ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Хюстън сама беше скицирала модела на венчалната си рокля — семпла, но изключително изискана; изработена от копринен атлас с цвят на слонова кост, който се спускаше на дълги, подчертаващи фигурата волани, без напречни шевове. Сложна персийска шарка от хиляди изкуствено отгледани перли красеше талията, извиваше се надолу към бедрата и нагоре през гърдите към високо затвореното деколте. Роклята беше с богато надиплени ръкави, които още повече подчертаваха тънката талия. Тесните маншети също бяха обшити с перли, които повтаряха шарката на колана.

Хюстън стоеше неподвижна, докато приятелките й закрепваха воала на главата й. Той представляваше петметрова, паяжиннотънка, ръчно изработена ирландска дантела, известна под името Йоол — смела комбинация от фигурки на диворастящи цветя и бодливи листенца. Тези сложни шарки създаваха великолепен контраст с копринената гладкост и строгата кройка на роклята.

Тиа подаде на Хюстън сватбения букет. Цветовете от портокалово дърво и розовите пъпки приличаха на дъждовни капчици сред обилната зеленина. Хюстън го взе и се приготви за тържественото влизане в залага.

Оупъл погледна дъщеря си и очите й блеснаха.

— Хюстън… — започна тя, но гласът й изневери.

Хюстън целуна майка си по бузата.

— Аз получавам най-добрия мъж на света, мамо.

— Да, знам. — Оупъл й подаде букетче за косите от неразпукни розови пъпки. — Тези цветя са от сестра ти. Решила е тя да носи червени рози, а ти розови. Мисля, че има право, като казва, че не бива да бъдете съвсем еднакви на сватбата си.

— Но нашите воали имат различни шарки — усмихна се Хюстън, докато Сара закрепваше букетчето на воала над лявото й ухо.

— Готови ли сме вече? — попита Тиа. — Мисля, че тази музика е предназначена за вас двете.

Блеър очакваше сестра си на горния край на стълбището. Двете се прегърнаха тържествено.

— Обичам те повече, отколкото предполагаш — прошепна Блеър. Когато се отдели от сестра си, очите и бяха мокри от сълзи. — Време е да свършим най-после с това представление.

Месинговият бордюр на парапета беше украсен с папрати, а на равни промеждутъци по тях се белееха прекрасни калии. Под дъгата на стълбището бяха заели местата си дванадесет музиканти от градския струнен оркестър, които засвириха сватбения марш.

С високо вдигнати глави сестрите слизаха надолу по стълбите — едната от лявата, другата от дясната страна. Под тях стояха гостите и мълчаливо се взираха в двете красавици. Плътно прилепналите рокли бяха еднакви. Булките се различаваха само по двата дантелени воала, които красяха косите им, и по букетчетата рози, които бяха с различен цвят. Това беше единственият ориентир за многобройните зрители.

Когато близначките слязоха в салона, множеството се разстъпи да им стори път и те тръгнаха напред по един къс коридор, който водеше право към библиотеката.

Като стигнаха до вратата, те спряха и изчакаха да засвирят шестте хармониума, разположени в огромна та зала. В библиотеката бяха събрани роднините и най-близките приятели на младоженците. Щом видяха булките, всички се изправиха.

Когато Хюстън погледна към подиума през свободната пътека, оставена от гостите по средата, тя веднага забеляза Джоан Тагърт, изправена между баща си и чичо си. А точно пред тях, върху повдигната платформа, украсена със свод от рози и зеленина, стояха женихите — с разменени места.

Знаех си аз, помисли си развеселено Хюстън. Би било прекалено хубаво да се осъществят всичките и планове, без нищо да се обърка в последния момент. Но в следващия миг тръгна като притеглена от магнит право към мястото, където Леандър трябваше да посрещне своята годеница. Бързо хвърли поглед към Блеър, за да разбере как сестра й възприема размяната, но Блеър сериозно гледаше право пред себе си — към Кен.

