ГЛАВА VI

Тя стоеше неподвижно и оглеждаше високомерно помещението с големите си искрящи очи. Беше облечена доста бедно, със зелен жакет от износен брокат и плисирана черна пола от избеляла коприна. Жакетът беше разтворен отпред и откриваше горната част на пищните й гърди, стегнати в черен корсаж. Изящно изваяното заоблено лице беше твърде бледо и тази бледност още повече подчертаваше червенината на полуразтворените й плътни устни. Блестящата черна коса бе небрежно сресана назад и прибрана на тила, откривайки гладко чело. Ма Жун я гледаше омаян. Струваше му се, че никога не е виж дал по-красиво момиче. Въпреки бедното си облекло беше с царствена осанка. Докато погледът му обхождаше тънкия кръст и заоблените й бедра, изведнъж си даде сметка, че просто я наблюдава, без мислено да я съблича, какъвто си му беше навикът. Тя събуждаше в него странна смесица от респект и привличане, каквато до този момент не бе изпитвал. „Изглежда, наистина остарявам!“ — помисли си той. Малката маймунка надаваше пронизителни писъци.

— Стой мирно! — скара й се кукловодът. Гласът му беше загубил школувания си актьорски тембър.

След като огледа заведението, момичето се отправи към тезгяха с решителна стъпка, като копринената й пола се усукваше около заоблените стройни бедра. То вдигна делвата с вино и я тропна на тезгяха. Кръчмарят се появи веднага, в първия миг погледна недоверчиво посетителката, но изведнъж навъсеното му лице просия. С любезна усмивка й напълни чашата. Тя я пресуши на един дъх и му я подаде да я напълни отново.

— Добра глътка има момата! — с развеселена усмивка подметна Ма Жун на кукловода, без да сваля поглед от нея.

Тя явно долови втренчения му поглед, защото се извърна и го огледа от главата до петите без всякакво притеснение. На Ма Жун много му се искаше да заговори това прелестно създание, но в нея имаше нещо, което го държеше нащрек. Девойката повдигна дългите си извити вежди, тръсна глава, обърна се отново към кръчмаря и му каза нещо. Той се ухили и извади изпод тезгяха дълбока паница с туршия. Тя взе пръчици за хранене и започна да яде с видимо удоволствие. Ма Жун я наблюдаваше възхитен. Най-сетне се обърна към кукловода:

— Познавате ли я?

Юан подръпна края на оределите си посивели мустаци и отвърна:

— Не толкова добре, колкото ми се иска.

Ма Жун тъкмо се канеше да подметне някаква шега за старите пръчове, когато на улицата се разнесоха грубиянски гласове. Вратата се отвори с трясък и в кръчмата нахълтаха четирима нехранимайковци.

— Четири кани… — започна единият, но внезапно спря и се опули в момичето, мачкайки с пръсти мазната си брада. Толкова се заплесна по нея, че дори не видя Ма Жун и кукловода в дъното на кръчмата. Похотлива усмивка изкриви злобната му уста. — О, да, ще цапнем по голяма кана силно вино! — извика той към останалите. — А после и това загладено пиленце! Хайде, братя!

Мъжете заобиколиха момичето. Брадатият го стисна за лакътя с косматата си длан.

— Голям късмет извади тази вечер, скъпа. Четирима мъже са на твое разположение. Мъже и половина!

Момичето остави чашата на тезгяха, изгледа ръката, хванала лакътя му, и каза с равен глас:

— Долу тази мръсна лапа от мен!

Четиримата се разсмяха.

— Първо ще трябва да я понапердашим — извика един як набит мъжага. — Така месото става по-крехко!

Ма Жун скочи. Сега ще видят тези негодници! Но кракът на кукловода се стрелна напред и той се препъна в него. Строполи се ничком на пода между две маси, като при падането строши и един стол. Шлемът му се изхлузи, а когато се опита да стане, главата му се удари в ръба на масата. Падна отново и остана замаян на пода. Чу, че някой извика: „Ох, ръката ми!… Мръсна кучка!“ Последваха нови викове и дивашки ругатни. Вратата се тресна, от тавана се посипа мазилка. След това настъпи тишина. Ма Жун се изправи. Не можеше да повярва на очите си. От четиримата разбойници нямаше следа, а девойката си стоеше при тезгяха, сякаш нищо не се бе случило. Стискаше в ръка чашата си, а кръчмарят забързано я пълнеше. Ма Жун забеляза, че десният й ръкав е изцапан с кръв. Той вдигна шлема си, обърна се към кукловода и изръмжа:

— Тя е ранена! Много гаден номер ми сви, приятел! Ако беше по-млад, щях…

— Седни — спокойно му каза мъжът. — Направих го за твое добро. Човек никога не трябва да се намесва в бой, когато едната от страните е с тежки ръкави. Можеше да бъдеш ранен, лошо ранен, полковник.

