Танцуващият дявол

Глава двадесет и първа

В мастилено черната тъмнина, изпълнила ъглите на празната стая. Скарлет се бореше с безсъзнанието. Главата й бучеше: когато докосна болезнено пулсираща цицина, по ръката й остана кръв. Интуитивно почувства, че е сама в ловната хижа и от устата й се изсипа порой ругатни, съвсем неподходящи за една дама. Какво я бе ударило? Кой я бе ударил? Господи! Главата й се пръскаше. Само да намери Уинстън и Девън — скъпо ще платят за страданията й.

С усилие се държеше на крака, но реши да обиколи стаите — беше запалила свещ, за да осветява пътя. В хижата нямаше нищо друго, освен мрак и тъмнина. Първия й порив бе да се махне оттук час по-скоро, но тропотът на гръмотевиците и поройният дъжд я принудиха да промени решението си. Все едно дъждът ще попречи на усилията й да проследи виновниците. Отпусна се на един удобен стол в очакване на зората. Никой не би могъл да предприеме далечно пътуване в нощ като тази, помисли си тя, заспивайки.

Кит се приближи към хижата с тихи стъпки. Измръзнал, гладен, мокър до кости — беше яздил до припадък и въпреки това се молеше да не е закъснял много. Прекалено дълго нямаше вест от Девън — какви ли не беди може да са я връхлетели. Ако Уинстън й е сторил нещо, нямаше да остане жив достатъчно дълго, за да се разкае.

Като се изключи слабата светлина от страничния прозорец, хижата бе тъмна. Кит заобиколи и влезе през задната врата, придвижи се с гъвкавостта на дебнеща пантера. Мъждукащата свещ го притегли като нощна пеперуда към стола, където някой спеше. В първия миг го взе за Уинстън, но дългите стройни крака, отпуснати спокойно, разсеяха заблудата му.

Кит се приближи още малко и острият му поглед различи извивката на ханша и силно изпъкналия бюст. Мъждукащата светлина се отразяваше в огнения блясък на дългата червеникава коса.

— Скарлет! — изсъска Кит през зъби. Трябваше да се досети, че тя е замесена във всичко това, Уинстън не бе нито достатъчно умен, нито достатъчно храбър, за да предприеме сам нещо толкова безразсъдно.

Кит измъкна сабята и бодна красивото й бедро. Сребристосивите му очи бяха каменно студени, когато тя събуждайки се, го изгледа зяпнала.

— Диабло! Какво… Как се озова тук?

Кит бе облечен изцяло в черно — едно напомняне за всички онези години, когато бе живял като Диабло — пирата. Широката бяла риза бе втъкната в черни панталони, прилепнали към мускулестите му бедра сякаш бяха втора кожа. Яркочервена кърпа покриваше смолистата му коса, а синьо-черната четина на небръснатата му от няколко дни брада хвърляше сянка върху страните и брадичката му. Високи до коленете блестящи ботуши, изработени от най-меката възможна кожа, обгръщаха плътно прасците му. На едното му ухо висеше златна халка. Изглеждаше точно толкова опасен, колкото беше на ветровитата палуба на „Танцуващия дявол“.

— На кон, от Лондон дотук — изръмжа Кит. — Къде е Девън?

— Твоята съпруга си отиде — въздъхна горчиво Скарлет.

— Къде? Какво й направихте — ти и Уинстън? Ако сте пипнали дори косъм от главата й… — той не довърши, но заплахата увисна в напрегнатата тишина.

— Доколкото знам, не я е сполетяла никаква беда. След като ме нападнаха, тя замина с Уинстън. — Скарлет нацупи устни и присви зелените си смарагдови очи, предупреждавайки Кит, че Девън нямаше да се отърве толкова лесно, ако бе довършила започнатото.

— Ти ли измисли това гнусно начинание, осъществено от Уинстън? — попита Кит отвратен. — Никой по-добре от мен не знае на какви подли дела си способна, включително убийство. Какво смяташе да спечелиш от изчезването на Девън? Наистина ли се готвеше да я очистиш?

— Първоначалният ми план беше Уинстън да се ожени за Девън, а в случай на отказ да я държи под ключ, докато склони, но подробностите не бяха уточнени. Твърде късно научихме, че вие с Девън сте съпрузи. Псе такова! Аз заслужавах да бъда херцогиня, а не Девън — изсъска Скарлет. — Бракът никога не е бил важен в обществото, в което живеехме, но амнистията внесе много промени в моя живот. Сега вече искам почтеното място, което отрежда бракът. Искам да бъда твоята херцогиня, Диабло — каза тя с неочаквано прелъстителна усмивка. — Ти ме познаваш по-добре от всеки друг.

