Сред приятели стари,
отдавна невиждани,
почти забравени,
промяната изведнъж ме удари…
Човек съм, човек си оставам,
но при все това различен ставам,
откривам нещо забравено, непознато у другите —
не ги интересува какво върша и какви са ми подбудите.
Аз вече съм друг —
нищо че пак искам да пия,
нищо че искам същността си да размия,
вече съм нов — сега и тук…
Днес научих един житейски урок:
на това, което чувстваш в момента не бъди роб,
има и друго — по-красиво, по-добро, по-истинско
и ти можеш да го имаш, стига да ти стиска.