Търсенето на Светия Граал

Боорт

И тъй, сега повествованието разказва, че когато Боорт се разделил с Ланселот — за това вече стана дума по-горе, — Боорт препускал чак до късно след пладне. Тогава той се натъкнал на престарял мъж, облечен в свещенически одежди и яздещ магаре. Нямал си обаче никого със себе си — ни телохранител, ни прислужник, ни спътник някакъв. При срещата Боорт го поздравил с думите:

— Сеньор, Бог да те пази!

Старецът го погледнал, разпознал в негово лице странстващ рицар и му отвърнал:

— Бог да е с теб!

След което Боорт го попитал откъде идва така самотен, без дружина.

— Идвам от посещение на един мой служител, който е болен и който досега се занимаваше с делата ми. А ти кой си и откъде идеш?

— Аз съм странстващ рицар и участник в едно Търсене, за което много бих желал Бог да ми дойде на помощ, защото това е най-благородното Търсене, предприето някога. Става дума за Търсенето на Светия Граал. Онзи, който го доведе до благополучен край, ще се сдобие с най-големите почести, каквито смъртен човек може да си представи.

— Няма съмнение, че казваш истината — рекъл странникът. — Той наистина ще получи велики почести и в това няма нищо чудно, защото ще бъде най-истинският рицар и най-преданият Божи служител от всички участници в него. Той няма да навлезе в това Търсене опетнен и омърсен по подобие на онези грешници без капка вяра, който са се втурнали да участват в него, без да са се поправили и пречистили. Защото става дума за служба не на кого да е, а на самия Господ Бог. Погледни ги колко са глупави! Знаят много добре, чували са Го неведнъж да казва, че никой не може да достигне до своя Творец, ако не е преминал през портите на чистотата, сиреч през изповедта и покаянието, защото никой не може да бъде пречистен, без да се е отдал на искрена изповед: та нали чрез изповедта се изтръгва от душата му Неприятелят човешки!

Когато рицар или който и да било човек извършва смъртен грях, той поема Неприятеля човешки в себе си. Поглъща го и го приема. Оттук насетне не е по силите му да се отърве от него, не може да му попречи да пребивава в собственото му същество. Ала дори да го е носил в себе си десет, двадесет, че и повече години, отиде ли да се изповяда, той го повръща, изхвърля го от тялото си, а на негово място подслонява друг гостенин, Който му носи несравнимо повече почести и благодат, сиреч Иисус Христос. Дълго време Той даваше на земното рицарство храна за тялото.

Ала ето че Неговата щедрост и великодушие стават още по-видими отпреди, защото се е заел да приготви за рицарите храната на Светия Граал, която засища душата и поддържа тялото. Тази блага храна е същата, с която толкова дълго е крепял народа на Израил в пустинята, утолявайки и глада, и жаждата му. С този жест Той дава доказателство за една от най-великите си прояви на щедрост към тях, защото им обещава злато там, където досега обикновено намираха олово.

Ала точно както земната храна се е превърнала в небесна, по същия начин е редно онези, които до този момент са били хора от този свят, сиреч грешници, да се превърнат в небесни създания, да изоставят греховността си, да пречистят омърсеността си, да се изповядат и покаят, та така да станат рицари на Иисуса, да понесат Неговия щит, сиреч търпението и смирението — единствения щит, който Той носел за защита срещу Неприятеля човешки, когато го победил на Кръста, изтърпявайки Страстите и смъртта, за да изтръгне Своите рицари от смъртта в ада и от робството, представляващо дотогавашната им съдба. Именно през тази порта, наречена „изповед“, без чието преминаване никой не може да се доближи до Иисус, трябва да се встъпва в това Търсене, да се извършва преобразованието на собственото същество, да се усъвършенства то по същия начин, по който получаваната от него храна е променила своята природа.

Онези пък, които пожелаят да влязат през други врати, тоест нагърбят се да положат големи усилия, без обаче да са се изповядали преди това, не ще намерят никога онова, което търсят, а ще се върнат, без да са вкусили от обещаната им храна. Нещо повече, ще им се случат и други неприятности, защото в желанието си да заемат мястото на небесните рицари, без в действителност да са такива, и да се държат като участници в Търсенето, без да са призвани за това, те ще бъдат омърсени и озлочестени повече, отколкото бих могъл да си представя. Едни от тях ще изпаднат в прелюбодеяния, други — в блудства, трети — в убийства, поради своите грехове и козните на Дявола ще бъдат изложени на такива подигравки и оскърбления, че ще се върнат в двора, без да са намерили нищо освен онова, което Неприятелят човешки дава на готовите да му служат: срам и позор, какъвто ще се стовари върху тях в изобилие, преди да са се прибрали, откъдето са тръгнали.

Сеньор рицарю, казах ти всичко това, знаейки, че си се включил в Търсенето на Светия Граал, защото в никакъв случай не бих те посъветвал да упорстваш в това начинание, ако не си такъв, какъвто би трябвало да бъдеш.

