Сънят на сукубата

Глава 17

На другия ден трябваше да работя само половин смяна, но имаше много работа и заподозрях, че ще ми е трудно да си тръгна. Сет не работеше в кафето, но намерих бележка на бюрото си. Очевидно беше идвал по-рано.

И аз имах малко работа и след като прочетох бележката, изведнъж реших да приключа със задачите колкото мога по-бързо и да отида при него. Тъкмо щях да тръгвам, когато Мади ме хвана и тайнствено ме замъкна при историческите книги. За моя изненада дръпна яката на ризата си и оголи рамото си.

— Леле — пошегувах се аз. — Не мислиш ли, че трябва да я караме малко по-спокойно?

— Виж — прошепна тя и посочи презрамката на дантеления сутиен, който се показа отдолу. — Червен е.

— Точно така — съгласих се аз, все още объркана.

— Това е първото.

— Какво?

— Шантавите неща, които трябва да направя. Купих си червен сутиен.

Втренчих се в нея учудено.

— Мислех… мислех, че идеята ти се стори глупава.

Тя завъртя очи.

— Така беше, но после… Чух за Сет. За онова, което му се случи. Била си там, нали?

Любимата ми тема.

— Да, там бях.

— Не се ли уплаши? Искам да кажа… станало е пред теб — живот и смърт.

— Да. Горе-долу.

Тя разтърси глава и ме погледна отново.

— Чух какво се е случило и това ме шокира. Казах ти, че не е никак лесно да правиш щуротии, но изведнъж реших, че всъщност не е толкова трудно. Трябваше просто да започна.

Усмихнах се.

— С червен сутиен.

Тя се изчерви.

— Хей! Твоите сутиени всичките може да са червени, но аз за пръв път купувам сутиен, който не е бял или черен.

Преглътнах сарказма си и искрено й се усмихнах.

— Гордея се с теб, Мади. Наистина.

— Не се отнасяй с мен снизходително — предупреди ме тя.

— Няма. Чудесен е. Има ли и бикини?

Сега вече изглеждаше страшно неловко.

— Прашки.

Едва не подсвирнах.

— Браво, войнико.

Тя се отправи към касите. Миг по-късно усетих безсмъртен почерк и някой докосна рамото ми. Завъртях се и открих огромните гърди на Тоуни буквално навряни в лицето ми. Не бях я чувала, откакто й се бях обадила за работата при Саймън. Присъствието на Нифон на играта на покер беше единственият знак, че още не е спала с никого.

— Джорджина… — изстена тя и долната й устна затрепери.

— Не, не — прекъснах я аз. Хванах ръката й и я замъкнах в офиса ми. — Не тук.

Успях да затворя вратата, преди да избухне в сълзи. Изпъшках.

— Сега пък какво се е случило?

— Снощи се запознах с един човек — тя се хвърли на стола ми и чак се изненадах, че гърдите й не я пернаха по лицето.

Облегнах се на стената и скръстих ръце като един вид защитен жест.

— Добре… това не е нещо лошо.

Тя преглътна едно ридание и аз едва се въздържах да не се протегна да изчистя размазаната по лицето й спирала. Честно, колко спирала си слагаше тази жена?

— Прекарахме си чудесно… Пийнахме, поговорихме си и така нататък.

— И това не е нещо лошо.

Тя поклати глава.

— В края на вечерта ми каза, че иска да сме само приятели.

— Той… Чакай. Човек, с който току-що си се запознала, ти е излязъл с номера, че иска да сте само приятели?

Тоуни кимна.

— Ти какво му каза? Ти… предложи ли му се?

— Да… Попитах го иска ли да отидем в тоалетната и да пробваме загряващия гел с вкус на мента и шоколад, който си бях купила.

— Ти… Какво?

Тоуни посегна към чантата си и извади някаква тубичка. Махнах с ръка.

— Не, не. Не искам да го виждам.

— Къде сгреших? — изплака тя.

— Ами… — Не знаех да се смея ли, да плача ли. Тоуни никога нямаше да успее. Никога. — Може би си прекалено настоятелна. И честно казано… това с гела е малко шантаво.

— Мислех, че мъжете си падат по такива неща.

— Някои да, но… Не знам. Какъв беше той? Какво работи?

— Той е касиер.

— Хм. Хубаво. Не е зле.

— В „Благословени образи“.

— Какво? Предложила си секс на мъж, който работи в магазин за религиозни материали? — възкликнах аз.

— Исках свястна душа — отвърна ми тя. — Това беше най-подходящото място.

