Пиратът принц

3

Уилоу видя Тарик едва когато той се върна по-късно тази вечер, за да я придружи на разходката по палубата. Припомняйки си предупреждението му да покрие косата си, тя извади една плетена шапка, която беше намерила в сандъка му, нахлупи я на главата си и напъха косата си под нея.

— Добре, сега си готова — каза Тарик, когато пристигна и й отвори вратата. Нетърпелива като дете, Уилоу излезе на палубата и се запъти към перилата. Лунната светлина освети лицето й, когато тя вдигна глава към топлия ветрец и вдъхна дълбоко пресния въздух с аромат на сол.

— Звездите са толкова ярки, че мога почти да се протегна и ги докосна — каза тя. — Виж луната! Великолепна е.

— Да, великолепна е — отговори Тарик, приковал поглед към лицето й. — Ще се поразходим ли? Движението ще ти се отрази добре.

Положи ръката й на своята и двамата тръгнаха по палубата. Когато приближиха нощния вахтен, мъжът нарочно отвърна поглед. Уилоу не можеше да не се начуди на гази странна религия, която не позволяваше мъж да гледа жена в лицето.

— Кой е едрият мъж, когото наричаш Мустафа? — полюбопитства Уилоу.

— Мустафа беше капитан на личната ми охрана. Сега е много повече от това. Нямаше да съм жив днес, нито да съм господар на „Отмъщение“, ако не беше той.

— Какво странно име за кораб.

— Може би, но името подхожда на целта ми. Отмъщение за греховете на Ибрахим срещу онези, които са ми скъпи — ето това е целта ми в живота.

— Какво е направил той?

Тарик изведнъж спря. Лицето му помрачня, обзето от болезнени спомени, които по-скоро би предпочел да забрави.

— По-добре е да не знаеш. — И тръгна отново.

Уилоу искаше да разбере какво е сторил Ибрахим, че да си спечели омразата на Тарик, но усети, че Тарик няма да й каже нищо повече. Вместо това тя изрече:

— Корабът ти е голям.

Има четиридесет оръдия — обяви гордо Тарик. — „Отмъщение“ е флагманът на пиратската ми флота.

— Защо си станал пират? Този живот не подхожда на принц.

— Основанията ми не са твоя работа. Достатъчно е да кажа, че почти нямах избор. Избягах от сарая, спасявайки живота си, с неколцина верни приятели и с една торба злато и скъпоценности, които майка ми извади от сандъците си.

— Кой е заплашил живота ти?

— Много питаш, любопитна малка хурия.

— Просто поддържам разговора. Защо ми казваш „хурия“? Какво означава това?

Тарик се засмя и белите му зъби блеснаха на лунната светлина.

— Хуриите са красиви девици, които доставят удоволствие на мъжете в мюсюлманския рай.

Устата на Уилоу се отвори, а после рязко се затвори. Тя спря внезапно, извърна се и застана лице в лице с Тарик.

— Повече не ме наричай така.

Като видя извърнатото й нагоре лице и очите, хвърлящи огън, Тарик помисли, че думата хурия е била измислена, за да опише тъкмо нея, Уилоу. Обвивайки ръка около тесните й рамене, той я притегли към себе си. Дясната му ръка се плъзна около нея, докато лявата повдигаше брадичката и, за да срещнат устните й неговата целувка. Тогава устата му плени нейната.

Вкусът й беше сладък, естественият й аромат — възхитително възбуждащ. През тежкия плат на шалварите, с които и двамата бяха облечени, той чувстваше нейната топлина, усещаше как собствената му възбуда отговаря на нейната. Изкушаваше се да отхвърли всякакви страхове, да я отнесе в каютата и да я научи какво означава удоволствие.

Ръцете му намериха гърдите й, толкова съвършени в дланите му, че той не можа да се удържи да не погали нежните хълмчета. Чу я как си поема дъх и отпи дълбоко от устата й, докато езикът му търсеше сладостта й. Усети вкуса на рая.

