Първите утринни лъчи

Прибрах се преди малко у дома, уморена до изнемога. Взех душ и нямам търпение да си легна. Паоло дойде да ме посрещне на гарата и веднага щом ме видя, ме попита как е минало и как е Карла.

Не ми се говореше. Като се качих в колата, ме целуна по устата. Никога не го прави, така че се притесних. Дори го попитах, може би поради чувство за вина, на какво се дължи тази целувка. Отговори ми:

— Как така „на какво се дължи“? Защото си ми съпруга!

Не мисля, че ще заспя бързо. Вълнувам се. В края на краищата уговорката е само да пием заедно кафе, но знам прекрасно, че проблемът не е в кафето.