Тайната на астероидния пояс

12.

След няколко съприкосновения с пода или стените, униформата на Летан заприлича на парцалена мантия, докато препускаше из коридорите. Не след дълго стигна до голяма масивна врата, отваряща се чрез ръчно управление. Спря се, вдиша и издиша няколко пъти, за да нормализира кръвното си и сграбчи лоста. Напрегна се с все сила.

Лостът заяждаше от ръждата по него.

— Превъртай се, мамка ти железна! — процеди през зъби и се увеси върху него с цялата си тежест. Накрая винтът поддаде, при което Летан падна, но светкавично скочи на крака и ритна вратата. Оказа се по лека, отколкото му се струваше. Зейна широко и му разкри пътя към въжделенията му. Намери това, за което бе мечтал. Контролната зала! Първоначалното му опиянение се стопи бавно, когато огледа внимателно терминалите. Захранването, изглежда, зареждаше апаратите, но всичко бе някак грубо и примитивно.

Контролната зала не бе много широка, но затова пък терминалите бяха разположени така, че да улеснят максимално обслужването им. Главните се разполагаха около малка, висока едва три метра кула, обвита с нестабилна стълба. Останалата част от апаратурата бе пръсната из различните части на залата.

Летан се впусна трескаво да изучава терминалите. Оглеждаше, опипваше, натискаше, после ги изключваше и след десетина минути на лицето му грейна широка усмивка.

— Да-а! — Извика силно към тавана. — Най-после! Тя е моя. Силата й е моя и ще бъде моя завинаги! — Спусна се към един панел и затрака по него. — Да. Да, да, да. Моя си, моя. Аз ще контролирам системата-а-а. Аз, аз, аз!

После се впусна към друг. Затрака трескаво. Голям екран над главата му се включи. Върху екрана плъзна надпис:

„КОНТРОЛЕН ПАНЕЛ НА СТАНЦИЯ I! АКО ЖЕЛАЕТЕ ПОПРАВКА В ЗАДАДЕНАТА ПРОГРАМА ИЗВИКАЙТЕ БОРДОВИЯ КОМПЮТЪР“

Летан премига изненадано. Набра набързо:

„Каква е тази програма?

Компютърът изписа:

ПРИВЕЖДАНЕ НА ДВИГАТЕЛИТЕ В ПЪЛНА МОЩНОСТ ЗА ДОСТИГАНЕ НА ЦЕЛТА В НУЖНИЯ СРОК“

Този път Летан беше уплашен. Нещо не се вместваше в представите му. Имаше нещо нередно със станциите.

Набра:

„Компютър? Каква е крайната цел на станцията?

ДО ТРИДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК ОТ КЕНТАВРИЙСКО ВРЕМЕ АРИТАН 11 ДА БЪДЕ ПРИВЕДЕНА В ОРБИТА ОКОЛО ПЛАНЕТАТА МАРС!“

Пръстите му трепереха докато набираше следващия въпрос:

„Компютър? Защо станцията е програмирана да следва този курс?“

„НЯМАМ ОТГОВОР! НЕ МОГА ДА ОТГОВОРЯ! ПРОГРАМАТА МИ ИЗИСКВА ДА СЛЕДВАМ ТОЗИ КУРС, ДОКАТО НЕ ПОЛУЧА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАПОВЕД ЗА ПРОМЯНА В ОСНОВНАТА ПРОГРАМА!“

Летан получи световъртеж. Кой, за бога, си играеше с неговата станция? Нима някой беше стигнал преди него до тук? Делиус? Той се огледа. Беше сам. Значи някой от роботите бе решил да се прави на господ? Не. И това отпадаше.

С някаква доза страхопочитание написа:

"Компютър? Кой е задал тази заповед?

Не последва бърз отговор. Олдброски набра отново:

"Компютър? Кой е програмирал Аритан-11 за този курс?

След кратка пауза, необичайно бавно и насечено, върху екрана се изписа:

"ОСНОВНАТА ПРОГРАМА Е ВЪВЕДЕНА ОТ… ОТ… ОТ…

— От кого? — изкрещя отчаяно той и стовари двете си ръце върху терминала.

— ОТ МЕН! — прозвуча неочаквано и директно в мозъка му.

Летан се извъртя рязко. На входа на вратата стоеше съществото, още стискащо полуизядената глава на Талиус. То замахна с ръка и главата тупна пред краката на Летан, който изкрещя и я ритна встрани. После посочи съществото и изви с глас, пълен с отчаяние и ужас:

— Кой за бога си ти-иии?

Рептилоподобният извънземен вдигна дясната си ръка, при което пробляснаха едрите люспи, покриващи туловището му и изпрати нов мисловен сигнал към съзнанието на Олдброски:

АЗ СЪМ ЕДИН ОТ НОВИТЕ ГОСПОДАРИ НА ВАШИЯ СВЯТ!

И тежко тръгна към него.