— Сеньор — отвърнал му Боорт — от това, което ми казваш, като че ли трябва да заключа, че всички мои съратници могат да бъдат такива, стига да положат малко усилия, защото съм твърдо убеден, че никой не бива да пристъпва към една толкова благородна мисия, каквото е да служиш на Иисус Христос, ако преди това не се е изповядал. И на онзи, който се нагърби с нея, без да е изпълнил това условие, едва ли ще му провърви да открие такива свещени тайни като тази.

— Истина казваш — съгласил се божият човек.

Тогава Боорт го попитал дали е свещеник.

— Да — отвърнал му той.

— Искам тогава да те помоля, в името на Светата Троица — рекъл Боорт, — да ме посъветваш, както баща съветва сина си, или по-скоро както свещеник наставлява дошъл да се изповяда грешник, защото той е олицетворение на Иисус, а Иисус е отецът на всички вярващи в Него. Посъветвай ме, моля ти се, за благото на моята душа и за честта на рицарския ми сан.

— Бог ми е свидетел — бил отговорът на отшелника, — ти искаш от мен нещо твърде голямо, защото ако ти откажа и впоследствие изпаднеш в смъртен грях или друго прегрешение, можеш да ме упрекнеш за това в деня на Страшния съд пред лицето на Иисус. Ето защо ще направя всичко възможно за да ти помогна.

Тогава монахът го попитал как се казва, и рицарят отвърнал, че името му е Боорт от Гон, както и че е син на крал Боорт и братовчед на монсеньор Ланселот от Лак. Като чул това, божият човек отвърнал:

— Боорте, ако словото на Евангелието се съхранява непокътнато в твоето сърце, ти би трябвало да си истински Добър рицар. Защото ако Господ Бог е казал: „Доброто дърво дава добри плодове“, то и ти би следвало да си сред най-ценните хора, защото си плод на много добро дърво. Твоят баща, крал Боорт, бе един от най-доблестните мъже, които съм виждал през живота си — владетел благочестив и смирен. А майка ти, кралица Евен, беше една от най-добродетелните дами на своето време.

Те двамата всъщност бяха едно дърво и една плът, защото бяха встъпили в съюза на бракосъчетанието, и понеже ти си плодът на това добро дърво, няма как и ти да не си добър.

— Сеньор — рекъл Боорт, — дори когато един плод произхожда от необлагородено дърво, сиреч е син на лош баща и лоша майка, той от горчив става меденосладък тутакси щом получи Светия елей, Светото миропомазване. Ето защо ми се струва, че добротата или лошотията не произлизат от бащата или майката, а от сърцето на човека. Човешкото сърце е кормилото на кораба, който вятърът носи, накъдето си пожелае — към гостоприемно пристанище или към смъртна опасност.

— Кормилото — отбелязал отшелникът — си има кормчия, който го държи, управлява го и насочва кораба според собствената си воля — към пристанище или към гибел. Същото е и с човешкото сърце, защото всички добрини, на които то е способно, произлизат от благодатта и съветите на Светия Дух, а към злини го настървява Неприятелят човешки.

Двамата мъже продължили да разговарят за всичко това, додето не видели пред себе си един отшелнически дом. Старецът се отправил към него, давайки знак на Боорт да го последва. Предложил му да го подслони за тази нощ, а на сутринта да му даде насаме съветите, които му е поискал. Боорт приел на драго сърце.

С пристигането си двамата слезли на земята. Посрещнати били от един църковен прислужник, който свалил от коня на Боорт седлото и юздите, погрижил се да нахрани и напои животното, след което помогнал на рицаря да снеме доспехите си. Щом го видял без оръжие, отшелникът му предложил да присъстват на вечернята, на което Боорт отвърнал:

— На драго сърце.

Двамата влезли в параклиса и монахът пристъпил към вечерното богослужение. След неговия край той наредил да сложат трапезата, предлагайки на Боорт хляб и вода с думите:

— Сеньор, това е храната, с която небесните рицари е редно да поддържат своето тяло, а не с онези изобилни ястия, които подтикват човек към сластолюбие и смъртна греховност. И нека Бог ми е свидетел: ако бях сигурен, че си склонен да направиш едно нещо за мен, щях да те помоля да го сториш.

Боорт веднага го попитал за какво става дума.

— Това е нещо, което ще бъде от полза за твоята душа и ще поддържа отлично твоето тяло.

Рицарят го уверил, че ще изпълни молбата му.

— Много благодаря — отвърнал отшелникът. — А имаш ли представа какво ми обеща току-що? Че няма да подхранваш тялото си с друга храна, докато не застанеш пред трапезата на Светия Граал.

— Но откъде знаеш, че ще се озова пред нея?

— Знам, че там ще бъдат трима от рицарите на Кръглата маса, един от които ще си ти.

— В такъв случай ти давам думата си на добросъвестен и предан рицар, че няма да вкуся друго освен хляб и вода до часа, в който ще седна на трапезата, за която говориш.

Отшелникът му благодарил за този обет на въздържание, който рицарят щял да следва от обич към Истинския Разпнат.

През тази нощ Боорт си починал върху свежата трева, която църковният прислужник му накосил и разстелил край параклиса. С настъпването на деня, още на разсъмване, Боорт вече бил буден. Тогава отшелникът дошъл при него и му рекъл:

— Сеньор, вземи тази бяла роба и я носи вместо ризата си. Тя ще бъде знак за покаяние и наказание на твоята плът.