— Вярно, познавам те — съгласи се Кит. По лицето му се четеше презрение. — Голям глупак съм, щом не те заподозрях веднага. Само ти си казала на Льо Ватур как да се добере до Рай. Съмнявам се в смелостта на Уинстън да извърши убийство. Ти обаче можеш. Ревност ли е причината? Или просто не познаваш друг начин на живот?

— Проклет да си, Диабло! Никога не съм обичала друг мъж. Приех амнистията заради теб. Последвах те в Англия с надеждата да отговориш на любовта ми, а ти се хвърли в обятията на Девън.

— Никога не съм те подвеждал, че ме е грижа за теб — прекъсна я студено Кит, равнодушен към страстната изповед на Скарлет. — И вече загубих достатъчно време да слушам глупостите ти. Кажи — и то веднага — Уинстън къде отведе Девън.

— Не знам! Когато пристигнах, те бяха заедно, но…

— Продължавай — Кит разклати заплашително сабята пред носа на Скарлет.

— Докато… хм… им говорех, някой пристъпи зад мен и ме удари по главата. Свестих се след няколко часа, но вече нямаше никой. После започна да вали и реших да остана до сутринта преди… — тя прехапа устни: не желаеше да разкрие истинската причина за посещението си в Корнуол, но Кит отлично знаеше какво възнамерява за каже Скарлет.

— Как откри, че с Девън сме женени?

Тишина.

— Уинстън ли ти каза?

Отново тишина.

— Най-добре е да си признаеш, защото скоро ще науча всичко. — Върхът на сабята му лекичко бодна нежната кожа на ръката й.

— Гадно копеле! Е, добре! Уинстън ми каза, а аз му заповядах да убие малката вещица, обаче страхливият извратен тип отказа. Та дойдох сама да свърша работата. — Задъхвайки се от ярост, Скарлет млъкна за момент, за да си поеме въздух. — Но твоята блудница ми избяга, както и Уинстън. Съжалявам единствено, че не ги намерих, преди да дойдеш ти.

Очите на Кит бяха каменно студени, лицето му — неумолимо.

— Девън е моя съпруга. Не смей да я обиждаш! Хайде ставай! Идваш с мен!

Хвърляйки поглед през прозореца, Скарлет забеляза, че от изток бледолилави линии прорязват небето и лъчите на ранното утринно слънце са прогонили почти всички облаци. По клоните и по листата все още тегнеше влага и блестеше като огромни сълзи сред стръкчетата трева Изпъвайки дългите си крака, тя се надигна от стола.

— Е, какво? — попита тя.

— Ще те заведа при един приятел да те пази, докато намеря Девън. По-късно ще реша как да се разправя с теб. Сама ако си направила нещо лошо на Девън, ще те убия без никакви угризения. И бих го направил още сега, но нямам време. Кормак ще те пази, докато се върна.

Побутвайки Скарлет с върха на сабята. Кит я и изтика навън, където бе вързан конят му. След това обра целия арсенал от оръжие, накичено по тялото й, метна я на седлото и върза здраво ръцете й. После с един пъргав скок се намери зад нея.

— Диабло, дяволски приятелю, какво те носи в моя усамотен замък? — смеещите се сини очи на Кормак оглеждаха красивата фигура и пламтящата глава на Скарлет, а рунтавите му вежди се повдигаха към буйната му смолиста коса, закрила челото. — Коя е тази дама?

— Имам нужда от твоята помощ, Кормак — осведоми го мрачно Кит, докато сваляше Скарлет от седлото.

— Имаш я — избоботи Кормак. — Ела да закусим ще ми обясниш какво искаш от мен. Историята обещава да е интересна.

Докато говореше, той продължавайте да оценява с копнеж появилата се изящна червеноглавка, която очевидно ни най-малко не се стряскаше от грубата хватка на Кит. Никога не бе виждал по-великолепна представителка на женския пол.

— Скарлет, запознай се с Кормак, херцог на Пембрук и господар на този порутен замък ведно със земите наоколо докъдето поглед стига. Той е и най-дяволски добрият контрабандист в Корнуол. Кормак, това е Скарлет, един необикновен пират и коварна кучка, която се опита да убие съпругата ми.

— О, работата става дебела — кимна Кормак мъдро и очите му, пълни с разбиране, жадно се съсредоточиха върху апетитната фигура на Скарлет. Той хареса всичко у нея, с изключение на онова, което се бе опитала да стори на Девън, но жените са създадени, за да бъдат опитомявани — размишляваше той, — а укротяването на Скарлет бе задача, която би му се понравила.

По време на обилната закуска Кит разказа какво се случило през последните месеци, включително за амнистията, за възстановяване на титлата му и за опита на Скарлет да се отърве от Девън. Скарлет бе натикана в стая, подобна на килия и това даваше възможност на мъжете да говорят спокойно.

— Какво искаш да направя, Диабло? Жени не убивам. Освен това Скарлет е прекалено апетитно парче, за да допусна преждевременната й смърт.

