Сънят на сукубата

Глава 18

Другото ми Аз изтича от кухнята към мястото, откъдето се чуваше плача. Обри и мистериозната котка рязко вдигнаха глави, изненадани от внезапното ми движение. В другата част на дневната момиченцето седеше на пода до малка масичка с остри ръбове и притискаше ръчичка към челото. Сълзи се стичаха по бузите й, тя ридаеше.

За миг другото ми Аз падна на колене и обгърна момиченцето в силна прегръдка. Можех да усетя чувствата на другата Джорджина и едва не заплаках и аз при допира на мекото, топло тяло в ръцете ми. Другото ми Аз залюля момичето, шепнейки успокояващи, безсмислени думи, и потърка устни в копринената й коса. Накрая момичето спря да хлипа и облегна глава на гърдите на другото ми Аз, доволна, че я обичат и люшкат.

Отворих очи и се взрях в чистия бял таван на Сет. Той лежеше до мен, свит до тялото ми и все още миришеше на масажно олио. Въпреки че бях будна, образите от съня бяха много силни и реални. Знаех точно каква беше косата на дъщеря ми, как миришеше, как биеше сърцето й. Моето собствено сърце така скърбеше за нея, че липсата на енергия почти не ми направи впечатление.

Това се превръщаше в сериозен проблем.

Седнах и леко избутах Сет настрани. Докато се опитвах да реша какво да правя с последния си сън, една странна мисъл изплува в съзнанието ми.

Ерик. Не можех да спра да мисля за Ерик. Не беше нещо конкретно. Нямаше точно определен проблем. За каквото и да се опитвах да мисля (за работата, за загубата на енергия, за Сет) лицето на Ерик изникваше в главата ми. Не знаех защо, но това ме притесняваше.

Ръцете на Сет се протегнаха към мен, когато се измъкнах от леглото. Умело успях да им избягам. Извадих мобилния си от чантата и тръгнах към дневната. Никой не вдигна, когато набрах „Аркана“. Беше почти десет. Обикновено по това време вече беше отворил. Обадих се на информация и потърсих домашния номер на Ерик, но не беше вписан.

У мен започна да се надига паника. Отчаяно набрах магазина на Данте.

— Данте, нещо е станало с Ерик, но нямам номера на домашния му телефон и…

— Леле, сукубо. Дай по-спокойно. Започни от началото.

Върнах лентата назад и обясних, че отново съм сънувала и съм се събудила с мисълта за Ерик.

— Може да не е нищо, но след онова удавяне… Не знам. Имаш ли номера на домашния му телефон?

— Да — каза Данте след няколко секунди. — Имам го. Аз… ще проверя и ще ти се обадя.

— Благодаря, Данте. Наистина.

Затворих и тогава сънливия Сет излезе от спалнята.

— Кой е Данте? Да нямаш безплатни минути към Пъкъла?

— Те не обичат да плащат — промърморих, все още притеснена. Лицето на Сет стана сериозно.

— Какво има?

Поколебах се, не защото ме беше страх да му кажа за Данте, а защото не бях сигурна, че искам да го въвличам в това.

— Става въпрос за интрига с безсмъртни — предупредих го аз. — И за висшите работи на вселената.

— Тези неща осмислят живота ми — каза иронично той и се настани в едно кресло. — Разкажи ми.

И му разказах. Той знаеше за първата ми загуба на енергия, но не и за останалото. Не му казах какво сънувам, а само че сънищата изсмукват енергията ми. Споделих и за пророчествата — как се бях събудила една сутрин мокра и как днес не можех да спра да мисля за Ерик. Когато приключих, се втренчих ядосано в мобилния си телефон.

— По дяволите. Защо не се обажда?

— Защо винаги ми казваш всичко в последния момент? — попита Сет. — Това те тормози от доста време. Мислех, че не се е случвало повече.

— Не исках да те притеснявам. И знам как приемаш проблемите с безсмъртните.

— Нещата, които те засягат, които може би те нараняват, не ме притесняват. Тоест… притесняват ме, но не това е въпросът. Тук става въпрос за…

Телефонът звънна.