— Прелестна вечер, нали, господарю? — чу се глас зад гърба му.

Мустафа!

Тарик рязко прекъсна целувката и отблъсна Уилоу настрана.

— Какво правиш тук, Мустафа? — запита той на техния език. — Сега не е твоята вахта.

— Възхищавам се на красотата на нощта, точно като тебе. — Гласът му тежеше от укор. — Това, което вършиш, не е разумно.

— Прав си, разбира се. Може би трябва ти да придружиш лейди Уилоу на разходката й. На мене не може да ми се вярва.

Той се обърна към Уилоу.

— Трябва да отида другаде. Мустафа ще те придружава, докато не се умориш и не пожелаеш да се върнеш в каютата.

— Но аз не мога да говоря с него — протестира Уилоу. — Не говоря неговия език.

— Искаше раздвижване, не разговор — изръмжа Тарик. Отдалечи се и скоро нощта го погълна.

Уилоу погледна неуверено към Мустафа и продължи да се разхожда. Капитанът тръгна зад нея, но неодобрителното му мълчание беше нямо свидетелство за ниското му мнение за нея. След няколко обиколки на палубата тя се върна в каютата, вече с поугаснало желание за чист въздух.

През следващите дни Уилоу почти не виждаше Тарик. Тя спеше, когато той се връщаше нощем в каютата, а на сутринта него вече го нямаше, когато тя се събуждаше. Мустафа идваше всеки ден малко след смрачаване, за да я придружава за разходката й по палубата. Тъй като не можеше да разговаря с никого освен с Тарик, това правеше живота й невероятно скучен. Тя намираше това за непоносимо и реши да се оплаче на Тарик.

Един ден по време на вечерната си разходка го зърна на кормилото. Когато се запъти към него, Мустафа изръмжа предупредително, но тя не му обърна внимание. Преди той да успее да я спре, тя се качи по стъпалата към квартердека, за да говори с неуловимия пират. Той вдигна очи и я изгледа намръщено.

— Не можеш ли да я държиш изкъсо? — обърна се Тарик към Мустафа на турски.

— Не повече от тебе — беше отговорът на Мустафа.

— Много добре, ще поговоря с нея.

Обърна поглед към Уилоу.

— Искаш да говориш с мене ли?

— И още как! Намирам положението си за непоносимо.

Тъмните вежди на Тарик се повдигнаха.

— Какво искаш да кажеш? Не се ли храниш добре? Не се ли отнасят с уважение към тебе?

— Да, но…

— Значи няма от какво да се оплакваш.

— Напротив, милорд пирате — изсумтя Уилоу. — Страдам от липса на човешки контакти и жив разговор. Никой с изключение на тебе не разбира и не говори английски или френски. Аз твоя затворничка ли съм, или гостенка?

— Гостенка, разбира се. Никой няма да ти стори зло, докато си под моя закрила.

— Тогава се отнасяй към мене като към гостенка. Тъй като нямам камериерка или компаньонка, най-малкото, което можеш да направиш, е да разговаряш с мене.

— Не знаеш какво искаш — предупреди я Тарик.

Тя изправи рамене.

— Искам да се отнасяш към мене като към човешко същество. Никога не съм… — преглътна буцата, заседнала на гърлото й — не съм се чувствала толкова самотна досега в живота си.

— Ще имаш непрекъснато компания в харема на Ибрахим. Ще бъдеш обкръжена от жени.

— Не! Ще се боря с гази съдба до последния си дъх.

Тарик се взря в нея, очите му бяха замъглени, неразгадаеми.

— Ако всичко тръгне по плана, ти ще станеш наложница на Ибрахим, може би дори негова съпруга. Но разбирам защо се чувстваш изолирана. Същото ще бъде и в харема, ако не разбираш или не говориш турски. От утре ще започна да те уча на езика.

Уилоу почувства, че е спечелила малка победа. Щом научеше турски, щяха да й се отворят всякакви възможности. Ако се надяваше да избяга от харема на Ибрахим, владеенето на местния език щеше да й бъде от голяма полза.