— Моля те само, докато намеря Девън, да пазиш Скарлет. Какво ще правя с нея, зависи единственото от положението на Девън, когато я открия. Сега съм много близко до мисълта да удуша червенокосата кучка. Да разчитам ли на теб, приятелю?

— Няма да позволя това великолепно създание да се изплъзне от погледа ми — обеща Кормак и в сините му очи проблесна лукава наслада. — Ще я накарам да се разкайва за лошите си навици. Скарлет може да е мъчна, но аз съм готов за задачата.

Кормак се засмя заразително и Кит го последва, въпреки че бе убийствено уморен и угрижен.

— Щом смяташ да укротяваш Скарлет, желая ти успех. Но не ми се оплаквай, ако се окаже по-отровна от скорпион, защото тя няма да се предаде без борба. Тя не дава, а взема.

— Ще рискувам — избоботи Кормак, нетърпеливо предвкусвайки срещата с темпераментния пират в рокля. — Не познавам жена, с която да не мога да се справя.

— Но ти не познаваш жена като Скарлет — отвърна му Кит.

След като се нахрани, Кит натъпка една торба с провизии, смени уморения кон с жребец от обора на Кормак и тръгна да дири любимата си.

Малко по-късно Кормак понесе табла с храна към красивата затворничка. Тръпка на остро нетърпение прониза огромното му тяло при мисълта какво го очаква от другата страна на вратата. Много години вече чакаше някоя пламенна и смела жена да влезе в живота му и по всичко личеше, че Скарлет е именно такава. Според Диабло душата й бе черна като неговата, но той не го възприемаше за недостатък. Като непокорна кобила тя просто се нуждаеше от здрава ръка да я води и от истински мъж — да я оседлае.

— Какво, по дяволите, искаш, ухилен блюдолизецо? — озъби се Скарлет при появата на Кормак.

— Така ли поздравяваш един мъж, който ти предлага храна и приятелство?

— Ха! Приятелство! Задник такъв! — отдръпна се Скарлет. Вулгарният й език имаше за цел да го стъписа, но докато слагаше таблата върху масата, Кормак изглеждаше невъзмутим.

— Е, моме, ще разбереш, че не се стряскам лесно. Виж какво съм ти донесъл кравайчета, конфитюр, овесена каша и горещ чай. Бъди добро момиче и хапни.

Неговият ласкав тон само предизвика вулканичната ярост на Скарлет. Никой не си позволяваше безнаказано да й говори така снизходително. Тоя мечок имаше ли представа, че тя е собственица на кораб и от нея се страхуват както приятели, така и врагове? Тя пристъпи небрежно към масата, където Кормак бе поставил таблата и я изгледа с ледено презрение. И преди огромният мъж да схване намеренията й, я грабна и я запрати по главата му.

За щастие той се наведе достатъчно бързо, така че по дрехите му се разсипа само част от храната, а таблата профуча, без да го засегне и изтрещя в стената зад него.

— Ето, това мисля за твоята храна и твоето приятелство — рече презрително Скарлет. — И двамата знаем какво възнамерява да прави с мен Диабло. Ако наистина искаш да си мой приятел, ще ми позволиш да избягам.

— О, моме, нали знаеш, не мога да го сторя. После нито твоят, нито моят живот няма да струва и лула тютюн. Право или криво аз няма да застана срещу Диабло.

— Тогава нямаме какво повече да обсъждаме — обви Скарлет, вирвайки решително брадичка. — Омитай се!

С крайчето на окото Скарлет изучаваше могъщия гигант и прецени, че е точно толкова внушителен, колкото и Диабло. Е, може би малко по-груб в крайниците, но всеки грам от неговата великолепна плът бе наситена с мъжка сексуалност и то със страхотна сила. Дори намек за отпуснатост не прозираше в плътните, релефно очертани мускули на мъжествения му торс и нозе. Кормак не беше хубавец в общоприетия смисъл — чертите му притежаваха грубо изсечена красота, нещо, което Скарлет намираше за много по-чувствено, много по непреодолимо привлекателно, отколкото мъжете с класически добър външен вид. Разбира се, тя не се канеше да му позволи да разбере колко дълбоко я е впечатлил.

Преценявайки стройното гъвкаво тяло на Скарлет, Кормак не възнамеряваше да позволи на жената—пират да го надхитри.

— Ти си доста вироглава, Скарлет, но си намери майстора. Аз не съм някой хилав пъзливец, та да ме е страх да те предизвикам. Изчисти тая мръсотия — заповяда той и посочи таблата и остатъците от храна, стичащи се по стената чак до пода.

— Върви по дяволите! — сряза го Скарлет. — Аз не съм робиня на мъже. Почисти си го сам.