— Данте? — попитах нетърпеливо. Дори не си направих труда да погледна номера.

Но беше той. Гласът му прозвуча зловещо.

— Трябва да дойдеш. При Ерик.

— В магазина?

— Не, в дома му. Близо е до мястото, където аз живея.

— Какво става?

— Просто ела.

Данте веднага ми продиктува адреса и ме упъти. С една бърза трансформация бях облечена и готова да избягам през вратата на мига. Сет ми каза да почакам и за по-малко от минута (по-бавно от мен, но все пак достатъчно бързо) и той беше готов.

Не се бях замисляла, че Ерик си има свой дом. За мен той просто съществуваше в магазина. Адресът беше на около километър и половина от дома на Данте, в стар, но добре поддържан квартал. Къщата на Ерик беше от типа малки дървени къщурки, обичайни за предградията на Сиатъл; предната градина беше пълна с розови храсти, спящи през зимата. Докато изкачвахме стъпалата, си представих как Ерик се грижи за цветята през лятото.

Данте отвори вратата, преди да успея да почукам. Зачудих се дали ме беше усетил или ни беше видял през прозореца. Не реагира на присъствието на Сет и ни поведе към една от спалните в къщата.

Интериорът не беше променян от доста време. Всъщност повечето мебели бяха в стилове от средата на двайсети век. Кариран диван с груба дамаска. Износен златен велурен фотьойл от седемдесетте. Телевизор, който по всяка вероятност не беше цветен.

Нищо от това обаче не предизвика някаква реакция у мен. Порази ме снимката в рамка на лавицата. На нея се виждаше един много по-млад Ерик (може би на около четирийсет), с по-малко бръчки по тъмната му кожа и без сиво в черната му коса. Той беше прегърнал трийсетгодишна брюнетка с големи сиви очи и усмивка, голяма колкото неговата. Данте ме бутна с лакът, когато спрях, на лицето му имаше странно изражение.

— Хайде.

Ерик лежеше в леглото. За мое облекчение беше жив. До този момент не бях осъзнала колко бях притеснена. Подсъзнанието ми се страхуваше от най-лошото, но бях отказала да пусна страха на повърхността.

Жив или не обаче, той не изглеждаше никак добре. Потеше се и трепереше, очите му бяха ококорени, лицето му беше бледо. Дишаше плитко. Когато ме видя, потръпна, и за части от секундата видях ужас в очите му. После страхът избледня и успя да се усмихне леко.

— Госпожице Кинкейд, простете ми, че не мога да ви посрещна подобаващо.

— Исусе — изстенах и седнах на ръба на леглото. — Какво се е случило? Добре ли си?

— Ще бъда.

Изгледах го изпитателно и се опитах да свържа нещата, които знаех.

— Някой те е нападнал?

Погледът му се отклони към Данте. Данте сви рамене.

— Може и така да се каже — каза Ерик най-накрая. — Но не по начина, по който си мислите.

Данте се облегна на стената, изглеждаше не толкова мрачен, колкото по-рано.

— Не й губи времето с гатанки, старче. Изплюй камъчето.

Ерик присви очи, малко пламъче проблесна в дълбините им. После той се обърна към мен:

— Бях нападнат… психически, не физически. Една жена дойде при мен тази вечер… привидение, не беше човек… беше обвита в енергия. Красива, завладяваща енергия, която струи и от вас понякога. — Приятен начин да опишеш сиянието след секс.

— Имаше ли крила на прилеп и огнени очи? — попитах, спомняйки си закачката на Данте относно митологическото описание на сукубите.

— Страхувам се, че не беше сукуба. Щеше да бъде много по-лесно. Не, това… според мен… беше Никта.

— Никта… ли каза? — Добре го бях чула, но очаквах да се впусне в описание на онерой, а не на майка им. Това нямаше никакъв смисъл. Едно беше духове на сънищата да се появяват в спалнята и в сънищата ти. Съвсем различно обаче беше да си имаш работа с чудовищна първична сила на хаоса, участвала в създаването на съвременния свят. Все едно Бог да отскочи при теб да хапне вафли на път за работа. Може би Ерик бълнуваше.

