Сърце от лед

ГЛАВА ШЕСТА

Но още на следващата сутрин Хюстън стигна до убеждението, че й е абсолютно невъзможно да се омъжи за мистър Тагърт. Майка й непрекъснато подсмърчаше на масата за закуска и няколко пъти извика през плач:

— Моите хубави дъщери! Какво ще стане сега с тях?

А Блеър и Дънкан ожесточено спореха дали Блеър окончателно е разсипала живота на Хюстън. Всъщност Хюстън не беше сигурна дали това е спор, защото този път двамата по изключение бяха на едно мнение.

Хюстън се включи в дебатите в момента, когато се твърдеше, че за нея Кен Тагърт бил само инструмент, посредством който искала да се самонакаже за загубата на Леандър. Но никой не пожела да изслуша доводите й, а и безутешното отчаяние на Блеър не можеше да бъде разклатено с никакви аргументи. Затова Хюстън скоро се отказа да слуша и да участва в разговора. Но тъй като беше станала причина за толкова много сълзи, стигна до извода, че в никакъв случай не може да се омъжи за мистър Тагърт.

Веднага след закуска започнаха да пристигат хора, които просто бяха „решили да наминат“.

— Направих ябълков сладкиш и се сетих колко много го обичаш, Оупъл. Затова опекох два и ти донесох единия. Как са близначките?

Към обед къщата се препълни с хора и всякакви неща за ядене. Мистър Гейтс остана в пивоварната си и нареди една от прислужничките да му занесе храната в кабинета. Хюстън, Блеър и Оупъл трябваше сами да се оправят е многото хора.

— Наистина ли се влюби от пръв поглед в мистър Тагърт, Хюстън?

— Вземете си още едно парче ябълков сладкиш, мисис Трисдейл — отговори невъзмутимо Хюстън.

В единадесет часа Блеър успя да се измъкне незабелязано през задната врата и остави Оупъл и Хюстън сами на бойното поле. Върна се в къщи едва към три.

— Още ли са тук? — простена тя, поглеждайки към насъбралите се в градината жители на Чандлър.

В три и половина пред Вила Чандлър спря такава красива карета, каквато в града още не бяха виждали. Лакирана в бяло, с бели колела и кремав сгъваем гюрук с месингов обков. Предните седалки бяха тапицирани с червена кожа, а отзад имаше тясно местенце за слугата.

Събраните на моравата дами, хората на верандата и посетителите, които се тълпяха в салона и антрето, забравиха въпросите, които напираха на устните им, и зяпнаха с отворени уста непознатото превозно средство.

Кочияшът, чиито груби дрехи никак не подхождаха на луксозната карета, слезе от капрата и се упъти право към събралите се хора.

— Коя от вас е мис Хюстън Чандлър? — попита той в настъпилата тишина.

— Аз — отговори Хюстън и излезе напред.

Мъжът бръкна в джоба си, извади едно листче и започна да чете:

— Тази карета е подарък от човека, за когото ще се омъжвате — мистър Кен Тагърт. Това е карета за дама, лек файтон с много добър кон.

Той сгъна листчето, прибра го в джоба си и си тръгна.

— А, да — каза след малко и отново се обърна към къщата. — Това също ви го праща мистър Тагърт. — Той хвърли едно малко пакетче, обвито в кафява хартия, в посоката, където се намираше Хюстън, и тя едва успя да го хване.

Подсвирквайки си, мъжът мина през градината, излезе на улицата и хората гледаха след него, докато изчезна зад следващия ъгъл.

— Е, Хюстън — обади се Тиа, — няма ли да разопаковаш подаръка си?

Хюстън съвсем не беше сигурна дали трябва да отвори пакетчето, защото знаеше какво ще намери в него. А щом приемеше пръстена, това би означавало, че приема и мистър Тагърт за свой годеник.

Все пак тя отвори пакетчето и в кутийката проблясна най-големият диамант, който някога беше виждала — огромен, искрящ, зашеметяващ скъпоценен камък, заобиколен от десет квадратно шлифовани смарагда.