Кормак пристъпи застрашително към Скарлет, но тя с разхвърчала се в диво безредие около главата й пламтяща коса застана гордо насреща му. Никога не бе отстъпвала пред мъж и би се проклела, ако го направи сега.

— Ела, насам, изрод такъв! — предизвикваше го смело тя. — Ще разбереш, че не съм лесна плячка.

Кормак се разсмя с нисък, гърлен смях. Скарлет го възбуждаше както никоя друга жена не бе успяла да го възбуди досега. Той вдъхваше нейния аромат на мускус и очите му се разшириха, а кръвта му бясно запулсира във вените. Чувстваше се тонизиран, изпълнен с живот и желаеше Скарлет. Искаше я непреодолимо — много по-силно от всичко, което някога го е обсебвало.

Смарагдовите очи на Скарлет се присвиха заплашително. Тя схвана похотливото желание на Кормак и реагира като всяка пламенна жена — приготви се за битка. Господ знае, че тя не е непорочно девойче. Съвсем точно схвана мига, в който контрабандистът я пожела по начин, по който един мъж пожелава една жена. Тя просто подуши неговата възбуда, можеше да протегне ръка и да докосне онази пулсираща част от нето, която копнееше да я обладае. Те стояха лице в лице като бойци на бойното поле: с разкрачени крака, с ръце на кръста, предизвикващи се един друг към древната битка на половете.

Изведнъж тънката граница между похотта и омразата се разпадна. Като разгонени животни те се хвърлиха един срещу друг, разкъсаха дрехите си, сграбчиха се, вкопчиха се и се свлякоха на пода, за да продължат битката за сексуално надмощие. Съвкупиха се решително, бързо, грубовато, увлечени от стремителна страст — изненада и за двамата, защото нито единият, нито другият бе изпитвал нещо подобно. Търкаляйки се по пода като яки животни, всеки се опитваше да наложи своето желание на другия и бързо стигнаха до екстаз и шумно се освободиха, което ги изтощи и обърка. И двамата още не съзнаваха какво се е отприщило между тях.

— Господи! — задъхана, но и впечатлена, възкликна Скарлет. — Смених един дявол за друг!

Вир-вода, с коси полепнали по главата на мокри кичури, Девън трепереше от студ. Плътно увиваше около себе си пелерината, но тя бе подгизнала. От часове вървеше, препъвайки се, под поройния дъжд, без да срещне жива душа, достатъчно луда да е навън в такава нощ. Изглеждаше невероятно, но не мина покрай никаква самотна къща, нито покрай някаква ратайска колиба, нито попадна на селото. Нямаше звезди, които да я ориентират и тя буквално се заваляше слепешком наоколо вече часове наред, изгубила всякаква надежда. Девън бе поне благодарна, че Скарлет не успя да открие следите й в това противно време. Докато не се появеше някакво подобие на подслон, Девън трябваше да се насилва да се движи, макар че едва се държеше на крака.

Последните й сили почти я напускаха, когато някъде далеч напред в тъмнината и мъглата изникна нещо като призрак. Къща! Благодаря на Бога — пламенно повтаряше тя. Спасението беше дошло. С приближаването на постройката — Девън изпита странно чувство: изглеждаше тъмна, пуста и прекалено позната. О, Господи! Въздишка на отчаяние се изтръгна от премръзналите й устни.

Ловната хижа! Значи от часове се е въртяла в кръг. Напълно изтощена, тя се свлече обезсилена на колене. Сълзи обливаха нежните й страни, беше готова да рухне, но изведнъж нещо в нея се размърда и тя се хвана за корема. Бебето! За първи път, откакто бе бременна, детето съобщи за себе си. Нейното дете. Детето на Кит. Тласкана от нарастващо чувство за отговорност и обич към неродената си рожба, Девън се изправи с усилие и се насочи към хижата, решена да оживее.

На Девън й се поиска Скарлет да си е отишла или най-малкото да е заспала, ако е останала, за да може да се справи с нея. Отвори безшумно вратата и се задържа на прага, докато привикне с виолетовия мрак вътре. Навън зората се процеждаше през ниските дъждовни облаци.

В стаята Девън се почувства ужасно самотна и се разтрепери Догорялата свещ подсказваше, че хижата е празна от скоро. Вече беше достатъчно светло, за да надникне и в другите помещения. Нищо… Никаква следа от присъствието на Скарлет, освен тежкия свещник на пода.

Върна се в стаята, където я държаха като затворничка и запали огън в камината, за да се стопли. Мисълта Скарлет да се върне я разтревожи за момент, но бързо отхвърли страховете си — положително това е последното място, където Скарлет ще я търси.

