Стилизиран образ, стар рефрен,
живот, живян дълече в бъден ден,
прекрасно минало, спомен студен —
всичко е вън от, но и вътре у мен…
Лице изваяно, нежна душа,
сплетени, потни, заспали тела,
погледи мръсни на малки деца —
всичко бе в мен… но вече умря…
Слова омайни на стар мистичен субект,
жилка златна от думи със странен дефект,
антология на човека в един сам куплет —
заспивам умрял… и се ражда поет…