Поети и убийци

ГЛАВА VIДвама магистрати обсъждат съществуването на жени лисици; малка изненада очаква съдията Ди

Съдията отиде в кабинета на Као и попита дали магистратът Луо може да го приеме. Съветникът се появи след броени минути.

— Господарят ми ще бъде очарован да се срещне с вас, ваше превъзходителство. Той е в личния си кабинет, в дъното… Надявам се, че негово превъзходителство ще успее да повдигне настроението му — смутено добави той.

Дребничкият магистрат седеше на отрупан с възглавници стол зад огромно абаносово бюро и начумерено се взираше в купчината документи пред себе си. Щом съдията Ди влезе, скочи от стола и радостно възкликна:

— Тия нещастни тълкуватели на календара от нашето министерство на обредите трябва да бъдат уволнени, Ди! Всички до един! Нищо не разбират от работата си! Вижте ги тези тъпаци — предвиждат, че днешният ден е особено благоприятен, а от обед всичко е тръгнало наопаки.

Той се отпусна в стола и гневно изду пълните си бузи. Съдията Ди седна в креслото пред бюрото и си наля чаша горещ чай. Изпи я на един дъх, веднага си наля втора, разположи се удобно и въздъхна с облекчение, заслушан в оплакванията на своя колега.

— Първо това ужасно убийство на кандидата Сун, и то след обилен обяд, което се отрази твърде зле на храносмилането ми. След това съдържателката на, „Сапфиреният будоар“ ме зарадва с вестта, че най-добрата танцьорка е болна. Така че тази вечер ще трябва да се задоволим с две второстепенни, а звездата на програмата се нарича Малък Феникс и изобщо не ми харесва. Дребно хитровато личице, тяло като топлийка, ако мога така да се изразя. Бихте ли ми подали чайника? — Луо наля първо на съдията, който бе успял да изпразни и втората чаша, отпи деликатно и продължи: — И като капак на всичко изненадата, която ви бях приготвил, пропадна. Академикът и дворцовият поет ще бъдат ужасно разочаровани. Освен това на масата ще бъдем петима: вие, Цао, Чан, брат Лу и аз. Нечетно число гости на масата носи нещастие. А в календара пише, че денят бил благоприятен! Уф!… И така, какво ново около нашето убийство? — попита раздразнено той, като постави шумно чашата на масичката. — Началникът на стражата преди малко ми съобщи, че хората му не са открили и помен от разбойник, който да пръска пари. Всъщност в това няма нищо изненадващо.

Съдията изпи третата си чаша чай.

— От думите на прислужничките, които са го обслужвали, излиза, че кандидатът вече бил идвал в Цинхуа. По всяка вероятност има приятелка тук.

— По дяволите! — възкликна Луо. — Във всеки случай не е от „Сапфиреният будоар“. Описах го на момичетата: не са го виждали.

— Освен това — продължи съдията — подозирам, че Сун е дошъл тук с цел, която е държал да бъде опазена в пълна тайна, и че историческите му проучения са били само претекст — той извади от ръкава си бележките на Сун и ги подаде на Луо. — Тези шест малки страници са всичките записки, които Сун е направил за две седмици.

Луо хвърли поглед на изписаните листове и поклати глава с разбиране.

— Сун е прекарвал следобедите в архива само за да поддържа версията си — продължи съдията. — Нощем се е заемал с истинските си дела. Прислужничката го видяла да се измъква една вечер, облечен целия в черно.

— Никаква следа ли няма къде е ходил и какво е правил през тази нощ, Ди?

— Не, прислужничката е близка с едно момче от съседната чайна, който, изглежда, е голям гуляйджия, но никога не е виждал Сун по кръчмите. Тази прислужничка вярва в приказките за лисици — добави той, като се изкашля. — Твърди, че Сун имал приятелка лисица и че точно тя го била погубила.

— О, да, вярно, че лисицата е важно действащо лице в тукашните народни вярвания. В резиденцията си имаме олтар, посветен на нея, за да ни пази. Недалеч от Южната врата също има един, доста по-голям. Мисля, че е по-добре да не намесваме магиите в тази история. И без тях си е достатъчно объркана.