Тя кимна охотно.

— Очаквам с нетърпение да започна да уча езика ти. Пожелавам ти лека нощ, пирате.

— Можеш да ме наричаш Тарик.

— Харесва ми да те наричам пират.

Вдигнала високо глава, тя се обърна и се запъти обратно към каютата, последвана от Мустафа.

След нощната разходка по палубата Уилоу се плъзна в леглото и заспа веднага. Но се събуди посред нощ в паника. Сякаш каютата се затваряше около нея. Кошмари препълваха сънищата й. Видя Ибрахим да се смее, а стражите му да я държат, докато той прави каквото си иска с нея. Потискайки един писък, тя се изправи. Трепереше и се потеше обилно. Страхът за съдбата й се стоварваше върху нея, изпълваше я огромна несигурност.

Надигна се, цялата скована; имаше нужда от свеж въздух, за да прогони кошмарите. Отвори вратата и веднага усети освежаващия ветрец, който люлееше кораба и изпълваше платната.

Когато понечи да нахлупи плетената шапка, един порив на вятъра я изтръгна от ръцете й и я хвърли във водата. Решавайки, че тъмнината ще скрие косата й, ако някой я срещне по това време на нощта, Уилоу се прокрадна внимателно към перилата. Вдигайки глава, затвори очи и с наслада пое освежителния солен въздух.

Лунният сърп висеше насред обсипаното със звезди небе и я обливаше в сребриста светлина. Тя застана с разтворени крака, за да устоява на движението на кораба, и се загледа в небето с мисълта, че никога не е виждала над Англия небе, което да се равнява по великолепие на това тук.

Беше така погълната от взирането в звездите, че не чу приближаващите се стъпки. Усети обаче нечие присъствие зад себе си секунди, преди една тежка ръка да стисне рамото й. Извърна се и влетя право в ръцете на един свиреп пират. Той каза нещо, което тя не разбра. Поклати глава и отвори уста, за да извика за помощ.

Усети миризма на лук и немита плът, когато ръката му затисна устата й, заглушавайки вика й. Той притисна Уилоу към перилата и започна да гали косата й със свободната си ръка. Тя се бореше, но пиратът беше огромен и лесно сломи съпротивата й. Ръката му се отдели от косата й, разкопча ризата й и покри гърдата й, стискайки болезнено с дебелите си пръсти.

Заговори отново, гласът му беше суров като внезапно развълнувалото се море. Тогава тя усети как ръката му намира пътя си под пояса на шалварите й. Мятайки глава, Уилоу се опита да се освободи от ръката му, за да извика за помощ, но той беше твърде силен и неумолим в похотта си.

Корабът внезапно се люшна и ръката му се плъзна — достатъчно, за да й даде възможност да извика. Той изръмжа нещо в ухото й и я задърпа към сенките, където без съмнение възнамеряваше да я похити. Когато намери мястото, което търсеше, пиратът я бутна върху едни навити въжета и се просна върху нея, от което дъхът й спря. Устата й беше свободна, но не беше останал въздух в дробовете й, за да издаде дори един звук, какво остава да изпищи.

Той заби нокти в ризата й и успя да разголи гърдите й за мръсните си ръце. Тя знаеше, че по нежната й кожа ще останат белези от грубото му докосване, но това беше най-малката й грижа. Защо беше излязла сама на палубата? Тарик я беше предупредил за своите хора, а тя не го беше послушала. Само да беше тук сега!

Яростен рев раздра въздуха около нея; сякаш див звяр се нахвърляше върху плячката си. Тогава нападателят отлетя и тупна като чувал с картофи, а от устата и носа му шуртеше кръв. Тарик изрева отново; Мустафа дотича при него. След няколко къси и резки фрази, изречени от Тарик, Мустафа изтегли злощастния пират настрана.

