Сърце от лед

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

Кен не поглеждаше към Хюстън, когато напуснаха лагера на миньорите и оставиха зад себе си намръщените пазачи на входа. Той държеше здраво в ръцете си юздите, а погледът му беше отправен напред по пътя.

Хюстън обаче не откъсваше очи от него, докато си задаваше въпроса, защо притежава толкова малко гордост и защо толкова ясно показва любовта си към един мъж, който така ужасно беше злоупотребил с нея. Но докато го наблюдаваше, тя проумя, че никога вече не би могла да го отблъсне.

В полите на хълма, малко преди коловозите на пътя от миньорския лагер да се влеят в междуградското шосе, Кен спря кабриолета. Залязващото слънце беше запалило хоризонта и беше покрило небето е оранжеви и розови ивици. Хладният планински ветрец се усили и във въздуха се носеше аромат на градински чай. Пътят беше посипан със сребрист коксов прах от високите пеши, а малките мъхнати семенца на върби и тополи се носеха, подхванати от свежия вятър.

— Защо спираме тук? — попита тя, когато той заобиколи колата и вдигна ръце към нея.

— Защото мисля, че повече не съм в състояние да отлагам — отговори Кен, докато я сваляше от кабриолета. — Нямам търпение да те притисна в прегръдките си.

— Но, Кен — възпротиви се тя. — Не бива да спираме тук. Всеки момент може да мине някой и…

Но не каза нито дума повече, защото той я свали долу, притегли я към себе си и започна да милва гърба й.

Хюстън се притисна толкова силно до него, че почувства изгарящата топлина на кожата му.

За миг той се откъсна от нея и погали бузата й с непозната досега нежност.

— Ти страшно ми липсваше, мила моя — прошепна той. — Невероятно е колко ми липсваше.

Но този изпълнен с внимание и трогателна нежност момент отмина така бързо, както беше дошъл. Устата му жадно затърси нейните устни. Хюстън също така жадно търсеше близостта му, обви с ръце врата му и притисна меките, заоблени части на своето тяло към коравите мускули на неговото.

След малко Кен отново я отстрани от себе си и погледна изпитателно озареното й от копнеж и страст лице. С изражение на воин, който се сбогува с любимата си преди боя, той отиде към задната част на колата и освободи чергилото от гюрука. После се запъти към една група планински борове и хвойнови храсти, разстла чергилото на земята и простря ръка към нея.

Хюстън бавно се приближи с поглед, вперен в мъжкия силует на фона на планината, изцяло завладяна от мисълта за блаженството, което я очакваше в обятията му.

Ръцете му трепереха, когато започна да я разсъблича; бавно освобождаваше едно след друго малките копченца от илиците им.

— Много дълго чаках този момент — произнесе меко той. Клепките му хвърляха дълги сенки във вечерния здрач, така че изглеждате млад и лесно нараним. — Веднъж ме попита за другите жени. Не вярвам някога да съм пропилял дори една мисъл по някоя жена след момента, в който съм ставал от леглото й. В действителност не мислех за нея дери когато я държах в ръцете си. И още по-лошо — никога не ми е хрумвало да им говоря за неща, които обсъждам с теб през последните месеци. Какво си ти в действителност — дама или вещица?

Когато ръката му се плъзна под роклята й, докосна голата й плът, намери гърдите й и изпрати своята топлина по цялото й тяло, тя обви врата му с ръце и притисна устните си до неговите.

— Вещица, която те обича — прошепна в ухото му тя.

Кен я притисна толкова силно до себе си, че ребрата й изпукаха, но разхлаби прегръдката си, едва когато тя проплака от болка.

Повече не говориха. Кен се нахвърли върху нея със страст, трупана седмици наред у него. Хюстън му отговаряше със същата пламенност.

Копчетата хвърчаха, когато не излизаха достатъчно бързо от своите дупки и илици. Устата на Кен се плъзгаше, жадна и гореща, по кожата й, докато пръстите на Хюстън се впиваха в плътта му, притискаха го все по-силно до голото й тяло, докато двамата се сляха в палещо желание.

Когато тя отвори уста, Кен бързо я затисна с устните си.

— Ако се опиташ да извикаш, ледена принцесо, в скоро време ще се появят неканени гости.