Ма Жун седна, вече съвсем изумен.

— Тя се оправи лесно с тях — обясни Юан. — Само счупи ръката на брадатия. Останалите си плюха на петите, преди истински да се бе развъртяла.

Ма Жун замислено опипа цицината на главата си. Знаеше какво представляват тежките ръкави. Законът забраняваше на обикновените граждани да носят ножове или друго хладно оръжие — наказанието беше бой с камшик. Затова някои жени от простолюдието се бяха усъвършенствали в специално бойно изкуство. Носеха в ръкавите си железни топки с размер на голямо яйце и стискайки краищата на ръкавите, все едно държаха във всяка ръка къса тежка сопа. С продължителни тренировки се учеха да улучват всяка точка от тялото на противника с виртуозна точност. Чупеха ръце и рамене, ако се наложеше, и убиваха, прекършвайки вратове със страшното си оръжие.

— Трябваше просто да ми кажеш, вместо да ме спъваш — ядно измърмори Ма Жун.

— Ти така се хвърли да помагаш, полковнико… — сухо отвърна Юан.

Момичето извади желязната топка от десния си ръкав и я постави на тезгяха. После се зае да изчисти кървавото петно в легена за миене на съдове. Явно й беше трудно. Кръчмарят отново бе изчезнал. Ма Жун стана и се отправи към тезгяха.

Тя го стрелна с поглед, сви рамене и протегна ръка към него. Докато плакнеше ръкава й, на Ма Жун му се прииска да й каже, че ако си съблече жакета, работата ще стане много по-лесно, но студеният й поглед го накара да замълчи. Беше висока за жена, лицето й стигаше до брадата му. Небрежно прибраната й коса беше пищна, гъста и много лъскава, сякаш влажна. Установи, че няма други дрехи на себе си освен жакета, корсажа и полата. Белотата на закръглените и гърди прозираше през изтърканата черна коприна.

— Благодаря ви — каза тя, когато той изстиска ръкава й.

Стоеше все така близо до него и той изпитваше непреодолимо желание да я грабне в обятията си, но си даваше сметка, че това е жена, която е свикнала да се държи с мъжете като с равни. Тя прибра обратно топката в ръкава си, а Ма Жун каза:

— Справихте се невероятно бързо с тези мръсници, и то само с една топка — и като погледна празния й ляв ръкав, добави: — Мислех, че винаги се носят по две.

Тя го стрелна с блестящите си очи и каза хладно:

— И с една може.

Ма Жун изобщо не чу кога се бе отворила вратата. Момичето се обърна. Прозвуча сърдит глас:

— Нямаше нужда да бягаш, госпожичке! Можеше да останеш и да подадеш жалба срещу доктора.

Цяо Тай пристъпи и се облегна на тезгяха, а Ма Жун изгледа недоумяващо приятеля си.

— Тъй се случи, че я чух да вика за помощ, братко — обясни Цяо Тай. — На улицата, точно под кабинета на господаря. Един мазник на име Лю я задиряше. При това доктор! — Кръчмарят отново се появи и Цяо Тай се обърна към момичето: — Нещо за пиене, госпожице?

— Не, благодаря — отвърна тя. — Запиши го в сметката ми — каза на кръчмаря, придърпа плътно жакета върху гърдите си, кимна леко към двамата приятели и се запъти към вратата със същата решителна походка, с която се беше появила.

— Къде я срещнахте? — изведнъж се намеси кукловодът. Беше се приближил към тях и тревожно се взираше в Цяо Тай, който го изгледа и повдигна учудено вежди, а Юан припряно попита: — Каква е тази история с доктор Лю?

— Човекът е свестен — обясни кратко Ма Жун. — Пътуващ кукловод.

— Срещнах я на улицата, точно под губернаторския дворец — обясни Цяо Тай. — Свиреше на китара и пееше някаква песен. Доктор Лю се опита да й се натрапи, но когато се появих, тя избяга.

Кукловодът промърмори нещо, поклони се сковано и забърза към масата си. Сложи кутията си на рамо, маймунката веднага се намести отгоре. В другата си ръка Юан взе бамбуковата кошница и излезе.

— Щом всичко е приключило благополучно, да пийнем по каничка хубаво вино и да тръгваме. Имаме доста работа в долния град, братко. Трябва да огледаме онези проклети клоаки.

Ма Жун кимна разсеяно. Той гледаше кръчмаря, който пълнеше каничките им с вино, и небрежно по пита:

— Коя е тя?

— Не знаете ли? Дъщеря е на Юан. Казва се Синьобяло.

