Пиратът принц

2

Тарик тичаше напред-назад, раздавайки заповеди, докато хората му се суетяха около Уилоу, без да й обръщат особено внимание. Щом „Отмъщение“ потегли, Мустафа се обърна към своя принц с лице, потъмняло от ярост.

— Не мога да повярвам, че взе жената от кораба, а остави съкровището. За какво ни е тази жена, щом искаме ценностите? Какво стана със съкровището? Информацията на Кемал лъжлива ли излезе?

Тарик махна към Уилоу.

— Аз прехвърлих съкровището на борда на „Отмъщение“. Тя е съкровището. Казва се Уилоу. Претендира, че баща й бил английски маркиз.

Черните очи на Мустафа се разшириха в неверие.

— Сигурно се шегуваш, господарю. Какво й е толкова изключителното на тази жена?

— Ибрахим желае точно тази англичанка и се е разделил с купчина злато, за да я купи за харема си.

Мустафа изгледа намръщено Уилоу, после се дръпна потресен, когато тя срещна погледа му, без да трепне. Малко мъже, какво остава за жени, досега бяха имали смелостта да му се опълчват.

— Кажи ми кое прави тази жена толкова изключителна, за да разбера по-добре защо Ибрахим е така обсебен от нея — каза Мустафа.

Тарик се поколеба за момент, за да събере мислите си. Бърз поглед към предизвикателните зелени очи на Уилоу му напомни за всичко, което беше намерил за привлекателно у нея. Дъхът му спря, когато затърси думи, с които да я опише на Мустафа.

— Тя е скъпоценност между жените, по-блестяща от луната и звездите. Косата й блести като току-що отсечена златна монета, а кожата й е гладка и сияе като изящна перла. Устните й са сочни и розови, създадени за целувки… за ласки, за любов.

Тарик почувства как тялото му се втвърдява, как мъжествеността му набъбва и се размърда неудобно. Не можеше да отрече факта, че иска тази английска робиня в леглото си.

— Продължавай — подкани го нетърпеливо Мустафа.

— Тялото й е съвършено, кожата й е гладка като коприна, а гърдите й са достатъчно големи, за да запълнят ръцете ми, без да преливат от тях.

Тарик си пожела да беше могъл да види зърната й, но те не личаха под късото елече.

— Тя е наистина съкровище — призна той. — Ибрахим може да й се наслаждава на воля, след като освободи майка ми.

Мустафа потърка небръснатата си брада.

— Ибрахим няма да я иска, след като ти си я имал.

— Няма да я докосвам — изрече Тарик с нотка на съжаление. — Ще запазя девствеността й заради майка си.

Мустафа се засмя, а после избухна в гръмовен смях.

— Ще видим, принце, ще видим. — Изтри сълзите, избили от смеха, с опакото на огромната си длан. — Защо не потопи „Осман“? Или поне да беше оставил няколко души да поправят мачтата и да го откарат към пристанището ни? Кораб с такова качество само ще подсили флотата ни.

— Капитан Фауд и екипажът му поискаха да се присъединят към братството. Той ще откара „Осман“ до Липси, след като го позакърпи.

— Защо ще прави това, когато си има сигурно място във флотата на Ибрахим?

— Помисли, приятелю. Ибрахим е жесток човек. Ако „Осман“ се върне без жената, Ибрахим ще се почувства предаден и ще заповяда Фауд и екипажът му да бъдат екзекутирани. Фауд не е глупак. Той предпочита живота пред смъртта, а братството предлага на него и на хората му сигурно пристанище.

— По-добре да затвориш жената в каютата си, щом е толкова хубава, както казваш — предупреди го Мустафа.

— Тя е проклета и непокорна — призна Тарик. — Може би трябва да я те оставя ти да я пазиш.

С лице, внезапно изобразило ужас, Мустафа отстъпи крачка назад.

— Не, принце, тя е твоя отговорност. Ти ще я пазиш по-добре от мене. Как ще съобщиш на Ибрахим, че си пленил жената, която той иска, и желаеш да я размениш с майка си?