Хюстън вече не разбираше какво става около нея. Нямаше и желание да узнае за какво говори Кен. Беше изгубила представа за времето и не знаеше откога се намират на това място. Мислите й бяха замъглени от близостта на Кен, който беше ту върху нея, ту под нея, след това до нея, който я любеше в седнало положение, а по едно време, както й се стори, дори в изправено. Потната коса се залепваше по тялото й и увисваше на влажни кичури върху раменете й. Но навсякъде беше обгърната от кожата на Кен — от неговата гореща, влажна, гладка, великолепна кожа, на която се наслаждаваше, отдавайки се напълно на страстта си. Натрупаното в тялото й желание, разтопило ледената обвивка, съзнанието, че за малко не беше загубила мъжа, когото обичаше, я правеха ненаситна. Те се съединяваха, отново се разделяха и отново се сливаха един с друг, докато стигнаха с последен, изпълнен с екстаз тласък до общия край.

Плътно притиснати един до друг, телата им все още съединени, двамата заспаха за няколко минути.

След известно време Кен отвори очи, издърпа чергилото да я завие и покри с жакета си разголената горна част на тялото й. Погледа отпуснатото й в съня лице, озарено от лунната светлина, оправи падналата на челото й къдрица и нежно я помилва по бузата.

— Кой би си помислил, че дама като теб… — промърмори той, преди отново да задреме, притискайки я още по-силно до себе си, така че главата й да почива на рамото му.

След един час Хюстън се събуди от ръката на Кен, която галеше гърдите й. Пръстите му си играеха с розовите зърна. Тя му се усмихна унесено.

— Имам всичко, което би могъл да си пожелае един мъж — прошепна Кен, обръщайки се напрани. — Държа в ръцете си гола жена и тя ми се усмихва. — Той намести силните си бедра между нейните. — Е, милейди, би ли желала да го направиш пак с работника от конюшнята?

Тя потърка бедрата си о неговите.

— Само ако се отнася много нежно с мен и не ме плаши с варварските си навици.

Кен изстена тихо, преди неговите устни да последват примера на ръката му.

— Когато един мъж иска да получи нещо, той използва за целта револвер или нож, но оръжията, които притежаваш ти, любима, ме плашат до смърт.

— Точно така изглеждаш в момента — пошушна тя и леко захапа крайчето на ухото му.

Този път се любиха спокойно, оставяха си много време, тъй като нищо не ги караше да бързат; а след това дълго лежаха прегърнати и безмълвни, докато отново заспаха. По едно време през нощта Кен стана и разпрегна конете. Когато Хюстън го попита със сънлив глас какво прави, той отговори:

— Щом веднъж си бил коняр, винаги си оставаш такъв. После побърза да се върне на чергилото, което тази нощ беше тяхното легло.

Още преди да изгрее слънцето, те се раздвижиха, събудиха се и подхванаха разговор.

Кен лежеше по гръб, Хюстън — напреки през бедрата му, и той разказваше колко много се зарадвал на въодушевлението, е което децата посрещнали играчките му.

— Защо повечето момчета приличат на еноти?

Мина доста време, преди Хюстън да разбере какво има предвид.

— Те работят в шахтата и още не са се научили да измиват въглищния прах около очите си.

— Но някои от тях бяха почти бебета; във всеки случай не много по-големи. На тази възраст не могат…

— Напротив — прекъсна го Хюстън и двамата млъкнаха за известно време. — Знаеш ли какво ми се иска да направя, при това не само за една, но за всички каменовъглени мини?

— Какво?

— Ще набавя четири коли — големи колкото колите за мляко, но оборудвани с етажерки — и ще ги пращам във всички мини като безплатни библиотеки за раздаване на книги. Ще ги карат библиотекари или учители, които ще помагат на децата, а, разбира се, и на възрастните. Ще им обясняват какви книги да четат.

— Защо не назначим веднага хората, които са ни необходими за тези каруци? — запита с весело намигване Кен.

— Значи моята идея ти харесва?

— Звучи доста добре, а няколко каруци заедно с конете сигурно ще бъдат по-евтини от железопътния вагон, който подарих на майка ти. Всъщност тя какво направи с него?

Хюстън му се усмихна в полумрака.

— Тя смята, че си й дал най-добрата идея. Нареди да го поставят в задния двор и сега го използва като убежище, когато иска да остане няколко часа сама. Както дочух, мистър Гейтс бил до такава степен разярен, че изгубил дар слово.

Когато слънцето се издигна над хоризонта, Кен каза, че е крайно време да се прибират, преди да е започнало сутрешното движение. По пътя към къщи той често спираше, за да я целува, а Хюстън се притискаше към него с все сила. При това тя непрекъснато си повтаряше, че Фентън вече не е от значение и тя винаги ще обича Кен, независимо от това, дали той ще продължи да изпълнява своите планове за отмъщение, или ще се откаже от тях.

