Сърце от лед

ГЛАВА ПЕТА

В четири часа следобед Хюстън, Блеър и майка им седяха в салона. Блеър четеше своето медицинско списание, другите две жени шиеха, когато входната врата внезапно се отвори с трясък и се блъсна в стената на вестибюла.

— Къде е тя? — изрева Дънкан Гейтс и полилеят леко иззвъня. — Къде е тази безнравствена блудница? Къде е тази Йезавел?

Мистър Гейтс нахлу в салона с пламтящо от гняв лице, сграбчи Блеър за ръката, издърпа я от стола и я повлече към вратата.

— Мистър Гейтс! — изплака Оупъл, която беше скочила от креслото си. — Какво означава всичко това?

— Тази… тази дъщеря на дявола е прекарала нощта с Леандър и макар че сега е нечиста, той има намерение да направи от нея почтена жена.

— Какво?! — извикаха едновременно трите жени.

— Леандър е твърдо решен да се ожени за тази блудница, както току-що ви казах. — С тези думи той извлече навън протестиращата Блеър.

— Хюстън — промълви Оупъл, — ти и Блеър си сменихте местата снощи, нали?

Хюстън само кимна мълчаливо и отново се зае със своето ръкоделие, сякаш нищо не се беше случило.

Слънцето залезе, в салона притъмня и прислужницата запали електрическото осветление, но майка и дъщеря все още не бяха разменили нито една дума.

В съзнанието на Хюстън се въртеше все една и съща мисъл: свърши, всичко свърши.

В полунощ входната врата отново се блъсна и Дънкан избута Блеър пред себе си в салона.

— Всичко е уредено — заяви той с глас, прегракнал от прекалена употреба. — Блеър и Леандър ще се оженят след две седмици. Ще бъде оповестено в неделя от амвона на църквата.

Хюстън бавно се изправи.

— Дъще — промълви съчувствено Дънкан, — много съжалявам за теб.

Хюстън само кимна и като автомат се запъти към стълбището.

— Хюстън — обади се Блеър, застанала на първото стъпало. — Моля те! — прошепна тя.

Но в този миг Хюстън не изпитваше и капчица съчувствие към сестра си. Дори не се обърна, когато Блеър избухна в плач.

Когато стигна в стаята си, все още беше като зашеметена. Целият й живот беше разрушен, преобърнат с главата надолу от една-единствена нощ. Всичко беше загубено.

На стената в рамка висеше диплом от училището за млади дами на мис Джоунс. Тя дръпна рамката от стената и я запрати напреки през стаята. Но не почувства никакво облекчение, когато стъклото се пръсна на хиляди парченца.

С вдървени пръсти започна да разкопчава роклята си. Малко след това застана по нощница насред стаята. Само стоеше, без да се движи, без да забележи майка си, която тихо влезе в стаята й.

— Хюстън! — каза нежно Оупъл и сложи ръка на рамото на дъщеря си.

— Иди при нея — отговори Хюстън. — Сега Блеър има нужда от теб. Ако остане тук и се омъжи за Леандър, ще трябва да се откаже от много неща.

— Но това се отнася и за теб. Ти също загуби много тази вечер.

— Аз го бях изгубила много по-рано. Иди при нея, моля ти се. Нямам нужда от съчувствие.

Оупъл вдигна дипломата със счупена рамка.

— Позволи ми първо да те сложа в леглото.

Хюстън се вмъкна под юргана си.

— Винаги послушната дъщеря, нали, мамо? Бях покорното малко момиче и какво получих от всичко това? Аз съм истинска лейди, дама до мозъка на костите си, а сестра ми с нейните панталони за голф и с целувките си ще получи всичко онова, за което съм се подготвяла от първия си учебен ден.

— Хюстън — прошепна умолително Оупъл.

— Остави ме на мира! — изкрещя Хюстън. — Искам да ме оставите на спокойствие!

Оупъл напусна стаята със смаяно лице.

Неделното утро се разсъмна ясно и весело. Слънцето освети със златните си лъчи високия Еърс Пийк, украшение и символ на западната част на града. В Чандлър имаше църкви за всякакви вероизповедания и почти всички в неделя се пълнеха с хора. Но дори слънцето не беше в състояние да разтопи леда в сърцата на близначките Чандлър, които вървяха към църквата от двете страни на втория си баща. Майка им получи пристъп на някаква тайнствена болест, която й попречи да присъства на публичното унижение на дъщерите си.