— По обичайните канали. Новините ще стигнат до Кемал и той ще се погрижи да стигнат и до Ибрахим. Не мога да рискувам да се покажа в Истанбул по това време, а ти с твоя ръст прекалено биеш на очи, затова ще помоля Ахмед да отплава до един таен залив близо до Истанбул. С помощ от приятели ще си намери кон и ще отиде в града, за да предаде съобщението ми на Хасан.

— Подсигуряването на пътя му ще бъде трудно, а преговорите ще траят дълго — предупреди го Мустафа. — Ако Ибрахим се съгласи, как ще се уреди размяната?

— Ще поискам размяната да се състои в открито море, само моят кораб и този на Ибрахим — каза Тарик. — Той обаче не е глупак. Ще се опита да ме примами в Истанбул, където може да ме убие.

— Ти си бил много пъти в града през последните две години — напомни му Мустафа.

— Да, но добре маскиран, ако си спомняш. Ще имам няколко седмици да усъвършенствам плана си — Погледна към пленницата. — Погрижи се за кораба, докато придружа лейди Уилоу до моята каюта.

Тъмните вежди на Мустафа подскочиха нагоре.

— В каютата ти ли, принце? Разумно ли е това?

— Да. Тя е моя гостенка и заслужава най-доброто, което корабът ми може да й предложи. Ще намеря къде да спя.

— Както искаш, господарю — каза Мустафа, покланяйки се дълбоко.

Измъчена от горещината под задушаващото черно фередже, Уилоу кипеше от яд, докато температурата на тялото й се повишаваше. Не беше разбрала и една дума от казаните от принца или слугата му. Разбра, че по едно време бяха говорила за нея, и се запита дали вече са решили съдбата й.

Дали пиратският принц смята да й направи нещо лошо? Изглеждаше толкова свиреп, че тя искаше да се дръпне от него, когато той се обърна, за да я изгледа с онези свои поразителни очи. Но не помръдна от място и зеленият й поглед не трепна.

— Ще ти покажа твоята каюта — каза Тарик.

— Къде ще ме откара корабът ти?

— В моята крепост на остров Липси. Никой нищо няма да ти направи през тези седмици или месеци, които ще са необходими, за да подготвя подробностите по размяната.

— С кого ще ме разменяш?

— Това не е твоя работа — отсече Тарик.

Уилоу нямаше нужда да й се казва, че ще я разменят за съпругата или любимата наложница на Тарик; беше очевидно.

— Последвай ме — нареди рязко Тарик.

Когато Уилоу просто го изгледа втренчено, той я хвана за лакътя и я поведе към каютата, сгушена под палубата. Отвори вратата, бутна я вътре, влезе и затвори зад себе си.

Добре запозната с корабите, Уилоу веднага разбра, че луксозната каюта принадлежи на пиратския принц, но все пак запита:

— Чия е тази каюта?

— Моята.

Тя се стегна.

— А ти къде ще спиш?

— В едно килерче, влиза се през тази врата — каза Тарик, посочвайки една тясна вратичка на стената. — Обикновено тук спи прислужникът ми, но сега ще спи другаде.

Уилоу нямаше основание да вярва на Тарик, но от друга страна разполагаше с него да я защити от събратята си пирати.

— Можеш да свалиш фереджето, докато си в каютата — осведоми я Тарик.

С въздишка на облекчение Уилоу смъкна черното покривало и го хвърли настрана.

— Трябва ли да стоя само в каютата? Или мога да излизам и на палубата?

Минаха няколко безмълвни минути, докато оценяващият поглед на Тарик се плъзгаше по оскъдно облеченото тяло на Уилоу. Ако не трябваше да я достави недокосната на Ибрахим, щеше да вложи всичките си забележителни умения в съблазняването й.

— Тази каюта е единственото място, където ще бъдеш в безопасност — предупреди я Тарик.

— В безопасност ли съм с тебе? — предизвика го Уилоу. — Вярвам ти не повече, отколкото на другарите ти.

— Мъдър ход — каза Тарик и кимна. — Жена, красива като тебе, не бива да вярва на никой мъж, когато става дума за добродетелта й. Съзнаваш ли колко си красива, милейди? Сочните ти извивки биха изкушили и светец. Косата ти е слънчева светлина, а тялото ти е безупречно.

