Първите утринни лъчи

Знам, прекалено скъпи са, но ми харесват. А и освен това никога нищо не си купувам. Сега със сигурност за известно време няма да си купя нищо повече. На мига се влюбих, когато ги видях на витрината, мисълта ми непрестанно се връщаше към тях. Сутринта, докато чаках на светофара, забелязах момиче, което носеше подобни. Реших да си ги взема. След работа изтичах в магазина и ги купих. Щом се прибрах у дома, веднага си ги сложих. Залепнаха ми на краката. Отидох оттатък при Паоло да му се покажа и да го попитам дали му харесват. Най-напред ми припомни, че имам цял шкаф, пълен с обувки и ботуши, и че ще бъде по-добре, ако престана да пилея така пари. После добави, че са прекалено предизвикателни за мен. Следователно ще ги обувам, когато излизам без него.

Върнах се в спалнята и се съблякох. Какво ли пък разбира той от тия неща? Веднага щом заговори за пари, се изнизах; ако ме беше попитал колко съм платила, най-вероятно щях да излъжа. Не, със сигурност.

Току-що се извърнах, за да погледам обувките. Моите нови обувки с тънък ток са прекрасни. Много добре постъпих.