— Никта — потвърди той, несъмнено долавяйки мислите ми. — Самият Хаос. Или, по-точно, самата Нощ.

В ъгъла Данте тихо се засмя.

— Сега вече ни го начукаха.

— Тя е майка на онероите — напомни ми Ерик. — И въпреки че сънищата не са единственото й владение, тя е близко свързана с тях.

— Тогава… — опитах се аз да смеля информацията. — Да не искаш да кажеш, че тя е отговорна за всичко, което ми се случва?

— Звучи логично — каза Данте.

Ерик очевидно беше съгласен.

— Тя е свързана с времето и всички безчетни потенциални съдби, които съществуват във вселената. Съдба и време се приближават все повече и повече към хаоса, към ентропията, и тя се храни от това. Опитва се да създаде повече хаос в света, да ни приближи още повече към крайното разпадане. Само че все още е далеч от тази цел и затова извършва малки хаотични деяния.

Нещо не разбрах.

— Сънищата ми и загубата на енергия са „хаотични деяния“?

— Не. — Ерик погледна Данте отново. — Смятаме, че сте неин инструмент. Тъй като тя е свързана с времето и с пространството, тя може да вижда част от бъдещето. Да разкриеш бъдещето на смъртните е най-добрият начин да всееш хаос в този свят. Тези видения са силно завладяващи, ако са предадени по определен начин, и могат да накарат човек да полудее. Този човек ще се вманиачи и ще се опита или да спре виденията, или да промени бъдещето си. А това е безполезно. Бъдещето е предопределено. Ако се опитаме да го променим, просто всичко ще се случи много по-бързо.

— Като историята на Едип — отбеляза Сет. — Опитите на баща му да промени пророчеството всъщност го предизвикват да се случи.

Ерик кимна.

— Точно така.

Вече и аз разбирах.

— Като ченгето, което видяло как застрелват партньора му. И като мъжът, който видял как семейството му забогатява, след като преплува Саунд.

— Така действа Никта. Всичко, което им показва, е истина… но не точно каквато те очакват. Лудостта и разрушението, което причинява, като показва на смъртните бъдещето им, бъдеще, което те сами предизвикват, са нещата, с които се храни.

— Но аз къде съм във всичко това? — попитах. — Тя не ми показва бъдещето и не ме кара да правя щуротии.

— Не знаем нищо повече, сукубо — каза Данте. — Ти със сигурност си част от плана. И си й необходима… но нямаме представа защо точно.

— Това е лудост — казах объркано. — Аз съм инструмент на всемогъща първична богиня на хаоса и разрушението.

— Това е малко прекалено — каза Данте весело. — Все пак не работиш за Гугъл или нещо такова.

Сет нежно ме докосна по рамото.

— Може ли да задам един въпрос? Объркан съм, че… Как е възможно чак сега да разбираш, че тази… Никта… съществува? Все пак, ако е толкова могъща, колкото твърдите… Не знам. Защо не се сетихте за нея веднага? Защо досега не са се случвали такива неща?

— Защото е заключена — казах аз. — Или поне трябваше да бъде. Раят и Адът имат други планове за света и не искат тя да им се пречка. Ако наистина е тя, нямам представа как се е измъкнала. Ангелите трябваше да я пазят и ако изобщо някой може да… — ахнах, но ахкането завърши с ръмжене.

Всички ме зяпнаха.

— Какво има? — попита Сет.

— Точно затова са тук! — казах. — Такъв съм идиот! В града има цял полк ангели. Знаех, че търсят нещо, но не и какво. — Това обясняваше и интереса на Винсент към местната преса: той търсеше типични за Никта схеми, които да ги насочат. Беше тръгнал да проследява източника ми на историята за ченгето, но стрелбата по Сет и разкритието, че е нефилим, отвлякоха вниманието на всички ни.

— Да, ама каква работа само вършат… — каза Данте.

Станах от леглото на Ерик.

— Трябва да им кажа какво сме научили. Може би ще знаят какво прави с мен.

— Внимавай — предупреди ме Ерик. — Тя вече подозира… Мисля, че затова ме нападна. Бях тръгнал в тази посока и явно не иска да науча истината.