Листата на дърветата в градината прошумоляха, когато намиращите се там дами изведнъж поеха дълбоко въздух.

Хюстън решително щракна капачето на кутийката и тръгна право към градинската врата и намиращата се пред нея карета. Не пожела да отговори на нито един от въпросите, с които я щурмуваха, качи се на капрата, дръпна юздите и прекрасният кафяв кон, впрегнат в елегантния файтон, се понесе бодро в тръс.

Хюстън слезе надолу по Шелдън стрийт, пресече реката, която разделяше северната и южната част на града, изкачи стръмната алея за коли пред къщата на Тагърт и спря пред входната врата. Тъй като чукането не даде резултат, тя решително влезе вътре и спря едва в рамката на вратата към кабинета му.

Кен седеше зад писалищната маса с воняща пура в уста и със страхотна бързина даваше указания на Идън, който беше качил краката си върху писалището и също пушеше ужасно смрадлива пура.

Идън я забеляза пръв. Веднага скочи и сръга Кен в ребрата.

Тагърт смръщено вдигна очи.

— Вие сигурно сте Идън — промълви Хюстън и влезе с протегната ръка в стаята. Не беше много сигурна, дали високият рус мъж е приятел или прислужник. — Аз съм Хюстън Чандлър.

— Хюстън — усмихна се Идън. Не беше прислужник — не и е тази самоуверена физиономия.

— Бих желала да поговоря с вас — каза Хюстън, обръщайки се към Кен Тагърт.

— Ако се касае за сватбените приготовления, сега нямам време. Ако ти трябват пари, кажи на Идън. Той ще ти напише чек.

Хюстън размаха ръка пред лицето си, за да разпръсне тютюневия дим, отиде до прозореца и го отвори.

— Не би трябвало да работите на този пушек. Не е полезно за здравето ви.

Кен погледна към нея със студени очи.

— Как си позволяваш да ми даваш заповеди? Само защото ще ставаш моя жена, това не ти дава право…

— Доколкото си спомням — прекъсна го тя, — още не съм дала съгласието си да се омъжа за вас. А щом вие не намирате време дори да поговорите с мен, вече не вярвам, че някога ще го сторя. Довиждане, мистър Тагърт. Идън.

— Довиждане, Хюстън — отговори е тиха усмивка Идън.

— Жени! — проехтя гласът на Кен зад гърба й. — Знаех си аз, че съпругата само ще ми отнема време.

Все пак той тръгна след нея.

— Може би постъпих малко прибързано — промърмори той. — Но не обичам да ме смущават, когато работя. Би трябвало да разбираш това.

— Не бих ни попречила на работата, ако не беше важно — каза хладно тя.

— Е, добре — засмя се той. — Да идем ей тим. — И тръгна към огромната празна библиотека. — Бих желал да мога да ги предложа кресло, но имам само едно и то е горе в моята спалня. А може би предпочиташ да се качим в спалнята? — добави той, хилейки се похотливо.

— Определено не! Това, за което исках да говоря с вас, мистър Тагърт, е вашето предложение за женитба. Сериозно ли възнамерявате да се ожените за мен?

— Мислиш ли, че бих пропилял толкова време да те ухажвам, ако нямах намерение да те взема за жена?

— Ухажвали сте ме? — учуди се тя. — А, да, вашата реч в неделя пред дамите в църквата би могла да се изтълкува така. Следващото нещо, което искам да ви попитам, сър, вие убивали ли сте през живота си човек, или пък наемали ли сте хора, които да убиват вместо вас?

Долната челюст на Кен увисна и в очите му свет на гняв.

Малко след това обаче в тях пробляснаха весели искрици.

— Не. Никога през живота си не съм убивал човек и че съм нареждал да убиват. Какво още ви интересува?

— Всичко, което бихте желали да ми разкажете доброволно — отговори сериозно тя.

