Шибалба

31

Алекс Скано изпищя отново, когато по огненогорещия под на помещението, наречено от Карина Горещата къща, плъзнаха подобни на паяжина пукнатини. Щеше да умре точно като двамата мъже от своята охрана, които пропаднаха през бялата кора и рухнаха в свръхнагорещената магма долу. И нищо не можеше да направи.

Сега съжали, че е оставил Карина и нейните хора да поемат водачеството. Рижата жрица и босоногите ѝ воини практически се бяха понесли над крехкия под. Сега Алекс разбра, че бяха подмамили него и хората му в лъжливо усещане за безопасност, докато всъщност бяха отслабили още крехката варовикова кора.

Кучката го беше предала, точно както се опасяваше, че ще направи.

Зад него се чу силен пукот и кратък ужасен вик, когато други двама охранители пропаднаха и се присъединиха към другарите си в огнения ад.

Аз съм следващият.

Той стисна зъби от горещината, издигаща се през пода, на който лежеше. Дори да не пропадне, нямаше да издържи още дълго. Може би бързата смърт в магмената яма беше по-добрият избор…

И в този момент, сякаш положението не беше достатъчно лошо, помещението изведнъж се напълни с прилепи.

Страхотно. Сякаш няма за какво друго да се тревожа.

— Алекс! — извика Карина. — Не мърдай.

— Точно така — изфуча той. — Ще ти се.

За негово голямо учудване обаче, тя се придвижваше към него, пълзейки по корем, за да разпредели равномерно тежестта си върху рушащия се под.

— Оръжията ти! — извика рижата. — Прекалено са тежки. Трябва да се отървеш от тях.

Алекс осъзна, че не вика на него, а на последния останал човек от охраната му, който беше на няколко стъпки зад него. Наемният войник още стоеше на краката си, но в капан на изолиран участък от пода, който, в противоречие на закона за земното притегляне, още беше на мястото си. Шейсетсантиметрова пролука го отделяше от мястото, където Алекс бавно се вареше в собствен сос. Мъжът се вторачи в Карина с колебание. Не му се искаше да се разделя с оръжията си и тактическото оборудване, макар вероятно да знаеше, че е права.

— Хвърли железата — повтори тя. — Ще скочиш, когато ти кажа.

— Не! — изрева Алекс. — Ако скочи, всичко ще рухне. И двамата ще умрем.

— Зная — изсъска тя, приближавайки се достатъчно близо, за да му протегне ръка. — Хвани се за мен.

Той се вторачи в нея, чудейки се какъв номер е това.

Не е номер. Може би не бях прав за нея.

Хвана ръката ѝ и усети здрава хватка.

— Започни да пълзиш към мен. — Тя започна да се плъзга назад, дърпайки го със себе си.

Алекс нямаше нужда от убеждаване, защото с всяко плъзване напред чуваше и усещаше как подът поддава. Появиха се още пукнатини, които се стрелкаха пред него. Някои от тях се сливаха, отваряйки по-големи празнини, защото късове варовик се отчупваха и падаха в бездната.

Обаче подът се държеше и колкото повече се доближаваха до изхода, толкова по-здрав го усещаше. След първоначалната суматоха прилепите бяха отлетели. Очевидно като него не харесваха горещината.

Още три метра. Метър и половина. Целта бе почти достигната.

Двама от татуираните воини се протегнаха и вдигнаха Карина. Друг протегна ръка на Алекс. Той я изгледа предпазливо, но накрая я хвана и разреши да бъде издърпан на безопасно място.

Зад него се чу писък. Алекс не погледна назад. Нямаше нужда да го прави. Последният човек от наетата охрана беше загинал.

Може би от отчаяние мъжът се беше опитал да скочи — напред или назад — беше невъзможно да се каже, или пък подът под него най-накрая беше поддал. Каквото и да се беше случило, сега Алекс бе оставен сам на милостта на Змийското братство.

