Всеки си има мечти идеални,
бляскави, желани, бъдещо-реални
и всеки в живота си ги преследва,
но никой от нас пътя си неотклонно не следва.
Защото все пак оставаме хора
и сме затворени вечно в затвора
на своята плът тленна,
ненаситна, превъзмогваща, бледна.
Тя иска и ти изпълняваш,
въпреки всичко решенията на нея оставяш —
да задоволява своите плътски наслади,
да убива идеите, мечтите ти — устоите ти здрави.
И ти се примиряваш, живееш си тъй както трябва,
Но все пак — какво ли друго ти остава.
И чакаш смъртта си — със нея ще се преродиш
И мечтите си за духовност ще осъществиш…