От милост

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Мънк мразеше наблюденията. Стоеше в сянката на една плачеща върба и гледаше къщата на д-р Ренърд, изчаквайки да се увери, че тя си е легнала, за да се прибере и той в мотела си и да поспи няколко часа. Разбира се, първо трябваше да прослуша всички записани телефонни съобщения. Разтри бедрото си, сякаш да се успокои, защото бе скъсал най-хубавия си спортен панталон, докато се катереше, за да сложи подслушвателното устройство.

Стоеше там часове наред, чакаше и гледаше, замисляйки се за миналите си задачи. Обичаше да изпипва всеки детайл. Не беше зъл и със сигурност не изпитваше перверзно удоволствие, докато мислеше за жертвите си. Не, целта му бе да направи преценка на работата си и да я анализира. Какви грешки бе допуснал? Какво можеше да направи, за да стане по-добър?

Извличаше си поуки от всяка задача, която поемаше. Съпругата в Билокси държеше зареден пистолет под възглавницата си. Ако мъжът й знаеше за това, явно бе пропуснал да го съобщи на Мънк. Така замалко да отнесат собствената му глава, но за щастие той успя да се пребори с нея и да измъкне пистолета от ръцете й. После я уби с него, вместо да губи ценни секунди, като се опитва да я задуши. Очаквай неочакваното. Това бе първият урок.

После онази тийнейджърка в Метеър. Изпълнението му онази нощ бе далеч от съвършенството и като обърнеше поглед назад, осъзнаваше, че е имал късмет, задето никой не го бе видял. Беше се задържал прекалено дълго. Щеше да си тръгне веднага щом свърши работата, но вместо това се загледа в един филм по телевизията. Всъщност странното бе това, че Мънк никога преди това не бе гледал телевизия. Чувстваше се прекалено интелигентен, за да зяпа глупостите, които кабелните телевизии пускаха, за да вцепенят и без това вцепенените умове на лапачите на бира и чипс.

Този филм беше нещо различно. И изключително забавно, филмът тъкмо бе започнал, когато Мънк се вмъкна в спалнята на жертвата. Още помнеше всяка подробност от онази нощ. Тапетите на бели и розови райета с миниатюрни розови пъпки, множеството плюшени играчки на леглото на жертвата, розовите пердета. Тя бе най-младата му жертва, но този факт не го смути ни най-малко. В края на краищата това бе работа като всички останали. Работа. Интересуваше го само да я свърши, и то както трябва.

Музиката от видеото гърмеше. Жертвата беше будна, но беше надрусана и неадекватна. Въздухът бе пропит от тежък, сладникав мирис. Момичето бе облечено в къса синя тениска, седеше, опряло гръб на възглавниците, върху таблата на розовото легло, а в скута му имаше голям пакет чипс. Взираше се невиждащо в екрана, без да забелязва присъствието му. Той уби тийнейджърката с осеяното от пъпки лице и мазна кафява коса като услуга — срещу двайсет и пет хиляди долара, така че нейният добър татко да прибере застраховката от триста хиляди долара, която бе направил на единственото си дете шест месеца по-рано. В застрахователната полица имаше клауза за удвояване, което означаваше, че ако застрахованият умре при нещастен случай, застрахователят трябва да изплати двойно по-голяма сума. Бащата оцени високо работата на Мънк, разбира се и въпреки че не се налагаше да обяснява защо желае смъртта на дъщеря си — Мънк се интересуваше единствено от парите, — призна, че отчаяно се е опитвал да се спаси от кредиторите си и това е бил единственият изход.

Ех, бащина любов. Няма като нея на света.

Докато я убиваше, Мънк чу диалога във филма и след минута две бе запленен. Избута краката на мъртвото момиче настрани, седна в края на леглото и изгледа филма до края, като през цялото време дъвчеше чипс.

Тъкмо се приготви да си тръгва, когато чу, че вратата на гаража се отваря. Успя да се измъкне за секунди, но сега, като се сещаше какъв глупав риск бе поел, осъзна, че е извадил голям късмет. Каква поука си бе извлякъл от преживяното? Влизай и излизай възможно най-бързо.

Мънк вярваше, че значително е подобрил работата си в сравнение с онези ранни убийства. С Катрин се справи без никакви проблеми.

Отново погледна към прозореца на лекарката. Стоеше будна до много по-късно, отколкото бе очаквал, но пък нали имаше гост. Когато Мънк я проследи до „Лебедът“, забеляза мъжа сред тълпата от гръмогласни, тъпи тийнейджъри. Младежите го заобиколиха от всички страни и започнаха да викат, за да привлекат вниманието му. Викаха му тренер.

Очаквай неочакваното. Той се обади на Далас, продиктува му номера на колата и поиска пълна проверка.

Лампата в спалнята й най-после изгасна. Мънк изчака още половин час, за да се увери, че тя си е легнала, после тихо се промъкна до мястото, където бе скрил колата си. Подкара към мотела в Сейнт Клеър, където прослуша записа на телефонните обаждания, разочарова се, че не чу нищо съществено, нагласи будилника си и най-после си легна.