Уилоу още се бореше да се поеме дъх, когато Тарик я взе на ръце и я отнесе в каютата, положи я на леглото и се извърна, за да запали свещта. Лицето му, очертано от премигващата светлина, изглеждаше така свирепо, че Уилоу се дръпна изплашена. Очите му бяха добили сивия цвят на буреносен облак, устата беше сурово стисната.

— Направи ли ти нещо? — запита той.

Тя поклати глава, не можейки да си поеме дъх или да намери думи, за да отговори.

Тарик вдигна високо свещта, за да я погледне по-отблизо. Горещина нахлу в лицето й, когато той се загледа в синините на гърдите й.

— Ще го убия — изрече Тарик.

Остави свещта и отиде към умивалника. Върна се с парче мокър плат и гърненце с мехлем. Погледът й не се отдели от лицето му, докато той промиваше драскотините, загрозяващи млечнобелите й гърди.

— Драскотините няма да оставят белег — процеди той през зъби. — Такава красота не бива да бъде похабявана. Абдул ще опита камшика заради безсрамието си тази вечер.

Докосването на пръстите му беше нежно. Кожата й пламна, допирът му накара ярки усещания да пробягат по цялото й тяло чак до пръстите на краката.

— Какво те прихвана да излизаш сама от каютата тази вечер? Очевидно не съм ти обяснил добре колко опасни са моите хора. Не са виждали жена от месеци.

— Не помислих — изшептя Уилоу. — Събудих се от един страшен сън и ми беше нужен въздух. Беше късно, помислих, че няма да има никой на палубата.

Гласът му тежеше от укор.

— Винаги има хора на палубата. — Сребристият му поглед се задържа на гърдите й. — Другаде имаш ли синини?

Лицето й почервеня.

— Н-не.

Горещият му поглед мина над нея. Внезапно изражението му стана сурово и той поднесе свещта по-близо. Преди Уилоу да успее да протестира, той развърза шала, който придържаше шалварите й, и ги смъкна достатъчно, за да види драскотините, оставени от Абдул по корема й.

Очите му пламнаха в несдържан гняв.

— Разбираш ли, че можеше да те изнасили? Тогава каква полза щях да имам от тебе?

Мисълта на Уилоу се върнала заедно с нея гневът й.

— Ами моите чувства, моята болка? Нищо ли не означават? Измерваш цената ми с ползата от мене. Важна съм за тебе само защото можеш да ме размениш за човек, който ти е скъп.

Ръцете на Тарик се разтрепериха, когато започна да маже с мехлем корема и гърдите на Уилоу. Плътта й беше топла и твърда под пръстите му; мисълта, че нежната й бяла плът е била осквернена, едва не го накара да полудее. Такава красота не беше за очите на обикновен мъж като Абдул.

С подчертано нежелание той вдигна чаршафа до шията на Уилоу, пожела й лека нощ и се обърна към вратата.

— Къде отиваш?

— Да накажа Абдул.

— Тази вечер ли?

— Не виждам защо да отлагам.

Тя преглътна мъчително.

— Стой при мене, докато заспя.

Тарик се вгледа в лицето й.

— Уплашена си. — Това беше твърдение, а не въпрос.

— Аз… предполагам. Не съм страхливка, но…

Той я прекъсна, преди да беше довършила изречението си.

— Никога не съм те смятал за такава. — Приближи се. — Много добре. Ще седя до тебе, докато заспиш. Абдул може да почака до утре. Тази случка доказва, че жените нямат място на пиратски кораб — измърмори той, настанявайки се на един стол.

Уилоу се обърна настрана, с лице към него.

— Съгласна съм. Ако ме оставиш на суша в най-близкото пристанище, ще намеря начин да се върна у дома.

— Бих те оставил, ако можех, красавице, но ми трябваш.