Думите му зашеметиха Уилоу. Беше чувала красиви фрази от лондонските дендита, но не очакваше да чуе такова нещо от този свиреп пират. Осъзнавайки, че е почти гола, тя посегна към фереджето и го вдигна като щит пред себе си.

— Какво знаеш за светците, милорд принце? Ти си езичник.

— Майка ми е англичанка — разкри Тарик — и християнка.

Тази информация смая Уилоу, но не за дълго.

— В такъв случай трябва да знаеш колко е нередно да се затварят жените в харем! Това е против Божието учение.

— Но не и против учението на Аллах. Ако се харесаш на Ибрахим, ще бъдеш обсипана с ласки, глезена и отрупвана с подаръци. Заради собственото ти благополучие предлагам да се опиташ да му се харесаш.

Стиснала здраво устни, Уилоу тръсна упорито глава.

— Няма да стана играчка на брат ти! Няма и да приема такава съдба без борба.

Тарик я прониза с твърдия си поглед.

— Нямаш избор, милейди. Ако не се бях намесил, щеше да станеш най-новата наложница на Ибрахим. Макар да си спечели малка отсрочка, окончателният резултат ще бъде същият.

— Баща ми…

— Баща ти не може да направи нищо. Вече си загубена за него. Защо ти е позволил да пътуваш сама в опасни води?

— Не бях сама. Камериерката ми ме съпровождаше. Бях на гости при майка ми в Марсилия. Двамата с татко живееха разделени от доста години и аз реших да остана при него в Англия. Посещавах мама всяка година без никакви произшествия. Татко е собственик на кораба, с който пътувах; сега за първи път „Бриз“ се натъкна на пирати.

— Винаги има първи път — изрече Тарик, — както вече си разбрала. Примири се, милейди. Вече никога няма да видиш баща си или Англия.

Гняв разтърси Уилоу.

— Не всичко е загубено. Пуснаха „Бриз“, след като бях отведена от кораба. Татко ще ме търси дори накрай света.

Мисълта да остане скрита зад стените на харема до края на живота си беше повече от това, което Уилоу можеше да понесе. Изоставяйки всякаква предпазливост, тя се нахвърли върху Тарик и го заудря с юмруци по гърдите.

— Няма да те слушам! Няма! Пусни ме, проклет да си! Отведи ме в Англия или в Марсилия, ако Англия е много далече. Кой демон ще осъди жена на живот в нечестиво робство?

Хващайки я да китките, Тарик притисна ръцете й зад гърба. Тя се изви напред и тялото й се опря в неговото. Той почувства как зърната й щръкват при допира до гърдите му и веднага се втвърди. Изпъшка. Беше плавал прекалено дълго. Трябваше да се върне на Липси при Сафие.

С Уилоу в ръцете си не можеше дори да си спомни как изглежда Сафие, освен че косата й беше черна и очите й не блестяха като скъпоценни изумруди. Плътта му копнееше за Уилоу, а той обикновено просто вземаше желаното. Започна да я тласка към огромното легло и двамата се строполиха на него, когато коленете й опряха ръба му и се подгънаха под нея.

Очите й се разшириха; устата й се отвори, за да нададе вик. Прекалено увлечен в страстта си, Тарик забрави всичко друго освен меките устни, толкова близо до неговите, и сладкия дъх, който облъхваше бузата му. Викът не успя да излезе от гърлото на Уилоу, когато устата му покри нейната. Дори неясният звук от дълбините на гърлото й престана, когато целувката му стана по-дълбока и изискваща.

Уилоу затихна под него. Бяха я целували и преди, но не така. Тя изстена, когато езикът му навлезе дълбоко в устата й, за да я вкуси и предизвика. Усети да я облива нещо странно, нещо започва да вибрира в най-интимната част на тялото й. Не биваше да изпитва такива чувства в близост до този свиреп пират. Дори не можеше да предположи колко хора е убил!

Тя не разбра, че Тарик е пуснал ръцете й, докато не почувства как пръстите му галят гърдата й. Господи, той щеше да я похити!