В този момент стомахът й се преобърна. Това не беше случайност, не беше просто недоглеждане. Като си спомни цветята, изпратени й от Блеър, Хюстън почувства, че изстива. Да не би сестра й да се опитваше в последния миг да й върне Леандър? Или наистина искаше Кен?…

Но това е смешно, опита се да се успокои Хюстън. Без съмнение Блеър беше предприела тази отчаяна стъпка, тази благородна саможертва само защото вярваше, че сестра й все още обича своя изгубен годеник. Много мило от нейна страна, но напълно погрешно.

Все още усмихната, Хюстън погледна към Кен. Той беше вперил настойчиво очи в нея и сърцето й трепна от радост, че я е познал. В първия миг се почувства щастлива, ала когато лицето му се смръщи и той отвърна очи от нея, усмивката й бързо се изпари.

Нима е повярвал, че нарочно съм разменила местата на булките, за да се омъжа за Леандър, помисли си огорчено тя. Разбира се, че е повярвал… Нали го познаваше.

Докато се приближаваха към платформата, Хюстън трескаво размисляше как би могла най-елегантно да се справи с внезапно възникналата ситуация. Мис Джоунс беше сигурна, че в учебния си план е предвидила всички ситуации, в които може да попадне една дама, но никога не би й хрумнало, че една млада булка би могла да се изложи на опасността да се омъжи по погрешка за друг мъж.

Когато близначките се качиха на платформата, Кен все още държеше главата си обърната настрани и Хюстън си помисли с леко чувство на обида: защо той не предприема нищо, за да размени местата на булките? Толкова ли му беше безразлично коя от близначките ще вземе за жена?

— Мои горещо обичани невести, ние…

— Простете — проговори Хюстън е толкова тих глас, че само най-близките я чуха. — Аз съм Хюстън.

Леандър разбра веднага. Той се обърна към Кен, който втренчено гледаше пред себе си.

— Ще си разменим ли местата?

Кен не поглеждаше към двете жени.

— Можем да си останем и така. На мен ми е все едно.

Хюстън усети, че се вцепенява. Леандър държеше да се ожени за Блеър, а ето че Кен също заявяваше съгласието си да я вземе. Внезапно се почувства излишна — като пето колело на каруцата.

— На мен обаче не ми е безразлично — отговори Леандър и двамата мъже смениха местата си.

При тази размяна на думи зрителите зад тях започнаха да се кискат, а когато Леандър смени мястото си с Кен, избухна висок смях. Естествено; гостите веднага се опита ха да обуздаят веселостта си, но опитът не беше много успешен.

Хюстън крадешком погледна към Кен и видя гневните искрици в очите му.

Церемонията не продължи дълго и когато преподобният Томас прикани току-що венчаните съпрузи да целунат невестите си, Лий пламенно прегърна Блеър. Целувката на Кен обаче беше студена и бегла. При това той дори не пожела да я погледне в очите.

— Мога ли да поговоря е теб насаме? — помоли шепнешком Хюстън. — Нека отидем и кабинета ти.

Той кратко кимна и побърза да я пусне, сякаш физическият контакт с нея му беше неприятен.

Двете младоженски двойки напуснаха библиотеката, но едва бяха излезли навън в коридора, когато гостите се струпаха около тях и Хюстън и Кен бързо бяха разделени един от друг Пускаха се всевъзможни шеги по повод размяната на женихите пред олтара. Нито един от гостите не можа да устои на изкушението да сподели е останалите, че Лий очевидно до самия край не е бил сигурен коя от двете близначки желае за жена.

Джоан Тагърт дръпна Хюстън настрани.

— Какво стана всъщност?

— Мисля, че сестра ми пожела да ми направи услуга, като в последния момент ми върне Леандър. Искаше да се пожертва и да вземе мъжа, когото обичам.

— Ти каза ли на Блеър колко обичаш Кен? Каза ли й, че наистина искаш да се омъжиш за него?

— Не съм го казала дори на Кен. Струваше ми се, че няма да ми повярва. Предпочитах през следващите петдесет години да му покажа какво всъщност изпитвам към него.