— Няма много за разказване. Израснах в конюшнята на Джейкъб Фентън. — Мускулите на челюстите му играеха. — Бях изхвърлен, защото имах връзка с дъщерята, а оттогава насам правя пари. Никого не съм убил, никого не съм ограбил, не съм лъгал, не съм удрял жена, само на няколко мъже от време на време съм посмачквал мутрите. Още нещо?

— Да. Когато ми направихте предложението, казахте, че искате да ви подредя къщата. Извън това ние двамата ще общуваме ли помежду си?

— С мен? — Хилейки се, той пъхна пални в празните гайки на колана си. — Нямо да ви лишавам от нищо, ако това е, което ви интересува.

— Нямах предвид това, за което намеквате — отговори сковано тя.

— Мистър Тагърт — заговори отново Хюстън и започна да обикаля около него. — Познавам мъже от мините, които са много по-добре облечени от вас. Вашите обноски и начинът ви на изразяване са направо отвратителни. Майка ми се уплаши до смърт, когато чу, че такъв варварин като вас ми е предложил брак. Тъй като не искам цял живот майка ми да трепери от страх пред вас, трябва да се съгласите да изпълните няколко инструкции, които ще ви дам.

— Инструкции? — повтори той, приспивайки очи. — На какво ли можете да ме научите вие?

— Как да се обличате прилично. Как да се храните…

— Да се храня? Аз ям много.

— Без съмнение, мистър Тагърт. Но вие постоянно цитирате имена като Вандербилт и Гулд. Кажете ми, канили ли са ви някога в къщите на споменатите господа, когато са присъствали и дами?

— Не, обаче… — започна той, ала побърза да избегне погледа й. — Веднъж ме поканиха, но стана беля и се счупиха няколко чинии.

— Естествено. Питам се как можете да очаквате, че ще се омъжа за вас, ще ръководя домакинството на тази прекрасна къща, ще давам желаните от вас великолепни приеми, а вие ще седите начело на масата и ще ядете грах с нож…

— Аз изобщо не ям грах. Мъжът има нужда от месо и не му трябва жена, която да му казва какво да яде.

— Всичко хубаво, сър. — Тя се завъртя на токчетата си и направи две крачки към вратата.

В този миг Кен я сграбчи за ръкава.

— Няма да се омъжите за мен, ако не ви позволя да ми давате уроци, така ли?

— И да ви обръсна. И да ви облека както трябва.

— Сигурно много ни се иска да видите лицето ми, нали? — ухили се той, но усмивката му бързо се изпари, когато разбра колко сериозно се отнасяше Хюстън към своите условия. — С колко време за размисъл разполагам?

— Приблизително десет минути.

Той направи гримаса.

— Кой ви е обучавал как се прави бизнес? Чакайте да помисля. — Той отиде до един от прозорците и стоя там няколко дълги минути.

— Аз също имам няколко изисквания към вас — каза накрая, като се извърна от прозореца. — Знам, че се омъжвате за мен заради парите ми. — Той вдигна ръка, когато тя се опита да каже нещо. — Няма смисъл да го оспорвате. Дори за секунда не бихте помислили да вземете човек като мен, който яде картофи с нож, ако нямах такава голяма къща. Лейди като вас дори не би разговаряла с коняр като мен. Това, което изисквам от вас и което не трябва да казвате на никого, е да се държите така, сякаш…

Той смутено наведе очи.

— Искам — започна отново той — хората да смятат, че сте влюбена в мен и се омъжвате за мен не само защото вашата сестра ви е откраднала годеника и аз случайно съм се оказал наблизо. Искам дори сестра ви — натърти той — да смята, че сте полудели по мен, така както твърдях пред хората в църквата. Искам и майка ви да повярва в това. Не желая тя да се страхува от мен.

