Дълбоко в горските дебри една изоставена въглищарска колиба ви предлага търсеното убежище. Седнал пред нея, ти се взираш към короните на дърветата и се питаш какво ли те чака сега. В крайна сметка не си постигнал нищо — положението е същото, както и преди.