— Напълно съм съгласен с вас, Луо. Нали не отхвърляте вероятността за някаква семейна разправия?

— Не, разбира се. Господин Мън се ползва с прекрасно име, но това, естествено, нищо не означава. Може да се е запознал със Сун по време на първото му пребиваване в града. Освен това, Ди, той едва ли не започва лично разследване още от първия миг, когато зърва тялото. А и изгаряше от желание да ни натрапи заключенията си. Че какво по-лесно от това да заобиколи къщата и да потропа на портата на собствената си градина! Ох, и тази история с приятелката никак не ми харесва. Набърка ли се жена, неизбежно изскачат неприятности… — отбеляза той с въздишка. — Само това е хубаво, че утре няма да има съдебно заседание заради празника. Получаваме някаква отсрочка.

Луо си наля още една чаша чай и потъна в мрачно мълчание. Съдията Ди го погледна въпросително и зачака да чуе намеренията му за по-нататъшния ход на разследването. Ако всичко това се бе случило в Пуян, съдията щеше да нареди на помощниците си Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган да се разровят за сведения около дома на търговеца на чай и неговата личност, около семейството му и наемателите. Един опитен агент може да измъкне множество полезни и интересни подробности и от зарзаватчията, и от продавачите на риба и месо. Да не говорим за онова, което може да се научи от амбулантните търговци, както и от хамалите, от носачите и хората, които се навъртат около тях. Луо продължаваше да мълчи и Ди се обърна към него:

— Тази вечер не можем да предприемем нищо заради тържеството. Отделихте ли вече хора от съдебния персонал, които да проведат по-задълбочени проучвания?

— Не, Ди, аз не използвам хора от съдилището за рутинни работи. Всички поверителни разследвания се провеждат от моя стар домоуправител — и като видя учуденото изражение на съдията, обясни: — Старият хитрец е роден и отрасъл тук. Има трима родственици, много съобразителни и отракани мъже, които работят съответно при един сарафин, един златар и в една много посещавана гостилница на пазара. Плащам им щедро, при това от моите лични средства, а те ми служат вярно като осведомители и търсачи. Тази система действа доста добре, а и ми дава възможност да следя за работата както на съветника си, така и на останалите хора от съдилището.

Съдията Ди бавно поклати глава. Самият той имаше пълно доверие и много разчиташе на стария сержант Хун, както и на тримата си помощници. Но всеки магистрат имаше свободата да действа по свое усмотрение, а системата на Луо очевидно не беше лоша, още повече че по времето на предишния си престой Ди бе имал възможност лично да оцени способностите на стария домоуправител.

— Наредихте ли на домоуправителя си да… — започна той, но в този момент на вратата се почука.

— Някоя си госпожица Юлан ви моли да я приемете, ваше превъзходителство — доложи от вратата началникът на стражата.

Лицето на Луо разцъфтя в усмивка.

— Явно е променила решението си! — възкликна той и удари с юмрук по масата. — Може пък и да се окаже, че денят действително е добър. Пусни я да влезе, приятелю! — и като потриваше ръце, се обърна към Ди: — Както установявам, малката изненада, която ви бях приготвил за вечерта, няма да ви се размине, старши братко!

Съдията повдигна вежди:

— Юлан? Коя е тя?

— Скъпи приятелю, нима искате да кажете, че вие, един от най-големите специалисти по престъпните деяния, не сте чували за убийството на прислужничката от манастира „Бялата чапла“?

Съдията Ди подскочи от стола си, зяпнал от удивление.

— Велики небеса, Луо! Не ми казвайте, че става въпрос за онази ужасна даоистка монахиня, която преби до смърт слугинята си с камшик?

— Самата тя, Ди! — радостно възкликна Луо. — Великата Юлан, куртизанка, поетеса, даоистка монахиня, прочута…

Съдията пребледня от гняв.

— Чудовищна престъпница, да! — яростно извика той.