Боорт снел дрехата и ризата си, на тяхно място, изпълнявайки заръката на отшелника, надянал дадената му роба, а върху нея — туника от яркочервена коприна, прекръстил се и влязъл в параклиса, за да изповяда на свещеника всички грехове, за които чувствал вина пред своя Творец. Свещеникът останал изненадан от това, че рицарят бил водил приличен и благочестив живот, узнавайки, че последният никога не бил падал до низостта на плътските изкушения освен в онзи час, в който от него бил заченат Елиан Белия, и че за това дължал голяма благодарност на Господ Бог.

След като свещеникът го освободил от греховете и му наложил подходящо според него наказание, Боорт го помолил да му даде и причастие, защото така щял да се чувства много по-сигурен, независимо къде можел да се озове. Още повече, че не знаел дали по време на Търсенето ще оцелее, или ще се прости с живота си. Монахът му заръчал да почака до края на литургията, а рицарят, разбира се, се съгласил. Тогава божият човек започнал да отслужва утренята, а след края й облякъл свещеническите одежди и наченал евхаристията. След като произнесъл благослова, той взел Тялото Господне и дал знак на Боорт да се приближи. Последният се подчинил и коленичил пред него. Тогава божият човек го попитал:

— Боорте, виждаш ли това, което държа в ръцете си?

— Да, сеньор, виждам, че под привидността на хляб държиш моя Спасител и моето Изкупление. Едва ли щях да ги виждам по този начин, ако очите ми, които са дотолкова приковани към земята, че не могат да виждат духовните неща, нито ми позволяват да гледам на света другояче, не ми отнемат истинския им образ. Ала не се съмнявам, че този хляб е истинска плът, истинско тяло и съвършено божество.

След което от очите му рукнали сълзи. Отшелникът обаче му казал:

— Ти ще бъдеш истински безумец, ако след като си приел нещо, както сам казваш, толкова възвишено, не Му бъдеш верен спътник през всички останали дни от живота си.

— Сеньор — отвърнал му Боорт, — докато съм жив, не ще бъда нищо друго освен Негов верен служител и не ще престана да се подчинявам на Неговите заповеди.

В този миг свещеникът му дал причастието, а рицарят го приел с голямо благоговение, щастлив от мисълта, че каквото и да му се случи, не ще изпита никога повече мъки или угризения.

След като се причастил и останал на колене, колкото преценил за необходимо, той отишъл при отшелника и му казал, че иска да отпътува, защото бил прекарал при него достатъчно време. Той му отвърнал, че може да си тръгне, когато пожелае, защото е въоръжен, както подобава на един небесен рицар, и че е защитен срещу Неприятеля човешки по възможно най-добрия начин.

Тогава Боорт пристъпил към доспехите си, взел ги и след като се въоръжил, си взел сбогом със свещеника и се наканил да поеме по своя път. На изпроводяк божият човек го призовал, озове ли се пред Светия Граал, да не забрави да се помоли за него. Боорт пък от своя страна го приканил да го споменава в молитвите си пред Господ Бог, за да не го оставя Той да изпадне в смъртен грях, изкушен от Неприятеля човешки, и свещеникът му обещал, че ще има тази грижа и доколкото му стигат силите, ще изпълни молбата му.

Сетне Боорт се отдалечил. Препускал той през целия ден чак до ранния следобед. По някое време погледнал към небето и видял голяма птица да лети над старо изсъхнало дърво без листа и плодове. След като дълго кръжала във въздуха, птицата кацнала на дървото, което цялото било отрупано с нейни пиленца, до едно мъртви. Като ги намерила бездиханни, тя започнала да се кълве с човката си по гърдите, от които бликнала кръв. Щом почувствали горещата кръв, птиченцата започнали да се възвръщат към живота, но обезкървена, тя издъхнала сред тях. Така птиченцата дължали началото на своя живот на покойната птица.

Докато наблюдавал това знамение, Боорт смаяно се питал какво ли ще е скритото в него послание. Самият той нямал представа какво означава тази поличба, ала бил убеден, че символиката й е важна и необикновена. Дълго гледал към дървото, за да види дали голямата птица няма да се съживи, ала това не можело да стане, защото тя вече била мъртва. Когато си дал сметка за това, рицарят продължил пътя си и препускал чак до свечеряване.

Вечерта по волята на случая попаднал на замък с мощни стени и кула, в който помолил да получи подслон, и хората в него го приели на драго сърце. След като му помогнали да свали доспехите си и да ги остави в една малка стая, те го отвели в просторна висока зала, където се срещнал с господарката на замъка — красива и млада, но бедно облечена жена. Още с влизането му тя се завтекла насреща, приветствала го с „добре дошъл“, изразила радостта си от учтивия му поздрав и му устроила изключително любезен прием.

Когато дошло време за вечеря, тя го настанила на трапезата до себе си, а прислугата донесла множество подноси с изобилие от месни ястия. Наблюдавайки суетнята, Боорт си помислил, че каквото и да става, няма да се докосне до тях. Сетне повикал един от прислужниците и го помолил да му донесе вода, която тутакси му била поднесена в голяма сребърна чаша. Боорт я турил пред себе си и натопил в нея три филии хляб. Като видяла това, дамата го попитала:

— Сеньор, да не би ястията, които са ти поднесени, да не ти харесват?