— Как, по дяволите, се озова тук? — попита Боунс Кейси. — И коя е приятелката ти?

Той се усмихна и протегна покрита с мехури ръка.

— Тези приятели ми викат Боунс, но вие може да ме наричате „винаги готов“.

— Прекрасно — каза Кейси и завъртя очи.

— Сериозно — намеси се Мадок, докато слизаше при тях. — Въпросите са логични. Ако си знаела пряк път…

— Не знам — отговори Кейси и погледна към своята придружителка. — Но тя знае. Това е Изабела Белтран.

— Изабела — повтори Боунс бавно, сякаш вкусваше всяка сричка.

Мадок не знаеше името, но Миранда очевидно го беше чувала.

— Кралицата на Заливния картел от Юкатан?

Изабела, която се беше вторачила напрегнато в Бел, кимна отсъстващо.

— Да, между другите неща.

— Изабела е и новата върховна жрица на Змийското братство — допълни Кейси.

— Малко по-рано се натъкнахме на неколцина от вашите приятели — каза Мадок.

Сега Изабела се обърна към него.

— Тези хора не са мои приятели. Те са бунтовници, които предадоха нашата вяра.

— Те сътрудничат на Алекс Скано — обясни Кейси.

— Скано? — повтори Мадок и щракна с пръсти. — Този „Чинук“. Това беше той, нали?

— Малко след като вие тръгнахте, Изабела се появи на летището. Чух я, че говори за влизане в някаква пещера. Стори ми се подозрително и реших да я проследя. Но Скано дойде първи с група от тези Змийски братя предатели и взвод наемници. Наемниците останаха, за да пазят хеликоптера, а когато дойдоха хората на Изабела… ами беше ужасно. Оцелелите наемници я хванаха и отведоха в пещерата. Реших да ги последвам. За щастие имах предимство в сравнение с тях.

Тя вдигна някакъв черен предмет, който приличаше на малък бинокъл

— Очила за нощно виждане с повишена мощност „РSQ-20“.

— Прекрасно — каза Боунс. — Предполагам, не си донесла достатъчно, за да получим и ние по чифт?

— Съжалявам. И преди да ти е хрумнало: не ги давам назаем. Мадок не ти дава достатъчно, за да ги платиш, ако се счупят.

— Там няма да се сърди.

— Там точно като мен работи за федералното правителство. Повярвай ми, на чантаджиите им пука за всяка стотинка. — Кейси пусна очилата за нощно виждане, които висяха на ремък около врата ѝ. — Както и да е. Настигнах ги в… Бела, как го нарече? Тъмната къща?

— Да.

— Когато угасиха светлините, елиминирах типовете, които държаха Бела, и се измъкнахме. — Небрежният начин, по който обясни, че е „елиминирала типовете“, припомни на Мадок, че въпреки деликатната си фигура и младежкия си вид Кейси беше опитен разузнавателен агент и обучен убиец. — Щом ѝ обясних какво става, тя ми показа пряк път. Решихме, че накрая ще се озовете тук. Разбира се, ако Шибалба не ви убие преди това.

— Тя е наркотрафикант — каза Миранда, без да се опитва да бъде тактична. — Защо, за бога, ѝ помагаш?

— Защото аз съм и великата жрица на Змийското братство — отговори Изабела вместо Кейси, — след като Карина и Скано убиха моя чичо Ектор. Нашите цели съвпадат.

— Отмъщение? — попита Мадок.

— Не. Всъщност да, искам Карина да си плати, но има нещо много по-важно.

— Говориш за Сянката.

Тя кимна.

— В продължение на повече от хиляда години Змийските братя са пазели тайната на Сянката така, както са го изисквали боговете. Но опазването на тайната е само част от нашите свещени задължения. Трябва да знаете, че Сянката е не просто болест. Преди много време моите предци са я открили — черен мухъл, който расте в джунглата. Всеки, който го докосне или вдиша спорите му, се разболява от ужасна треска, но се случва и нещо друго. Когато хората са трескави, боговете разговарят с тях и им разкриват тайни, които крият от смъртните. Говори се и за тайната как да победиш смъртта.