Сега вече от очите й бликнаха сълзи, макар че тя напразно се опитваше да се овладее.

— Пред олтара Кен каза, че му е все едно, дали ще се ожени за мен или за Блеър.

Джоан хвана Хюстън за ръката и я издърпа със себе си, когато някакъв роднина на младоженката понечи да ги заговори.

— След като се жениш за един Тагърт, трябва да си силна. Засегната е гордостта му, а когато е наранен, той е в състояние да каже или да направи и най-невъзможните неща. Иди при него и му признай какво е направила сестра ти. Или просто му кажи, че е станала грешка в строго начертания план. Все едно какво ще му кажеш, само не го оставяй да се самонавива. В противен случай така ще се разгневи, че всички опити да се доближиш до него ще бъдат безнадеждни.

— Помолих го да се срещнем в кабинета.

— Тогава защо си още тук?

Хюстън направи опит да се усмихне, намота дългия воал два пъти около лявата си ръка и затича по коридора към кабинета на Кен.

Мъжът й беше застанал пред високия прозорец с незапалена пура в ъгъла на устата си и наблюдаваше гостите, които се тълпяха отвън но моравата. Дори не се извърна, когато я чу да влиза.

— Страшно съжалявам, че стана тази досадна грешка пред олтара — започна плахо тя. — Сигурно планът ми се е объркал в последния момент.

— Не искаше ли да се омъжиш за Уестфийлд?

— Не! Беше просто недоразумение. Това е всичко!

Той направи крачка към бюрото.

— Днес се отказах от нещо, защото не можех да понеса мисълта, че ще те унижа пред хората. — Той я измери със студен поглед. — Но никога не съм понасял лъжците! — И й хвърли някакъв лист хартия.

Хюстън се наведе и го вдигна. Беше бележка, написана с печатни букви, която гласеше: „Аз ще нося в косите си червени рози.“ Бележката беше подписана от Хюстън Чандлър.

— Върви по дяволите, лейди Чандлър! Аз се отнесох почтено към теб, а ти… — Той рязко и обърна гръб. — Запази парите. Запази къщата. Доста се потруди, докато ги получиш. И не е необходимо да се жертваш повече. Може би ще склониш Уестфийлд да ти отнеме девствеността, която толкова грижливо опази досега! — С тези думи той закрачи към вратата.

— Кен! — изплака след него Хюстън, но той вече беше излязъл от кабинета.

Хюстън по-скоро падна, отколкото седна на един от двата дъбови стола.

Няколко минути по-късно в кабинета надникна Блеър.

— Време е да излезем навън и да разрежем сватбената торта — заговори смутено тя. — Ти и Тагърт…

Сега вече гневът на Хюстън избликна като поток и тя се нахвърли със святкащи очи върху сестра си.

— Ти дори не си в състояние да произнесеш малкото му име, нали! — изкрещя тя. — Смяташ, че той изобщо няма чувства. Не намери в душата си капчица милост към този човек. Сметна, че имаш право да се разпореждаш с него, както си щеш.

Блеър изплашено отстъпи крачка назад.

— Хюстън, направих го само от любов към теб! Исках да бъдеш щастлива.

Хюстън стисна ръце в юмруци и се приближи още по-плътно до Блеър, готова за бой.

— Щастлива! Как мога да бъда щастлива, когато дори не знам къде е сега мъжът ми? Благодарение на теб сигурно никога няма да разбера какво означава думата щастие!

— Благодарение на мен? Какво направих, освен че опитах всичко, което беше по силите ми, за да те видя доволна? Исках да те вразумя и да те накарам да разбереш, чене бива да се омъжваш за този човек заради парите му. Кен Тагърт…

— Ти явно нищо не си разбрала! — изкрещя в отговор Хюстън. — Унизи този горд и чувствителен човек пред очите на стотици гости и дори не го съзнаваш!