Леандър вече ги очакваше в галерията за църковния хор. Беше втренчил очи в Хюстън и когато тя мина покрай него, простря ръка.

— Хюстън — прошепна умолително той.

Значи вече ни различава, помисли си тя, но не каза нищо, а само направи широка дъга, за да избегне протегнатата към нея ръка.

Дънкан избута почти насила Блеър на мястото до Лий и всички заеха новоразпределените си места: Блеър до Лий, а Хюстън съвсем открая до Дънкан.

Проповедта продължи като че ли само няколко секунди; защото Хюстън знаеше, че след това от амвона ще бъде съобщена голямата новина.

А тя дойде дори още по-рано, отколкото се опасяваше.

За нещастие този път божествената служба не беше отслужена от преподобния Томас, а от преподобния Смитсън, който не се изразяваше особено тактично.

— Време е за едно обявление — започна развеселено той. — Изглежда, че нашият брат Леандър е променил мнението си относно това, за коя от двете сестри-близначки иска да се ожени, и сега се сгодява за Блеър. Мисля, че и аз не бих могъл да реша коя от двете да взема. Още веднъж моите най-сърдечни благопожелания за сватбата, Лий!

За момент енорията остана като ударена от гръм. После няколко мъже се разсмяха, а жените започнаха да шушукат. Всички наставаха от пейките и тръгнаха да се прибират в къщи.

— Хюстън, трябва да ме изслушаш — каза Лий и посегна към ръката й. — Искам да ти обясня…

— Вече го обясни — изсъска тя. — Когато се възхищаваше от пламенността на Блеър и се надяваше никога вече да не видиш ледената принцеса. Още тогава проумях какво си искал. Довиждане.

Тя се усмихна на едно от децата, които помагаха при литургията.

— Здравей, Хюстън, или ти си Блеър? — каза някой.

— Пожелавам ти щастие, Лий. — Един мъж го тупна по рамото и се отдалечи, смеейки се.

— Хюстън, нека отидем никъде другаде.

— Иди при своята… годеница. — Тя го измери с гневен поглед.

— Хюстън — прошепна умолително Лий, — недей така…

— Ако веднага не махнеш ръката си от моята, ще изкрещя. Нямам намерение да търпя оскърбленията ти.

— Леандър! — намеси се заповеднически Дънкан. — Блеър те очаква.

Лий неохотно се отвърна от Хюстън, сграбчи ръката на Блеър, избута я към изхода, после я качи в кабриолета си и препусна като луд.

Едва Лий се беше отдалечил с Блеър, когато жените се скупчиха около Хюстън и почти насила я изтласкаха встрани от Дънкан. Показаха се загрижени, любопитни, някои й съчувстваха, повечето обаче бяха искрено смаяни.

— Хюстън, какво е станало? Мислех си, че вие с Лий сте много щастливи.

— Как можа Леандър да избере Блеър? Ами че те непрекъснато се карат!

— Как така внезапно промени мнението си!

— Хюстън, да не би да има някой друг?

— Дяволски сте прави, че има друг мъж, уважаеми дами — прогърмя зад тях някакъв глас и всички се обърнаха и зяпнаха внезапно изникналия в църковния двор Кен Тагърт. Никой в града не беше го чувал да произнася толкова дълго изречение, а и той изобщо не се интересуваше какво говорят или вършат хората от града.

Жените впиха очи в големия мъж с рунтава брада и грубо работно облекло и устата им зинаха от почуда, докато той си пробиваше път през навалицата. Но никой не беше по-изненадан от Хюстън.

— Много съжалявам, че не успях да дойда за литургията, иначе непременно щях да седя до теб — каза той, когато успя да се добере до нея. — Не ме гледай толкова изненадано, сърце мое. Знам, че бях обещал да запазя нашата малка тайна, но щом Лий вече разправя на ляво и на дясно за това, смятам, че не бива повече да крием от хората.

— Какво да криете? — извика веднага някаква жена.

Кен сложи ръка на рамото на Хюстън. Двамата бяха неравна двойка — той с несресана брада и смачкани дрехи, тя безупречно облечена и нагласена.

— Хюстън развали годежа с Леандър, защото внезапно се влюби в мен. Какво можеше да стори тя, уважаеми дами? Беше любов от пръв поглед.

— Кога стана това? — промълви една от дамите, сякаш не й достигаше въздух.