Девън отиде в кухнята и намери сирене, хляб, ябълки и парче студено заешко. Приготви си храна за истинско пиршество и я отнесе в уютно затоплената стая. Седна пред камината и изяде всичко. От дългите часове, прекарани под поройния дъжд и мъглата, беше така изморена, че я болеше всяка кост, искаше да спи непробудно цяла седмица. Пропълзя до леглото, уви се в дебелата завивка и потъна в сън точно когато мокрите лъчи на сутрешното слънце проникваха през сиво — лилавите облаци. Часове по-късно се спусна нощта, а Девън продължаваше да спи.

Отпуснат на седлото с чувството, че целият свят е легнал на плещите му. Кит дръпна юздите пред ловната хижа. Издирванията му го доведоха толкова близо да хижата, че реши да прекара нощта тук, вместо да се връща до стария замък на Кормак и да поема отново на сутринта. Умората почти отнемаше способността му да мисли, но инстинктът му го тласкаше да спре там, където Девън бе прекарала седмици наред. Откакто преди няколко дни напусна Лондон, нито една нощ не бе спал като човек — позволяваше си само кратка дрямка на седлото. Часове наред претърсва околността. Досега вече трябваше да е намерил Девън — разсъждаваше той — освен ако Уинстън не е успял по някакъв начин да я измъкне тайно от Англия.

Изведнъж Кит се изправи на седлото — остър бодеж пролази по гръбнака му. Сякаш нещо от смълчаната хижа му правеше знак да се приближи. Без да бъде в състояние да се противопостави на силата, много по-мощна от неговата тотална умора. Кит се изпързаля от седлото и се вторачи към хижата през спускащата се тъмнина.

Завърза оклюмалия кон, така че да може да попасе от росната трева и пое като сомнамбул право към тъмната стаята, откъдето го теглеше някакъв мистериозен глас.

В камината мъждукаха няколко въглена, чиято светлина бе достатъчна да види слабата фигура, заспала кротко на леглото. Задушавайки вика на невероятната си радост, Кит се надвеси над Девън и я погледна сякаш току-що бе възвърнал зрението си. Не желаеше да я стряска. Бързо прекоси хижата и отиде при коня. Разседла и изтърка нещастното животно, внесе багажа и приготви скромна вечеря за себе си и Девън. Докато се изкъпе и избръсне, буйната страст към съпругата му го гореше като разжарена главня вътре в него. Той легна гол до нея.

Девън се протегна грациозно като коте под завивката, изящната отпуснатост бе оцветила страните й в нежно розово. Все още спяща, тя почти долавяше нежния поглед на Кит и усещаше как гальовните му ръце изследват най-потайните кътчета на тялото й. Беше толкова отдавна — дяволско отдавна — откакто не е опитвала от магията на неговата любов, вкуса на неговия неповторим аромат. Господи, колко го обича! Никога ли вече няма да се съберат, никога ли няма да се отърват от машинациите на Скарлет — чудеше се тя дори в съня си.

Девън посегна да улови илюзорния образ от своя сън, преди да се е превърнал в чиста фантазия и си представи, че наистина усеща Кит до себе си в леглото.

— Искам те, толкова те искам — прошепна глухо тя.

Безброй пъти прокара език по кожата му и той й отвърна със същото.

Колко солен беше на вкус! Колко необуздано и гладко усещаше с устните си тя великолепното му тяло! О, защо не е реалност всичко това сега. Кожата на рамената му бе кадифена, косъмчетата по гърдите му тъй приятни за пипане, коремът му гладък и стегнат, бедрата му излъчваха мъжка твърдост и сила…

— И аз те искам, скъпа — увери я гласът на Кит, изтръгвайки Девън от съня. — Но ако продължаваш да правиш всичко това с мен, няма да успея да те любя както трябва.

Сърцето на Девън изхвърча в гърлото.

— Кит! Сънувам ли, или наистина си ти? Благодаря на Бога — разрида се тя. — Защо се забави толкова, докато ме намериш?

— Баща ти съвсем наскоро ми каза къде те е отвел Уинстън. Наех хора да те търсят през всичките тези седмици. Не съм фантазия, скъпа. Нали устните и ръцете ти го усетиха?

— Мина толкова много време, отчаях се, че няма да те видя повече — и в гърлото й отново заседна буца.

— Щях да те открия, дори да трябваше да преровя целия свят.

— Не и ако Скарлет бе направила каквото си бе наумила. — Изведнъж Девън замръзна. — Кит, Скарлет! Тя иска да ме убие. Какво ще стане, ако се върне в хижата?

— Не се терзай! Скарлет няма да ни досажда. Намерих я тук и я отведох при Кормак да я пази. Няма защо да се страхуваш от Скарлет. Тя си призна всичко: плана за отвличането, изнудването на Уинстън. Къде е този гнусен страхливец?

— Фреди и Уинстън вече са на път за Франция — осведоми го Девън.

— Прав им път — въздъхна Кит горчиво. — Но как по дяволите, Фреди Смит се забърка в тази история? Никога не съм очаквал от него подобно нещо.