Тя го изгледа свирепо и се обърна към стената. Погледът му проследи изкусителната извивка на гърба и ханша й под леката завивка и си пожела да можеше да се озове в леглото с нея. Намазването на драскотините й с мехлем едва не му беше отнело самообладанието. Тази жена беше същинска хурия. Примамваше го с деликатния си аромат, с красотата и невинността си — невинност, за която беше започнал да съжалява. Ако не беше недокосната, щеше да я вземе още сега, в същия този миг. Стиснал зъби, Тарик си напомни защо девствеността на Уилоу беше важна за него и се опита да не й обръща внимание.

Уилоу се събуди призори. Свещта беше изгоряла, оставяйки каютата обляна в странна предутринна светлина. Висока, широкоплещеста фигура се надигна от стола. С гъвкава грациозност на тигър Тарик разкърши високото си тяло.

Сенките, които го обгръщаха, се разделиха, когато той пристъпи към леглото. Тя го загледа как се приближава; във всяка дълга, дебнеща крачка се долавяше властна мощ.

Очите му с тежки клепачи имаха цвета на сребро под тъмните извити вежди. Изглеждаше истински турчин, страховит, докато тя не погледна в очите му. Намек за нещо нежно се криеше в сребристите дълбини.

Устните му бяха плътни и дръзко чувствени, гъстите му мигли смекчаваха резките черти на лицето. Сега беше свил устни, сякаш тя беше загадка, която не може да разгадае. Уилоу затаи дъх, когато той се наведе над нея, и после бързо се изправи. Чу го да измърморва нещо.

Вгледа се в него.

— Нещо не е наред ли?

— Не. — Погали я по бузата. — Кожата ти е мека като листчетата на роза. — Загледа я мълчаливо. — Една старица в Истанбул можела да зашива ципата на жената и да й връща девствеността.

Уилоу премига.

Той седна на ръба на леглото.

— Наблюдавах те цяла нощ. Нямаш представа колко те искам. — Ръката му се плъзна надолу, минавайки по гърдите й. — Ще убия Абдул, задето те докосна. Да, ще го направя.

Тя потръпна.

— Не е ли малко драстично?

— Не повече, отколкото си е заслужил.

— Не можеш ли да проявиш милост?

— Искаш милост за един пес, който едва не те изнасили?

— Смъртта е най-крайното наказание.

— Много добре, ще бъда милосърден, ще го лиша от ръката, която те оскверни.

— Ще му отсечеш ръката ли?

— Да, и при това ще ми благодари.

Ръката му спря при най-горното копче на ризата й. Тя сграбчи китката му.

— Недей.

— Просто искам да видя дали драскотините не са загноили.

— Мога и сама да ги проверя.

Ръката му се вдигна към косата й и нежно я погали. Той повдигна една от лъскавите плитки и я поднесе към устата си. Дори най-фината коприна бледнееше в сравнение с мекотата на нейната коса. Той вдъхна дълбоко аромата на рози, после остави косата да се плъзне между пръстите му.

— Ароматът на твоята невинност ме изкушава неустоимо.

Смъкна чаршафа, който я закриваше от него. Ако не можеше да я има, поне можеше да й се нагледа на воля. Беше прекарал нощта в агония. Никога не му беше липсвала сила на волята, преди да срещне тази зеленоока хурия, която му беше открадната ума и го беше накарала да забрави целта си.

— Какво правиш? — извика Уилоу, издърпвайки чаршафа.

Той отново властно го отметна.

— Искам да те съблека, да изпълня очите си с твоята красота. Искам сам да видя съкровището, което пазя. Тази нощ не беше приятна за мене. Ще отмъстя заради тебе на Абдул, но не мога да имам каквото желая.

Зората на новия ден прогони сенките, разкривайки смаяното изражение на Уилоу.

— Защо ме желаеш? Сигурна съм, че си имал жени, много по-красиви от мене.

Тарик не можа да сподави стона си. Не трябваше особено въображение, за да си представи зърното й в устата си, как набъбва под ласките на езика му. Дори можеше да си представи вкуса на кожата й. Борейки се срещу силната си страст, той отмести очи от тялото й и ума си от бездната на съблазънта.

