Преобразеният

30.

Ленъкс работеше на компютъра, когато Нора Уолъс влезе в стаята. Той все още беше Певец и в помещението нямаше мебели, удобни за това му тяло. Просто се бе закрепил на стената с помощта на смукателните си чашки и се протягаше успоредно на пода, а очите му, които извикваха представа за огромно насекомо, бяха на сантиметри от холографския екран.

Когато посетителката влезе в стаята, той се отлепи от стената и застана пред нея, опитвайки се да прикрие отвращението, което усещаше в нейно присъствие, точно както тя се мъчеше да не издава погнусата си от вида му.

— Добро утро, господин Ленъкс — каза Нора. Той отговори нещо неразбираемо.

— Идвам от щаба на Департамента на Делурос VIII — продължи тя. — Бюджетът ни е орязан… тоест преструктуриран… така че вашият специален проект изгуби финансирането си. — Тя спря за миг, опитвайки се да долови някаква реакция, но без успех. — Така или иначе, това няма особено значение. Както ви казах след последната ви операция, доктор Нгони и екипът й са на мнение, че можете да преживеете само още една трансформация.

Ленъкс я гледаше, сякаш чакаше да продължи.

— Оценявайки неизмеримите ви заслуги към Републиката, те отделиха достатъчно пари, за да платят за вашата трансформация, но тъй като сега нямаме мисия за вас, можете да изберете която раса искате. Или пък да се върнете обратно в човешко тяло.

Ленъкс пристъпи напред и написа отговора си на компютъра.

„НИКОГА.“

— Така си и знаех — въздъхна Нора.

Той написа още нещо.

— Това няма никакъв смисъл, господин Ленъкс. Нищо не мога да разчета. Половината думи изглеждат като някаква сложна шарка, останалите приличат на музикални ноти.

„СБЪРКАХ. ВСЕ ПО-ТРУДНО СТАВА ДА МИСЛЯ НА ЗЕМНИЯ ЕЗИК.“

— Какви са тези езици?

„НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.“

Той спря, опитвайки се да подреди мислите си и да ги предаде с изрази, които тя да разбере.

„МИСЛИХ ЗА СЛЕДВАЩАТА СИ ТРАНСФОРМАЦИЯ.“

— Доктор Нгони и екипът й казаха, че можете да изберете всяка кислороднодишаща раса с изключение на домарианците и молутеите.

„ЗНАМ КАКВО ИСКАМ.“

— Добре. Какво е то?

„ВИЖТЕ.“

Той даде поредица от команди и машината започна бавно да оформя холограма.

— Никога преди не съм виждала подобно същество — възкликна Нора, изучавайки образа. — Прекрасно е. — Тя се втренчи в него. — Може да се каже, ужасяващо. На коя планета живее?

„НА НИКОЯ.“ И след малко добави: „ВСЕ ОЩЕ.“

— Това ваше творение ли е? — запита тя, учудена, че вече е престанала да се учудва.

„ВАШЕ ТВОРЕНИЕ. МОЯ ВЪНШНОСТ.“

— Трябва да се посъветвате с доктор Нгони. Според мен всичко е възможно, но защо избрахте точно тази външност?

„ХАРЕСВА МИ.“

— Това не е причина, за да прекарате остатъка от живота си като… това, каквото и да е то.

„ЧЕ КАКВА ПО-ДОБРА ПРИЧИНА?“

Нора се замисли, разбра, че няма отговор, и вдигна рамене.

— Какво ще правите, когато придобиете този вид?

„ИМАМ СИ РАБОТА.“

— Казах ви, вече нямаме финансиране.

„МОЯ РАБОТА, НЕ ВАША.“

— Поне думичка, каква е тази работа? — полюбопитства Нора.

„НИТО ДУМА.“

— Или къде смятате да я вършите?

„НА ПЛАНЕТА, КЪДЕТО ДА МИ Е МЯСТОТО.“

Тя пак погледна холограмата.

— Няма планета за подобно същество.

„НАМЕРЕТЕ.“

— Ще направя всичко възможно. Дължим ви го.

„ТАКА Е. НАИСТИНА МИ ГО ДЪЛЖИТЕ.“

Нора поиска от машината да й извади копия от творението на Ленъкс, представено от различни перспективи.

— Ще дам това на доктор Нгони — каза накрая, — Сигурна съм, че ще иска да поговори с вас за подробностите.

Нора тръгна към вратата, поколеба се и се обърна.

— Това може би е последният път, когато се виждаме с вас. Местят ме на съзвездието Албион.

Съществото, което вече не беше Завиър Уилям Ленъкс, бе потънало в мислите си и не отговори. Тя го изгледа продължително и излезе от стаята, без да му каже, че се гордее и в същото време се срамува от ролята си в странния обрат на живота му.