— Боже господи! Тоуни… — Дори не знаех откъде да започна. В съблазняването имаше толкова много нюанси, толкова много тактики и стратегии. Тя не знаеше нищо и наистина вече не вярвах, че ще успея да я обуча. — Намерих ти работа в стриптийз клуб… Защо се мотаеш из магазини за религиозни материали? Мъжете сами идват при теб, след като номерът ти свърши. — Изведнъж ми мина една ужасяваща мисъл. — Все още си на работа, нали? — Мислех, че Саймън ще удържи на думата си, но нямаше как да съм сигурна.

— Да… — измънка тя. — Но мъжете там не са…

— За последен път ти казвам: забрави свестните мъже! Не можеш да си позволиш да подбираш. — Огледах я. Почти беше изчерпала енергията си. Намръщих се и си спомних срещата си с Лиам. — Та… Тоуни… наистина ли нищо не се получи с Ник от търга?

Тя взе кърпичка от кутията на бюрото ми и шумно издуха носа си.

— Не. Казах ти. Обадих му се и той каза, че не се интересува.

Умеех да разчитам хората. Бях много добра в това. Точно затова… ами затова бях звездна сукуба. Вгледах се в пълните й със сълзи сини очи и потърсих някакъв знак, че лъже. Нещо, каквото и да е. Не забелязах нищо. Кой лъжеше? Тоуни или Лиам? И защо, който и да е от двамата, да ме лъже? Лиам нямаше никаква причина… не и за Тоуни. Тоуни, предположих аз, можеше да е в съюз с Нифон. Той може би протакаше нещата, за да ме дразни. Това беше опасна игра и за двама им. Омразата му едва ли беше толкова силна, че да рискува да вбеси Джером. А аз знаех, че Джером щеше да побеснее, ако разбереше, че назначението на Тоуни е поради скрити подбуди.

Освен това на другия ден, след като Лиам я е видял да си тръгва с Ник, енергията на Тоуни говореше, че не е правила секс. Та тя нямаше енергия. Това беше единственото неоспоримо доказателство.

Всички тези мисли преминаха през главата ми за един удар на сърцето. Ако Тоуни наистина ме мамеше, скоро щеше да научи, че не само тя притежава такива умения. Постарах се да изглеждам все така ядосана и нищо неподозираща и казах:

— Тоуни… аз… аз не разбирам. Нищо не разбирам.

— Това ли е? — попита тя. — Ти си ми ментор и нямаш какво друго да ми кажеш?

— Намерих ти работа! Не знам какво още да направя. Може да излезем заедно и… Бог да ми е на помощ… да направим тройка или нещо такова. — Малко неща бяха по-ужасяващи от това, но се налагаше да взема мерки. Изражението на лицето на Тоуни говореше, че и тя изпитва подобни чувства.

— Не съм сигурна — каза тя. — Аз не правя такива неща.

Завъртях очи.

— След един век ще откриеш, че правиш всичко.

Тя отново издуха носа си.

— Ами… предпочитам да опитам сама, преди да се впусна в нещо такова. Дотогава… мислиш ли… би ли могла…

— Какво?

— Знаеш.

— Не, не знам. — От нея можех да очаквам всичко.

Тоуни преглътна.

— Да ме целунеш отново.

— Не! Казах ти, че няма да го правя повече.

— Но… но… толкова съм слаба…

Отново избухна в сълзи. И да, енергията й наистина беше малко. Много малко. До утре сутринта имаше опасност отново да загуби формата си. Мамка му. Това не беше истина. Имах чувството, че някой ме разиграва, но защо и как? Наистина ли Нифон вярваше, че целият този фарс си заслужава, само и само за да ме подразни? Мамка му.

— Това е за последен път — изръмжах аз.

Тя спря насред риданието.

— Наистина ли?

Въздъхнах.

— Ела тук.

Със страх я целунах отново. Опасенията ми бяха не защото пак я целувах, а защото осъзнах, че аз самата съм с опасно ниски енергийни нива. Аз трябваше да си набавя нова енергия до сутринта. А ако го направех, създанието от сънищата ми щеше да се върне…

Получила нов прилив на живот, Тоуни успя да се трансформира и да оправи раздърпания си външен вид.

— Благодаря ти, Джорджина. Ти си върхът! — тръгна да ме прегръща, но аз се дръпнах.

— Върви и спи с някого, ясно?

Дъг пъхна глава в стаята точно тогава, за да ме моли за помощ. Слава богу, очевидно не ме беше чул. Той ококори очи, когато видя Тоуни. Подбутнах я да си ходи и й напомних да не забравя разговора ни.

— Свободна ли е? — попита той, докато я гледаше как си тръгва. Коженият й панталон се беше вдигнал нагоре.

— Да — отвърнах. — Абсолютно, но има високи изисквания.

