Разни

Последната крепост на знанието

В една малка кула, далече от хора,

живееше стар и премъдър монах.

Той знаеше пътя навън от затвора,

но тук той остана и живя без грях.

Във малката кула, съвсем аскетична,

той мислеше сам и далеч от хора,

създал си бе слава тъмна, мистична,

никой не идваше в неговата гора.

И денем и нощем той мисли усърдно

и писа той странни, потайни слова,

написа книга след премеждия трудни —

заветът на знанието беше това.

Сега тази кула лежи разрушена,

времето с пръст и прах я покри,

но от книгата стара, отдавна забравена

искрица припламна, пожар днес гори.

Заветът оставен нявга от монаха бил е:

„Учи се, Човеко, знанието е сила!“