— В никакъв случай, сеньора — отвърнал той. — Но днес не искам и не ще се докосна до никаква друга храна освен до тази, която виждаш пред мен.

Дамата не подновила повече този разговор, тъй като не искала да го засяга или обижда. Когато всички се нахранили и покривките били вдигнати, те станали, отишли до прозорците на голямата зала и Боорт седнал до господарката на замъка. Докато разговаряли, в залата влязъл един прислужник с важно известие:

— Господарке, имам да ти съобщя лоши новини! Твоята сестра превзе два от замъците ти заедно с хората в тях. Тя ти праща известие, че няма да ти остави и педя земя, ако до утре не намериш някой рицар, който да защити честта ти в двубой с нейния господар Приадан Черния.

При тези думи дамата изпаднала в голямо отчаяние и казала:

— Господи! Защо ми отреди да притежавам тези земи, след като сега ще бъда принудена да се разделя така безпричинно с тях?

Като чул жалбите й, Боорт я попитал какво всъщност се случва.

— Сеньор — отвърнала тя, — изправена съм пред най-невероятната несправедливост на света.

— Кажи ми, моля ти се, за какво става дума.

— На драго сърце, сеньор. Истината е, че крал Амант, който навремето притежаваше тази земя, а и много други владения освен нея, се влюби в една много по-възрастна от мен жена, моята сестра, и й предаде цялата власт както върху своите земи, така и върху своите хора. Докато беше с него, тя се сдоби с лоши и нетърпими навици, от които не познаваха що е справедливост и които в порочността си доведоха дотам, че тя погуби голяма част от своите хора.

Като видя беззаконията й, кралят я прогони от земите си и повери на мен управлението на своите владения. Ала веднага след смъртта му тя поведе война срещу мен и успя да ми отнеме голяма част от земите, както и да привлече на своя страна повечето от моите васали. Въпреки че завладя почти всичките ми притежания, тя не се задоволи с това, а каза, че ще ми отнеме всичко, и се посвети с такова упорство на тази своя цел, че не ми остави нищо с изключение на този замък, от който, както се вижда, също ще се лиша, ако не намеря до утре рицар, способен да защити честта ми в двубой с Приадан Черния, който е готов да излезе на бойното поле, за да доведе докрай домогванията й.

— Кажи ми, сеньора — попитал Боорт, — кой е този Приадан.

— Той е най-могъщият рицар в тази страна, човек с несравнима храброст.

— А двубоят с него утре ли трябва да се състои?

— Да, утре.

— В такъв случай можеш да уведомиш сестра си и този Приадан, че си намерила рицар, който да се сражава за теб, че всички земи ти принадлежат, понеже крал Амант ги е дал на теб, и че тя няма никакви права върху тях, защото нейният господар я е прогонил от тях.

Като чула тези думи, дамата изпаднала в неописуема радост и във възторга си рекла:

— Сеньор, колко е хубаво, че се появи тук днес! Твоето обещание ми носи истинско щастие. Нека Господ ти дава занапред сила и мощ, за да ме защитиш в този спор, защото справедливостта е на моя страна, пък и аз не искам нищо друго, освен тя да възтържествува.

Боорт я успокоил, че няма от какво да се притеснява и че докато е жив и здрав, тя няма да изгуби онова, което й се полага. Тогава тя наредила да известят противниците, че нейният рицар ще бъде готов да влезе още утре в двубой според правилата, определени от местните рицари. След кратки преговори се споразумели да насрочат двубоя за следващия ден.

Тази нощ Боорт прекарал в голяма радост и истинско ликуване. От своя страна дамата наредила да му застелят пищно ложе. Настанало време да си ляга и прислужниците му помогнали да свали дрехите си, след което го отвели в просторна и разкошно обзаведена спалня. Като видял приготвеното легло, Боорт ги отпратил да си вървят и те изпълнили волята му. Тогава той угасил свещта и легнал на твърдия под, сложил си едно ковчеже за възглавница и отправил към Бог молитва да му се притече в Своето велико милосърдие на помощ срещу рицаря, с когото трябвало да влезе в двубой, защото нямал никаква друга цел, освен да помогне правдата и законността да възтържествуват, а насилията — да спрат. С края на молитвата си потънал в сън.

Едва заспал, и тутакси му се присънили две птици: едната — голяма и бяла, досущ като лебед, другата — катраненочерна и по-дребна на ръст от бялата. Като я поразгледал, тя му заприличала на врана, ала наситеночерният й цвят я правел да изглежда по-красива. Бялата птица долетяла при Боорт и му проговорила с човешки глас:

— Ако пожелаеш да ми служиш, ще те отрупам с всички богатства на света, а освен това ще те направя толкова бял и красив, колкото съм аз.

Рицарят я попитал коя е.

— Нима не виждаш коя съм? Аз съм красива и бяла, а властта, която притежавам, е много по-голяма, отколкото можеш да си представиш.

