Преобразеният

31.

Единственият обитател на Алфа Бенгстън II, преименувана на Завиър, стоеше и гледаше как корабът, който го бе докарал, се губи в стратосферата, връщайки се към световете на Републиката.

Това беше забележително същество. Имаше многофасетните очи на Певците, комбинирани с нощното зрение на Светулките. От челото му стърчеше самотен рог, притежаващ всички способности на рога на възприятието у Ястреборозите. Език като на Чекръците се подаваше от устата му, търсейки следи от миризми и движения във ветреца.

От гърба му израстваха две мощни крила, крила на Певец, който можеше да се рее върху вертикално издигащите се струи топъл въздух. Тялото му бе покрито с пера, не жълто-оранжево-сини като на дроиките, а блестящи, искрящи, с многоцветни шарки, заимствани от паяжините на Чекръците. Мощните му мускулести ръце завършваха с тежки китки с по два палеца от двете страни. Трите му крака, стройни и силни, завършваха с кръглите стъпала на Ястреборозите, които се сплескваха при съприкосновение със земята, но възстановяваха формата си, когато ги вдигнеше.

Вслушвайки се в хармоничното шумолене на околната растителност, съществото започна да опитва новите способности на тялото си: удължаващите се ръце и крака, големите възможности на гласа му, вариращ от нежно чуруликане до смразяващ рев. Хрилете можеха да почакат да намери езеро или река, а инфрачервеното зрение — докато се спусне нощта.

Огледа се наоколо. Далеч на запад се извисяваше планинска верига, а дългият му гъвкав език долови лъх на вода откъм север. Имаше гори и долини, савани и пустини. И всичко трябваше да се изследва. Имаше птици, животни и риби, невиждани досега, които трябваше да изучи, но и да улови и изяде.

Замисли се, опита се да открие в ума си някакво съжаление заради това, че никога повече няма да види човешко същество, ала такова чувство просто нямаше. Те бяха изпълнили задачата си и сега вече беше време той да изпълни своята. Разопакова компютъра и генератора — единствените неща, които бе донесъл със себе си в новия свят, и започна да устройва кабинета си.

Месеците и годините, които идваха, щяха да бъдат много напрегнати. Трябваше да преведе библията на Светулките, да разкрие законите на невероятно сложния език на Чекръците, да композира философията на Певците, да напише историята на Ястреборозите. Трябваше да изучи собственото си ново тяло. Имаше и други неща — странни мисли и картини от други светове, които се налагаше да изтълкува, преди да дойде последният му миг.

Времето беше неговият враг. Имаше да свърши толкова много работа, да класифицира толкова много неща. Може би някой ден, ако живее достатъчно дълго, ще се вслуша дори в микроскопичните остатъци от Завиър Уилям Ленъкс, които лежаха погребани дълбоко у него, и ще се опита отново да установи контакт с отдавна умрялата си човешка същност.

Но с всеки следващ ден остатъците ставаха все по-малки и неизвестно как той знаеше, че преди да има тази възможност, те ще изчезнат завинаги.