Пиратът принц

8

Тарик се изтегна по гръб и преметна ръка над очите си. Току-що бе направил най-голямата грешка в живота си и нямаше как да я поправи. Беше действал както безотговорен глупак, беше поставил собственото си удоволствие над живота на майка си.

— Сега нямам стойност за тебе — каза Уилоу с надежда.

Тарик отмести ръката си и я изгледа втренчено, със замислено изражение.

— Може би не всичко е загубено. Още си стегната като девица и има начин да се имитира девствената кръв, когато я няма.

Изражението на Уилоу издаваше смаяно неверие.

— Искаш да кажеш, че все още възнамеряваш да ме дадеш на Ибрахим?

— Обичам майка си — изрече той просто. — Няма да позволя тя да умре.

Уилоу придърпа чаршафа над голото си тяло. Тежка тишина запулсира помежду им.

Когато Тарик заговори, гласът му беше лишен от всякаква емоция.

— Ако разменя живота си срещу този на майка си, няма гаранция, че Ибрахим ще я остави жива, след като аз умра.

— Да, ако трябва.

Уилоу прехапа замислено долната си устна.

— Може би има друг начин.

— Да, ще помисля за него. Може би Ибрахим няма да разбере, че не си девствена. Но пък е вероятно да накара някой от неговите лекари да те прегледа, преди да бъде извършена сделката. Брат ми ми вярва толкова, колкото и аз на него, и то с основание.

— Всичко ще бъде изгубено, ако се стигне до лекар.

— Няма да допусна да се стигне дотам — рече свирепо Тарик.

— Съжалявам — отвърна Уилоу.

Трябваше да се бори по-усилено срещу чувствената атака на Тарик, но се беше надявала, че липсата на девственост ще доведе до освобождаването й. Трябваше да помисли по-добре.

— Държа себе си отговорен за това, което се случи — отвърна Тарик. — Сега трябва да оправя нещата. Върви си, преди да съм те взел отново. Един път с тебе вече изостри апетита ми. Не бива да те вземам пак, а не вярвам на себе си, когато си до мене. — Той се отвърна от нея. — Липсата на самообладание е непростима. Ти ми отнемаш мъжествеността, красавице. Подлагаш на изпитание самоконтрола ми, както никоя друга жена досега не го е правила.

Той стана от леглото с едно плавно движение и нахлузи шалварите си. Уилоу също стана, търсейки разхвърляните си дрехи. Тарик взе кафтана й от пода и го намъкна през главата й. После събра дрехите и ги пъхна в ръцете й. Извърна се и повика Мустафа. Гигантът нахлу веднага в стаята, сякаш беше чакал отвън зова на Тарик.

Стражът изгледа преценяващо Уилоу, преди да обърне вниманието си към принца.

— Какво желаеш, господарю?

— Върни лейди Уилоу в харема и после ела в стаята ми.

Запазвайки строгото си изражение, Мустафа се поклони и изведе Уилоу от стаята. Върна се след малко, за да намери Тарик да се разхожда из стаята си като животно, хвърлено в клетка.

— Предупредих те, нали? — укори го Мустафа. — Надявам се, че си е струвало.

— Не знаеш какво се случи; можеш само да предполагаш.

— Познавам те, принце, господарю мой, по-добре, отколкото ти сам се познаваш. Когато повика господарката Уилоу в стаята си, разбрах как ще свърши всичко това, дори ти да не си знаел. Трябва да я отпратиш, защото сега нямаш полза от нея.

Тарик не беше съгласен.

— Защо да го правя? Тя още може да ми бъде полезна.

Мустафа се вгледа в лицето на господаря си.

— Смяташ да я задържиш за себе си ли?

Тарик се изчерви.

— Макар че тази възможност още съществува, има и друга.

Тъмните вежди на Мустафа се събраха.

— Каква е тя, господарю?

Тарик си наля чаша вода от една кана и я изпи жадно.