Приключих с прегледа на книжарницата и отидох да свърша другите си задачи. Когато най-накрая пристигнах у Сет, го намерих изтегнат в цял ръст на дивана с включен компютър. Той седна и затвори лаптопа, когато влязох.

— Здравей, Тетида — каза той.

— Здрасти — поздравих го и аз.

Седнах до него и двамата замълчахме, докато се гледахме. Атмосферата не беше напрегната, но и не кипяхме от любов един към друг. И двамата мислехме. Преценявахме се. Той протегна ръка към V-образното деколте на блузата ми и аз потръпнах. Почувствах как пръстите му погалиха кожата ми там, където пръстенът му висеше на верижката. Той го издърпа и прокара ръка по делфина.

— Носиш го на верижка, а? Да не сме в гимназията?

— Може и да сме — рекох. — Дори още не сме стигнали до втора база.

Той се усмихна, пусна пръстена и премести пръсти върху бузата ми.

— Напротив, стигнахме — въздъхна той. — Напоследък май доста се караме.

— Да. — Потънах назад в мекия диван. — Вече дори не се караме за секса.

— Забелязах. Само за скучни неща.

— За скучни неща?

Той сви рамене.

— Сещаш се. За обичайните за една връзка проблеми. Че рядко сме заедно. За доверието. За откровеността. Любовта не е само борба със силите на вселената, които се опитват да ни разделят.

Изключение прави, помислих си аз, разликата в дължината на един смъртен и един безсмъртен живот. Не знам защо напоследък все се тревожех колко дълго ще живее Сет. Можех да разбера усложненията на интелектуално ниво, когато започнах да излизам с него, но до скоро нямах други вътрешни колебания. Стрелбата по Сет още повече влоши нещата. Като стана въпрос…

— Така и не ти благодарих — започнах аз.

— За какво?

— Че рискува живота си за мен.

— Но ти не можеш да…

— Да, да. Вече установихме това поне стотина пъти. Като се абстрахираме от основателните причини, по-скоро от липсата на такава, за действията ти, беше сладко, и смело, и… и ти благодаря.

Сет постави ръка върху моята и я стисна.

— Няма за какво.

Изправих се.

— Така, отхвърлихме сантименталните глупости, да се залавяме за работа. Събличай се.

Сет се втрещи.

— Чакай… Какво?

— Е — поправих се аз. — Остави боксерките.

— На втора база ли ще минаваме?

— Просто го направи.

Докато той се събличаше, отидох до кухнята за някои неща и взех пазарската чанта, която бях донесла. Върнах се в дневната и го заварих да седи по средата на дивана само по боксерки. Бяха сиви и памучни. Очарователно.

Седнах на пода пред него и сложих купа с топла вода до мен. Натопих гъбата във водата и бавно започнах да масажирам стъпалата му.

Сет мълча няколко секунди. После каза:

— Сцени от библията ли ще разиграваме? Някой беше измил и краката на Исус.

Намокрих отново гъбата и се преместих на краката му.

— Не се тревожи — казах му. — Няма да те карам да превръщаш водата във вино. Не и докато не приключа. — Преместих гъбата на прасеца на Сет. Той беше мускулест и покрит със светлокафяви косъмчета. — Миенето на краката е традиция по-стара и от библията. Има го навсякъде, много от преди времето на Новия завет, в много други култури. Крале. Генерали. Всички са получавали такова отношение.

— На много крале и генерали ли си измила краката? — подразни ме той.

— Всъщност, да.

— О! Е, аз не попадам в тази категория.

Усмихнах се и се преместих на другия крак.

— Не е вярно. Поетите и бардовете са били от ранга на кралете. Мили са и техните крака.

— Липсват ми старите дни. Днес имаме късмет, ако ни платят.

Измих бедрото му, като внимавах да не закачам превръзката на раната.

— Да, вярно е. Но пък не те заплашват да те обезглавят, ако не харесат какво си написал.

— Очевидно не си чела отзивите на критиката.

— Чела съм само положителните.

Приключих с двата му крака и пуснах гъбата във водата. Махнах купата. Сет започна да се изправя, но му изшътках да седне.

— Не. Не съм свършила. — Протегнах се за бутилката масажно олио, която бях купила, и излях малко на ръцете си. Миришеше на бадеми. — Засега само те измих.

Много внимателно, както когато го миех, втрих олиото в кожата му и отново започнах от стъпалата. Миенето е много чувствено изживяване, но масажът с олио беше два пъти по-чувствено. Дори три пъти. Шеговитите закачки се изпариха. Сет просто ме наблюдаваше, на лицето му се изписа изненада и възбуда, когато ръцете ми се преместиха по-нагоре. Срещнах погледа му и усетих и други чувства. Любовта в очите му беше толкова силна, че трябваше да отклоня поглед. Сет владееше прекрасно английския език, но в някои дни това умение не можеше дори да се сравни с нещата, които казваше с погледа си.