Хюстън междувременно се беше съвзела дотолкова, че можа да прошепне:

— Стана, докато вечерях с мистър Тагърт в новата му къща.

Знаеше, че по-късно ще се разкайва за всяка своя дума, но в момента се радваше, че няма да стои пред хората като посрамена годеница.

— Но какво ще стане сега с Леандър?

— Леандър се утешава с любовта на скъпата сестра на Хюстън, Блеър — отговори весело Кен. — За съжаление вече е време да тръгваме, уважаеми дами. Надявам се, че всички ще дойдете на сватбата — двойната сватба! Точно след две седмици. — С тези думи той прихвана Хюстън за кръста и я избута навън от църковния двор, където чакаше старата му карета.

Когато потеглиха, Хюстън седеше гордо изправена на седалката.

Кен спря конете пред входа на имението си. Пред очите им се разкри огромният парк, зад който се издигаше къщата. Той вдигна ръце, за да й помогне да слезе.

— Трябва да си поговорим ние двамата.

Хюстън беше твърде замаяна, за да може да направи нещо друго, освен да се подчини.

— Щях да дойда в църквата и да седна до вас, но трябваше да довърша нещо много важно. По всичко изглежда, че все пак успях да стигна навреме. В противен случай онези дърти гарги щяха да се нахвърлят върху вас и да ви изкълват очите.

— Какво казахте току-що? — измърмори Хюстън, която слушаше само с половин ухо. До тази сутрин се надяваше, че всичко е било само лош сън, че ще се събуди и пак ще бъде сгодена за Леандър.

— Вие слушате ли ме изобщо? Да не ви е зле?

— Не, мистър Тагърт, не се оплаквам. С изключение на това, че бях публично унизена, всъщност ми няма нищо. — Тя спря за момент. — Моля да ме извините. Не исках да ви товаря с моите проблеми.

— Но вие не разбрахте ли какво казах в църквата? Не чухте ли какво заявих на дамите? Ние двамата с вас ще се оженим! Поканих всички на двойна сватба!

— И аз ви благодаря за това — отговори Хюстън и дори успя да се усмихне. — Беше много мило от ваша страна, че побързахте да ми се притечете на помощ. От вас би излязъл чудесен рицар. Но сега мисля, че е по-добре да си вървя.

— Такава твърдоглава жена не съм срещал през живота си! Какво ще правите, ако не се омъжите за мен? Да не мислите, че някой от така наречените светски мъже ще ви поиска ръката след всичко, което се случи? Тях всички ги е страх от клана Уестфийлд. Да не би да се надявате, че Марк Фентън ще ви предложи брак?

— Марк Фентън? — промълви объркано тя. — Защо е нужно именно Марк да ме моли за брак, както елегантно се изразихте?

— Беше просто мое хрумване, това е всичко. — Той направи крачка към нея. — Защо всъщност не желаете да се омъжите за мен? Аз съм богат и имам голяма къща, а вие сте изоставена годеница и нямате какво друго да правите.

Хюстън погледна нагоре към лицето му. Грамадният му ръст я правеше малко несигурна, но страх — страх тя не изпитваше. Внезапно напълно забрави Леандър и Блеър.

— Защото не ви обичам — отговори тя с твърд глас. — И защото знам твърде малко за вас. Нищо чудно да сте се женили десет пъти досега и да сте затворили десетте си жени в мазето. Изглеждате способен да извършите подобно нещо — добави тя, докато разглеждаше обраслото му с косми лице и голямата дупка на рамото на синята му работна риза.

В продължение на цяла минута Кен я зяпаше с отворена уста.

— Смятате ме способен да извърша подобно нещо? Слушайте, лейди! — Той се приближи с още една крачка. — Изобщо не съм имал време да се женя. Откакто Фентън ме изхвърли от дома си на осемнадесетгодишна възраст, не съм правил нищо друго, освен да печеля пари. Цели три години не съм виждал легло, камо ли да спя в него. А сега вие идвате тук и твърдите, че съм имал време да се оженя даже десет пъти.

Когато завърши речта си, той до такава степен се беше надвесил над нея, че тя се дръпна назад.

— Очевидно съм се излъгала — промълви Хюстън с кротка усмивка.

Кен не се помръдна.

— Знаете ли, че сте най-красивата жена, която съм срещал досега?