— Все още е възможно да пратя Уилоу при Ибрахим. Не мога да възстановя девствеността й, но има начини тя да се имитира. Сигурен съм, че Бейба може да я научи на такива неща.

Заразхожда се отново.

— Проблемът, Мустафа, е в това, че не мога да понеса да се разделя с Уилоу. Тя ми харесва извънредно много. Мисълта, че Ибрахим може да я малтретира, е отвратителна за мене.

Мустафа изстена и изви очи нагоре.

— Мислиш е долната си глава, господарю. Имаш си Сафие. Обожаваш я.

— Обожавам да се забавлявам с нея, но нямам други чувства освен известна привързаност. Не съм дете, Мустафа. Разбирам кога една жена просто ме удовлетворява и кога съм сякаш на седмото небе с нея.

— Значи искаш да кажеш, че лейди Уилоу е жената, която те прави щастлив?

Тарик се засмя.

— Нямам нужда от жена, която да ме прави щастлив, само от такава, която да ми доставя безгранично удоволствие. Виж, нападането на корабите на Ибрахим ме прави щастлив. — Той поклати глава. — Наистина не знам друго, Мустафа, освен че искам да задържа Уилоу за себе си. Но не бива. — Хрумна му ужасна мисъл. — Ами ако е заченала дете от мене тази нощ? За първи път в живота си не мога да си вярвам с някоя жена. Какво говори това за мене?

— Това говори, принц Тарик, че си човек с раздвоено сърце. Не се тревожи, няма голяма вероятност жената да е заченала тази нощ, но ако е станало така, Бейба знае как да я освободи от нежелания плод. Ще се погрижа за това.

— Не! Не искам да стори нещо на Уилоу.

— Ти си обезумял от любов.

Тарик направи нетърпелив жест.

— Не знаеш какво говориш, приятелю. Аз нямам сърце. Задоволявам мъжките си нужди където и с която искам; жените не означават нищо за мене, само моментни удоволствия.

Мустафа го изгледа скептично.

— Отказвам да отстъпя пред слабостта на плътта — заяви Тарик. Чертите на лицето му се втвърдиха. — Знам какво трябва да направя, Мустафа. Въпреки изгубената си девственост Уилоу е моята единствена надежда да спася живота на майка си. Плановете ми за нея ще следват първоначалното си начертание.

— Това ли е окончателната ти дума, господарю?

— Да, Мустафа. — Гласът му стана плътен и решителен. — Няма да търся компанията на Уилоу, докато силата на волята ми да й устоявам е толкова малка. Подозирам, че желанието ми за нея ще намалее, ако се държа на разстояние. Кажи на Бейба да наблюдава за женския период на Уилоу. Ще реша какво да правя, ако е заченала дете от мене.

Той се извърна, но мислите му не се отделиха така лесно от Уилоу. Далече от очите, далече от сърцето — това не винаги действа, обади се едно гласче в главата му. Би ли могъл да изгони русата хурия от мисълта си? Трябваше, заради майка му. Каквито и да бяха личните му чувства към нея, Уилоу беше предназначена да стане наложница на Ибрахим.

Въпреки късния час Сафие нападна Уилоу в мига, когато тя се върна от стаята на Тарик:

— Той спа с тебе! — нападна я тя. — Не отричай!

— Не съм в настроение да споря — отвърна уморено Уилоу. Искаше да остане сама. Беше изтощена и имаше нужда от баня.

— Вониш на секс — избухна Сафие, следвайки Уилоу в стаята.

Уилоу й препречи пътя.

— Върви да си лягаш, Сафие, късно е.

Язвителният поглед на Сафие падна върху купчината дрехи в ръцете на Уилоу. Тя се изсмя горчиво.

— Знаех си! Не си му доставила удоволствие. Изгонил те е от леглото си, ти си в немилост.

На Уилоу вече й беше предостатъчно. Насмешките на Сафие бяха повече от това, което можеше да понесе. Искаше да остане сама, за да мисли.

