Сънят на сукубата

Глава 19

Не беше лесно да ги намеря. В апартамента ми нямаше никого, а Винсент не си вдигаше телефона. Отидох с колата до „Избата“ с надеждата, че са седнали да пият още от обяд. Не. Кръчмата беше празна, с изключение на двама редовни посетители на бара.

Ядосах се и се обадих на Хю — реших, че е време да получа помощ от моите собствени източници.

— Джером върна ли се?

— Не — каза импът. — Трябва ли ти?

— Нещо такова.

— Нещо такова?

— Дълга история.

— В центъра съм, имам среща. Искаш ли да обядваме и да ми разкажеш? По-надолу по улицата съм, където живееш. Да се видим у вас и да хапнем.

За пръв път говорех с Хю след скандала със Сет у Питър. Не ми се искаше да го забърквам, но ми се щеше да чуя мнението и на друг безсмъртен. А и идеите ми вече се изчерпваха.

Трябваха му десет минути да дойде, но ми се сториха като цял час.

— Майко мила! — каза Хю, когато влезе и забеляза коледните дървета. — Апартаментът ти е като национален парк.

— Млъкни.

— Говоря сериозно. Трябва да си наемеш горски.

— Стига. Да вървим.

Отидохме в едно заведение надолу по улицата. Настанихме се с храната и аз започнах да обяснявам защо ми трябва Джером. Когато му разказах историята за Никта, безгрижието на Хю изчезна.

— Мамка му — каза той и захапа огромния сандвич. — Май си заслужава да притесниш Джером.

— Къде е той? — попитах. — На поредното обучение?

Хю сви рамене.

— Не съм сигурен. Не каза нищо конкретно. Според Грейс и Хироко имал личен проблем с друг демон и отишъл да се разберат.

— О, господи! — казах. — Не чрез дуел, нали?

— Не знам. Не, надявам се. Лудите кучки изглеждаха много доволни, сигурно се надяват да извлекат някаква полза от ситуацията и да се издигнат. Знаеш какви са. А и… сигурно ще ги потърсиш за помощ, предвид всичко.

Можех… но, ако Джером имаше някакъв проблем, не исках да се замесвам с лейтенантите му и да бъда използвана по някакъв начин. Двете жени демони работеха за него, но нямаше да изпуснат шанса за повишение и когато политически трусове разтърсваха нашия свят, всеки гледаше да използва другия.

— Ще изчакам ангелите — казах. — Ако успея да съхраня енергията си, няма да има проблеми. Не намеря ли Картър и приятелите му за ден-два, ще потърся Грейс и Хироко.

— Мога да му се обадя, ако е наложително — каза Хю.

Усмихнах се на неспокойната нотка гласа му.

— Да, но са те инструктирали да не го притесняваш, каквото и да се случи, нали?

Импът кимна.

— Няма проблеми. Ще изчакам ангелите. Ако се наложи да отида при Грейс и Хироко, те ще решат дали си заслужава да обезпокоим Джером. Искам да кажа… има доказателства, но ако грешим и се окаже, че не е нещо сериозно, Джером ще побеснее, че сме го притеснили заради твърденията на двама смъртни.

— Ще е бесен на всички ни.

— Да. — Безцелно пробивах дупки в сандвича си с клечката за зъби, с която беше сглобен.

— Страх ли те е? — попита Хю. — От Никта?

— Да. Страх ме е. Не ми харесва, че нещо влиза в сънищата ми. Най-вече не и нещо толкова силно. Онзи мъж, Данте, ще се опита да ми направи талисман или нещо такова, за да ме предпази от нея.

Хю изпръхтя.

— Никой смъртен не може да направи такова нещо.

— Той е магьосник. Каза, че може.

— Скъпа, Никта е шибано божество… не, тя е повече от това. Тя е хипербожество. Сила на вселената, която е участвала в сътворението. Силата й е отслабнала с времето, да, но някакъв дрогиран психясал шарлатанин не може да направи достатъчно силен талисман, за да я отблъсне. Има може би не повече от шепа хора на този свят, които биха могли, а такава огромна сила… — Хю поклати глава. — Не знам. Предвид това, което ми каза, не го виждам.

И аз имах съмнения относно Данте, но засега успявах да ги избутам настрана и се надявах на най-доброто. Когато Хю го каза обаче, всичките ми опасения се върнаха.

— Мамка му! — изругах.

Замълчахме и задъвкахме сандвичите си. Навън заваля и гладни клиенти нахълтаха в заведението да се скрият. Хю се загледа в симпатична брюнетка, която поръчваше, после насочи обратно вниманието си към мен.

