Старият абат избухва в дрезгав смях.
— Не ме заблуждавай, младежо! Откакто тия места попаднаха под властта на барон д’Ангалак, крадците и убийците тук са на почит. И без да ми казваш, знам, че за да попаднеш в затвора, трябва да си честен и почтен човек. Погледни мене — някога бях уважаван Божи служител и пръв приятел на граф Халабаш дьо Муш-Мурок. А какво съм днес? Жалка развалина след седемнайсет години, прекарани в тия мрачни зандани.
Ти си поразен. Значи абатът е бил приятел на твоя баща! Ако решиш да му разкриеш името си, мини на 81.
Ако предпочиташ засега да премълчиш, продължи на 45.