— Али Хара! — извика тя и зачака абаносовият гигант да се появи.

Той пристигна след миг, гол до кръста, с боси крака.

— Какво има, господарке? Добре ли си? Има ли нещо, което да желаеш?

— Да, Али Хара. Искам Сафие да излезе от стаята ми. Уморих се от обидите й.

Евнухът изгледа укорително Сафие.

— Трябваше да си в леглото, жено. Ела, ще те придружа до стаята ти.

Сафие я изгледа презрително и се отдалечи.

— Ще спя пред вратата на Сафие, за да съм сигурен, че тя няма да се върне, господарке — прошепна Али Хара.

Уилоу изпусна дълбока въздишка, когато затвори вратата зад Сафие и Али Хара. Погледна с копнеж към леглото, но колкото и да искаше да се отдаде на изтощението, знаеше че Сафие е права. Наистина вонеше на секс. Усещаше мириса на семето на Тарик по себе си. Отвори вратата и надникна в коридора. Харемът беше тих. Тя излезе безшумно и се запъти към хамама. Имаше нужда да остане сама, за да размисли над всичко, което се беше случило тази нощ, и над последиците от него.

Коридорите бяха празни, а хамамът — тъмен, ако не се смята единственият свещник на стената, който хвърляше странни светлосенки. Без да обръща внимание на гротескния танц на светлините и сенките по стената, Уилоу смъкна кафтана си и се отпусна във ваната.

Блажена въздишка се откъсна от гърлото й, когато се потопи в топлата вода. Затвори очи, оставяйки топлината да отмива грижите й. Това, което беше станало между нея и Тарик тази вечер, беше й създало още повече проблеми. Щеше ли той да я обвини, че заради нея е загубил самоконтрола си? Струваше й се, че да. И до известна степен тя беше отговорна.

Беше престанала да му се противи, погрешно смятайки, че загубата на девствеността й ще обърка плановете му да я даде на Ибрахим. Беше предположила, че след като е обезчестена, Тарик ще я върне на баща й… може би срещу откуп. Но предположенията й се бяха оказали погрешни.

Видя гърненцето със сапун да лежи на ръба на ваната и гребна от него, за да отмие мириса на Тарик от себе си. Едва след това се почувства наистина свежа и чиста. За съжаление, нищо не можеше да й възвърне девствеността. Дори Тарик да я пратеше при баща й, трудно би се омъжила за когото и да било. Бъдещето й беше съсипано, още преди Тарик да я бе обезчестил. Самото й отвличане щеше да откаже евентуалните поклонници въпреки щедрата й зестра.

Клюката щеше да се разнесе до Франция и оттатък, затова нямаше да има значение, ако тя решеше да заживее в родината на майка си. Скандалът би я последвал, където и да отидеше.

Ужасяваща мисъл внезапно прекоси ума й. Ами ако е заченала дете от Тарик? Тя не беше невежа. Знаеше, че един път е достатъчен, за да се прихване мъжкото семе. Би ли я изпратил Тарик на Ибрахим, ако тя носеше неговото дете?

Би ли пожертвал собственото си дете, за да спаси майка си?

Уилоу излезе от ваната и посегна към кърпата, за да се изсуши, усещайки как я наляга тежка потиснатост. Мрачно бъдеще се очертаваше пред нея, всички пътища изглеждаха безнадеждни.

Сънят бягаше от очите на Тарик. Съдбата на Уилоу беше в неговите ръце и той не знаеше какво да прави. Това, че спа с нея, не беше умен ход, но беше подтикван от отчаяна потребност да я притежава. Самоконтролът му никога досега не беше го предавал по този начин. Моментът на безумна страст вероятно щеше да има страшни последици, а той нямаше представа как да поправи положението.