Хюстън беше подготвена за всичко — само не за това. Значи такъв беше големият, внушаващ страх мъж, който искаше да бъде над обикновените житейски неща и над целия град. Колко ли страшно беше да не си в състояние да изпълняваш и най-дребните обществени задължения. Естествено, че никоя жена не го канеше в къщата си, щом ставаха инциденти и се трошеше порцелан. В момента Кен не можеше да си намери място в никой от двата свята — нито в този на бедните, към който принадлежеше според обноските и езика си; нито в този на богатите, закъдето всъщност беше предопределен заради парите си.

Той има нужда от мен, прозря тя. Има нужда от мен толкова, колкото никой друг. За Леандър аз бях нещо скъпо, мило, но не и необходимо. Обаче за този мъж нещата, на които са ме учили, имат жизненоважно значение.

— Ще се държа така, сякаш съм дълбоко влюбена в теб — каза тихо тя.

— Значи все пак ще се омъжиш за мен? — попита смаяно той.

— Ами да, мисля, че да — отговори тя с бурно избликнало чувство, което изненада и самата нея.

— Дявол да го вземе! Идън! — изрева той и изскочи от библиотеката. — Лейди Чандлър ще се омъжи за мен!

Хюстън приседна на дъската на прозореца. Той ще се ожени за „лейди“ Чандлър. Но тя? На кого, за Бога, беше дала своето съгласие?

Вече се свечеряваше, когато Хюстън се прибра в къщи с новата си карета. Беше изтощена и ужасно й се искаше никога да не е чувала името на Кен Тагърт. Изглежда, този човек искрено беше убеден, че може да си стои в къщи и да работи, докато неговата годеница посещава сама всички празненства, които се даваха по този случай, като уверява присъстващите, че го обожава и че бъдещето на младата брачна двойка може да бъде само розово.

— Ако не ни видят двамата заедно, хората въобще няма да повярват, че се познаваме — обясняваше тя над купищата хартии, натрупани по бюрото. — Трябва да ме придружаван: навсякъде: първо на градинското увеселение вдругиден, а после ще видим. Но най-напред шивачът ще ти ушие приличен костюм и ще те обръснем.

— Опитвам се да купя едно парче земя във Вирджиния и утре тук ще дойде един човек. Трябва да бъда в къщи.

— Ще разговаряш с него за сделката по време на пробата.

— Да не искаш едно от ония човечета да ме опипва по цялото тяло? Не мога да търпя такова нещо. Кажи на шивача да ми донесе няколко костюма в къщи и аз ще си избера един от тях.

— Червен или пурпурен? — попита спокойно тя.

— Червен. Веднъж видях червено шотландско сако, което много…

Хюстън бе принудена да каже много високо и ясно:

— Ти ще приемеш утре тук, в къщи, шивач, който ще ти вземе мярка за костюма, чиито цвят и плат ще избера аз. Ще дойдеш с мен на градинското увеселение у семейство Манкин. Освен това ще вършим и много други неща заедно през двете седмици преди сватбата.

— Сигурна ли си, че истинските дами винаги са толкова шумни? Смятах, че една истинска лейди никога не крещи.

— Дамите не повишават глас, когато имат работа с истински джентълмени. Но мъже, които искат да носят костюми на червени карета, трябва да бъдат обработвани с малко по-груби средства.

При тази забележка Кен я изгледа сърдито, но не повдигна повече никакви възражения.

— Е, добре, ще си ушия костюм, какъвто искаш да имам, и ще дойда на твоето прокле… на твоето чудесно увеселение. Но що се отнася до следващите забавления, не мога нищо да ти обещая.

— За тях ще решаваме от ден за ден — усмихна се тя. Внезапно се почувства ужасно изморена. — Трябва да си вървя. Родителите ми сигурно вече се тревожат.

— Ела тук! — заповяда той и посочи страната на писалището, до която седеше.

Хюстън помисли, че иска да й покаже някакъв документ, и мълчаливо се подчини. Вместо това той я сграбчи грубо за китката и я притегли към себе си.

— Тъй като се чувствана призвана да бъдеш моя учителка, аз също бих могъл да те науча на някои полезни неща от моя опит.