— Имаш ли представа кога си заминава Нифон?

Намръщих се.

— Когато Тоуни вземе жертва.

Сега Хю се намръщи.

— Но тя взе жертва, нали така?

— Така ли?

— Не знам. Така каза Саймън. Или поне е помислил, че е взела. Каза, че я е видял да танцува и да блести преди две нощи. Това компенсирало донякъде отвратителния й танц.

Преди две нощи…

— Не… това е невъзможно. Видях я някъде по това време и още не беше спала с никого. Енергията й беше толкова малко, че трябваше пак да я целуна. Сгрешил е.

— Може сиянието да е било от целувката — в гласа на Хю се прокрадна надежда. — С език ли беше?

— Не беше голяма целувка. Нямаше блясък. Само колкото да се закрепи.

— Хм. — Той завъртя леда в диетичната си кола. — Явно Саймън е сгрешил. Мислех, че го бива да забелязва такива неща.

И аз така мислех.

— Хю… може да ти прозвучи странно, но според мен Тоуни само се прави на некадърна.

Той искрено се изненада.

— Защо би го правила, мамка му?

— Не знам. Може би, за да помогне на Нифон. Нещо не се връзва. За втори път чувам, че е спала с някого, а малко след това я виждам почти без енергия. Няма начин да я изразходва толкова бързо.

— Може би има твоя проблем.

— Аз имам много проблеми.

— Проблемът ти с Никта. Може би и Тоуни губи енергията си.

Леле. Интересна идея. И защо не? Ако Никта тормозеше една сукуба, защо не и втора? И това би обяснило защо Тоуни толкова бързо губеше енергията си. Освен ако…

— Ако Никта отнема енергията й, това значи, че тя всъщност е получила енергия. Тоуни обаче продължава да твърди, че не е правила секс.

— Хм. Слуга на Ада да лъже?! От къде на къде?

— Да, но защо? Нифон рискува да навлече и на двама им една камара неприятности, ако Джером или някой друг разбере. Рискува прекалено много, само за да стои тук и да ме дразни. А ако Адът реши, че Тоуни не си върши работата, ще я привикат.

Хю ме изгледа странно.

— Какво? — попитах. — Защо ме гледаш така?

— Не си прочела книгата, нали?

— Каква книга?

— Наръчника на сукубата.

— Знаеш, че не съм.

— А ти дори получи съкратеното издание — каза той, малко обиден.

— Хю — изръмжах, — за какво става въпрос?

— Става въпрос, че ти като неин ментор носиш отговорност за действията й. Ако не може да вземе жертва, ще привикат теб.

— Какво? Това е абсурдно.

— Такива са правилата.

— И какво, ще ме пляснат по ръката, че тя се е провалила?

— Да те пляснат по ръката? Защото си сукуба и не си научила друга сукуба как да прави секс? Това е толкова нелепо, че вероятно никога досега не се е случвало. Не знам какво ще направят. Най-малкото ще получиш мъмрене. Ще те прехвърлят на работа при старша сукуба.

— Аз съм старша сукуба.

Той сви рамене.

— Но ако тя лъже…

— Докажи го.

Потърках очи.

— Това е истинска лудост. Защо Нифон ме мрази толкова? Вече купи душата ми, за бога. Какво още може да иска?

Очаквах да пусне някоя остроумна забележка. Вместо това ми отговори с мълчание. Погледнах Хю.

— Какво? Какво има пък сега? — Той многозначително отклони поглед. — Хю!

— Не знам, Джорджина. — Хю рядко се обръщаше към мен с първото ми име. Обикновено бях „скъпа“ или „сладка“. — Понякога сключваме сделки и всичко изглежда наред, но после нещо се обърква.

— Какво искаш да кажеш?

— Работех с един имп, докато живеех в Далас. Ракел. Тя сключи сделка с един мъж. Той беше побеснял, че жена му го напуснала, защото бил стерилен. Не можел да има деца. — Хю красноречиво описа ситуацията като посочи към долната част на тялото си.

— Знам какво значи „стерилен“, господин Магьосник. Продължавай.

— Та той продаде душата си при условие, че и бившата му също няма да може да има деца. Беше огорчен и очевидно е искал справедливост. Искаше да я накаже така, както тя наказа него. И той продаде душата си, а ние, от своя страна, изпратихме някакво възпаление, което напълно унищожи фалопиевите тръби и утробата й. Не знам. Женски работи. — Трябваше да направя усилие да не завъртя очи. Хю може и да се преструваше, че не разбира от „женски работи“, но през годините на поквара беше учил медицина. Знаеше повече за тези неща и от мен.

