Старец

Хей, момче, къде отиваш?

Попита ме старецът от съня.

Защо все напред вървиш, защо не спираш?

Къде отиваш, коя е онази страна?


Защо подминаваш красотата безучастно?

Защо не обърнеш взор към нея?

Защо гледаш всичко и всички безстрастно?

Защо не позволиш на огъня на мига в теб да затлее?


Недей преминава отвсякъде бързо, транзитно!

Знай, между първата и последната гара,

всеки влак има безброй спирки любопитни.

Това ми каза дядото стар.


Той беше на възраст, побелял от мъдрост,

но беше спрял на междинната спирка…

Поспрях, погледнах го в очите тъжно…

Но влакът пак наду своята свирка…


И аз се качих…

Напред продължих…

Загрузка...