— Предполагам, че говориш за смяната пред олтара. Сторих го само заради теб, Хюстън. Знам, че ти обичаш Леандър, и бях готова да се венчая за Тагърт, за да бъдеш щастлива с любимия си. Дълбоко съжалявам за това, което ти сторих. Никога не съм имала намерение да те направя нещастна. Знам, че ти съсипах живота, но се опитах да поправя злото, което извърших неволно.

— Аз, аз, аз. Само това чувам! Съсипа моя живот, а непрекъснато говориш за себе си. Ти знаеш, че аз обичам Леандър. Ти знаеш какъв ужасен човек е Кен. През последната седмица прекара всяка минута с Леандър и когато човек те слуша да говориш за него, остава с впечатлението, че Леандър е нещо като бог. Всяка втора дума в устата ти е „Леандър“. Вече вярвам, че си имала най-добри намерения пред олтара: искала си да ми дадеш най-прекрасния мъж.

Хюстън заплашително се наведе напред.

— Може би Леандър е в състояние да запали тялото ти, но с мен не беше така. Ако в последно време не беше заета изцяло със себе си, щеше да забележиш, че аз съм се влюбила в един способен, добър и деликатен мъж. Признавам, той има доста остри ръбове, но нали ти винаги мърмореше, че моите са прекалено гладки. Така ли беше или не?

Блеър седна и толкова слисано я изгледа, че Хюстън едва не избухна в смях.

— Ти обичаш Тагърт? Обичаш Кен Тагърт? Не мога да го проумея. Ти винаги си обичала само Леандър. Откак се помня, обичаш само него.

Хюстън малко по малко се успокои и проумя, че сестра й е била водена единствена от обичта си към нея. Беше искала да й подари мъжа, когото считаше за най-добрия.

— Вярно е, аз още на шест години реших, че един ден ще се омъжа за Леандър. Мисля, че това се превърна в нещо като фикс-идея. Все едно, че бях решила да се изкача на някой особено висок връх. По-добре да бях избрала Монт Рение вместо Леандър. Щях да се изкача отгоре му и работата щеше да бъде свършена. Но повярвай ми, Блеър, аз никога не съм знаела какво ще правя с Леандър след сватбата.

— А много добре знаеш какво ще правиш с Тагърт, така ли?

Хюстън не можа да сдържи усмивката си.

— О, да! Знам съвсем точно какво ще правя с него, ако трябва да използвам твоя израз. Ще му създам дом — място, където да се чувства сигурен. Където и аз ще се чувствам сигурна и ще правя само онова, което ми харесва.

Този път Блеър беше тази, която за изненада на Хюстън скочи на крака с гневно лице.

— И не можа да намериш време, поне две минути, за да ми кажеш това по-рано? Последните седмици бяха същински ад за мен! Плаках с дни от тревога по теб, от мъка за това, което ти сторих. А сега ти стоиш тук и най-спокойно ми заявяваш, че си влюбена в този цар Мидас!

— Не позволявам да говориш така за него! — извика Хюстън, но си наложи спокойствие и продължи: — Той е самата доброта. Толкова е мил, освен това е много великодушен. И аз го обичам повече от всичко на света!

— Аз обаче изтърпях адски мъки и тревоги за теб. Трябваше да ми кажеш!

Хюстън забави отговора си. Душевните мъки на Блеър през последните седмици не бяха останали незабелязани за нея, но сърцето й до такава степен беше изпълнено с ненавист, че не усещаше никакво съчувствие към сестра си. Може би дори искаше да я види да страда.

— Вероятно толкова съм те ревнувала заради твоя любовен роман, че не исках да виждам мъката ти — отговори тихо тя.

— Любовен роман? — изсмя се през сълзи Блеър. — Мисля, че за Леандър аз съм нещо като Монт Рение. Не мога да отрека, че физически доста ме привлича, но той не иска нищо друго от мен. Дни наред стояхме един до друг в операционната, но чувствам, че има някаква част от неговата същност, до която нямам достъп, фактически той никога не ме допуска близо до себе си. Знам толкова малко за него. Искаше да ме има и употреби всички трикове, които му бяха познати, за да постигне целта си.