Трябваше ли да продължи по първоначалния си план и да размени Уилоу срещу майка си? Щеше ли Ибрахим да накаже Уилоу заради липсата на девственост? Или може би трябваше да се откаже от този план и да го замени с друг? Беше се промъквал и преди в Истанбул; може би беше възможно да се опита отново, този път за да измъкне майка си от харема на Ибрахим. Имаше чудесен съюзник в лицето на Кемал, но еничарите на брат му бяха твърде опасни, особено вътре в сарая.

Диво желание отново да притежава Уилоу сграбчи вътрешностите му, измъчвайки го до такава степен, че искаше да нахлуе в харема и да я грабне отново в стаята си. Слабините му пулсираха, той се преобърна по корем, борейки се с жаждата си за русата хурия, която го изкушаваше отвъд всякакви граници.

Грешка беше да спи с Уилоу, но силната му жажда за нея го беше подлудила. И вместо да му мине, след като бе удовлетворил страстта си, сега отново я искаше. Тъжно, но факт — един път с Уилоу не му беше достатъчен.

Може би трябваше да повикам Сафие, помисли Тарик. Тъмнокосата красавица имаше умението и издръжливостта, достатъчни да изтощят тялото му, докато не грохнеше за сън.

Но той не искаше Сафие.

Аллах! Какво му беше направила Уилоу? Всичко, за което можеше да мисли сега, беше меката й бяла кожа, ароматът на косата й и копринената стегнатост на женствената й ножница, докато той докарваше себе си и нея до върха.

Да, беше луд. Нямаше друго обяснение.

Следващите две седмици минаха еднообразно. Уилоу не бе виждала Тарик от нощта, в която той отне девствеността й. Макар че й беше трудно да си го обясни, но той й липсваше. Бейба и Али Хара й угаждаха във всичко, но те не можеха да й осигурят общуването, на което се наслаждаваше с Тарик. Сафие се държеше на разстояние. Наложницата като че ли се движеше свободно, често излизаше от харема без разрешение. Изглеждаше, че правилата не важат за Сафие. Уилоу нямаше представа къде ходи тя, когато излиза.

Един ден Уилоу беше в хамама, наслаждавайки се на банята, когато усети, че някой я наблюдава. Повика Бейба, но старата жена сигурно не я беше чула, защото не отговори. Тя си спомни за отвора и обърна глава към решетката, откъдето Тарик веднъж я беше наблюдавал, докато се къпе.

— Тарик, ти ли си? Следиш ли ме?

Усети една сянка да се движи зад решетката, после тя изчезна и с нея чувството, че е била шпионирана.

По-късно този ден Уилоу седеше на една скамейка в малката градина, отегчена и неспокойна. Със сигурност щеше да загине, ако трябваше да прекара остатъка от дните си затворена сред някакви стени. Време беше да избяга, въпреки че шансовете й бяха слаби.

Сподави един стон, когато Сафие влезе в градината и се понесе плавно към нея. Ханъмата беше последният човек, с когото Уилоу би искала да говори. Тя подозираше, че други жени топлят леглото на Тарик през последните две седмици, и тази мисъл никак не й харесваше.

— Изглеждаш нещастна — изрече Сафие, кацвайки до нея, а аз съм невероятно щастлива. — Прикри една прозявка.

— Принц Тарик ме повика в леглото си снощи. Той е неуморим любовник, но ти вече го знаеш.

— Радвам се за тебе — измърмори Уилоу. — Не съм тук по свой избор, нито пък за да задоволявам прищевките на Тарик. — Понечи да стане.

— Не, не си отивай — каза Сафие. — Ако искаш да се махнеш, може би ще мога да ти помогна.

Уилоу се отпусна отново на скамейката до Сафие.

— Как можеш да ми помогнеш?

— За разлика от тебе аз не съм затворена в харема. Почти нямам ограничения, освен че трябва да нося кафтан и воал, когато излизам.

— Къде ходиш?