— Спокойно, Ди, спокойно, моля ви! — започна Луо, повдигайки пълната си длан. — Първо бих желал да ви припомня, че според общото мнение на литературните среди обвинението срещу нея е несправедливо. Нейното дело е било гледано първо в окръжното съдилище, после в префектурата, след това в трибунала на провинцията и никъде не се е стигнало до присъда. Именно поради това сега я карат, за да бъде разгледано делото й от Столичния съд. Освен това тя несъмнено е най-талантливата жена в цялата империя. Академикът и дворцовият поет я познават и бяха очаровани, когато разбраха, че съм помолил стражата да й позволи да ми погостува за ден-два — магистратът Луо замълча за миг, сучейки мустаци. — И така, когато днес следобед отидох в странноприемницата, където бе отседнала заедно с ескорта си, точно зад „Сапфиреният будоар“, тя категорично отхвърли поканата ми, като заяви, че не искала да се вижда със старите си приятели, преди изцяло да бъдат опровергани подозренията срещу нея. Можете ли да си представите моето унижение, Ди! Така се надявах да ви предоставя възможност да обсъдите най-нашумелия съдебен случай на годината със самата обвиняема. Предлагам ви един вълнуващ възел, в чието разплитане се провалиха три съдебни инстанции. Така да се каже, поднасям ви я на тепсия! Зная, че поезията не е вашата стихия, Ди, и желаех да ви предложа нещо по ваш вкус.

Съдията Ди поглади дългата си брада, припомняйки си подробности от убийството.

— Оценявам вашето внимание, Луо. И все пак се надявам тя да не дойде. Защото по отношение на интригите ние…

Вратата се отвори. Началникът на стражата въведе висока жена в черно. Без да забелязва съдията Ди, тя се насочи право към бюрото и произнесе с дълбок мелодичен глас:

— Дойдох да ви съобщя, че промених решението си, магистрате. Приемам вашата покана.

— Прекрасно, скъпа, прекрасно! Цао и Чан с нетърпение очакват да ви видят. Знаете ли, че и брат Лу също е тук? Сега да ви представя още един ваш почитател, моя приятел Ди, съдия на Пуян. Ди, представям ви великата Юлан.

Жената погледна разсеяно съдията и го поздрави небрежно. Щом той отвърна на поздрава й с леко кимване, тя насочи цялото си внимание към дребничкия магистрат, който се бе впуснал в подробни описания на отредените вече за нея стаи до покоите на съпругите му в задната част на резиденцията.

Жената се стори на съдията около трийсетгодишна. Реши, че е била голяма красавица. Чертите й все още бяха фини и изразителни, но под очите й имаше торбички, дълбока бразда разделяше красивите й, изящно извити вежди, а чувствената й уста беше оградена от мрежа тънки бръчици. Алените й устни подчертаваха бледността на лицето. Гарвановочерните й коси бяха вдигнати на кок, прикрепен с две дискретни игли от слонова кост. Строгата черна роба елегантно очертаваше заоблените й бедра, тънката талия и доста внушителната гръд. Когато се наведе да поеме чашата с чай, той забеляза, че отрупаните й с гривни и пръстени ръце бяха бели и изключително нервни.

— Благодаря ви хиляда пъти за всичко, което направихте за мен — изрече тя, рязко прекъсвайки излиянията на своя домакин, след което продължи с топла усмивка: — Най-вече заради доказателството, че все още имам приятели! През последните седмици бях започнала да мисля, че всички са ме изоставили… Ако правилно съм разбрала, днес ще има прием?

— Нещо такова, скромна вечеря у дома. Утре ще идем до Смарагдовата скала, за да отпразнуваме заедно Есенния празник.

— Всичко това е толкова съблазнително, магистрате. Особено след месец и половина, прекарани в разни затвори. Не мога да отрека, че се отнасяха прилично с мен, и все пак… Добре, кажете на началника на стражата да ме откара във вашата резиденция и там да ме предаде на икономката на женската част на дома. Трябва да си почина и да се преоблека преди вечерята. Жените обичат да се показват в целия си блясък при подобни случаи дори когато не са в първа младост.

