Мотив с върба

ГЛАВА XX

Часовите пред входа на военния трибунал държаха импровизиран навес от брезент над военната носилка на съдията Ди. Докато го носеха към губернаторския дворец отпуснат на възглавниците, той протегна ръка, за да усети хладните капки на дланта си.

Изведнъж се почувства напълно изтощен. Опита се да се съсредоточи върху заседанието на трибунала, но залата с пращящите факли му се стори далечна и нереална, като сън, запомнен само отчасти. Мислите му се замъглиха и се завъртяха в кръг. После в съзнанието му падна завеса и той изпита ужасното усещане, че се носи в носилката от много дни насам и че ще продължи да се върти в омагьосан кръг, от който нямаше излизане. Стомахът му се свиваше от тревожно усещане. Съдията вдигна ръце и притисна с пръсти слепоочията си. Полека-лека замайването се оттичаше. Ала усещането за крайно изтощение и без надеждност не го напускаше. Запита се дали това е нормална реакция след трите седмици умствено и физическо напрежение. Или означаваше, че идва старостта?

Потънал в мрачните си мисли, той разсеяно вдигна очи към пустата мокра улица. Тук-там по някой прозорец на мрачните притаени къщи угасваше. Скоро императорската свита щеше да се завърне и столицата щеше да подхване обичайния си живот. Градът щеше да закипи. Но тази мисъл не успя да разпръсне дълбокото му униние и потиснатост.

Глухи подканящи възгласи го накараха да се изпра ви на седалката. Дочу се и познатият тракащ звук на дървено клепало някъде съвсем наблизо. В светлото зарево от полюшващите се фенери изникна мокрото сбръчкано лице на възрастен човек. Той стискаше кошница, пълна с рула навосъчена хартия. Голите му ръце, подаващи се изпод протритите ръкави, бяха потресаващо мършави.

— Освободи пътя! — изреваха войниците.

— Стой! — заповяда съдията. — Ще взема едно руло — обърна се той към продавача.

Това беше първият уличен търговец от три седмици насам.

— Пет гроша парчето. Вземете ли две, давам ги по четири, милостиви господарю — хитровата искрица проблесна в очите на стареца под рунтавите вежди, когато вдигна поглед към съдията. — Най-добрата навосъчена хартия! — нареждаше той. — Пази и от дъжд, и от слънце! Вземете две рула, милостиви господарю, казвам ви, тази нощ цената ще се вдигне!

Съдията взе едно руло и извади сребърна монета от ръкава си.

— Късмет ти желая! — каза той на уличния продавач. Старецът побърза да грабне сребърника и изтрополи бързо по влажните павета, уплашен да не би този побъркан господин да се разкае за щедростта си. Вече на безопасно разстояние, още по-разпалено затрака с клепалото си.

Съдията се усмихна и разстла навосъчената хартия върху влажните си ботуши. Топло чувство на гордост бе заличило всичките му тревоги и безпокойства, огромна гордост от този чудесен народ, на които имаше привилегията да служи. Три безкрайни седмици хора та се бяха таили в мизерните си колиби и бордеи, полугладни, парализирани от безмълвен ужас, из оставени на произвола на безмилостен враг, бродещ невидим наоколо. И сега, още при първия слаб полъх на надежда за промяна, вече излизаха, изпълнени с оптимизъм, зажаднели да се попазарят за няколко гроша, с които да осигурят скромната си купичка ориз.

Докато се качваше по високата стълба на губернаторския дворец, съдията отвръщаше с приповдигнато настроение на радостните поздрави на чиновници и войници. Щом стигна горе, побърза да излезе на терасата и застана до парапета, взирайки се в пелената от ситен дъждец. Долу в града заблестяваха все повече и повече светлинки. Внезапно се обади дълбокият бронзов глас на големия гонг от будисткия храм. Започваше благодарствен молебен.