— Откъде знаете, че това не е делириум от високата температура? — попита Мадок.

— Първите признаци на инфекцията настъпват преди треската. Знаеш, че Сянката е докоснала някого, когато започне пътуването.

— Пътуване? Закъде?

Изабела впи търпелив поглед в него.

— Дотук, в Шибалба.

— В това няма много логика — обади се Боунс. — Никой не знае как да стигне дотук. Ние го научихме по трудния начин.

— Жреците на Змията знаят. Но се говори, че Господарите на Шибалба разкриват пътя до Града на Сянката, защото тук могат да започнат изпитанията за Черния път и Къщата на Шибалба. Змийските братя съществуват само за да ги закрилят по време на пътуването. И да предпазват останалите от докосване.

— Шик и Патан! — възкликна Бел. — Винг и Пакстрап — първите двама господари на Шибалба. Те носят смърт от треска на онези, които крачат по пътя.

Изабела наклони глава към него.

— Казват, че когато започне треската, Господарите разкриват други тайни. Древна мъдрост. Предсказания. Но на ужасна цена. Заболяване на кръвта. Язви, от които се процежда кръв. Органите и дори костите се разтварят вътре в тялото. — Тя потръпна, съвзе се отново и продължи да говори. — Змийските братя съхранявали Сянката в съдове с формата на Кучето светкавица. На испански го наричаме Ел Гия — Водача. Съхранявали ги в тайни помещения в храмовете на великото Змийско божество. Когато жрец или друг човек пожелаел знанието на Господарите на смъртта или било нужно жертвоприношение, избраният отварял съдината и оставял на Сянката да го докосне. Ако човек оцелеел след изпитанията в Града на Сянката и минел през Къщата на Шибалба, казвали, че той няма да умре, а ще стане като боговете.

— Значи тук има лек.

Изабела разтвори ръце.

— Това са истории, които научих като малко момиче от моя чичо. В продължение на повече от хиляда години никой не е предприемал пътуването. След като Сянката погълна старите маи, Змийските братя скриха водачите. Градът на Сянката е зарязан и на никого не е позволено да говори за него. Остават само историите за Шибалба.

— Обаче Алекс Скано е намерил един от тези съдове?

— Не Скано. Един търсач на реликви от Хондурас. В едно провинциално село избухна епидемия. Моят чичо отиде да я спре, но Скано стигнал там преди него.

— Получил е помощ — допълни Кейси. — Един предател от Братството разказал на Скано всичко за Сянката. И къде може да намери лекарството.

— Карина е само послушница. На нея никога не ѝ е съобщавано къде да намери Града на Сянката или Шибалба. — Изабела изгледа Мадок с присвити очи. — Вие ги доведохте тук.

Мадок остави обвинението да увисне във въздуха.

— Има ли лек?

— Само допреди няколко дни не вярвах, че всичко това е истина. Но историите твърдят, че е възможно да победиш Господарите на смъртта точно както Героите близнаци са го направили.

— На мен ми звучи като лекарство — подхвърли Боунс.

— Скано иска не само биологично оръжие, което може да продава — каза Кейси. — Всъщност иска да го използва. Да предизвика пълен апокалипсис. Той разполага с плесента, но няма как да я контролира. Затова е дошъл. Това е и причината да взривим това място.

Очевидно това беше нещо ново за Изабела. Тя се обърна към Кейси:

— Мястото е свято.

— Съжалявам, но трябва да се съглася с госпожица Белтран — каза Бел. — Не само че разрушаването на подобно магическо място е безсъвестно, но така ще унищожите и единствения източник на лекарство срещу епидемията от Сянката.