Откъсвайки се от устата му, тя извика:

— Каза, че няма да ми сториш зло.

Тарик премига. Какви ги вършеше, в името на Аллах! Тази жена го бе омагьосала. Колкото и много да я искаше, не биваше да я докосва. Ако вземеше девствеността й, Ибрахим нямаше да я приеме. Нямаше да може да се пазари, щеше да загуби майка си, а може би и живота си.

Смъкна се от леглото и се вгледа яростно в златокосата лейди, смаян от слабоволието си. Тази жена беше опасна. Колкото по-скоро я предаде на Ибрахим, толкова по-добре.

— Това няма да се повтори, милейди. Не ми пробутвай номерата си.

Уилоу скочи на крака.

— Луд си, ако мислиш, че исках да… да ми налетиш. Всичко, което искам от тебе, е свобода.

— Това, което искаш, не е възможно. Примири се с неизбежното. Ще станеш наложница на Ибрахим веднага щом успея да се отърва от тебе. — С тези думи Тарик се обърна и излезе от каютата.

Уилоу се отпусна на леглото, разтреперана от думите му. Никога нямаше да се примири да стане сексуална робиня на един неверник.

Докосна устните си. Усещаше ги подути, също и гърдата, която Тарик беше докосвал. Този пират беше жив дявол и прекалено красив. Наистина ли беше принц? Това нямаше никакъв смисъл. Защо един принц ще става пират?

Най-вероятно беше лъжец. Тя си спомни мрачната сила на погледа му, докато я беше държал прикована към леглото. Сребристите му очи блестяха жадно. Едва бе избягала от страстта му този път. И щеше ли да има следващ?

Прониза я тръпка. Искаше ли да бъде похитена от дявол, когото познаваше, или от друг, когото не познаваше? Предпочиташе такова нещо да не се случва. Но така, както беше тръгнал животът й, желанията й може би щяха да бъдат пренебрегнати. Това, което наистина я плашеше, беше възможността никога повече да не види родителите си.

Една сълза се търкулна от окото й и се стече по бузата. Уилоу я изтри с опакото на дланта си. Баща й винаги й беше казвал, че е упорита и капризна, и сигурно беше прав, но никога не се беше смятала за особено смела. Храбростта, реши тя, беше нещо, което трябваше да открие у себе си, и то много скоро. И щеше да успее, кълнеше се. Щеше да й трябва много смелост, ако искаше да се измъкне от тази ужасна ситуация.

— Дълго настанява жената в каютата си — каза Мустафа, когато Тарик се появи на палубата. — Нямаше те много време.

— Тя е истинска напаст — измърмори Тарик.

— Аха — изрече Мустафа, сякаш всякакви по-нататъшни обяснения бяха излишни.

— Знаеш ли със сигурност дали е още девствена?

— Ако питаш дали съм й отнел девствеността, не, не съм, макар че едва се удържах. Красотата й е ослепителна, тялото й — зряло и пищно. Щях да я взема, ако не се бях осъзнал навреме. Ибрахим ще бъде доволен от нея.

Мустафа се подсмихна.

— Изненадан съм, че си могъл да се овладееш, господарю. Дълго време не сме се радвали на женска плът. Хубаво е, че се връщаме на Липси. Къде ще държиш жената на Ибрахим?

Жената на Ибрахим. Тези думи обезпокоиха Тарик.

— Уилоу ще живее в харема ми със Сафие. Ще бъде в безопасност там, докато не я предам под опеката на Ибрахим.

— Кой ще я пази от тебе, принце? Или пък от Сафие. Наложницата ти няма да приветства с добре дошла друга жена в харема. Твърде дълго те е притежавала сама.

— Недей да виждаш неприятности там, където ги няма — изръмжа Тарик. — Сафие ще се подчини на желанията ми, щом разбере, че нямам сексуален интерес към Уилоу.

— Както кажеш — изрече скептично Мустафа.