— Пиратите и жените им живеят в Пиратския град, около пристанището. Жените продават дреболийки на пазара — неща, от които вече нямат нужда или които не искат. Понякога посещавам пазара, за да разглеждам стоките им. Всички знаят, че принадлежа на техния принц, и никой не смее да ме закача.

— Тарик знае ли, че излизаш от харема?

— Принцът знае и одобрява. Тук е Липси, не е Истанбул, и той не ми придиря особено много. Понякога Али Хара ме съпровожда, а понякога ходя сама.

Фините вежди на Уилоу се събраха на челото й.

— Как това ще ми помогне? Тарик никога не би ми позволил да изляза от харема.

— Понякога ходя в градчето Липси, малко гръцко селище, където живеят повечето местни. Приятелка съм с тамошните хора. Може би мога да наема някого със здрава лодка да те отведе на голямата земя, в Гърция. Оттам можеш да заминеш за Англия.

Надежда трепна в гърдите на Уилоу.

— Нямам никакви пари или скъпоценности.

— Ще ти дам пари. Принц Тарик е великодушен любовник. Дава ми пари и скъпоценности от своя дял от плячката от турските кораби. — Тя вдигна рамене. — Тъй като почти нямам нужда от пари, ще ти ги дам.

Предложението на Сафие изглеждаше прекалено добро, за да е истина. Защо наложницата на Тарик искаше да й помогне?

— Защо да ти вярвам?

Сафие я изгледа раздразнено.

— Мислиш ли, че те искам тук? Господарят ми се е побъркал по тебе. Бих направила всичко, само и само да изчезнеш.

— Кога можеш да уредиш заминаването ми?

Усмивката на Сафие беше искрена.

— Няма да се бавя. Когато излезеш, ще носиш моя кафтан и воала ми. Всички ще помислят, че съм тръгнала на разходка.

— Ами Али Хара? Няма ли да заподозре нещо?

— Често излизам сама. Островът е малък, жителите му не са много. Харемът на принц Тарик не е затвор.

Уилоу изсумтя:

— За мене е.

— Твоето положение е различно. Принцът те държи под охрана с основание.

— Тарик няма ли да ти се сърди, че ми помагаш да избягам?

Сафие вдигна рамене.

Ще отрека, че знам каквото и да било за бягството ти. Може сама да си открила градинската вратичка, да си откраднала пари от мене и да си платила за пътуването до Гърция. Всичко е възможно за находчивата жена.

— Има градинска вратичка? — запита Уилоу, оглеждайки високите стени, обграждащи градината, в търсене на портата към свободата. — Покажи ми я.

— Ще ти я покажа, но не сега. Ще се провалиш, ако се опиташ да избягаш, преди всичко да е готово. Не можеш да го направиш сама, жено; ще те хванат и ще те върнат, което никоя от нас двете не иска.

— Много добре, но моля те, побързай. Ще имам нужда и от дрехи. Не мога да изляза пред хора така, както се обличам в харема.

— Добре — каза Сафие. — Ще ти купя гръцки селски дрехи на пазара.

След като Сафие си тръгна, Уилоу остана, съзерцавайки плуващите в малкото езерце рибки. За първи път от цяла вечност усети надежда. Не вярваше на Сафие, но вярваше на ревността й. Сафие искаше не по-малко от нея тя да се махне оттук.

Спомни си за градинската вратичка, за която й беше споменала Сафие, и реши да проучи сама, за всеки случай, ако нещо се обърка. Правейки се, че разглежда растенията, докато се разхождаше сред храсталака, тя тайно огледа трите стени, обграждащи градината. Отначало не видя нищо, което да сочи наличието на врата. При втората обиколка на градината отмести гъстите клони на храстите и намери това, което търсеше: покрита с бръшлян портичка, която се губеше сред околната зеленина. Ако не я беше търсила, никога нямаше да я забележи. Опита дръжката и беше изненадана, че поддаде. Но не я отвори. Тъй като беше практична, реши да изчака Сафие да й проправи пътя. Без пари или прилични дрехи нямаше да стигне много далече. А и русата й коса със сигурност щеше да събуди подозрение.