С тези думи той провря ръка зад гърба й, привлече я към себе си, зарови пръсти в грижливо подредения кок и впи устни в нейните.

Хюстън беше целувала Леандър стотици пъти, но никога досега не беше изпитвала подобно нещо. Целувките на Леандър й бяха познати, в тях нямаше нищо неочаквано, а това, което изпитваше сега… Устните на Кен настойчиво обхващаха нейните. Не я целуваше по финия начин, по който един джентълмен би целунал една дама, а по-скоро така, както си представяше целувката на един коняр.

Внезапно той рязко я пусна и тя за малко не падна по гръб. В продължение на един дълъг миг двамата се гледаха в очите.

— Лейди, ако винаги ме целувате така, макар че сте влюбена до уши в онзи Уестфийлд, и без любов бих се чувствал много добре с вас.

Хюстън стоеше занемяла. Кен я хвана за лакътя.

— Сега ще те отведа у вас и можеш веднага да започнеш с приготовленията за сватбата. Купи всичко необходимо. Ще депонирам малко пари на твое име в банката. Бих искал в къщи да има много цветя, когато се женим, така че накарай да доставят и ги изпрати тук. Поръчай ги в Калифорния или се огледай в моите оранжерии, може да намериш нещо подходящо. Венчавката ще се извърши в моята къща. Искам на моята сватба да дойде целият град.

— Един момент! Почакайте малко! — извика тя, като се опитваше да оправи косите си.

Но Кен упорито я теглеше след себе си.

— Аз все още не съм казала „да“. Моля ви, мистър Тагърт, дайте ми малко време да размисля. Още не съм се съвзела от загубата на годеника си. — Тя сложи ръка на рамото му и усети силните мускули под дебелия плат.

Той нежно свали ръката й и за миг Хюстън помисли, че отново ще я целуне.

— Ще ти купя и пръстен. Какъв би искала да имаш? Халка с брилянти? Или със смарагди? А как се казваха онези, сините?

— Сапфири — отговори разсеяно тя. — Моля ви, не ми купувайте пръстен! Бракът е за цял живот. Това не се решава толкова бързо.

— До сватбата има цели две седмици — достатъчно време да свикнеш с мисълта, че ще бъдеш моя жена.

— Мистър Тагърт — промълви огорчено тя, — никога ли не слушате какво ви говорят другите хора?

Той се ухили през брадата си.

— Никога. Така забогатях. Щом видех нещо, което исках да имам, просто си го вземах.

— Значи сега аз съм наред в списъка и вие просто трябва да ме имате, така ли? — попита тихо тя.

— Ти си на първо място. Даже преди небостъргача в Ню Йорк, който принадлежи на Вандербилт, но аз непременно ще го купя. А сега ще те откарам в къщи, за да съобщиш на семейството си за мен и да ме поставиш на мястото на Уестфийлд. Онзи нещастник ще има да съжалява за това! — Наистина и той си улови на въдицата една Чандлър, но аз получавам дамата.

Кен дръпна така силно юздите, че Хюстън падна назад в седалката, преди да е успяла да каже и дума.

Пред входната врата на Вила Чандлър той скочи от капрата, вдигна я на ръце и я сложи на земята.

— Трябва веднага да се върна в къщи. Ще разкажеш на родителите си за мен, нали? А утре ще ти изпратя пръстена. Ако имаш нужда от нещо, съобщи на Идън или на мен. Ако ми остане време, утре ще те посетя. — Той хвърли бърз поглед през рамо към дома й. — Е, време е да вървя! — Скочи отново на капрата и конете се отдалечиха в галоп.

Хюстън застана до стената на градината и се загледа след каретата, която изчезна сред облаци прах. Имаше чувството, че току-що през нея беше минало торнадо.

В къщата Дънкан и Оупъл вече я очакваха. Оупъл седеше със зачервени от плач очи в едно кресло, докато Дънкан, кръстосал ръце пред гърдите, се разхождаше напред-назад из салона.

Хюстън пое дълбоко въздух, преди да пристъпи в стаята.

— Добър ден, мамо. Мистър Гейтс.

— Къде беше толкова време? — нападна я веднага Гейтс.

— О, Хюстън! — изхлипа Оупъл. — Не е нужно да се омъжваш за онзи човек. Ще си намериш друг. Вярно, че Леандър е направил грешка, но ти няма защо да му подражаваш.