— Само глупак или евнух няма да те пожелае. Не си правиш услуга, като отричаш красотата си. Англичаните трябва да са слепи, ако не виждат това, което виждам аз.

— Благовъзпитаните английски господа говорят за красотата, без да оскърбяват чувствителността на жената. Те пишат поезия за нейните вежди или за сладостта на гласа й.

Тарик се изсмя.

— Дано Аллах даде никога да не стана английски джентълмен. — Гласът му доби дрезгав оттенък. — Мога да те любя, без да отнема девствеността ти. Мога да те науча на неща, за които Ибрахим ще ми благодари. Тялото е чувствителен инструмент, създаден да дава и да приема наслада. Можем да прекараме часове, не, цели дни в леглото и ти да отидеш при Ибрахим практически като девица.

Уилоу се дръпна от него.

— Говориш за греховни неща, които не разбирам. Моля те, не ме докосвай. Принц или не, никой няма право на моето тяло освен онзи, за когото ще се омъжа, и то само заради продължението на рода.

Тарик се изсмя от сърце.

— Неверниците имат странни обичаи. Те смятат телата си за нещо срамно. Аз мога да те науча, че телата са инструменти на удоволствие, също както и за продължаване на рода. Кълна се, сладка Уилоу. Преди да ме напуснеш, ще бъдеш майсторка в изкуството да даваш и да приемаш удоволствие и ще се насладиш на всеки момент от ученето.

— Махай се! Отказвам да те слушам. Това са дяволски думи.

— Мислиш, че съм обладан от дявола ли?

— Ти си самият дявол.

— Нищо не знаеш за дяволите, красавице. Ибрахим е дяволът, не аз. Не ти завиждам, че си привлякла вниманието му.

— Защо ме даваш на дявола, щом мислиш така?

Тарик отвърна поглед.

— Нямам избор. Не съм коравосърдечен негодник, за какъвто ме мислиш. Щом Кемал ще те наблюдава, ще оцелееш. Онази, която се надявам да разменя срещу тебе, има нужда от моята закрила много повече от тебе.

— Кой е Кемал?

— Пазачът на харема. Той е най-влиятелният евнух в сарая. Ще те научи на обичаите и ще те закриля. Оцеляването ти зависи от това, доколко ще се харесаш на Ибрахим. И трябва да се опиташ да не си създаваш врагове в харема. Ще ти обясня всичко, което не разбираш, преди да напуснеш Липси.

Уилоу се измъкна от леглото и се дръпна от него.

— Разбирам повече, отколкото си мислиш. Вашата култура затваря жените зад стени и ги прави живи играчки. Не искам да участвам в греховните удоволствия, които ми описваш. Няма да стана робиня доброволно.

Тарик въздъхна.

— Ще правиш каквото трябва, щом разбереш, че животът ти зависи от прищевките на Ибрахим; за съжаление, прищевките му могат да бъдат непредсказуеми.

Уилоу се вгледа в лицето му.

— Какво ти е направил Ибрахим? Защо си пират, а не глезен принц, живеещ в палат?

Изражението му стана замислено. После той изрече:

— Това, красавице, е история, която ще ти разкажа друг път. Може би е по-добре да си остане неразказана. — Отправи й самоуверена усмивка. — Един ден, много скоро, ще ме помолиш да ти доставя удоволствие.

— Не и в този живот — изсумтя Уилоу. — Не възнамерявам да остана твоя затворничка. Находчива съм.

Усмивка разтегна чувствените му устни.

— Очаквам с нетърпение находчивостта ти, красавице. Междувременно, след снощното нападение срещу тебе настоявам да стоиш в каютата си, освен ако не си придружена от мене или от Мустафа. Не бива да се доверяваш на никого другиго.

— След преживяването ми снощи нямам желание да излизам сама от каютата.

— Значи се разбрахме. Колкото и да искам да остана тук и да споря с тебе, трябва да се погрижа за наказанието на Абдул.