Боорт не й отговорил нищо и птицата отлетяла. Почти в същия миг долетяла черната птица, която също го заговорила:

— Редно е утре да служиш на мен и да не ме гледаш с презрение, защото съм черна. Знай, че моята чернота струва несравнимо повече от белотата на другата птица.

Сетне побързала да отлитне, така че той не виждал повече нито едната, нито другата.

Съновидението обаче не било последното, защото съвсем скоро Боорт бил споходен от ново, също толкова необикновено съновидение. Видял се той да пристига в голям и красив дом, приличащ много на параклис. С влизането си в него заварил мъж, седящ на престол. От лявата му страна стърчал прогнил и червив дънер, който едва се държал да не рухне; отдясно пък се виждали два лилиеви цвята. Единият от цветовете се приближил до другия и понечил да му отнеме белотата, но мъжът ги разделил така, че да не се докосват, и ето че не след дълго и от двата цвята поникнали дървета, които бързо се оказали отрупани с плодове.

След това чудо мъжът на престола рекъл на Боорт:

— Боорте, няма ли да е малоумен онзи, който остави тези цветя да загинат, само и само да осуети рухването на гнилото дърво?

— Да, сеньор — отвърнал Боорт — наистина би бил такъв, защото, както ми се струва, това дърво не би могло да послужи за нищо, докато цветята са дори по-прекрасни, отколкото ми се струваше отначало.

— Внимавай тогава! — предупредил го мъжът. — Ако видиш да се случва нещо подобно, не оставяй да загинат прекрасни цветя, за да спасиш една проядена от червеи греда. Защото ако бъдат облъхнати от твърде голяма жега, те могат бързо да увехнат.

Боорт го уверил, че ще си спомни за това, ако бъде изправен пред подобно раздвоение.

Такива били двете съновидения на Боорт през нощта, предизвикали голяма почуда у него, защото не съумявал да схване какво е скритото в тях знамение. Те толкова измъчвали съня му, че в края на краищата той се събудил, очертал кръстния знак на челото си и след като изразил покорството си пред Господ Бог, зачакал да се съмне. На развиделяване скочил на леглото и се повъртял в него, за да не може никой да се досети къде е прекарал нощта.

Скоро дошла господарката на замъка и му пожелала добро утро.

— Господ радост да ти носи — отвърнал й той.

Тя го отвела в местния параклис, където изслушали утренята и дневната литургия. Малко преди да настъпи първият час, той излязъл от параклиса и отишъл в голямата зала, където се било събрало голямо множество рицари и служители на дамата, свикани от нея, за да присъстват на двубоя. С влизането му господарката на замъка му предложила да хапне, преди да надене доспехите си, защото така щял да има повече сили, ала той отвърнал, че няма да сложи и троха в устата си, преди да е довел схватката до желания край.

— В такъв случай не ти остава нищо друго, освен да се приготвиш — рекли му местните хора. — Защото, както ни се струва, Приадан е вече в пълно бойно въоръжение на полето, където е предвидено да се състои битката.

Тогава Боорт поискал доспехите си и те начаса му били донесени. Щом се стегнал добре и се уверил, че всичко е наред, той скочил на коня си и казал на дамата и на нейните хора да сторят същото и да го поведат към мястото на предстоящия двубой. Тя, последвана от своите подчинени, бързо се качила на коня си и всички препуснали към една ливада, ширнала се в недалечна долина. Приближавайки се, съгледали в дъното й голяма тълпа хора, очакващи Боорт и дамата, за която той трябвало да се бие.

Идващите от замъка се спуснали по надолнището на хълма и скоро пристигнали на избраното място. Щом се видели, двете дами се приближили една към друга и по-младата — тази, за която Боорт щял да се сражава — рекла:

— Госпожо, чувствам се засегната от теб, и то с пълно право. Ти ми отне дадените ми от крал Амант имоти и владения, върху които ти не можеш да предявяваш никакви права днес, след като преди смъртта си той те прогони и лиши от наследство.

Съперницата й отвърнала, че никога не е била лишавана от наследство и че е готова да докаже това, стига по-младата й сестра да има дързостта да твърди обратното. Когато видяла, че няма как да избегне словесния сблъсък, последната се обърнала към Боорт:

— Сеньор, какво мислиш за доводите на тази дама?

— Струва ми се, че води с теб несправедлива и нечестна война и че всички, които я подпомагат, също проявяват недобросъвестност. Чух достатъчно за случая както от самата теб, така и от устата на други хора, и съм сигурен, че тя греши, а правото е на твоя страна. И ако някой рицар заяви, че това не е така, а е точно обратното, аз съм готов още тук и сега да го принудя да се откаже от своето твърдение.

Тогава рицарят от страната на голямата сестра се изстъпил напред и се провикнал, че не дава и пукнат петак за заплахите му, а напротив, готов е да защити своята дама.

— И аз съм готов — заявил Боорт — да се бия с теб за дамата, която ме доведе тук, за да може тя да запази земите си, понеже кралят ги е завещал на нея и понеже е справедливо другата дама да ги изгуби.