Когато приключих с краката му, се покатерих зад него на дивана и преминах на гърба и гърдите му. Правех масажи почти толкова дълго, колкото и танцувах. Знаех прекрасно къде какво да пипна, познавах различните мускулни групи и знаех как да ги отпусна. Сет беше много стегнат и гърбът му беше на възли или от лошата позиция на тялото над лаптопа, или от стрес. Може би и от двете.

Накрая приключих. Без да се интересува, че ще изцапа мен или дивана, той се облегна назад и ме издърпа до гърдите си. Поставих буза на гладката му, хлъзгава кожа и се потопих в аромата на бадеми и миризмата на Сет.

— О, Джорджина — въздъхна той. — Иска ми се да ти върна жеста.

— Ще се престорим, че си го направил.

Той въздъхна отново.

— Не обичам такива неща.

— Така ли?

— Говоря сериозно. Наистина не обичам.

Страстта в гласа му ме стресна. Вдигнах глава.

— Добре ли си?

— Да… аз само… Не знам. — Той поклати глава. — Малко съм неудовлетворен.

— Сексуално неудовлетворен?

— Да… но не само. Някога мислила ли си ние… знаеш, да го направим само веднъж.

— Не — казах веднага. — Категорично не.

— Бих поел този риск.

— Куршумът е увредил мозъка ти. Ти винаги си бил по-силният, забрави ли?

— Стрелбата ме накара да се замисля какво представлява животът, това е. — Прозвуча като Мади. Как може един толкова глупав жест от негова страна да вдъхнови толкова много хора? У мен ли беше проблемът? Вече не усещах ли хората? — Искам да кажа, не мога дори да ти се отплатя за масажа. Ти правиш всичко постоянно за мен… но какво получаваш? Сигурно и ти си сексуално неудовлетворена. Нещата, които правиш по принцип… те нямат значение. Понякога си мисля, че Хю е прав. Ти страдаш повече от мен.

— Не е вярно. Сексът ме тормози, но мога да се справя.

— Дано е така — каза Сет. — Докато бях в болницата, в един шантав момент се замислих, че пиша екшън сцени, а всъщност никога не съм участвал в нещо такова. О’Нийл има една дузина романтични връзки, а аз? Аз нямам нито една.

— Гадно е — съгласих се. — Но предвид рисковете… Е, знаем какъв е редът.

— Ами после?

— Ммм?

Сет леко се дръпна, за да ме погледне в очите.

— Притесняваш ли се, че ще умра. Това тормози ли те?

— Понякога.

— Ще ти причиня ли болка в крайна сметка?

— Не — казах безгрижно. — Не, разбира се.

Той ме придърпа пак към гърдите си.

— Обичам те, Джорджина. Ти ми носиш повече радост, отколкото съм очаквал да намеря в живота си. Искам да бъда с теб… — той прокара ръце през косата ми и заплете пръстите си в нея. — Но не и ако това носи повече проблеми, отколкото радост. Не искам да те нараня. Не искам до края на живота ми да се притесняваш за тялото и душата ми. Не искам да плачеш, когато умра.

Буца заседна в гърлото ми и си помислих, че ще се разплача още там, още тогава. Имаше нещо в гласа му, странна и зловеща нотка, която ме уплаши, макар да не можех да обясня защо. Забих пръсти в кожата му и се притиснах силно към него.

— Никога вече — прошепнах. — Не искам да говорим за това никога вече. Това няма значение.

Сет ме прегърна още по-силно, без да отговори. После си легнахме, но почти не говорихме. Той се сгуши до мен и постави глава на гърдите ми. Прокарах пръсти през косата му, вдъхвайки аромата и присъствието му. Когато заспа, се замислих за думите му за значението на живота. Замислих се за желанията и нуждите й.

В момента се нуждаех от енергия. Тоуни ме беше изцедила, а нямаше да позволя да се озова в тялото, с което се бях родила. Все още галех косата на Сет и се замислих колко лесно би било просто да се протегна и да го целуна. Наистина да го целуна. И пак, и пак…

Желания и нужди.

Със съжаление се измъкнах от леглото. Сет спеше дълбоко и просто се обърна на другата страна, без изобщо да се събуди. Изпълнена с копнеж, излязох от апартамента му и използвах енергията си докрай, за да променя външния си вид. Не беше трудно да намеря жертва (което още повече потвърди абсурдността на ситуацията с Тоуни) и след по-малко от два часа бях в леглото при Сет презаредена. Този път не чух онзи отвратителен глас, за което бях благодарна. Заспах тъжна, но задоволена.

И засънувах.