Тайната на астероидния пояс

7.

В мъртвите и безмерни дълбини на междузвездното пространство царуваше всевечната космическа тишина. Огромните по мащаби пространства бяха само привидно неподвижни. Милиарди потоци космическо лъчение пронизваха Вселената. Частици, идващи от самото й естество, както и други, плод на човешката дейност, се сблъскваха, разделяха се, анихилираха се взаимно.

Слабият сигнал на пулсара оттекваше в другия край на Галактиката постепенно, прикривайки се от излъчването на квазера. Но всичко това се смазваше от чудовищното излъчване на избухналата свръхнова.

Слънчевата система също бе част от този гигантски, невероятен танц на космическото лъчение. Но голяма част от излъчването не биваше оставяно безнаказано да премине през пространството, без да бъде уловено и смляно от хилядите пръснати изследователски сонди, сновящи хаотично из пределите й. Те засичаха, улавяха, обработваха и препращаха естествените пулсации в изкуствени закодирани електронни импулси, насочени към определени участъци от планетите, заселени от човешкия род. Именно те получаваха информация от изкуствените сонди, улавящи сигналите на Вселената. Дали това бяха сърдечните импулси на квазерите или пулсарите, или тежкото стенание на звезда, изправена пред гравитационен колапс, нямаше никакво значение за тези сонди. За тях нямаше значение какъв е източникът на лъчението. Те вършеха това, за което бяха създадени: да улавят сигнали и да ги препращат на хората.

Пространството на Астероидния пояс не правеше изключение. Няколкото хиляди радиосонди, кръстосващи квадрантите му, попиваха всеки необичаен или странен за сензорите му електромагнитен импулс или друг вид излъчване. Една малка радиосонда, потънала дълбоко във вътрешността на пояса, не се поколеба да се вкопчи като хищник за странния металноекраниран движещ се обект, оставящ след себе си опашка от йонизирано лъчение. Нещо в сондата отклони всички останали, напиращи към мембранните й импулси и се настрои само на една-единствена честота на приемане. Мембраните погълнаха силния, пулсиращ на определен интервал от пет секунди импулс, обработиха го и го препратиха двойно по-бързо към една далечна точка от външните квадранти. Микрокомпютърът получи и препрати сигнала по следния начин — дълъг кодов пулс, пауза, дълъг кодов пулс, пауза. Когато бързо подвижният източник на излъчването излезе от обхвата на мембраните й, радиосондата отклони вниманието си от вече забравения обект и продължи гордо пътя си между астероидите.

Изпратеният радиоимпулс продължи пътя си необезпокоявано, навлезе в обхвата на радиоприемните параболични антени на Церера и зачака в радиомаяка от обратната страна на астероида.

Дежурният офицер прие кода с явно отегчение. Дешифраторът на пулта прекара сигнала върху екрана, после го изкара на магнитна лента. Той гласеше: Автоматична радиосонда — сериен Nо.184462, клас Алфа, тип N, препраща кодиран сигнал, засечен в Квадрант 859: Сигнал за бедствие! Предавам — Патрулен кораб — серия GRS 8635. Клас — F. Спасете нашите души! Спасете нашите души! Опасност! Опасност!

Офицерът вече изпращаше лентата по Интеркома.