Той започна да целува тила й; тя искаше да протестира, но, кой знае защо, гласът й изневери. Остана сгушена в него, докато Идън се обади от вратата:

— Кен, извинявай, че ви безпокоя…

Без много церемонии Тагърт я избута от скута си.

— Ще продължим утре, скъпа — засмя се той, сякаш имаше насреща си улично момиче. — Сега трябва да си вървиш в къщи. Имам работа.

Хюстън преглътна отговора, който напираше на езика й, изчерви се и се сбогува учтиво с двамата мъже. Промълви кратко: „Лека нощ“, и бързо напусна къщата.

Уморена, гладна, измъчвана от смесено чувство на яд и смущение, тя пътуваше към къщи, където я очакваше семейството, на което също трябваше да обясни, че е дала на прословутия мистър Кен Тагърт съгласие да се омъжи за него.

Защо? — питаше се тя и така стягаше юздите на коня, че той пълзеше като охлюв по улиците. Защо, Господи, защо съм готова да се омъжа за човек, когото не обичам, който не ме обича, който всеки две минути ме докарва до лудост и който се отнася е мен като със стока, която е купил и за която скъпо е заплатил?

Отговорът дойде бързо: защото ти дава чувството, че си жива. Защото има крещяща нужда от теб.

Блеър й беше казала наскоро, че когато са били деца, тя е водила битки със снежни топки с най-силните момчета, но Дънкан и Леандър успели да задушат нейната жизненост. Преди доста години тя беше научила, че е по-удобно да отстъпва на мъжете, да бъде спокойна, покорна, с други думи — просто дама. Да бъде точно такава жена, каквато мъжете обичат да имат до себе си.

Но много пъти — на приеми, вечери и забави — тя се чувстваше като картина на стената: приятна за гледане, но съвършено излишна. Липсваше й всекидневното добро самочувствие. Даже беше казала веднъж на Леандър нещо в този смисъл, но в отговор той й беше изнесъл цяла лекция до каква степен животът губи своето качество без предметите на изкуството.

А след това същият този Лий беше заменил спокойната, ведра красота на Хюстън с жена, която беше накарала тялото му да пламти от страст.

Кен Тагърт беше събудил у нея чувства, каквито не беше изпитвала към никой мъж. Лий имаше великолепен вкус за облекло и мебели. Той би могъл да обзаведе сам къщата, която беше купил за тях двамата, и то без никакви затруднения. Но мистър Тагърт изобщо не знаеше какво да прави без нея. Не би могъл дори да подреди горе-долу мебелите, които други хора бяха купили за него.

Хюстън си спомни времето, когато ходеше на училище, и строгото отношение на учителките. Блеър винаги твърдеше, че там сестра й не е имала никаква друга работа, освен да ние чай и да подрежда цветя, но Хюстън отлично помнеше колко често мис Джоунс удряше през пръстите с линията подрастващите дами, когато допускаха и най-дребната грешка.

Пред Лий беше принудена винаги да се държи така, както я бяха научили в нейните училища, тъй като той забелязваше и най-малкия пропуск в поведението й. Докато при мистър Тагърт можеше да върши онова, което намираше за правилно. Днес дори му беше изкрещяла. През четиринадесетте години на връзката си с Лий нито един път не беше повишила глас…

Хюстън вдъхна дълбоко хладния вечерен въздух. Само като си помислеше колко работа й предстои от днес нататък! Приготовленията за сватбата, изненадите, които я очакваха, като отвори складовете, подреждането на мебелите според нейния вкус и желание А какво предизвикателство за нейните таланти — да превърне човек като Тагърт в нещо като джентълмен!

Хюстън стигна в къщи с пламнало от вълнение лице. Щеше да се омъжи за човек, който се нуждаеше от нея.

Остави коня и каретата на момчето от конюшнята, изправи рамене и се подготви за бурята, която вероятно я очакваше вътре.