отчета си и каза:

— Огледах внимателно тялото, ваше превъзходителство. Обесила се е около един час след полунощ, по времето, когато човешкият дух е най-слаб. Няма белези от насилие. Съгласен съм с доктор Лю за начина, по който го е извършила. Записал съм всички подробности. Сега с ваше разрешение ще съставя смъртния акт и ще наредя да поставят тялото във временен ковчег.Прислужничката ми даде адреса на един възрастен чичо в източния квартал, най-близкия роднина на покойната. Ще го предупреди да дойде и да поеме съответните приготовления.

Съдията кимна.

— Двама войници да останат на стража тук! — нареди той. После се обърна към Лю: — Искам да поговоря с вас, докторе. Да отидем в предния салон. Ма Жун, Цяо Тай, можете да се заемете с онова, за което говорихме. Тао Ган, иди в кабинета ми да приготвиш документите за заседанието със старейшините. Ще се върна веднага след като свърша разговора си с доктора.

В предния салон съдията зърна в дъното масичка за чай. Избърса праха от единия стол с края на ръкава си, седна на него и посочи другия на доктор Лю.

— Много ми е интересно да чуя вашето мнение относно самоубийството на госпожа Йи, доктор Лю — любезно започна съдията. — Как мислите, защо го е направила?

Докторът посрещна с видимо облекчение тези думи. Явно беше очаквал строг разпит. Покашля се и наперено се впусна в обяснения:

— Невинаги е толкова лесно, ваше превъзходителство, да се постави точната диагноза при душевно заболяване. Но тъй като непрекъснато следях състоянието на госпожа Йи, струва ми се все пак, че бих могъл да изразя становище… — той отново се покашля и продължи: — Човек не бива, разбира се, да говори лошо за мъртвите, но мой дълг е да ви съобщя, ваше превъзходителство, че господин Йи беше безпощаден и жесток човек, изгарян от перверзна похот. Той водеше изключително безпътен живот, а госпожа Йи го обичаше и страдаше дълбоко, когато виждаше как затъва все по-дълбоко и по-дълбоко. Опита се да избяга от своята болка, като си внуши, че мъжът и е велик и благодетелен човек, и накрая започна искрено да вярва в този измислен образ. Илюзията й носеше така желания покой, който поддържаше крехкото равновесие на съзнанието й. Когато научи, че не е жив, илюзорният образ изведнъж се срина и тя трябваше да се изправи лице в лице с жестоката истина. Ударът беше твърде суров и тя не можа да го понесе.

Съдията Ди кимна. Лю беше изложил неговото собствено виждане. Докторът беше хитър и обигран, трябваше да действа внимателно.

— Познавате много добре пациентите си, докторе — каза съдията. — Позволете ми да се посъветвам с вас по един друг въпрос. Този път не медицински. Като лекар вие, естествено, сте чували много неща, които хората и особено онези от стария свят никога не биха споделили с външно лице. Научих, че в миналото на госпожа Мей има някои неизяснени неща. А моите колеги в канцеларията не обичат неяснотите, когато става въпрос за оформяне на наследство. Голямо наследство. Мисля си дали вие не бихте могли да ми помогнете.

Лю беше поразен. Съдията посрещна невъзмутимо удивения му поглед. Но докторът бързо се окопити.

— Неяснотите, за които намеква негово превъзходителство — започна той със снизходителна усмивка, — са изкуствено създадени. Ще ви разкрия тайната при пълна дискретност, разбира се. Научих я… по професионален път.

— Че госпожа Мей е бивша куртизанка ли?

— О, не, ваше превъзходителство! Наистина това е опасността, когато човек съзнателно поддържа някаква неяснота около себе си. Хората обичат скандалите, безотговорни люде са готови да разпространят всяка безсмислица. Не, госпожа Мей никога не е била куртизанка. Напротив, тя произхожда от много благородно семейство от стария град.

— Тогава защо е цялата тази загадъчност?

— Защото между семейството на баща й и рода Мей е съществувала стара вражда, ваше превъзходителство. Нейният баща не бил съгласен с омъжването й. Но въпреки че господин Мей е два пъти по-възратен от нея, тя го оценила по достойнство и упорито настоявала на своето. Но баща й също упорствал в отказа си и тогава тя просто избягала и отишла да живее при Мей. Бракосъчетанието било извършено в съвсем тесен кръг. Забележителна жена, ваше превъзходителство. Баща й обезумял от ярост, но не могъл нищо да направи. Това е всичко, ваше превъзходителство.

— Направо е невероятно колко много обичат да сплетничат хората. Добре, ще кажа на моите чиновници, че всичко е наред. Имате ли някакви предложения за ограничаване на заразата, докторе?

Доктор Лю направи обстоен медицински разбор, който съдията изслуша внимателно. Въпреки слабостта си към жените този човек беше способен лекар.

Съдията му благодари и го изпрати до главния вход, където чакаше военната носилка.