Тайната на астероидния пояс

8.

Тежкият патрулен крайцер на командир Делиус пресече орбитата на Итака-8 в плавен наклон с точно определен ъгъл и кацна върху нестабилната платформа до външния ръкав на купола.

Едновременно с това шлюзът се отвори и от него с бързи отмерени подскоци се понесе единственият оцелял от касапницата. През илюминатора на шлюза крайцерът изглеждаше по-незначителен, но сега, като застана на десетина метра от главния му люк, почти под носовата част, Гордън си даде сметка колко огромен всъщност бе корабът. Нямаше нищо общо между него и първите тромави и груби кораби, осмелили се за първи път през човешката история да изследват и впоследствие да заселят първите планети и астероиди. Онези древни корита бяха напуснали Земята преди повече от 1000 години, а този тук бе излязъл от корабните докове на Венера преди около 20 години.

Противно на очакването му, люкът пред него се отвори и оттам наполовина се подаде облечена в скафандър фигура. Тя махна подканващо с ръка и се прибра обратно. Какво ли означаваше това? Гордън се замисли. Беше очаквал да слязат група офицери, които незабавно да го придружат в купола.

С няколко скока се озова в просторния въздушен шлюз. Когато се озова зад затварящата се врата, забеляза усмивката на женско лице в скафандъра. Щом въздухът изпълни шлюза, тя чукна с пръсти по стъклото на шлема му и бързо свали своя. След като последва примера й, Гордън я попита озадачено:

— Не разбирам. Няма ли да влезете в купола?

— Не е нужно. — отвърна тя. По униформата личеше, че е висш офицер. — Веднага излитаме. Последвайте ме!

Тя не изчака да й зададе втори въпрос, а почти го издърпа към извивката на коридора. Той я последва мълчаливо. Не след дълго се озоваха в асансьор, а оттам влязоха в капитанския мостик. Гордън плъзна бърз опознавателен поглед на обстановката и я запита:

— Мога ли да разбера какво става?

— Разбира се, Гордън — прозвуча наблизо мъжки глас. Гордън се обърна. Към него се приближи човек, когото той веднага позна.

— Командир Делиус?

— Именно — отвърна с полуусмивка командирът, после кимна на жената и когато тя излезе го заведе към две свободни места. След като ги заеха, се обърна към седящия пред командния пулт астропилот и изкомандва: — Настъпи го, Били. Знаеш курса.

— Слушам, сър!

Нямаше гравитация за преодоляване, тъй че корабът се отдели от астероида почти неусетно за намиращите се в него. Делиус се обърна отново към Гордън. Лицето му имаше угрижен вид.

— Сигурно искаш да разбереш защо променихме плана?

— Ами… да. Нали трябваше първо да…

— Не, не. Това е без значение. — Делиус се облегна, докато тласъците от ускорението намаляха. После обясни: — Преди около час получихме сигнал от кораба на брат ми.

Гордън подскочи като ожилен.

— Значи сте ги открили?

— Не съвсем. Сигналът, който уловихме, е от тракер-програмата на кораба му. Една от радиосондите ни е прихванала сигнала в Квадрант 859. Имали сме истинско щастие, че сондата се е намирала на пътя му. В противен случай, щяхме да се лутаме слепешката.

— Значи можете да ги проследите?

— Надявам се, че ще успеем. Вече знаем каква е траекторията им и той като този кораб развива три пъти по-бърза скорост от бричката на брат ми, ще навлезем в квадранта им много по-бързо, отколкото те ще успеят да излязат от него. А когато ги локализираме, ще ни бъдат в ръцете. Няма измъкване. — Той огледа свъсеното лице на Гордън. — Какво има? Да не сте болен?

— Не. Нищо ми няма. Но… в такъв случай защо съм ви аз? Можехте да ме оставите на Итака-8, вместо да губите ценно време заради мен.

Делиус кимна разбиращо.

— Трябваш ни, за да ни помогнеш в разпознаването. За съжаление от Церера не можах да изтегля нужната ми информация за затворниците, тъй като файловете за тях бяха изтрити. Банките с информация са строго кодирани. А тъй като радиосигнала отслабваше периодично, не можех да се бавя в ровене из вашите банки, които съм сигурен, че са вече изтрити от затворниците. Затова реших да ви взема като жив свидетел, а може би и посредник при евентуалните преговори.

Гордън разшири очи от изненада. Посредник? Свидетел? Това не му хареса.

— Вижте, командир. Разбирам накъде биете, но какво мислите, че ще стане с мен, като се изтъпанча пред Олдброски и хората му в цял ръст? Ще ми видят сметката на мига!

— Няма да се стигне до там. Обещавам ви! Когато ги сгащим, ще се опитат да лавират. Тогава ще сте ми нужен тук на мостика, ако се опитат да ми пробутат някой техен номер. Познаваш подобен род хора много добре.

Гордън вдигна рамене.

— Щом считате, че съм толкова необходим, нищо друго не ми остава, освен да се надявам, че ще оправдая доверието ви…

Лукава усмивка се плъзна по лицевата кожа на Делиус, преди да се стопи в студено изражение. След което се обърна към навигатора и натърти:

— Пълна мощност, Били!

Онзи над пулта изплю едно отривисто „Слушам, сър“ и се зае с терминала.