— На вашите услуги, скъпа! — възкликна Луо. — Разполагайте с времето си, както намерите за добре. Ще вечеряме късно и ще празнуваме до късно. Както са го правели древните.

— А, да, и Малък Феникс е с мен — добави поетесата, когато Луо плесна с ръце, за да повика началника на стражата. — Тя би желала да огледа залата, където ще танцува тази вечер. Направили сте чудесен избор, магистрате! Повикайте момичето — нареди тя на появилия се началник на стражата.

Слабичка девойка на осемнайсетина години влезе и се поклони… Беше облечена в проста тъмносиня рокля, тънката й талия бе пристегната с широк черен пояс. Магистратът Луо я огледа критично и сбърчи вежди.

— Аха, хм, хм… — заекна той. — Добре, скъпо дете, бих се изненадал, ако нещо в залата за приеми не задоволява изискванията ви.

— Хайде, не ставайте лош, магистрате — намеси се сухо поетесата. — Тя гледа сериозно на своето изкуство и желанието й е да нагоди танца си към съответното пространство. Тази вечер ще танцува по музикалната пиеса „Феникс сред пурпурни облаци“. Това е нейното върховно постижение, а и заглавието толкова й подхожда. Ела насам, скъпа, не бъди толкова срамежлива. Никога не забравяй, че едно красиво момиче не бива да се страхува от господата, пък били те и висши сановници!

Когато танцьорката вдигна глава, съдията Ди бе поразен от странното й лице. Носът й бе дълъг, а присвитите издължени очи с рязко извити нагоре краища напомняха някаква маска. Косите й бяха силно обтегнати назад, непретенциозно прехванати в основата на тънкото й вратле, и откриваха широко гладко чело. Раменете бяха ъгловати, ръцете — дълги и слаби. От цялата й фигура се излъчваше някакъв много особен двусмислен чар, едва ли не на същество без пол. Съдията съвсем ясно разбираше разочарованието на своя колега, тъй като познаваше пристрастието на Луо към по-сочните жени.

— Недостойната личност, застанала пред вас, поднася извиненията си за своя посредствен талант — прошепна момичето с тих глас. — За мен е голяма чест тази щастлива възможност да танцувам пред толкова изискано общество.

— Добре, скъпа, достатъчно! — прекъсна я поетесата, потупвайки момичето по рамото. — Господа, ще се видим на вечерята!

Тя се поклони леко и напусна бързо стаята, следвана от стеснителната танцьорка. Магистратът Луо вдигна ръце към небето и възкликна:

— Тази жена притежава всичко: голяма красота, необикновен талант и изключителна личност. И като си помисля, че злата съдба ми отреди да се срещна с нея едва сега, при такива обстоятелства! — Луо съкрушено поклати глава и отвори едно чекмедже, откъдето извади обемисто досие. — Събрах копия от всички документи по делото й за вас, Ди. Мислех си, че вероятно ще искате да се запознаете по-подробно със случая „Бялата чапла“. Прибавил съм и кратко описание на нейната кариера. Може би ще му хвърлите един поглед преди вечерята…

Съдията бе трогнат. Неговият колега очевидно бе направил всичко възможно, за да не го остави да скучае.

— Безкрайно ви благодаря за вниманието, Луо! — топло изрече той. — Вие наистина сте съвършен домакин!

— Моля ви, това е най-малкото, което мога да направя за вас, старши братко — Луо стрелна с поглед съдията и продължи с известно колебание: — Хм… трябва да ви призная, че има и още нещо, Ди. Възнамерявах някой ден да публикувам коментирано издание на пълните съчинения на Юлан. Дори съм нахвърлил предисловието. Това обвинение в убийство, разбира се, осуетява засега намеренията ми. Помислих си, че вие бихте могли да й помогнете да докаже невинността си, старши братко. Притежавате такъв талант за съставяне на съдебни документи… Следите ли мисълта ми?

— Отлично — отвърна сухо съдията. Той изгледа ледено своя колега, изправи се и пъхна досието в ръкава си. — Най-добре да се захващам за работа.