Уилоу се разхождаше нервно из каютата, търсейки оръжие, с което да може да се защити. Легенът и каната ставаха, а също и тежкият глобус и ножът за отваряне на писма, който лежеше на бюрото. Тя се надяваше, че няма да стане нужда да се бие, но не се доверяваше на принца пират. Макар устните му да казваха едно, сребристите му очи обещаваха друго.

Въпреки че положението й изглеждаше безнадеждно, тя не се беше предала. Ако можеше да се вярва на Тарик, имаше няколко седмици, през които да промени намерението му да я прати на султана.

Тя отиде към големите прозорци, които гледаха към кърмата, и се взря в леките вълни, плискащи се срещу корпуса. Мислите й се върнаха към Марсилия, спомни си прекрасните седмици, които беше прекарала с майка си, и как беше очаквала с нетърпение да се върне у дома при баща си и при приятелите в Лондон. Уютният й свят се беше преобърнал, когато проклетите пирати бяха пленили кораба и бяха отвели нея и камериерката й в робство.

Благодари на бога, че не я бяха ранили или изнасилили. Двете с Кити седяха затворени в една тясна каюта, която им бяха определили, докато не ги извлякоха навън и не ги продадоха на един роботърговец в Алжир. Все още я болеше, че я отделиха от Кити скоро след това. Макар че Уилоу отрано беше научила каква ще е съдбата й, не знаеше какво е станало с Кити, докато Тарик не й го беше казал.

Не знаеше нищо за остров Липси, фактически не беше и чувала за него. Но едно бе сигурно. Ако имаше начин да избяга, щеше да го открие.

Вечерта един млад прислужник й донесе поднос с храна. Когато тя се опита да го заговори, той сведе очи и бързо излезе. Очевидно не разбираше и не говореше английски.

Уилоу започна да рови без апетит в пикантното агнешко с ориз, а после си легна напълно облечена. Макар че се опита да остане будна и да бди, изтощението надви добрите й намерения. Спеше дълбоко, когато Тарик влезе в каютата.

Той отиде до леглото и се взря в нея. Лунните лъчи проникваха през прозорците и осветяваха тялото й. Той си пое рязко дъх. Косата на Уилоу, позлатена от лунната светлина, беше разпиляна по възглавницата като златист облак. Размърда се насън и гърдите й изскочиха от дълбокото деколте на елечето.

Мислите на Тарик запрепускаха, когато видя двете коралови зърна да сочат право към него. Първата му мисъл беше да вземе едната сочна пъпка в устата си и да я засмуче. Главата му сама се наведе и устата му се отвори. За щастие, мигом дойде на себе си и се отдръпна. Уилоу избра този момент да отвори очи. Нададе лек писък и веднага се надигна, несъзнавайки каква привлекателна гледка представлява с оголените си гърди.

— Какво искаш?

— Нищо — отвърна той. — Заспивай.

Отвръщайки поглед от розовите й зърна, той продължи към малката стаичка, където смяташе да спи през останалата част от пътуването.

Но сънят не идваше при него. Тялото му напомняше по най-първичния начин, че не е имал жена прекалено дълго време, и че една желана жена спеше само на няколко крачки… жена, която не биваше да докосва.

Търкулвайки се по корем, Тарик пропъди сластните мисли и отвори ума си за съня.

Уилоу се събуди на следващата сутрин от силна слънчева светлина, нахлуваща през прозорците. Корабът се полюшваше леко от едната на другата страна и за миг тя помисли, че още е на кораба на баща си. Но в следния миг изпита силно разочарование, когато разпозна каютата на пиратския принц на борда на „Отмъщение“.

Тя стана, забеляза един поднос на масата и се приближи предпазливо към него. Намери закуска от сушени плодове, твърди бисквити и ориз. Кана с вода и купчина чисти кърпи до нея привлякоха погледа й. Приближи се, откри, че в каната има гореща вода, и наля малко в легена. Без да сваля очи от вратата, се изми и изтри зъбите си с кърпа, натопена в малко вода. После хапна от закуската.

Искаше да излезе на палубата, за да се порадва на слънчевата светлина и свежия морски въздух, но мразеше задушаващото фередже. Срамуваше се да се показва с елечето и прозрачните поли, които беше принудена да носи, и потърси нещо, което да я скрие, за да може да се появи пред хора без фередже.