Съдията влезе вътре, съблече тежката церемониал на роба и смени високата официална шапка с малка, прилепнала за главата. Останал по тънка долна дреха, той се настани зад писалището, разми малко туш и хвана четката. В официалния стил, приет за семейната кореспонденция, написа до първата си съпруга:

Притиснат от тежестта на държавни дела, не съумях да ви се обадя по-рано. Днес дъждът най сетне дойде и това означава край на Черната смърт и на извънредното положение. Надявам се близкото бъдеще да върне всички ви в града. Имаше някои извънредни събития, но благодарение главно на три мата ми помощници положението бе овладяно. Моите почитания на втората и третата съпруга и на децата.

Той изписа със стремително движение името си и се облегна в креслото. Замисли се с любов за жените и децата си и усети желание да добави още няколко реда от по-личен характер. Вслуша се в тихото ромолене на дъждовните капки и затърси подходящите думи. Преди да ги открие, го обори сънят.

Събудиха го с влизането си тримата му уморени и подгизнали помощници. Тао Ган му подаде свитък документи. Съдията им направи знак да седнат и прегледа официалните доклади, изписани със старателния почерк на Тао Ган. Ху бил екзекутиран на площада до общинската клада. Когато палачът оголил врата му, той се вторачил в пламъците и промълвил като в просъница: „Заминаваме заедно.“ Това били последните му думи. Тао Ган извади сапфирения пръстен от ръкава си.

— Беше свален от ръката на Ху. Предполагам, че трябва да го добавим към наследството на Мей?

— Да. Направи силен чай, Тао Ган.

Докато Тао Ган се суетеше около масичката в дъно то, Цяо Тай бутна шлема си назад и разказа:

— Докато водеха Ху към дръвника, го попитах защо всъщност е убил Йи. Той ме погледна с невиждащи очи и каза: „Йи беше жесток човек. Получи си заслуженото.“ Трябва ли това признание да се впише в протокола, господарю? За повече пълнота.

Съдията поклати глава.

— Не, това не е признание — отвърна той замислено. — Ху не е убил Йи — и като видя слисания поглед на помощника си, добави: — Ху не е могъл да знае, че Корал е при Йи онази нощ. Нали тя самата заяви, че бамбуковите щори останали спуснати. Дори да пред положим, че Ху е наблюдавал галерията от къщата си зад канала, не е могъл да види, че там става нещо по особено. А и не можем да приемем, че е преплувал канала и че се е качил на балкона просто за да шпионира Йи, за да се появи точно в мига, когато Йи се е канел да убие Корал. Не, приятели, прекалено много съвпадения! Освен това Ху наистина беше много силен мъж, но нисък, а Йи беше над среден ръст. Раната на главата му е била нанесена отторе, от човек, висок колкото Йи или дори по-висок.

— Но Корал каза, че видяла Ху зад бамбуковите завеси! — възкликна Тао Ган.