Каютата изглеждаше много по-голяма, след като Тарик излезе. Властното му присъствие запълваше пространството с животински магнетизъм и правеше каютата да изглежда по-малка.

Но Уилоу не беше слаба жена без собствена воля или собствен разум. Макар да се питаше и тайно да копнееше за онези греховни неща, които Тарик беше споменал, тя имаше волята да се противопостави на неговата съблазън и съобразителността да избяга, когато, й се удадеше възможност.

Винаги беше вярвала, че ще се омъжи за благопристоен английски джентълмен, ще отглежда децата от този съюз и ще следва строгите правила на английското общество.

Макар този живот да й изглеждаше скучен, Уилоу знаеше, че това е съдбата й. Хрумна й внезапна мисъл. Отегчението ли беше причината нейната дръзка майка французойка да избяга от Англия след почти петнадесет години брак със сериозен английски маркиз?

Уилоу обичаше баща си и живота си в Англия, но през времето, което беше прекарала с майка си, бе започнала да вярва, че французойките са по-свободни от английските си сестри. Моник беше помолила Уилоу да остане с нея, но Уилоу се чувстваше повече свързана с Англия, отколкото с Франция, и бе отказала.

Тя съзнаваше, че годежът й с Пърси няма да доведе до брак, дори ако има достатъчно късмет да се върне в Англия, защото скандалът със злощастното й приключение ще го отблъсне от нея. Ако пожелаеше да се омъжи, баща й ще трябва да й купи съпруг. Франция започваше да й изглежда по-добър избор, след като успееше да избяга, защото Уилоу знаеше, че майка й ще я приеме безусловно.

Пронизителни крясъци прекъснаха мислите на Уилоу и тя веднага разбра, че наказанието на Абдул е започнало. Дали Тарик беше му отсякъл ръката, както беше заплашил? Или беше размислил и бе проявил милост? Виковете продължиха твърде дълго за душевния покой на Уилоу, после внезапно престанаха.

След известно време Тарик се върна в каютата. Лицето му беше строго, настроението напрегнато и неразгадаемо.

— Свърши — изрече той тихо.

— Какво му направи?

Тарик сви лице в гримаса.

— Не ми харесва да осакатявам хора, които имат нужда от крайниците си, за да преживяват. В гнева си наистина смятах да му отсека ръката, задето те е докоснал, но по-късно размислих и реших, че бичуването ще бъде достатъчно. Абдул ще се възстанови, за да ми служи отново, но ще мисли два пъти, преди да наруши пак заповедите ми.

— Радвам се, че не си го осакатил — каза Уилоу. — Не си толкова жесток, на какъвто се правиш.

Тъмните вежди на Тарик се вдигнаха.

— Не съм жесток по природа. Събития, над които нямам власт, ме принудиха да направя труден избор. Вършил съм неща, противни на природата ми, за да оцелея.

— Това, че ме държиш затворена против волята ми, също ли е против природата ти?

— Да. Жените са създадени, за да бъдат глезени и обичани. Насилието срещу жените е против учението на Аллах, както и против това на Христос. Аз обожавам жените. Да им давам удоволствие е едно от любимите ми занимания. Един ден ще изпиташ страстта ми и ще прецениш сама. Моите планове за бъдещето ти са необходими, за да запазят една жена, която обичам и уважавам повече от всички други.

— Разкажи ми за нея. Много ли е красива?

— За мене е.

— В опасност ли е?

— Имам основание да смятам, че да.

— От Ибрахим?

— Да. Той е бесен, понеже не позволявам на корабите му да стигнат там, закъдето плават. Заплаши жената, която обичам, ако не се предам.

— Не мога да ти помогна. Не знам какво се е случило между тебе и брат ти, но аз не съм решението на проблема.

Тарик стигна на нея с две дълги крачки и я притегли към себе си.

— Грешиш, сладка Уилоу. Ти си точно това, от което имам нужда, за да се пазаря за ма… за жената, която обичам.

И я целуна.