Поет

Стилизиран образ, стар рефрен,

живот, живян дълече в бъден ден,

прекрасно минало, спомен студен —

всичко е вън от, но и вътре у мен…


Лице изваяно, нежна душа,

сплетени, потни, заспали тела,

погледи мръсни на малки деца —

всичко бе в мен… но вече умря…


Слова омайни на стар мистичен субект,

жилка златна от думи със странен дефект,

антология на човека в един сам куплет —

заспивам умрял… и се ражда поет…

Загрузка...