— Така си е помислила — отвърна съдията. — Защото Йи я е накарал да стои гола на леглото, където Ху обикновено я е наблюдавал. Но този път злият демон Йи го е направил само за да злорадства над нейното притеснение, а не за да дразни Ху. Защото в стаята имаше само една свещ, а бамбуковите щори бяха спуснати. В паниката си Корал не е обърнала внимание на тези подробности. Тя е зърнала някаква голяма сянка и, естествено, е грешила, че е Ху. — Тогава кой е убил Йи? — избухна Ма Жун. — След като изслушах историята на Корал — започна съдията и стрелна Ма Жун с поглед, — си изградих своя теория. Тя свързва в едно всички факти, но не мога да я проверя. Надявах се, че тази нощ ще се случат някои събития, които да докажат моята теза. Нещата се развиха точно както очаквах, и това много ме зарадва, но съвсем не само защото потвърждава моята теория. Моля да запомните това! — той пое чашата, която Тао Ган му подаде, но тя беше толкова гореща, че я остави и се загледа навън. — Ще бъде истински порой! — възкликна той и плесна с ръце. Щом ординарецът се появи на вратата, нареди: — Из прати съобщение до стражниците в Западната и Из точната врата незабавно да затворят пинозовете! — после отново се обърна към тримата мъже и продължи: — Нека отново припомним показанията на Корал. Тя каза, че Йи ги е срещнал двете със сестра й на пазара и че е говорил с нея насаме. Но Синьобяло е умно момиче и се е досетила, че става нещо нередно. Едва ли историята, която Корал се е опитала да скалъпи пред нея, е била особено убедителна, защото танцьорката е простодушна безхитростна девойка. Тъй или иначе, Синьобяло е била завладяна от подозрения и е решила да държи под око сестра си. Когато Корал е излязла вечерта, Синьобяло я е проследила тайно до резиденцията на Йи. Видяла е как Йи пуска сестра й през вратичката в желязната порта и за момент е изпаднала в безизходица, защото в онази огромна стара крепост не може да се проникне от друго място. Но тя е много решителна и съобразителна. Отишла е на брега и се е съблякла в храстите. Решила е да плува покрай брега, докато се озове под еркера на галерията и оттам да проникне в имението. И понеже не е искала да отиде невъоръжена, взела е едната от двете железни топки и я е омотала с шала си. После го е стегнала плътно около главата си и така хем косата и нямало да се намокри, хем топката е била на сигурно място — съдията отпи от чая си и като стрелка отново Ма Жун с поглед, продължи: — За тренирана акробатка като нея не е било трудно да се изкачи по колоната и тъй като е висока и слаба, без особени усилия се е прехвърлила и през корниза на еркера. Докато се е промъквала отвън по перваза на прозореца, е чула Йи да крещи в изстъпление как е убил майка им и как сега ще убие Корал по същия начин. Когато е видяла през щорите Йи да удря сестра й с камшик през гърдите, развързала е шала с топката, вдигнала е щорите и е прекрачила вътре. Йи се е обърнал, когато е чул шума, и се е втрещил при вида на голата мокра жена с разчорлени коси. Сигурно му е заприличала на Духа на отмъщението от отвъдния свят. И тогава е осъзнал, че е нещо още по-страшно от призрак, че е сестрата на Корал! Не покорното беззащитно девойче, а опитен боец със смъртоносно оръжие в ръка. Подобно на повечето жестоки хора Йи е бил голям страхливец, изпуснал е камшика и е закрещял за помощ. Нали си спомняш, Тао Ган, че устата му беше Широко отворена. И момичето го е ударило с тежкия шал, не ръкав. Ударът е бил страхотен и черепът му се е размазал в облегалката на стола — съдията замълча за миг, загледан в поройния дъжд. — Сигурен съм, че е станало горе-долу така. Нататък обаче следват само предположения. Мисля, че след като е убила Йи, гневът на Синьобяло внезапно се е изпарил и тя е осъзнала какво е извършила. Не можем да очакваме от момичето да знае или да съобрази, че случаят ще бъде разгледан като непредумишлено убийство и че тя е щяла да бъде напълно оправдана, още повече че Йи се е канел да убие сестра й по същия ужасен начин, по който е убил майка им. Когато е видяла петното от кръв на шала си, девойката съвсем се е паникьосала, хвърлила е желязната топка в канала, а изцапания шал е изпуснала на пода. Прекрачила е перваза, спуснала се е по колоната и отново е преплувала канала. На брега е облякла дрехите си и е отишла в кръчмата, където си я срещнал ти, Ма Жун.

— Сега разбирам защо изобщо не обърна внимание на баща си! — възкликна Ма Жун. — Била му е обидена, че не и е казал истината за смъртта на майка им, която е споделил с Корал!

Съдията кимна.

— Решила е никога да не му признае какво е направила. По-късно се е сетила, че е оставила шала си на местопрестъплението, и е започнала да се безпокои дали тя и сестра и не са оставили и други улики в галерията. На нас ни е известно, че освен обицата на Корал и червения камък друго няма. Защото слугинята Касия грижливо е изтрила мокрия перваз, смятайки, че спасява Ху. Но Синьобяло, естествено, не е могла да знае всичко това. Така че тя е решила да се върне в галерията, и то по същия път, по който е проникнала предната вечер. Не се е досетила, че водата в канала вече няма да е застояла и неподвижна, а с бързо течение, понеже междувременно шлюзовете бяха отворени — съдията погледна към Ма Жун. — Ти си роден и израсъл в област с много реки и езера, приятелю, и ти е известно, че на завой течението винаги е по-силно откъм външната страна. Често съм го установявал, докато съм наблюдавал от моста растителността по дъното. Още повече че от външната страна след моста Полумесец се издига стръмната стена на имението на Йи. Това стеснява течението и усилва натиска му към вътрешната страна на завоя. Девойката не е могла да достигне колоните, защото течението я е отнесло към отсрещния бряг под балкона на Ху и там тя се е уплела в подводните растения. Когато ти, Ма Жун, си я спасил, й се е наложило набързо да съчини някакво обяснение. Спомняш ли си дали ти пръв спомена името на Ху?