Надявайки се пиратът да държи дрехи в каютата си, Уилоу започна усърдно да претърсва сандъка му. Беше възнаградена, когато откри спретната купчинка чисти дрехи. Извади едни шалвари от корав брезент, бяла риза с дълги бухнали ръкави и червен пояс.

Без да сваля очи от вратата, свали неприличните воали и навлече мъжките шалвари, като нави крачолите няколко пъти, за да не се спъне в тях. На кръста й бяха прекалено широки, затова ги върза с пояса. Ризата й висеше на раменете, но тя нави ръкавите и я закопча отпред колкото можа, а висящите поли напъха в шалварите.

Беше толкова доволна от резултата, че реши да изхвърли ненавистното харемско облекло и фереджето. Събирайки всички тези омразни дрехи, като си остави само меките чехли, които носеше, тя пристъпи към прозореца, отвори го и метна вързопа в морето. Малкият й бунтовен акт я накара радостно да се усмихне, докато наблюдаваше как оскърбителните дрехи потъват под повърхността на водата.

Събирайки смелост, Уилоу отвори вратата на каютата и излезе на палубата. Остана в сянката на квартердека за един дълъг момент, преди да си поеме дълбоко дъх и да излезе дръзко при перилата на кораба.

Почувства как десетки очи я гледат и усети настъпилото смаяно мълчание. Тогава всички заговориха на варварския си език и започнаха да я сочат. Тя се сети и ръцете й се вдигнаха към главата. Трябваше да покрие косата си с една от плетените шапки, които беше видяла в сандъка на принца.

Осъзна яркото му присъствие още преди той да стигне до нея. Ярост извираше от него като от същински ад.

— Да не си се побъркала! — изсъска той заплашително. — Предупредих те да не излагаш на показ красотата си, нали? Как да се подчиняват хората ми, когато ти така нахално се показваш пред тях?

— Нахално ли? — извика тя. — Покрита съм от глава до пети. Дрехите ти са ми толкова големи, че съм като опакована в тях.

Погледът му беше прикован към лицето й.

— Лицето ти, жено, и златната ти коса — да те погледне човек означава да те пожелае. Върни се в каютата. Ако си сложиш фереджето, ще те придружа за една обиколка по палубата.

Брадичката на Уилоу се вирна предизвикателно.

— Изхвърлих фереджето във водата.

— Какво?

Свитите му юмруци и суровите черти на лицето предупреждаваха Уилоу, че може би е отишла твърде далече.

— Аз съм англичанка, не съм туркиня, а англичанките могат да изказват мислите си и да откриват лицата си пред хора.

— Ибрахим ще нареди да те набият, ако не спазваш законите на исляма. Не си ли чувала за бастонадата? — Тя поклати отрицателно глава. — Това е наказание с бастун, с който се бие по ходилата. Ужасно боли, няма да го понесеш. Съветвам те да си сдържаш езика и да не капризничиш.

— Защо да правя това, което казваш?

— Животът ти ще бъде по-лесен, ако разбираш правилата. Повярвай, не ти желая злото. Бих те взел за своя наложница, ако нямах други намерения за тебе.

— Не искам да бъда ничия наложница. Имам годеник в Англия.

— Забрави и него, и предишния си живот. Наложниците на Ибрахим трябва да посветят живота си на това, да му угаждат. Щом годеникът ти разбере, че няма да се върнеш, ще си намери друга жена.

Уилоу почти не се съмняваше, че Тарик казва истината. Пърси виконт Димпълтън имаше нужда от съпруга, която да му роди наследник, и без съмнение щеше да потърси друга жена въпреки възраженията на баща й. Но тя нямаше да изкаже на глас съмненията си пред арогантния пиратски принц.

— Пърси и татко ще обединят силите си, за да ме намерят.

— Лъжеш се, жено. — Той я хвана над лакътя. — Ела, ще те придружа обратно в каютата. След като хората ми видяха лицето ти, трябва добре да те пазя.

Бутна я в каютата, влезе и затвори вратата зад себе си.

— Трябва ли да стоя заключена, докато стигнем твоя остров?