— Нали забелязвам как го гледаш. Никога не съм изпитвала потребност да се възхищавам от него, както ти.

— Това е, защото никога не си била с него в операционната. Ако само веднъж беше стояла до него в залага, положително щеше…

— … щях да припадна — засмя се Хюстън. — Блеър, много съжалявам, че не поговорих с теб. Вероятно съм знаела как страдаш, но много ме заболя от онова, което се случи. Струваше ми се, че цял живот съм била сгодена за Леандър, а ти дойде и за една нощ ми го отне. Освен това Лий винаги ме наричаше своята ледена принцеса и аз ужасно се страхувах, че съм безчувствена.

— Но междувременно този страх изчезна, така ли? — попита любопитно Блеър.

Хюстън усети как кръвта нахлу в лицето й.

— С Кен не чувствам такъв страх — прошепна тя и потръпна при спомена за пикника в малкия салон. Не, тя положително не беше безчувствена, когато беше с него.

— Значи наистина го обичаш? — попита Блеър с тон на човек, поставен пред неразрешима загадка. — И нямаш нищо против да излива сос върху роклята ти? Не те смущава, когато ти крещи или когато целува други жени?

Хюстън усети, че дишането й пресекна.

— Други жени? — Веднага разбра, че Блеър се колебае да й съобщи нещо, и призова цялата сила на волята си, за да остане спокойна. Ако Блеър си въобразяваше, че още един път ще решава вместо нея… — Блеър, ако знаеш нещо, най-добре е да ми го кажеш!

Тъй като Блеър продължаваше да мълчи, Хюстън я заплаши с пръст.

— Не си мисли, че ще ти позволя отново да се разпореждаш с живота ми, както днес пред олтара, защото ще се разделим завинаги! Аз съм зряла жена, ти знаеш нещо за мъжа ми и искам да ми го кажеш веднага!

— Видях как малко преди венчавката Кен целуваше Памела Фентън в градината — изрече на един дъх Блеър.

За момент Хюстън усети, че коленете й се подгъват; но само след миг разбра какво в действителност означава това потресаващо разкритие. Значи това имаше предвид Кен, когато каза, че заради нея днес се е отказал от нещо.

— Но той въпреки това дойде при мен — прошепна тя. — Видя я, целуна я, но се ожени за мен.

Нищо не би могло да я зарадва повече от това откритие.

— Блеър, в този миг ти ме направи най-щастливата жена на света. Сега остава само да намеря мъжа си и да му кажа, че го обичам. Нека се надяваме, че той ще ни прости.

Но изведнъж й дойде на ума една ужасна мисъл.

— О, Блеър, ти не знаеш какъв човек е Кен! Толкова е добър, толкова щедър по природа, толкова силен, че всички хора биха искали да се облегнат на него! Но той е… — Тя зарови лице в ръцете си. — Той не би могъл да понесе и най-малкото оскърбление; а ние го унизихме пред целия град. Това той никога няма да ми прости. Никога!

Блеър тръгна към вратата.

— Аз ще отида при него и ще му кажа, че всичко е станало по моя вина и че ти нищо не си знаела за намеренията ми. Хюстън, аз дори не подозирах, че ти наистина искаш да се омъжиш за него. Просто не можех да си представя, че някоя жена би искала да живее е такъв като него.

— Няма защо да се тревожиш за нашия съвместен живот, тъй като той сигурно вече ме е напуснал!

— Но какво ще стане с гостите? Не може просто така да ги изостави!

— Нима трябваше да остане тук и да слуша как се шегуват с Леандър, че до последния момент не е знаел коя от нас да предпочете! Нито един не се сети, че Кен също имаше възможност да избира между две жени. Кен смята, че аз все още съм влюбена в Лий, ти също смяташ така, а пък мистър Гейтс е убеден, че го вземам само заради парите му. Мисля, че мама беше единствената, която разбра, че съм влюбена — за пръв път в живота си!