В къщи първо се изкъпаха в голямата вана на Хюстън с позлатен обков и накрая по измокрения под се плискаше повече вода, отколкото във ваната. Но Кен успя да попие по-голямата част от водата, като покри пода с двадесет и една дебели турски хавлиени кърпи. После положи Хюстън на това хавлиено ложе и двамата се любиха на пода на банята. Камериерката на Хюстън, Сюзън, за малко не влезе в банята точно в този миг, но Кен затръшна с крак вратата под носа й. Двамата дълго се смяха, когато чуха как ужасеното момиче хукна по паркета в спалнята на Хюстън навън към коридора.

После слязоха долу за най-обилната закуска, която някога двама души са изяждали на този свят. Самата мисис Мърчисън пристигна от кухнята в столовата, за да ги обслужва. Тя непрекъснато хихикаше и се усмихваше и изглеждаше извънредно доволна, че Кен и Хюстън най-после са се сдобрили.

— Бебета — каза тя на път към вратата. — Тази къща има нужда от бебета.

Кен се задави с кафето си и отправи смутен поглед към Хюстън, но тя не му обърна внимание и само се усмихна, над чашата си.

Точно когато мисис Мърчисън влизаше отново в столовата с поднос току-що приготвени пържоли, се чу страшен гръм. Той като че ли идваше изпод земята и разтърси пода под краката им. Чиниите на масата и дрънчаха, а на горния етаж се счупи един прозорец.

Мисис Мърчисън изпищя и изпусна подноса с пържолите.

— Какво, по дяволите, беше това? — извика Кен. — Земетресение ли стана?

Хюстън не можеше да проговори. Беше чувала подобен тътнеж само веднъж през живота си; но който го беше чул веднъж, след това не го забравяше никога. Не погледна нито към Кен, нито към прислугата, която вече се стичаше от всички страни, а веднага отиде до телефона и вдигна слушалката.

— Къде? — попита само тя, когато се свърза с централата, без да казва на момичето кой се обажда.

— „Малката Памела“ — чу тя отговора, преди слушалката да се изплъзне от вкочанените й пръсти.

— Хюстън! — изкрещя Кен в лицето й, като я сграбчи за раменете. — Само не припадай! Това беше експлозия в мината, така ли?

Хюстън не вярваше, че е в състояние да произнесе дори една дума. Страх стягаше гърлото й. Защо трябваше да се случи точно в твоята шахта, нашепваше упорито някакъв вътрешен глас в главата й. Представяше си децата, които вчера играеха бейзбол със светнали от радост очи, и се питаше колко от тях бяха сега под земята… Тя вдигна мътни очи нагоре към Кен.

— Смяната — прошепна тя. — Раф е в последната смяна.

Ръцете на Кен се впиха в раменете й.

— Значи е било в „Малката Памела“ — прошепна той.

— Колко ли тежко е ударило?

Хюстън отвори уста, но нито дума не се отрони от езика й.

Един от прислужниците, които мълчаливо се бяха събрали в столовата, излезе напред.

— Сър, щом експлозията беше толкова силна, че в града се счупиха стъкла, катастрофата трябва да е много тежка.

Кен остана за миг неподвижен насред стаята, но веднага след това енергията му сякаш бликна.

— Хюстън, искам да събереш всички одеяла и чаршафи в къщи и да ги докараш с каруцата в мината. Разбра ли ме? Аз веднага ще се преоблека и ще препусна нататък. Но искам да дойдеш там колкото се може по-бързо. Ще ни трябват одеяла, ясно ли е?

— Ще имате нужда от помощ при спасителната акция — обади се лакеят, който беше говорил преди малко.

Кен бързо го огледа от главата до петите.

— Тогава смъквай тези отрупани със злато партакеши, облечи нещо подходящо и вземи един кон от конюшнята.

Той се обърна отново към Хюстън:

— Жив или мъртъв, аз ще извадя Раф от забоя. — Той я целуна бързо и хукна по стълбите към горния етаж.

Хюстън остана за миг като вцепенена, преди да започне да действа. Вече не можеше да предотврати случилото се нещастие, но можеше да облекчи страданията. Обърна се към камериерките и прислужничките:

— Чухте какво каза вашият господар. Искам всички чаршафи, покривки и одеяла за десет минути да бъдат натоварени в голямата кола.

Една от прислужничките излезе напред.

— Моят брат работи в „Малката Памела“. Мога ли да дойда с вас в лагера?

— Аз също идвам! — извика Сюзън. — Вече съм закърпила няколко счупени глави през живота си.

— Добре — отговори Хюстън, докато бързаше нагоре по стълбите, за да смени сутрешната си роба с костюм за път. — Страхувам се, че ще ни бъде необходима всяка помощ, която можем да получим.