Следващите няколко дни бяха чиста агония за Уилоу. Предчувствието я правеше неспокойна и раздразнителна. Когато Тарик се появи в харема, тя беше сигурна, че планът на Сафие се е объркал. Беше сама в градината, когато той я намери. Това беше първият път, когато го виждаше след онази съдбовна нощ в неговата стая.

— Бейба ми каза, че ще те намеря тук — изрече Тарик.

— В градината е спокойно — отвърна Уилоу, без да го поглежда.

Не искаше той да види колко силно й въздейства присъствието му; дори само като се намираше близо до него, това караше кожата й да изтръпва и кръвта й да кипва.

— Радвам се, че си намерила място, което да ти харесва.

Тогава тя го погледна.

— Защо си тук?

Защо, наистина, запита се той. Не можеше да каже, че тя му липсва, че не беше спал със Сафие след тяхната нощ заедно, защото не можеше да понесе мисълта за друга жена в обятията си. Нито пък можеше да признае, че жадува да я види. Бейба му беше казала, че женският й период е дошъл, и той нямаше притеснения поне в това отношение.

— Исках да видя как си. Ти си важна за мене, Уилоу. Али Хара ми каза, че си нещастна.

— Няма от какво да бъда щастлива. Все още възнамеряваш да ме изтъргуваш с Ибрахим, нали? Или си дошъл да ми кажеш, че планираш да ме върнеш у дома?

— Не мога да те върна в дома ти. Плановете за размяната са в ход; не мога да ги спра сега. Ако Ибрахим ме заподозре в лъжа, може да убие майка ми.

— Значи няма надежда за мене.

Тя се вцепени, когато той я хвана за раменете и я притегли към себе си.

— Дори ако преговорите с Ибрахим пропаднат, няма да те пусна.

Гласът му беше нисък и суров, изражението му — свирепо; изглеждаше и говореше така, сякаш раздялата с нея ще му донесе болка. Но това беше нелепо. Тя беше просто залог в играта с брат му.

— Още те искам, Уилоу — призна Тарик. — Ще бъдеш в леглото ми всяка нощ, ако мога да те запазя за себе си.

— Мислех, че Сафие удовлетворява нуждите ти.

Веждите му се вдигнаха.

— Не съм… тя не е…

Не довърши изречението.

Уилоу се вгледа в лицето му. Отричането му звучеше фалшиво, но защо да лъже? Тя не означаваше нищо за него.

Посягайки, той вдигна лицето й към себе си и устните му се надвесиха над нейните. Тя се взря в очите му и видя нещо, което не беше очаквала да види. Съжаление? Тъга? Нямаше много време да анализира изражението му, когато устата му докосна нейната с нежни целувки, а после заигра по-съблазняващо, стана настоятелна и в същото време нежна.

В целувките му се долавяше отчаяние, докато ръцете му се стягаха здраво около нея, а пръстите му се забиваха в меката плът на раменете й. За нейно смущение Тарик седна на скамейката и я притегли на скута си. Устните им още бяха слети, но ръцете му бяха пуснали раменете й и сега галеха гърдите й под късото елече.

Потънала в целувката му, Уилоу почувства огромната сила на взаимното им привличане. Беше толкова близо до екстаза, колкото можеше да стигне, без всъщност Тарик да е в нея. А господ да й е на помощ, но тя наистина го искаше в себе си. Вече я беше обезчестил, можеше да повтори акта и да задоволи и двама им. Щом се махнеше оттук, никога повече нямаше да види този арогантен пират и прав му път, помисли тя. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че сама се лъже. Тарик щеше да й липсва, макар че беше безразличен към нея.

Възбуда разтърси тялото й, когато го усети как вдига полите й, когато почувства ръцете му на бедрата си, как я настаняват върху…

— Принц Тарик!