— Фактически той не е замесен.

— Не ми е ясно как Фреди е научил къде е Уинстън, а хората, които наех, не откриха нищо — зачуди се Кит. — Но ако кракът на Уинстън стъпи отново в Лондон, ще го удуша с голи ръце. Не само защото убеди баща ти да му помогне за този пъклен план, но и защото ме накара седмици наред да страдам непоносимо.

— Но защо татко не ти каза веднага къде ме е отвел Уинстън.

Кит обгърна Девън с ръце и докато търсеше подходящи думи, за да й съобщи за графа, я настани удобно срещу себе си.

— Щеше да ми каже, скъпа, но баща ти получи удар в деня, когато ти изчезна. Точно тогава бях при него. Тъкмо му обяснявах, че се обичаме и че сме мъж и жена и той припадна. И все пак успя да каже, че никога нямало да приеме отвратителната интрига на Уинстън, ако знаел истината за нас.

— О, Кит, не! Татко…

— Спокойно, скъпа. Баща ти почти се бе възстановил, когато напуснах Лондон. Съжалява какво ти е сторил, но се надява да му простиш.

— Не обвинявам татко. Уинстън е майстор в приказките и вероятно го е убедил как ще ми напакостиш. Сега отново сме заедно, това е най-важното.

— Говориш прекалено много, скъпа — укори я Кит само за да я подразни. — Още ли твърдиш, че ме желаеш? Искам да ти покажа колко ужасно силно аз те желая и каква нужда имам от теб.

Отговорът й се загуби, защото неговите устни намериха нейните, ръцете му обхванаха лицето й с безкрайна нежност той започна да целува прелестните й уста, брадичката, носа, шептейки отново и отново името й, сякаш изпаднал в трескаво, нескончаемо бълнуване. Девън извика, обладана от блажена тръпка, когато тъмната му глава се спусна и отворената му уста пое твърдите й зърна, а ръцете му бродеха по гърба й, по талията, стегнатия й ханш и още по-надолу по копринените й бедра.

— Понапълняла си, скъпа — мъркаше Кит, докато преценяваше с ръце тежестта на нежните й гърди. — Но за мен няма значение — уверяваше я той, без да спира да я оглежда с ненаситно желание. — Така пасват по-добре на ръцете ми.

И за да докаже твърдението си, захлупи двата нежни гълъба, прокарвайки пръсти нагоре-надолу по чувствителните пъпки, докато се уплътниха и щръкнаха. После ги подхвана отново този път с устни, а върхът на влажния му език ги възбуди още повече, преди да ги налапа дълбоко и да ги засмуче с нежна настойчивост.

Тръпка на невероятна наслада разлюля тялото на Девън. О, Господи! Тя го искаше, искаше го, искаше всичко, с което щеше да я дари.

— Ах, скъпа — въздъхна Кит блажено, надигайки глава, — та ти съблазни самия дявол. Как смяташ, че някой смъртен може да ти устои?

— Някой смъртен?! Не, Кит. Ти си Диабло, дяволът, който оплете сърцето ми с паяжината на прелъстител. Толкова те обичам.

Непоносимата интимност прогони и най-малките остатъци от задръжки у Девън. Поемайки си бързо дъх, тя се извиваше необуздано в ръцете му и палаво докосваше, и милваше с ръце, уста и език якото му мъжко тяло, възбуждаше го така, че той оставаше без дъх, докарваше го до ръба на лудостта. Той едва успя да се овладее, буквално да не изчезне, когато езикът й прекара гореща, влажна пътечка по плоския мускулест корем. Пляскайки я лекичко по дупето Кит разбута с коляно краката й настрани и цялата му мъжественост се оказа в стегнатата, гореща ножница на нейното тяло. От устните му се откъсна изпълнен с екстаз стон и подтикна Девън към ответна тръпка. Телата им се сляха в едно, ръцете трепереха, изучаваха, устните бяха пламенно жадни, а Кит започна да се полее напред-назад.

Въпреки намерението му да бъде бавен и мил, силата на желанието му го тласкаше да се движи все по енергично и той се гмуркаше все по-дълбоко в меката ласкава среда на нейното същество. Напредваше по-твърдо, по-дълбоко, по-бързо в нея: нейният шепот го пришпорваше да доведе и двамата колкото е възможно по-скоро до бурно освобождаване.

Сключвайки крака около таза му, Девън го прикани да се вмести още по-навътре и по-плътно в нея. Експлозията изригна в нея, превръщайки вътрешностите и в течен огън, ала краката й останаха здраво сключени, не желаейки да го освободят, докато и той не достигне своя връх, докато и последната тръпка не напусне тялото му и последният звук не се откъсне от устните му.