Миранда заговори бързо:

— Татко, съжалявам, но аз съм съгласна с Кейси. Не можем да позволим на Скано да превърне Сянката в биологично оръжие. Това нещо унищожи цялата ма- янска цивилизация. Какъв шанс бихме имали днес? Скано идва насам. Вероятно носи онзи съд със себе си. Ако унищожим Шибалба, ще премахнем не само епидемията, но и възможността някой луд да я превърне в оръжие.

Мадок вдигна ръце, поемайки ролята на рефер. Беше малко изненадан от заявлението на Миранда, затова се запита дали не прикрива някакви твърде различни намерения.

— Кейси, какъв точно е твоят план? Освен ако нямаш джобен ядрен заряд, не мисля, че можеш да причиниш нужните мащабни разрушения.

— Гуаното — обади се отново Миранда. — Ще го превърнеш в бомба, нали?

— Дори аз знам, че ти трябват много повече материали, за да направиш бомба от птичи курешки — заяви Боунс пренебрежително.

— Имам това. — Кейси бръкна в раницата си и извади червен цилиндър с размерите на флакон с пяна за бръснене. — Запалителна граната. Гори с 2204 градуса по Целзий. Това е достатъчно, за да подпали амонячните изпарения и да сложи началото на бурно горене, като предизвика верижна реакция. Пламъците ще пометат цялата пещера, ще прочистят напълно мястото. Ако тя не свърши работа, ще хвърля в огъня и няколко блокчета С4 като взриватели.

— Само теоретично. Да речем, че го направим. Но как ще излезем?

Кейси кимна към Бела.

— Трябва да питаш нея.

Изабела скръсти ръце на гърдите си.

— Защо да ви помагам да унищожите Шибалба?

— Истината е, че съм съгласен с вас — каза Мадок. — Унищожаването на Сянката е едно, а разрушаването на цялата пещера е прекалено.

— Мадок, това не ти е демокрация — озъби се Кейси. — Имам заповеди.

— Незаконни заповеди — намеси се Бел. — Не може да се разхождаш наоколо и да взривяваш исторически паметници в чужди държави.

Кейси отново завъртя очи.

— Виж — каза Мадок категорично, — в момента най-важното е да се измъкнем оттук живи. Щом излезем обратно на повърхността, някой друг ще трябва да вземе това решение. Гарантирам обаче, че няма да позволим на „Сканоген“ да предизвика епидемия.

Кейси се намръщи, но кимна в знак на съгласие. Мадок се обърна отново към Изабела.

— Сега ще ни помогнете ли?

— Никога не съм идвала тук. Единственото, което знам, са историите, които ми е разказвал моят чичо.

— Очевидно ви е разказал и за прекия път.

Изабела се смръщи, после въздъхна примирено.

— Казвал ми е, че единственият път за излизане от Шибалба е по вода.

— Езерото — каза Бел. — Вероятно захранва подземна река. В „Попол Вух“ Близнаците се превръщат в хора риби, за да избягнат унищожението от ръцете на Господарите на Шибалба.

Изабела кимна в потвърждение.

— Но за да стигнете до водата, първо трябва да спечелите играта на топка.

Мадок погледна покрай нея и светна с фенерчето извън двора. Под тях имаше балкон, който се издигаше над голямо игрище.

От двете страни на балкона се виждаха стъпала, спускащи се до дъното, което сякаш имаше лек наклон към пирамидата в далечния край.

Там бяха подредени още няколко изсечени стели, подобни на онези, които бяха видели в Залата на Съвета и Къщата на ягуарите.

— Игрището на Шибалба — тихо каза Бел.

— Изглежда ми познато — каза Боунс. — А това там трябва да е отборът домакин?

— Друго изпитание — изстена Мадок. — Добре де, очевидно няма да играем срещу действителен противник. Как ще спечелим?

— Според легендата Господарите на Шибалба изисквали да се използва специална топка — череп с кама, която изскачала и убивала всеки, който я докосне.

— Лъжливи копелета — измърмори Боунс.