Тогава всички напуснали бойното поле, изтегляйки се в противоположни посоки, а двамата рицари се обърнали кръгом и се отдалечили към двата края на поляната. Сетне пришпорили конете си един срещу друг и както препускали в пълен галоп, се ударили с такава сила, че щитовете им били пробити, а ризниците им — разкъсани, и ако копията им не се били разлетели на трески, и двамата непременно щели да се погубят взаимно. От бясното движение телата и щитовете им се сблъскали много тежко, което предизвикало и двамата да изхвръкнат от седлата и да се тръшнат с цялата си тежест на земята.

Ала като рицари с неукротима храброст, те скочили пъргаво, изпружили щитовете пред лицата си, изтеглили мечовете си и се захванали да си нанасят силни удари по най-уязвимите и болезнени места. Не след дълго от щитовете им не останало почти нищо, тъй като парчета от тях се сипели като градушка на земята, от плетените им ризници, особено по ръкавите и около кръста, се разлетели разкъсани халкички, а от ударите на святкащите остриета по телата им се отворили дълбоки рани, от които бликнали струйки кръв.

Боорт си дал сметка, че противникът му се защитава далеч по-добре, отколкото очаквал, ала въпреки това непоклатимата убеденост, че застъпничеството му за по-младата сестра е справедливо и законно, му придавала голяма увереност, благодарение на която оставял съперника си да му нанася чести и бързи удари, ала се отбранявал умело и го изчаквал да се измори. Най-сетне, след като дълго време се защитавал, Боорт забелязал, че противникът му диша тежко, и се втурнал в нападение, чувствайки се толкова бодър и свеж, сякаш до този миг изобщо не бил въртял меча. Нанесъл му много тежки удари и на бърза ръка го притиснал толкова здраво, че той поради многото получени рани и голямата загуба на кръв вече не бил в състояние да се защитава.

Щом го видял така изтощен, Боорт се нахвърлил още по-ожесточено върху него, а противникът му в желанието си да избегне ударите, се олюлял силно и се проснал назад с цялата си дължина. Боорт хванал шлема му и го дръпнал с такава сила, че го изтръгнал и го захвърлил на пътеката, след което така го ударил по главата с дръжката на меча си, че от нея бликнала кръв и халкичките от плетения му капюшон се забили в раната му. Накрая му казал, че ще го убие, ако не се признае за победен, и изкривил лицето си в свирепа гримаса, сякаш всеки миг щял да му отсече главата. Приадан видял святкащата стомана, издигната над главата му, и изплашен от надвисналата смърт, се примолил за пощада:

— Ха, благородни рицарю! В името на Господа, смили се над мен и не ме убивай. Обещавам ти, че докато съм жив, няма да потегля на война срещу младата дама, а ще стоя винаги настрана!

Боорт го пуснал великодушно.

Като видяла, че рицарят й е победен, голямата сестра побягнала презглава, посрамена и опозорена. Боорт пък се приближил към всички васали, получили от нея земите си, и им заявил, че ще ги погуби, ако не изоставят тази жена. Мнозинството от тях признали върховенството на младата дама, а онези, които не пожелали да го сторят, били убити или лишени от имуществото си и прогонени от страната.

В края на краищата станало така, че благодарение доблестта на Боорт младата дама възвърнала високото положение, което кралят й бил отредил, макар че в неукротимата си злоба сестра й, колчем й се удавал случай, водела войни срещу нея до самия край на живота си.

Когато станало ясно, че страната е умиротворена и че неприятелите на младата дама не ще посмеят да надигнат глава, Боорт се отправил на път и препускал през горските дебри, мислейки си за неотдавнашното съновидение. Много му се искало да стигне до някое място, където би могъл да му разтълкуват скритото в него послание.

Първата вечер останал да пренощува у една вдовица, която го приела много радушно, оказала му сърдечно гостоприемство и много се зарадвала, когато узнала кой е. На другия ден още призори той потеглил, хващайки минаващия през гората широк път. След като яздил докъм пладне, се натъкнал на необикновено премеждие: на едно кръстовище срещнал двама рицаря, които карали върху впрегатен кон неговия брат Лионел — съвършено гол, ако не се смятат панталоните, с ръце, вързани на гърдите му, — и със стиска бодливи клонки в ръка го шибали толкова жестоко, че кръвта бликала от над сто рани и стичайки се по гърба, го била омазала и отпред, и отзад. Той обаче, като човек с голямо мъжество, не проронвал и дума, сякаш не чувствал никаква болка.

Боорт тъкмо понечил да му се притече на помощ, когато, поглеждайки на друга страна, видял как някакъв въоръжен от глава до пети рицар мъкнел насила красива госпожица, стремейки се да я завлече в най-гъстите горски дебри, за да я скрие колкото се може по-добре от хората, които сигурно били тръгнали да я търсят и всеки миг можели да се появят там. Тя пък, чувствайки се в голяма опасност, крещяла колкото й глас държи:

— Света Марийо, спаси Своята млада девица!

Като съгледала Боорт да язди сам-самичък, тя помислила, че е странстващ рицар, участник в Търсенето на Светия Граал. Затова се обърнала към него и завикала с всичка сила:

— Рицарю! Помощ! Заклевам те в името на вярата, която дължиш на Оногова, Чийто васал си и Комуто си се поставил в служба, помогни ми, не ме оставяй да бъда обезчестена от този рицар, който ме отвлича насила!