Преди Хюстън да е успяла да каже и дума, Дънкан продължи:

— Хюстън, ти винаги си била по-разумната от двете. Блеър никога не е имала и искрица разум. Още като малко момиче започваше да мисли над нещо едва след като го беше сторила. Но ти никога не си вършила глупости. Искаше да се омъжиш за Леандър и…

— Но Леандър вече не ме иска — прекъсна го Хюстън.

— Това не е причина да се омъжваш за Кен Тагърт! — изплака Оупъл и скри лице в мократа носна кърпичка.

Хюстън сметна, че е длъжна да защити Кен.

— В какво, за Бога, се е провинил този мъж, та всички го очернят? Още не съм приела неговото предложение за женитба, но не виждам защо трябва да го отхвърля.

Оупъл скочи от креслото и изтича при дъщеря си.

— Той е чудовище! Достатъчно е само да го погледнеш. Как ще живееш с тази смрадлива мечка, която се представя за мъж? Заради него всичките ти приятели ще скъсат с теб. Да знаеш какви страшни истории разправят в града за него!

— Оупъл — заповяда Дънкан и тя послушно се върна в своето кресло, като продължи да хълца в носната си кърпичка. — Хюстън, ще говоря е теб, както бих говорил е мъж. На мен ми е безразлично, дали този човек е виждал през живота си вана за къпане или не. За мен това не е решаващото, макар да признавам, че една гореща вана не би му навредила. Но има други неща…

Дънкан строго се вгледа в нея.

— Между мъжете в града се носи слух, че Тагърт е накарал да премахнат няколко души, иначе не би станал толкова богат.

— Убийство? — прошепна Хюстън. — Къде си чул такова нещо?

— Не е важно къде, а…

— Разбира се, че е важно — прекъсна го буйно тя. — Знаеш много добре, че жените от този град са ужасно сърдити на мистър Тагърт, понеже той не им обръща внимание, и разпространяват какви ли не слухове. Защо трябва мъжете да се държат по-добре от жените? Леандър ми е разказвал, че няколко от нашите почтени граждани се опитали да пробутат на мистър Тагърт изчерпана златна мина, и други подобни истории. Може би точно някой от тях е разпространил из града тези ужасни лъжи.

— Това, което чух за него, изхожда от съвсем сигурен източник — отговори твърдо Дънкан.

За момент Хюстън замълча.

— Джейкъб Фентън — каза тихо след малко и по израза на ръбатото му лице разбра, че е отгатнала правилно. — Според слуховете, които аз чух — продължи тя, — мистър Тагърт се осмелил да задиря достопочтената дъщеря на Джейкъб Фентън, Памела. Хората винаги шушукаха зад гърба му, че е направо срамота така да глези дъщеря си. Чудно ли е тогава, че днес той мрази човека, който някога е бил негов коняр и е имал смелостта да направи предложение за женитба на разглезената му дъщеря?

— Да не искаш да кажеш, че Фентън е лъжец! — избухна Дънкан. — Нима за теб думата на този новоизлюпен богаташ има по-голяма тежест от думата на едно отдавна установило се тук семейство, което си познавала през целия си живот?

— Ако се омъжа за Кен Тагърт — казвам ако, — тогава предпочитам да вярвам по-скоро на него, отколкото на Фентън. А сега те моля да ме извиниш. Не бих желала да продължавам този разговор. Внезапно се почувствах много уморена. Мисля, че трябва да си полегна.

Оттегли се с достойнство, както се полагаше на една дама. Полите й прошумяха през салона. Но когато се озова сама в стаята си, самообладанието й свърши. Строполи се на леглото си, но не можа да заплаче. Да се омъжа ли за Кен Тагърт? — разсъждаваше тя. Да се омъжи за човек, който говореше като каубой и имаше маниери на разбойник, който обира пощенските коли? Да се омъжи за човек, който се отнася към нея без каквото и да е уважение? Да се омъжи за човек, който я измъкна от каретата, като че беше чувал с картофи? Да се омъжи за човек, който я целуваше, като че имаше насреща си слугиня в кухнята?…

Внезапно се изправи като свещ в леглото си.

— Трябва ли да се омъжа за този човек, само защото пред очите ми пада червена пелена, когато ме целува — червена с малки сребърни и златни искрици, както казваше Блеър? — произнесе високо тя.

— Всъщност защо не? — пошушна след малко Хюстън, отпусна се назад в леглото и за пръв път се замисли сериозно над този въпрос.