Изведнъж се сетих нещо.

— Ерик… тя видение ли ти показа?

Той кимна.

— Какво беше то? — Трябва да е било ужасно, каквото и да е било. Очевидно е бил в шок, когато Данте го е намерил.

Ерик ме погледна и за миг видях ужас в очите му, както когато влязох в стаята. После всичко изчезна.

— Няма значение, госпожице Кинкейд. Тя искаше да ме уплаши, да ми попречи да ви помагам… но не успя. Ще стане каквото е писано. — Той видя, че не съм убедена, усмихна ми се отново и посочи вратата. — Не се тревожете за мен. Ще се оправя. Вървете намерете приятелите си ангели, преди да е станало нещо по-лошо.

Прегърнах го набързо и излязох от стаята със Сет и Данте. Още веднъж спрях да разгледам снимката на Ерик и жената. Досега мислех, че Ерик живее в магазина и по същия начин не си бях и представяла, че може да има личен живот. Очевидно това беше глупаво от моя страна. Коя беше тази жена? Съпруга? Любовница? Просто приятел?

До мен Данте протегна ръка на Сет и се представи. Двамата мъже се преценяваха един друг.

— Много съм слушал за теб — каза бодро Данте.

— Аз не бях чувал за теб до тази сутрин — отбеляза Сет. Очите ми още бяха на снимката. Близо до рамката забелязах, че е сгъната.

Не знам какво ме накара да го направя, но взех рамката и извадих снимката. Дясната част беше сгъната, за да скрие третия човек с Ерик и жената. Данте.

Погледнах изненадано. Данте взе снимката и рамката от мен и ги върна както бяха.

— Няма време за това, сукубо.

— Но…

— В момента имаме по-важна работа от собственото ти любопитство.

Хвърлих неспокоен поглед към затворената врата на Ерик. Данте беше прав.

— Мислиш ли, че би могъл да…

Данте въздъхна, отгатвайки въпроса ми.

— Да, сукубо. Ще мина да го видя по-късно днес.

За момент си помислих, че видях нещо на лицето му… сякаш нямаше да го направи, само за да ми угоди. Сякаш може би (може би) се притесняваше за Ерик. Беше странно, но и тримата изглеждаха много щастливи на снимката. Най-заклетите врагове обикновено бяха хора, които някога са били приятели. Пъзелът Ерик-Данте ставаше все по-странен и по-странен. Понечих да тръгна, но Данте извика след мен.

— Хей! Сигурно ще успея да ти направя талисман. Вече знаем какво е.

Надежда се надигна у мен при мисълта, че най-накрая ще спя спокойно.

— Наистина ли?

— Ако все още искаш — добави той предпазливо.

Вероятно намекваше за скептицизма ми, който не се беше стопил напълно. Все пак вече знаех кой е моят хищник и отчаяно исках да се защитя.

— Определено. Ако и ти смяташ, че ще има полза.

— Поне на теория. Никта не е сред обичайните заподозрени. Ще направя каквото мога.

Закарах Сет до апартамента му, бях нетърпелива да го оставя и да направя някои проучвания.

— Трябва да намеря ангелите — казах му. — Ще ти се обадя по-късно.

— Значи… няма кино довечера?

— Аз… какво? О, по дяволите! — бях забравила за уговорката, която имахме. Той беше купил билети за единствената прожекция на един индийски филм. — Съжалявам… наистина…

— Ами — каза Сет горчиво — предвид факта, че въпросът е на живот и смърт, мисля, че този път мога да ти простя.

— Знаеш ли какво? Заведи Мади. Дължиш й една среща.

Той се усмихна.

— Имам най-добрата приятелка на света, постоянно се опитва да ме пробута на друга жена.

— Говоря сериозно. Тя се чувства нежелана. Мисли, че не я харесваш.

— Много я харесвам. Просто мисля, че е малко шантаво. Ще питам дали Тери иска да дойде. Не ме гледай така — предупреди ме той. — Ще излезем на среща. Но не на кино.

Целунахме се за довиждане и Сет обеща да ми се обади по-късно. Той си замина, а аз тръгнах да търся ангелите.