Като чул, че девойката го умолява в името на Оногова, Чийто васал бил, Боорт се почувствал толкова нещастен, че не знаел какво да прави. Ако оставел двамата да отведат пленения му брат, можело никога повече да не го види жив; ако ли не се притечел на помощ на младото момиче, то със сигурност щяло да бъде насилено и обезчестено, тоест опозорено по негова вина. Тогава вдигнал очи към небето и през сълзи рекъл:

— Мили Отче Иисусе Христе, Чийто васал съм аз, моля Те, закриляй брат ми да не бъде убит от злосторниците, които го отвеждат оттук! А аз, в името на Твоето милосърдие и състрадание, ще попреча това момиче да бъде обезчестено, защото ми се струва, че този рицар иска да му отнеме девствеността.

Сетне се насочил към мястото, където рицарят бил отвлякъл госпожицата, и пришпорил коня си толкова силно, че от хълбоците му рукнала кръв. Щом се приближил, той му извикал:

— Сеньор рицарю, остави госпожицата, или си мъртъв!

Като чул вика му, рицарят оставил момичето на земята. Той бил в пълно бойно въоръжение с изключение на копието. Затова хванал щита като за бой, изтеглил меча си и се устремил срещу Боорт. Последният обаче го ударил с такава сила, че пронизал и щита, и ризницата му, забивайки копието си в тялото му. От болка рицарят начаса изгубил свяст. Тогава Боорт се приближил до момичето и му казал:

— Госпожице, струва ми се, че вече си свободна. Какво би желала да направя още за теб?

— Сеньор, понеже ме предпази от злочестината да изгубя честта си и да бъда опозорена, моля те да ме отведеш там, откъдето този рицар ме отвлече.

Той казал, че на драго сърце ще изпълни молбата й. Сетне хванал за юздите коня на ранения рицар, помогнал на девойката да се качи на него и я отвел до мястото, където тя пожелала да отиде. След като повървели малко, тя му казала:

— Сеньор рицарю, делото, което ти извърши, като ми се притече на помощ, е далеч по-добро, отколкото можеш да си представиш, защото ако онзи рицар ми бе отнел девствеността, можеха да умрат цели петстотин души. А сега те ще бъдат спасени.

Боорт я попитал знае ли кой е похитителят й.

— Разбира се, той е мой братовчед. Не мога да си представя с помощта на каква хитрост Дяволът го е накарал да се възбуди до такава степен, че да ме отвлече тайно от дома на моя баща и да ме помъкне към тази гора, за да ме изнасили. Ако го беше сторил, щеше да извърши смъртен грях и да бъде прокълнат заради телесната си похот, а аз — обезчестена завинаги.

Докато разговаряли така, видели насреща им да идва цяла дузина въоръжени рицари, изпратени да търсят госпожицата в гората. Като я видели жива и здрава, радостта им била безмерна. Тя пък ги помолила да окажат най-сърдечно гостоприемство на рицаря и да го задържат при себе си, защото ако Господ и този мъж не се били оказали на нужното място, тя несъмнено щяла да бъде обезчестена. Тогава те казали на Боорт, държейки коня му за юздата:

— Сеньор, ще дойдеш с нас, длъжен си да го сториш! Ти ни направи такава услуга, че едва ли някога бихме могли да ти се отплатим.

— Драги сеньори, в никакъв случай не ще ви последвам — бил отговорът на Боорт, — защото имам да свърша толкова важни неща другаде, че няма как да остана при вас. Моля ви да не се чувствате засегнати, защото — бъдете сигурни — бих ви последвал на драго сърце, ала на едно друго място има съдбоносна нужда от моята намеса и загубата, ако остана с вас, би била толкова болезнена, че никой освен Бог не би могъл да я поправи.

Като разбрали в каква необикновена нужда се намира, те не посмели да настояват повече и му пожелали Бог да е с него. Младата госпожица пък много мило го помолила да я навести веднага щом му се удаде такава възможност, и му обяснила къде да я намери. Боорт й обещал, че ако странстванията му го доведат до тези места, непременно ще си спомни за поканата й. С тези думи той се разделил с останалите, а рицарите тръгнали да отведат госпожицата у дома й.

Боорт препуснал към мястото, където бил видял брат си Лионел. Щом пристигнал там, огледал цялата местност, докъдето погледът му прониквал през горските дебри. Сетне се заел да се ослушва дали няма да дочуе нещо. Понеже не долавял никакъв звук, който да му даде надежда, че може да намери брат си, той поел по пътя, по който видял, че го водят. След като пропътувал немалко разстояние, настигнал някакъв мъж, облечен в свещенически дрехи, който яздел кон по-черен от черница. Като чул, че Боорт го настига, той се обърнал и го попитал:

— Рицарю, какво търсиш тук?

— Сеньор, търся моя брат — отвърнал му Боорт. — С очите си видях как днес двама рицари го отвеждаха вързан и го биеха.

— Ха! Боорт! — възкликнал мъжът. — Ако не се боях, че можеш да изгубиш всичкия си кураж и да затънеш в пълно униние, бих могъл да ти кажа какво знам по този случай и дори да ти го покажа, за да го видиш със собствените си очи.

