Съдът на поколенията

Африканско сафари

Хари Крафт, знаменитият ловец, герой на стотици репортажи, седи на подсъдимата скамейка и учудено се оглежда наоколо. Той сякаш още не може да разбере, че неизбежното се е случило, че е попаднал пред съд. От време на време шепне нещо в ухото на своя шеф — Рой Паркър, който мрачно се взира към залата.

Малко по-встрани седят двама негри, помощниците на Крафт — Луис Мбале и Джабу Акрофи.

Хенри Уейн, постоянният защитник, е на своето място. До него е докторът по право Хауърд Слоун.

Председателя. Откривам шестнадесетия ден на процеса. Днес ще бъдат разгледани престъпните действия на обвиняемите Паркър, Крафт, Акрофи и Мбале. Има думата Обвинителя.

Обвинителя. Последната надежда на природата в Африка бяха резерватите. В тях съществуваха повечето животински видове, изчезнали от останалите територии в края на двадесетия и началото на двадесет и първия век. Там можеха да бъдат възродени такива животни като слон, носорог, зебра, жираф, лъв, гепард… Впрочем безсмислено е да изброявам. Това би ни отнело твърде дълго време.

Уейн. Моля да бъдат посочени всички животни, за които става дума. В обвинението не би трябвало да има тъмни места.

Обвинителя. Над сто животински вида са изчезнали с непосредствената или косвена помощ на обвиняемите. Допълнително вследствие нарушаването на екологическия баланс в резерватите са изчезнали около тридесет растителни вида. В папката, която се намира пред вас, има пълен списък.

Уейн взема посочената папка и бързо я разлиства. Слоун се навежда до него.

Обвинителя. Търсейки път към леки печалби, Рой Паркър е основал своята ловна организация. За кратко време той успява да развие бурна дейност в областта на търговията с кожи и препарирани животни. Ловът в Африка, по-точно в африканските резервати, му дава възможност бързо да забогатее и да се снабди с модерна техника. Никога преди това бракониерството не е било издигнато на такава висота, както при него. За успеха на предприятието особено много допринася Хари Крафт, бивш наемник в Родезия, който добре познава африканската природа и оръжието, с което борави. Опустошаването на резерватите става с невероятни темпове…

Слоун. Какви са доказателствата за подобно обвинение? На целия свят е известно за „ловните подвизи“ на Хари Крафт. Списанията разпространяват в милионен тираж неговите снимки. Но тук, пред съда, всичко се доказва.

Обвинителя. Доказателствата ще ви бъдат дадени след малко.

Слоун. Имам още един въпрос. Вие твърдите, че ловът е бил организиран в резерватите. А е известно, че резерватите се намират под охрана. Бракониерите биха били неминуемо заловени, след като става дума за системна дейност.

Обвинителя. Сега ще получите отговор на този въпрос. Ще ви покажем една от акциите в резервата Киву.

Савана. В далечината се тъмнее зелената маса на екваториалната гора. Сред пожълтялата трева на места се издигат ниски криви дръвчета. В тяхната сянка лежат лъвове. Стадо слонове е нагазило във водите на близкото езеро. Малко по-далече група зебри отива на водопой.

— Внимание! — раздава се гласът на Обвинителя.

Три черни точки стремително пикират от небето. Те се приближават бързо и скоро се превръщат в човешки фигури. Ракетните раници на плещите им оставят дълги бели следи.

Още миг и тримата са достатъчно близко, за да познаем Крафт, Мбале и Акрофи. Стиснали здраво автоматичните си карабини, те се носят над саваната.

Над равнината отеква първият изстрел и веднага след него започва непрекъсната канонада. Антилопите, зебрите, лъвовете се разбягват, но смъртта се носи след тях. Животните падат едно след друго под сухия трясък на изстрелите.

Крафт се е насочил към езерото. Слоновете, запазили спокойствие, гледат любопитно странната птица, която кръжи над тях. Крафт стреля.

За няколко минути всичко е свършено. По брега и във водата лежат огромни сиви тела.

Внезапно в небето се появява нова птица. Това е малък самолет с надпис на крилата „Резерват КИВУ“.

Хари Крафт полита срещу самолета. Отдясно се приближават Мбале и Акрофи.

Това е сражение на високи скорости. Но тримата бракониери са далеч по-маневрени от самолета. Куршумите от карабините им пробиват на няколко места крилата. Изведнъж върху стъклото на кабината се появяват три малки звездички и тялото на пилота отскача назад. Самолетът полита надолу, за да се разбие сред саваната, покрита с трупове.

Въздухът не остава спокоен задълго. Скоро пристигат и се приземяват четири тежки реактивни хеликоптера. От, тях излитат хора и започват да товарят избитите животни.