Ма Жун се почеса по тила.

— Сега като си помисля — каза той навъсено, — се сещам, че подметнах някаква тъпа шегичка за това, дали Ху не я е хвърлил от балкона.

— Точно така! Твоите думи са й подсказали какво да ти поднесе. Е, добре, след като изслушах разказа на Корал, изградих теорията си. Натъртих пред Юан, че обвинението срещу Ху за опита му да изнасили Синьобяло ще бъде много тежко. Вярвах, че ако предположенията ми са точни, момичето само ще дойде при мен и ще си признае всичко. Защото, както разбрах, тя е честна девойка и не би оставила невинен човек да бъде осъден заради измислена от нея история. Имаше, разбира се, и други факти, които подкрепяха пред положенията ми. Преди всичко, когато си тръгвахме от Ху, той съвсем не изглеждаше в настроение за изнасилване. Не посетител очакваше той тогава, а вест от госпожа Мей. Освен това шалът, който намерихме, беше мокър само в краищата, което подсказваше, че плувецът го е омотал около главата си, и това ни насочваше към жена. А и когато Синьобяло е прогонила разбойниците от кръчмата, е имала само една топка.

— И косата й беше влажна — обади се Ма Жун. — Затова и пиеше като смок… О, небеса! Каква жена! — с въздишка прошепна той.

— По-добре иди в канцеларията, Ма Жун — продължи делово съдията, — и виж дали още чака. Ако я намериш, можеш сам да я разпиташ за подробностите.

Ма Жун скочи на крака и изхвърча навън, без да каже дума.

— Очевидно е много самостоятелна и решителна девойка — обърна се съдията с усмивка към двамата си помощници. — И значи се нуждае от съпруг на място. Така би се поуспокоила, струва ми се. — Брат Ма ще се справи! — усмихна се до уши Цяо Тай. — Ще му се наложи да спази стария обичай и да вземе за втора съпруга другата близначка. Е, така ще може да докаже що за мъж е — той замълча, потърка доволно длани и ненадейно попита: — Не трябва ли тя да разкаже цялата история пред съдилището, господарю, за да бъде оправдана официално? Защото не бива смъртта на Йи да бъде вписана като неразкрито убийство.

— Защо да не бива? — повдигна съдията гъстите си вежди. — Не бих искал бъдещото семейство на нашия приятел Ма Жун да се обсъжда из градските чайни. Ще запиша смъртта на Йи като убийство от неизвестно лице или лица. Никак не се притеснявам, че ще имам няколко неразрешени случая в досието си!

— Хм, на брат Ма най-сетне ще му надянат юлара! — тънко усмихнат се обади Тао Ган. — При това двоен! — добави той, подръпвайки дългите косми, висящи от брадавицата му. После лицето му помръкна: — Значи мотивът с върба изобщо не е бил следа — недоволно каза той. — Йи е бутнал вазата, докато е ял джинджифиловите сладки, и тя случайно е паднала на пода.

Съдията погледна замислено помощника си и каза, леко поглаждайки бакенбардите си:

— Не съм сигурен в това, Тао Ган. Твоето заключение, че счупената ваза е улика, важи. Но никога няма да можем да го докажем. Спомняш ли си, че Йи е изкрещял, когато Синьобяло е пристъпвала към него. И също, че в този миг не е знаел за бягството на Корал. Предполагал е, че и двете сестри ще бъдат заварени в галерията от прислужничката и младия вратар. И понеже е бил крайно отмъстителен човек, предполагам, че когато е разпознал мократа фурия, изникнала пред него, последната му мисъл е била да остави улика за нейната самоличност. Затова е счупил вазата. Но не защото е била украсена с мотива с върба, а поради много по-очевидна причина. Защото е от синьо-бял порцелан. Налей ми още една чаша, моля те!