— Без фереджето не виждам алтернатива. Не трябваше да действаш така импулсивно.

Уилоу се взря в него, осъзнавайки, че той в действителност е привлекателен мъж — повече от всички, които беше срещала досега. Беше невероятно мъжествен и сурово внушителен. Загорелите му гърди, които се виждаха през разтворената риза, бяха целите в мускули. Краката му в шалвари, напъхани в ботушите, бяха здрави като дъбове, а ръцете под навитите ръкави на ризата — жилести и почернели от слънцето. Но лицето му беше най-поразителното у него.

За разлика от другите пирати беше гладко обръснат, дългата му черна коса беше вързана на тила с кожена лента. Хипнотизиращите му сиви очи я пленяваха. Заставяйки се да отмести поглед от лицето му, тя го плъзна по фигурата му и забеляза с ужас колко оръжия носи той. Ятаган висеше на широк кожен колан на кръста му; в него освен това той беше пъхнал кама и пистолет.

— Продължавай да ме гледаш така и ще се намериш по гръб под мене — предупреди я Тарик с глухо изръмжаване.

Уилоу отвърна поглед, лицето и се обагри в ярка червенина.

— Нямах предвид… тоест… просто преценявах противника си.

Бавна усмивка се плъзна по лицето на Тарик. Златокосата фурия се взираше в него така, сякаш беше всичко друго, само не и противник, като че ли искаше да го погълне. Дори и Сафие в най-интимните им моменти не го беше гледала така. Разтърси го силна тръпка; с последни сили се въздържа да не я метне по гръб на леглото и да я направи своя.

— Не съм ти противник, малката. Довечера, след като хората ми заспят, ще те изведа на малка разходка по палубата. Но първо трябва да намериш нещо да си прикриеш косата. — Той отвори вратата. — Следващия път, когато поискаш да направиш нещо толкова глупаво, помисли два пъти за последиците.

Тарик излезе от каютата в странно настроение. Нищо чудно, че капитан Фауд беше доволен да се отърве от Уилоу. Тази жена не се подчиняваше на никого, следваше собствените си импулси. Също като майка му, и Уилоу беше упорита и капризна. Майка му на драго сърце беше влязла в харема като съпруга на Мурад и никога не беше съжалявала, защото бе обичала мъжа си. Но Тарик знаеше, че Уилоу никога няма да обикне Ибрахим; коя жена ще обича мъж, способен да убие собствените си братя?

— Проклета упорита жена — измърмори той.

— Тази магьосница те кара да си говориш сам — засмя се Мустафа. — Трябваше да оставиш Фауд да я задържи на кораба си, защото и двамата плавате към едно и също пристанище.

— Да, трябваше — съгласи се Тарик. — но мисля, че трябва да я наблюдавам.

— Жал ми е за Ибрахим.

— Не, на мене ми е жал за лейди Уилоу. Тя никога няма да се нагоди към живота в харема и ще пострада заради това.

— Това не е твоя грижа, господарю. Нищо друго няма значение освен живота ти и безопасността на майка ти. Аллах не случайно е поставил лейди Уилоу на пътя ти. Тя ще направи възможно да се спазариш за живота на майка си, без да жертваш собствения си живот.

Тарик изгледа критично Мустафа.

— Майка ми трябваше да дойде с мене, когато ме отвлякоха насила от сарая. Знаеш, че нямаше да я оставя, ако бях в съзнание.

— Ако беше в съзнание, нямаше да се измъкнеш жив от сарая. Нямаше да те ударя, ако майка ти не ми беше позволила да го сторя.

Тарик въздъхна.

— Много пъти сме говорили за това, Мустафа. Независимо какво сте се разбрали с майка ми, щях да остана и да се бия, за да отмъстя за братята си.

— Животът на майка ти не беше в опасност, твоят живот беше застрашен.

Тарик не отговори. Умът му още се занимаваше с изкусителната руса фурия в каютата му.

Може ли да издържи цели седмици, без да докосне Уилоу? Тя щеше ли да излезе девствена от неговата крепост? На тези въпроси той нямаше сигурен отговор.