Нова картина. Двуетажно бяло здание, гледано от височина от около двеста метра. Наоколо се простира савана, подобна на тази от предишната картина. Във въздуха летят отново Крафт, Мбале и Акрофи.

— Национален парк Крюгер — казва Обвинителя. — Виждате един от контролните постове в резервата.

Бракониерите са точно над поста. От ръцете на Хари Крафт полита надолу малък черен пакет.

Секундите текат. Долу, върху покрива на зданието, нещо блясва и сиво-черен облак обвива поста. Стреляйки в дима, тримата се устремяват надолу.

Следват откъслечни епизоди. Мбале стреля по носорог. Акрофи и Крафт избиват хипопотами. Крафт преследва жирафи. Работници в сини дрехи товарят труповете на хеликоптери.

— Плячката се използува не само за кожи и ловни трофеи — звучи отново гласът на Обвинителя. — Месото на животните отива в прочутите дивечови ресторанти на Паркър.

Картините изчезват и ние сме отново в залата на съда.

Обвинителя. Надявам се, че тези доказателства отговарят достатъчно ясно на въпросите на защитата. Но нека не забравяме Рой Паркър. Именно той е организаторът на престъпната дейност.

Уейн. Веднага искам да задам въпроса: доколкото Паркър е бил свързан с бракониерите, знаел ли е той методите, прилагани от тях, и осъзнавал ли е последиците?

Обвинителя. За вас, съвременниците на Паркър, едва ли са необходими примери. Вие знаете колко високо е развита търговията му с кожи и ловни трофеи. На негово разположение е цяла армия от ловци, въоръжени с модерни средства за убиване. Тук са само трима от тях — най-жестоките и безогледни хищници. Но общият брой на ловците надминава две хиляди, без да се смята обслужващият персонал. Те действуват не само в Африка. Нападат резерватите във всички краища на света. Резултатите са едни и същи навсякъде: нарушаване на екологичното равновесие, изчезване на животински видове, разрушаване на природата. Питате, дали Паркър е осъзнавал последиците! Да, осъзнавал ги е и сега ще ви докажем това.

Огромен склад с натрупани кожи, стада от препарирани животни, сред които има даже слонове. Близо до входа Рой Паркър говори с нисък пълен човек, облечен в кариран костюм.

— И тъй, цената ще бъде триста хиляди — казва Паркър. — Утре ще подпишем договора.

— Не мога да разбера откъде взимате всичко това — мърмори ниският.

— Основно от Африка. Природата е богата, трябва само да знаеш да взимаш.

— А не мислите ли, че така режете клона, върху който седите? Все някога животните ще свършат и тогава — край на бизнеса.

— Именно — усмихва се Паркър. — Все някога ще свършат. И трябва да се използуват, докато не е късно. Защо, мислите, че вложих такива суми за превръщането на лова в индустрия? За да не ме изпреварят други. Животните са осъдени, а аз само използувам това.

Обвинителя. Току-що чухте думите на Паркър, с които той сам отговаря на вашите въпроси. Ако трябва да резюмираме фактите, можем да кажем, че четиримата обвиняеми са нанесли непоправима вреда на природата в Африка и на други континенти. Те са съзнавали последствията и цялата престъпност на своите действия. За да си осигурят безнаказаност, те са прибягвали дори до убийства, както например в резерватите Киву и Крюгер. Дори пред един съд от двадесет и първия век действията им биха били признати за наказуеми.

Председателя. Има ли защитата да каже нещо в полза на обвиняемите?

Слоун и Уейн мълчат. Случаят е прекалено ясен, за да има каквато и да е надежда за оправдание.

Председателя. Моля, съдебните заседатели да съобщят решението си.

Представителят на съдебните заседатели. Рой Паркър, Хари Крафт, Луис Мбале и Джабу Акрофи са признати за виновни.

Председателя. Закривам шестнадесетия ден на процеса.

Флайърът с последните обвиняеми се издигна и полетя над дърветата. Ние стояхме на поляната пред вилата и мълчаливо гледахме след него.

— Утре и те ще бъдат осъдени — каза най-сетне Уейн. — А след това?

— След това ще бъде последният ден на процеса — обясни Джонсън. — Тогава ще бъдат обявени присъдите на всички.

— А после ще трябва да си заминем, нали?

Джонсън кимна.

— Не е чак толкова зле — обадих се аз. — Ще се върнем в света, с който сме свикнали.

— Не, Уелч, аз свикнах с този свят и сега ще ми бъде трудно да се върна. Искам да остана тук.

— Нямаме право да ви задържим тук — тихо каза Джонсън.