— Кокали Господни, скъпа, очаквах такава наслада само на небесата, Сега знам какво съм подозирал през цялото време. Ти си моите небеса.

Продължиха любовната игра той не спря да я гали по гърдите, бедрата, корема, където ръката му се вцепени върху, очевидната изпъкналост точно под линията на кръста. Девън се задъха, сещайки се със закъснение, че Кит все още не знае нищо за тяхното дете. Сега, изглежда, сам направи своето откритие.

— Кит…

— Кокали Господни! Скъпа, ти си бременна? Защо не ми каза, че ще ставам баща? Или реши да чакаш, докато положиш детето в ръцете ми? Трябваше да ми кажеш още на бала у Смит, — укори я той. — Ако знаех, щях да бъда по-нежен.

— Не си ми причинил зло, любов моя — сините очи на Девън грееха с обич, — нито на мен, нито на нашето дете. Той е добре. Тук — и тя постави ръката му върху малката твърда издатина. Чувствам го как се движи в мен. Той, е силен точно като баща си.

— Защо не ми каза по-рано? — повтори той. — От кога знаеш? Господи, Уинстън е можел да нарани детето ни. Ако планът на Скарлет бе успял, щях да загубя и двама ви.

Ужасът превърна лицето му в маска от потисната ярост.

— Започнах да се съмнявам около месец, след като се върнах в Англия. Канех се да ти съобщя на бала, но Скарлет се намеси. А на другия ден Уинстън ме отвлече. След малко повече от пет месена ще имаш син, Кит. Щастлив ли си? — По устните на Девън пробяга плаха усмивка.

— Във възторг съм, скъпа, но мисля, че за начало е по-добре дъщеря. Един синеок ангел, една магьосница като майка си.

— Не, не, Кит — първо син, за да носи твоето име, а после колкото искаш дъщери.

— Но не прекалено много — дразнеше я Кит. — Нямам желание да те похабя от непрекъснати бременности, нито да застрашавам живота ти всеки път, щом запълня корема ти.

— Искам твоите деца — увери го Девън. — Аз съм здрава и силна, и нищо няма да ми се случи.

— Ще ги имаш, скъпа, но само толкова, колкото да задоволя своето мъжко его, а ти — да удовлетвориш майчинския си инстинкт. Искам винаги да имаш време за мен.

— Винаги ще имам време за теб, любов моя. Ето започваме отсега. Люби ме отново, Кит. Люби ме заради всичките самотни нощи, когато плачех, без да мога да спя, защото имах нужда от теб.

— Разбира се, скъпа, но първо вечерята. Ужасно съм гладен. На седлото съм от четири дни и не съм ял от сутринта. Ако трябва да те любя истински, имам нужда друг вид храна.

Девън се изчерви, съгласи се мълчаливо и използва времето, докато Кит подрежда таблата в кухнята, за да се измие и освежи. После уви завивката около себе си и хвърли дърва в огъня, та да има хубава жар, когато той се върне. Седнали един до друг на леглото, те погълнаха и последните трошички от студената вечеря. Девън облиза пръсти и се изтегна назад.

— М-м-м… вкусно. Била съм по-гладна, отколкото предполагах. Часове наред спах, без да се сетя за храна или вода.

— Още ли си уморена, скъпа? — попита Кит. Сребристосивите му очи жадно пиеха лицето й, спускаха се по съвършените й гърди, показали се изпод смъкната завивка.

— Точно сега не копнея за сън — подметна без свян тя.

— Тогава ти се иска още нещо за хапване — неговият шеговит тон накара сърцето й да затупти.

— О, не за хапване — мекият й гърлен глас го обля като милувка, обгърна го в топъл пашкул от желание и умората му отлетя.

Целуваше я бавно, устните му пълзяха полекичка, нежно върху устата й, а дясната му ръка отгръщаше внимателно завивката от тялото й. Пръстите му се плъзнаха по гладките възвишения на гърдите й, започнаха да правят кръгчета по бледорозовите зърна, докато те се втвърдиха и щръкнаха, после приплъзна ръка към бедрото й и я притегли към себе си. Вече беше спокоен, не изпиташе потребност да бърза, а просто желаеше да я дари със съвършено непозната за нея наслада. Ръката му се плъзна между краката й, раздалечавайки нежно плътта, за да провре пръсти в горещия процеп. Интимната му ласка предизвика влажен отклик на нейното тяло и Девън се размърда неловко.

— Това не вреди на теб или на бебето, нали? — попита Кит обезпокоен, докато пръстите му я изследваха с влудяваща настойчивост.

— Не — задъхана, Девън въртеше бедра в ритъма на неговите прониквания и разтвори още по-широко бедра. Палецът на Кит се разположи върху малкото скрито съцветие и го погали предизвикателно, за да го втвърди. Смъкна се между краката й и върхът на езика му зае мястото на палеца, изпращайки разтърсващо чудо по тялото й, което я накара да се надигне нагоре.