Той изстена. Да, Сафие наистина умееше да се появява точно когато не трябва. Всъщност би трябвало да й бъде признателен, защото, ако не се беше появила, щеше да се люби с Уилоу на градинската скамейка, а не му трябваше още едно напомняне за необяснимото му увлечение по русата красавица.

Побърза да оправи дрехите си и върна Уилоу на скамейката. Щом възстанови самообладанието си, стана и посрещна Сафие.

— Защо не ми каза, че си тук, господарю? — нацупи се тя. Примъкна се към него и пълните й гърди докоснаха рамото му в крещящо предизвикателство.

Тарик погледна Уилоу. Тя се изчерви. Ревнуваше ли? Той искаше ли тя да го ревнува? Дяволът вътре в него го накара да сведе глава и да целуне Сафие. Сравни вкуса й с този на Уилоу и намери, че не му харесва. Какво му ставаше? Уилоу беше жена като всички други. С какво го пленяваше?

— Моля да ме извините, не искам да се натрапвам — каза Уилоу, минавайки покрай Тарик и наложницата му.

Тарик я загледа как се отдалечава, усещайки остро чувство на загуба, и се запита как това, че ще я отпрати, ще повлияе върху емоциите му. Подозираше, че ще бъде съкрушен, макар да му беше трудно да си го признае, защото, въпреки че обичаше жените, никога не беше стигал до подобно пристрастяване.

— Господарю, какво не е наред? — запита Сафие. — Защо си толкова хладен? Моля те, не позволявай на русата хурия да те разсейва. Тя не си струва.

Погледна към слабините му и се усмихна, когато видя, че мъжествеността му се раздвижва под шалварите, без да знае, че тази възбуда е резултат от срещата му с Уилоу.

— Ела в стаята ми, господарю.

Ръката й се плъзна надолу и пръстите й го обхванаха.

Тарик несъзнателно отмести ръката й. Погледът му следваше полюшващите се хълбоци на Уилоу, докато тя не изчезна в харема. Искаше му се да я последва. Той изригна едно проклятие и се извърна от Сафие.

— Имам друга работа — каза той грубо. — Зает съм.

— Никога нямаш време за мене. Не и откакто доведе тази руса хурия.

— Отиваш твърде далече, Сафие — предупреди я той. — Когато Уилоу си отиде, всичко ще бъде както преди. Междувременно ще трябва да приемеш нещата такива, каквито са.

Обърна се рязко и се отдалечи.

— Няма да приема да ме подминаваш като празно място — измърмори Сафие под нос. — А хурията, която те отне от мене, скоро ще изчезне от живота ти.

Стиснала упорито челюсти, Сафие побърза да намери съперничката си. Веждите на Уилоу се вдигнаха изненадано, когато Сафие се вмъкна внезапно в стаята й.

— Време е — каза тя. — Всичко е приготвено. Купих гръцки дрехи и наех един рибар да те откара до Гърция.

— Днес ли?

Сега, когато беше дошло време да избяга, Уилоу усети странна празнота. Приписа я на очакването, макар да знаеше, че усещането по-скоро има нещо общо със загубата.

— Утре. Времето обещава да бъде хубаво, а Али Хара спомена, че принц Тарик ще се среща с капитаните на своите кораби. Ще бъде зает през по-голямата част от деня. Ще дойда за тебе след закуска.

След като Сафие излезе, Уилоу се отпусна на леглото. Това искаше тя, нали? Може би не го искаше, но трябваше да го направи. Тарик нямаше да се поколебае да я даде за наложница на Ибрахим, и тя го мразеше заради това, въпреки страстта, която бяха споделили. Щеше да замине, без да поглежда назад, но винаги щеше да помни Тарик. Може би с нежност, но и като мъжа, който беше откраднал невинността й и я беше предал.

Щеше да го помни и като мъжа, който беше събудил чувствеността й и беше намерил пътя към сърцето й.