— Проклет да бъда! Ами като му е дъщеря, защо се правеше, че не го забелязва?

Кръчмарят сви рамене.

— Може нещо да са се посдърпали у дома. Тя е много умно момиче. Но ядоса ли се, е истинска фурия. И е много добра акробатка! Играе по кьошетата на улиците в долния град заедно с баща си. Има и сестра близначка, нейното име е Корал. Извънредно мило момиче. Свири на китара, пее и танцува.

— Ти си видял Корал, братко Цяо — обърна се Ма Жун към приятеля си.

— Е и? Пиенето е за моя сметка. Какво ти става, човече?

— Да знаеш случайно къде живеят? — попита Ма Жун, докато Цяо Тай оправяше сметката.

Кръчмарят се огледа крадешком.

— Днес тук, утре там. Където ги отвее вятърът.

— Да вървим — нетърпеливо каза Цяо Тай. Когато излязоха навън, вдигна поглед към мрачното небе и въздъхна: — Листо не помръдва.

— В долния град ще е още по-зле — каза Ма Жун. — Нещо ново в канцеларията?

— Само лоши новини. Все повече хора мрат. Лю се качи и разказа пред господаря как е станало нещастието с Мей. Мей беше човек на място, а Лю е мръсник!

Иззад ъгъла се показа кола, теглена от шестима качулати с черни наметала. Горнището на качулките напълно скриваше лицата им, за очите имаше по две дупки. Колата беше претоварена с камара трупове, покрити с платнище. Ма Жун и Цяо Тай бързо закриха устата и носа си с кърпите, увити около врата им. Когато скрибуцащата кола отмина, Цяо Тай измърмори:

— Нашият съдия трябваше да тръгне с правителството. Тук става опасно за изискан човек като него.

— Иди му го кажи! — сухо отвърна Ма Жун и двамата мълчаливо продължиха сред тъмнината.

Свиха по централната улица, която следваше големия канал и пресичаше града от запад на изток. Не след дълго пред тях изникна величественият мост Полумесец. Подпрян на три колони, той се извисяваше високо над канала в полуокръжност, която обясняваше името му. Нащърбените тухли над три века устояваха на пораженията на времето и войните. В нормално време Полумесец гъмжеше от народ и денем, и нощем, но сега беше съвършено пуст. Докато приближаваха към него, Ма Жун спря внезапно, сложи ръка на рамото на приятеля си и заяви сериозно:

— Ще се оженя за това момиче, братко Цяо!

— Защо не вземеш да измислиш нещо ново? — уморено отвърна Цяо Тай.

— Този път е друго — увери го Ма Жун.

— Това май също вече съм го чувал. Ти всъщност за онази фуста в кръчмата ли говориш? Много е млада, братко! Та тя е на не повече от шестнайсет-седемнайсет години. Ще трябва да я учиш на всичко, от самото начало. Един вид, да я изграждаш тухла по тухла. Ти какво, да не би да ти се иска даскал да ставаш? Я по добре си вземи някоя зряла женичка, приятелю, дето знае кое как е! Сума ти време и неприятности ще си спестиш. Ей, ти, от какво бягаш?

Цяо Тай протегна дългата си ръка и хвана един младеж, който тичаше по извития мост. Беше облечен в синя куртка и панталони, на стриганата му глава нямаше шапка.

— Убиха маркиза! — задъхано извика момчето. — Оставете ме. Бързам за градското съдилище, да повикам регистратора…

— Какъв маркиз? — попита Ма Жун. — Кой си ти, по дяволите?

— Аз съм вратарят, господине. От имението на Йи. Майка ми го намери в галерията. Тя е прислужничка на госпожа Йи и сега двете са сами там.

— За онази крепост ли говориш, от другата страна на канала? — запита Цяо Тай. Момчето кимна и Цяо Тай попита отново: — Имаш ли представа, кой го е направил?

— Не, господине! Не мога да разбера как е станало, тази вечер господарят беше сам. Трябва да отида до съдилището и…

— Я стига с това съдилище — рязко го прекъсна Цяо Тай. — Сега върховният съдия се занимава с убийствата и с всичко станало — и се обърна към Ма Жун: — Иди да кажеш на господаря, братко. Аз оттам идвам, двамата с Тао Ган са на терасата. Ще отида с момчето до имението да поогледам — той се взря навъсено в черната грамадна сграда от другата страна на канала и добави: — Йи убит, о, небеса!

— Какво се окуми? — възкликна грубо Ма Жун. — Нали не познаваш старчока?

— Не, но нали чу песничката? Едно, две, три, Ху, Мей, Йи и тъй нататък… Остана само Ху. Водачите на тъй наречения стар свят изчезват един но един. И то доста бързичко!

Загрузка...