— Гадно — казах. — Но уместно от мъжка гледна точка, предполагам.

— Да. Въпросът трябваше да е решен, но нещо се обърка. Или по-скоро, не се обърка. Яйчниците й още работели и тя произвеждала яйцеклетки, макар и да не можела да износи бебе. Тя и новият й съпруг намерили сурогатна майка. Жената дала яйцеклетки, смесили ги с коктейла на мъжлето и сурогатната майка износила бебето. Бум!

— Жената все пак имала дете. — Замислих се. — Леле. Адът победен от науката. Философите от епохата на Просвещението били прави.

Хю се засмя на шегата ми.

— Беше глупаво. Някой, тоест Ракел, трябваше да се сети за този вариант, когато избра да направи дамата стерилна чрез инфекция. Ракел прецака работата. Мъжът отнесе случая си за преразглеждане в Ада и си върна душата заради нарушение на договора.

— Олеле — казах. — Явно е минало добре. Какво прави днес Ракел?

Той се намръщи.

— Мисля, че за нас ще е по-добре да не знаем.

Съгласна бях.

— Но какво общо има това с мен? Такива неща се случват рядко.

— Ами случват се по-често, отколкото си мислиш. В повечето случаи продавачът дори не забелязва, че нещо се е объркало. Но ако дяволът или някой друг овластен научи, съм виждал как преобръщат Рая и Земята, говоря буквално, за да поправят стореното.

— Значи намекваш, че Нифон е тук и играе нечестните си игрички с Тоуни, защото е прецакал нещо при моята покупка?

Хю разпери ръце.

— Нямам представа. Знам само, че ако някой имп се появи и е толкова настоятелен, колкото Нифон, то със сигурност става нещо голямо. Може да не е като ситуацията с Ракел, може да не е нарушение на договора, но има нещо.

— Договорът ми отдавна е изпълнен — промърморих аз. — Всички, които засягаше, вече са мъртви. И да е имало проблем, трябвало е отдавна да го открия.

— Както казах, нямам представа. Може би прибързвам със заключенията.

— Би ли проверил? Можеш ли да погледнеш договора ми?

— Не — отговори Хю още преди да съм задала въпроса си. — Категорично не.

— Но ако е имало някакво условие, за което не съм знаела…

— Да не мислиш, че мога да вляза в архивите на Ада и да извадя договор, с който нямам нищо общо? — възкликна той. — Мамка му. Ако ме хванат, онова, което направиха с Ракел, ще ми изглежда като повишение.

— Но…

— Не — каза отново той, гласът му беше като камък. — Няма да го обсъждаме повече. Обичам те, скъпа, и ти го знаеш. Чувствам те като сестра и бих направил почти всичко за теб, но не и това. Съжалявам. — Впих поглед в него. И той впи поглед в мен. — Виж, искаш ли един съвет? Отърви се от Нифон. И от Тоуни, ако можеш. Разобличи ги, ако наистина плетат някаква интрига, и Джером ще поеме нещата.

— Джером дори не е тук! По дяволите! Защо ти да не ми помогнеш? Много бързо се намеси в любовния ми живот онази вечер със Сет.

Хю присви очи.

— Това може би беше най-хубавото нещо, което някога съм правил за теб.

— Да не си луд? Сега постоянно мрънка за това, притеснява се, че ще ме нарани и че ще ме направи нещастна.

— Добре — сопна ми се Хю. — Така трябва.

Хвърлих боклука върху подноса и се изправих.

— Довиждане. Благодаря за… хм, няма за какво да ти благодаря.

Хю ме последва до кофата за боклук.

— Държиш се глупаво. Говоря за всичко, което се случва.

— Никога не бих се отнесла с теб по начина, по който ти се отнасяш с мен — казах и изхвърлих подноса си. — Аз съм ти приятел.

— Приятелството няма нищо общо.

— Приятелството има много общо с всичко.

Той постави подноса върху купчината подноси и погледна часовника си.

— Виж, трябва да вървя. Съжалявам, не мога да ти помогна. Ще се видим ли у Питър? — Питър само чакаше да се появи повод за празнуване. Беше организирал коледна вечеря, колкото и странно да беше.

— Не. Ще бъда със Сет. Освен ако не скъса с мен, заради прекрасния ти съвет.

Хю захапа устната си, за да не каже нещо, което вероятно не беше никак ласкателно. Поклати глава, обърна се и си тръгна.