— Близнаците прозрели номера и отказали да играят, освен ако Господарите не използват обикновена каучукова топка. Дори с нея Близнаците или губят, или завършват наравно всички последвали игри, което накрая довежда до тяхното пожертване.

— Мислех, че са победили Господарите на Шибалба?

— Накрая са ги победили, но едва след като няколко пъти се връщали от смъртта.

— Не мисля, че това е нашият избор.

— Най-близко до победа над Господарите са в последната игра. Фактически не постигат победа, но изиграват своя номер. Това е дълга история, включваща безглав човек, заек и една кратуна.

— Звучи многообещаващо.

— Не трябваше ли професорът и Джейд да се справят с нещо подобно в Теотиуакан? — попита Боунс. — Жалко че не са тук.

Мадок видя как Ейнджьл се смръщи при споменаването на неговата бивша приятелка. И благослови семейство Боунбрейк. Независимо колко тежки са обстоятелствата, нищо, колкото и да е дребно, не можеше да убегне от тяхното внимание.

— Не съм чувал за това — побърза да каже той и заслиза по стълбите към футболното игрище. — Едно е сигурно — не можем да спечелим, ако не играем.

— Уверен съм, че си го разбрал неправилно — сериозно каза Боунс. — Точният цитат гласи: „Единственият начин да спечелиш е да не играеш“^[35].

Мадок не му обърна внимание.

— Точно както преди. Търсете глифи на змии или кучета и си дръжте очите отворени за всичко, което прилича на капан или спусков механизъм.

Той стъпи на пода на двора и веднага се чу шляпване, все едно луисвилска бейзболна бухалка е ударила топката.

— Като този ли? — извика Боунс.

В призрачната синя светлина предметът, който се носеше през игрището, изглеждаше черен, но когато започна да го следи с фенерчето си, Мадок видя, че е бял като кост. Беше череп. Но ако се съдеше по инерцията му, докато летеше към него и се въртеше бавно, очевидно бе направен от нещо по-тежко и след това гравиран и боядисан, за да прилича на череп. Носеше се право към него със скоростта на футболна топка, оставяйки му малко време да измисли подходящия отговор.

Отдръпване, хващане или блокиране?

От малкото, което знаеше за играта, целта не беше да хванеш топката или да я избегнеш, а да я отразиш с торса или хълбоците. Спомни си обаче и предупреждението на Бел за черепа с ножа на Господарите. Не виждаше от топката да стърчи острие на кама, но това не означаваше, че не е там, готова да изскочи при първото докосване.

Той бързо свали от гърба си торбата с водолазната екипировка и хвана дръжките ѝ с две ръце. Когато топката се оказа в неговия обсег, замахна да я запрати в трибуните.

Щом обектът с формата на череп се удари в найлоновата тъкан и металния цилиндър зад нея, се чу мелодичен звън, после топката полетя към страничната част на игрището.

От балкона Ейнджъл не устоя на изкушението да изрази одобрението си.

— Уха, браво на батъра!

Топката отскочи един път, след това още един път и се удари в стената.

Или по-точно стената я удари.

Част от секундата преди топката да се удари в нея, една триметрова секция от стената се завъртя на скрити панти, за да я батира. Ударът, в съчетание с енергията от отскока, я отпрати назад към Мадок.

— Опа, няма спокойствие за батъра — изкиска се Боунс.

Мадок си помисли дали да не покаже на своя приятел среден пръст, но тъй като още не беше сигурен какво ще стане, ако остави топката да спре, се приготви за нов удар.

Чу се приглушено тупване в далечния край на игрището, когато беше освободена друга топка.

— О, вие се бъзикате — измърмори той. После извика: — Хора, трябва да слезете тук, за да свършим по-бързо с играта, докато положението не се влоши.

Едва каза това и нещата наистина се влошиха.

Зад него Миранда извика:

— Имаме си компания! Змийските братя са тук.