— Кит! Господи!

— Отпусни се, скъпа. Искам да те любя по всички начини. Не се страхувай да покажеш удоволствието си. Желая да те даря с толкова наслада, колкото ми носиш и ти.

— Кит, моля те… Недей… недей спира!

— Няма, прекрасна моя любов, няма.

Внезапно целият й свят се разлюля и тя, попадайки в страхотен шемет, загуби контрол и попадна в калейдоскоп от блестящи цветове и избухващи звезди. Кит изчака, докато тялото й съвсем се укроти, изправи се и заби в нея надигналата се готовност на своята мъжественост. Желанието изкрещя в него — той се възбуждаше и разпалваше от преднамерено забавената си наслада, за да й достави пълно удоволствие.

Движеше се в нея навън и навътре, тласкан от нужда, много по-могъща от най-силното вино, разпалвайки утихналия огън, който Девън мислеше, че е угаснал напълно преди миг.

— Да, скъпа… Хайде още веднъж… Нека почувствам неописуемите вибрации в твоето прелестно тяло. Побързай любов моя… Ах, толкова си тясна, толкова си гореща.

Изречените на глас еротични думи пробудиха страстта на Девън — тя вече пламтеше и губеше контрол. Този път летяха заедно и стигнаха до най-крайните висоти на удоволствието, сътворено от Бог за мъжа и жената.

— Добре ли си, скъпа?

— М-м-м… Прекрасно — въздъхна Девън лениво. — Никога не съм мислила, че е възможно да бъда толкова щастлива.

— Нито пък аз — присъедини се Кит. — Ако бях решил да остана пират, нищо чудно да ме бяха заловили и обесили. Щях да те загубя завинаги. Дори не съм мечтал отново да бъда уважаван гражданин с красива съпруга, която очаква дете. Страх ме е да си помисля, че Уинстън и Скарлет почти бяха успели да те отвлекат от мен.

— Какво ще стане със Скарлет? — попита Девън.

— Иска ми се да извия красивата й шия — измърмори Кит мрачно, — но реших да я предам на властите. Ще я съдят с убийците, извършили покушения и нарушения след амнистията. Ще бъде наказана за престъпленията според текстовете на закона. Аз приключих с раздаването на правосъдие.

Девън изпитваше твърде малко симпатии към жената, която я бе обидила още при първата им среща, затова не оспори решението на Кит.

Останаха още три дни в хижата — почиваха, разговаряха, любиха се, спяха до късно сутрин и отново правеха любов в леглото още неусмирени от усилията предишната нощ. Понякога прекарваха следобедите навън, после се любеха отново споделяйки възторга, от който дълго бяха лишени. За щастие в килера имаше достатъчно храна, така че нямаше да умрат от глад, а и Кит хвана доста дивеч.

Девън доказа, че е добра готвачка въпреки трагичната липса на опит: Кит не се изморяваше да я наблюдава в ролята й на домакиня.

— Утре сутрин тръгваме — каза Кит, докато се приготвяха да си лягат. — Ако не се върна скоро, Кормак ще разпрати да ме дирят. А и Скарлет вероятно го е влудила, той сигурно изгаря от желание да се отърве от нея.

— Тук е толкова хубаво, не ми се тръгва — прошепна Девън с копнеж.

— И в Линли Хол ще бъдеш щастлива, скъпа — обеща Кит. — Колкото по-скоро се убедим, че баща ти се е възстановил, толкова по-скоро ще отплаваме към Рай за медения месец. Оставих Тара да се оправя сама и се налага да изготвя планове за бъдещето на острова.

— Искам да отидем на Рай, Кит, но с уговорката да се върнем навреме за раждането на детето. — Девън си спомни с удоволствие топлите слънчеви дни и уханните нощи, когато се къпеха под лунната светлина на тропическия остров. — Все още ли държиш „Танцуващият дявол“?

— Да. През последните седмици вече е търговски кораб, но преди да дойда в Корнуол, дадох заповед да ни посрещне в залива близо до замъка на Кормак, за да се върнем в Лондон. Вероятно вече ни чака. Стига приказки, нощта е къса, а аз искам да те любя.

— Винаги ли ще имаш желание да ме любиш? — закачи го Девън. — Дори и когато остарея и побелея и няма да съм красива?

— За мен никога няма да остарееш, скъпа. Ще останеш все така любима и желана, както си сега. Винаги, когато правя любов с теб било веднъж, било хиляди пъти — ще бъде като че ли сега започваме, но ако продължаваш да задаваш глупави въпроси, никога няма до стигнем до този хиляден път.

Девън се изкиска щастливо, протегна ръце и го привлече в топлата си прегръдка, поднасяйки му устните и тялото си в знак на своята любов.