— Какво да сторя, за да поправя грешката си? — попита унило Блеър.

— Нищо не може да се направи. Той ме напусна. Подари ми парите в банковата сметка, подари ми къщата и си отиде. Но какво ще правя аз с тази голяма, празна къща, ако него го няма в нея? — Хюстън отново седна. — Блеър, та аз дори не знам къде е отишъл. Кой знае, може би вече седи в някакъв влак и пътува обратно за Ню Йорк…

— По-вероятно е на път към планинската си хижа. Двете жени стреснато вдигнаха очи и видяха Идън, застанал в рамката на вратата.

— Не исках да подслушвам, но тъй като бях свидетел на венчавката, разбрах, че той побесня от гняв.

Хюстън енергично нави воала на сватбената рокля около ръката си.

— Аз ще го намеря и ще му обясня какво се е случило. Ще му кажа, че сестра ми е заслепена от любов към Леандър и е решила, че аз също съм влюбена в него. — Тя се обърна усмихнато към Блеър. — Много ми е неприятно, задето си сметнала, че съм способна да се омъжа само заради парите, но ти благодаря за обичта и за готовността да пожертваш заради мен онова, което вече ти е станало толкова скъпо.

Тя бързо целуна сестра си по бузата. Блеър за миг се притисна към нея.

— Хюстън, аз нямах никаква представа, че толкова държиш на него. Щом приемът свърши, ще ти помогна да опаковаш багажа си и…

Хюстън с усмивка се освободи от прегръдките й.

— Не, скъпа, не, властна моя сестричке. Аз ще напусна тази къща още сега. Мъжът ми е по-важен за мен от приятното прекарване на няколкостотин гости. Ти ще останеш тук да се грижиш за тях. Измисли какво да им отговаряш, когато те питат къде сме изчезнали двамата с Кен.

— Но, Хюстън, аз нямам понятие как да се справя с прием от такава величина!

Хюстън се спря пред вратата.

— Трябваше да си държиш устата, когато отидох в онова „безполезно“ училище — засмя се тя. — Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Усмихвай се любезно, когато разговаряш с гостите, а ако има няколко хранителни отравяния и разстроени стомаси, те няма да бъдат проблем за госпожа докторката. Много щастие! — С тези думи тя изхвръкна от стаята и остави Блеър сама с няколкостотин гости и с ужасната перспектива да ги угощава и забавлява.

Пред кабинета Идън хвана Хюстън за ръката и я отведе в килера за хранителни продукти близо до северната веранда. Там я изгледа втренчено и се усмихна.

— Сигурно вече сте се специализирали в шпионирането — сряза го тя.

— През тази две седмици, през които ви следвах на всяка крачка, научих повече, отколкото през целия си досегашен живот — отговори спокойно той. — Сериозно ли говорехте, когато уверявахте сестра си, че обичате Кен?

— И вие ли ме смятате за лъжкиня? Сега ме извинете, но трябва да се преоблека. Тази рокля е прекалено дълга и прекалено тясна за езда.

— Знаете ли къде се намира колибата?

— Приблизително.

— Хюстън, но вие не можете да го последвате до върха на планината, за да се извините за стореното от сестра ви. По-добре да отида аз. Ще му обясня всичко и ще го доведа обратно.

— Не. Сега той принадлежи на мен — във всеки случай по закон — и ако някой трябва да го върне обратно, това съм аз.

Идън сложи ръце на раменете й.

— Надявам се той най-после да разбере колко е сполучил с вас. Какво бих могъл да направя, за да ви помогна?

Тя вече беше на вратата.

— Може би ще потърсите Сара Оукли и ще й кажете да се качи в спалнята ми, за да ми помогне при преобличането? — Тя се сиря и замислено изгледа Идън. — Всъщност не. По-добре изпратете при мен Джоан Тагърт. Тя е красивата малка дама с виолетова копринена рокля и шапка в подходящ цвят.

— Красива, казвате? — Идън се засмя. — Аз също ви желая много щастие, Хюстън.

Загрузка...