Като чул тези думи, Боорт веднага си помислил, че двамата рицари са убили брат му. По лицето му се изписала голяма скръб, а след като отново бил в състояние да говори, промълвил:

— Ах, сеньор, ако е мъртъв, покажи ми, моля ти се, тялото му. Ще се погрижа да го погребат и ще му окажа почести, достойни за крал, защото той наистина беше син на доблестен мъж и добродетелна жена.

— Погледни натам и ще го видиш — рекъл мъжът.

Боорт погледнал, накъдето му сочел човекът, и видял проснато на земята тяло, цялото окървавено и бездиханно, както личало, отскоро. Като се вгледал по-внимателно, той разпознал в него своя брат. Тогава изпитал толкова голяма мъка, че не успял да се задържи на крака, а му прималяло паднал на земята и останал задълго да лежи безчувствен. Когато се посвестил, рекъл:

— Ах, скъпи сеньор, кой посмя да ти стори това? Горко ми! Никога повече не ще изпитам радост през живота си освен ако Онзи, Който навестява грешниците в мигове на терзания и страдания, не дойде да ме утеши. И понеже, мили ми братко, стана така, че вече с теб сме разделени навеки, дано Онзи, Когото избрах за мой спътник и учител, да бъде занапред мой водач и спасител във всички опасности. Защото след като ти напусна този свят, аз нямам за какво да мисля освен за душата си.

Сетне грабнал трупа и го вдигнал на седлото, сякаш — както му се сторило — нямал никаква тежест, и се обърнал към човека, който продължавал да стои наблизо:

— Сеньор, в името на Господ Бог, кажи ми има ли някъде наблизо църква или параклис, където бих могъл да го погреба.

— Да — казал той, — наблизо има един параклис в подножието на висок замък. Ще можеш да го погребеш там.

— Сеньор, в името на Господ Бог, води ме натам.

Боорт скочил на задницата на коня, придържайки пред себе си онова, което мислел, че е трупът на неговия брат. Не били изминали много път, и пред тях се показала голяма и висока, изключително силно укрепена кула. Пред нея имало стара порутена къща, наподобяваща параклис. Пред вратата й Боорт и спътникът му скочили от конете и влезли вътре. Положили мъртвото тяло върху голяма мраморна гробница, намираща се по средата на помещението.

Боорт се зае да търси, но никъде не могъл да намери нито светена вода, нито кръст, нито какъвто и да било знак от присъствието на Иисус.

— Да го оставим тук — рекъл спътникът на Боорт — и да отидем да пренощуваме в тази кула. На сутринта ще дойда, за да отслужа опелото на брат ти.

— Как така, сеньор, да не би да си свещеник?

— Да, свещеник съм — отвърнал мъжът.

— В такъв случай ще те помоля да ми изясниш смисъла на съновидението, което ме споходи тази нощ, а и на други някои неща, които ме тревожат.

— Кажи ми какво е то.

Тогава Боорт му разказал за птицата, която бил видял в гората, а после — за сънищата с бялата и черната птица, с прогнилото дърво и белите лилии.

— Сега ще ти обясня една част от нещата, а утре останалата — рекъл той. — Птицата, появила се в облика на лебед, отдавна е влюбена в теб и ще продължи да те обича с голяма любов. Скоро ще те посети и ще ти се примоли да й станеш приятел и любовник. Това обаче, че си отказал да й дадеш нещо, означава, че ще я отблъснеш. Тогава тя ще си отиде и ако не се смилиш над нея, ще умре от мъка.

Черната птица олицетворява тежкия грах, който ще те подтикне да я отблъснеш, защото няма да сториш това поради страх от Бога или вътрешна доброта, а за да се представиш за непорочен и по този начин да си спечелиш похвали и суетна светска слава. От това ще произлезе и друго голямо зло, тъй като твоят братовчед Ланселот ще загине, убит от родителите на госпожицата, която пък ще умре от страданието, че любовта й е била отхвърлена.

Ето защо би могло да се каже, че ти ще си убиецът и на двамата, какъвто вече стана спрямо своя брат, защото ако бе пожелал, можеше да му се притечеш на помощ, ала ти го изостави и хукна да спасяваш някаква девойка, която не ти бе никаква. Помисли сега коя загуба е по-голяма — девствеността на младото момиче или животът на твоя брат, който при това е един от най-добрите рицари на света. Няма съмнение, че за предпочитане би било всички тукашни девици да изгубят целомъдрието си, отколкото рицар като него да бъде убит.

Като чул, че този свещеник, комуто той приписвал святост и добродетелен живот, го кори за спасяването на младото момиче, Боорт изпаднал в недоумение какво да каже. В този миг другият го попитал:

— Разбра ли посланието, скрито в твоя сън?

— Да, сеньор — отвърнал Боорт.

— Участта на твоя братовчед Ланселот зависи изцяло от теб. Ако пожелаеш, можеш да го спасиш от смъртта; ако пожелаеш, можеш да го погубиш. Всичко зависи от волята ти: каквото поискаш, това ще се сбъдне.

— Можеш да бъдеш сигурен, че съм готов на всичко друго, но не и да погубя монсеньор Ланселот.

— Скоро ще имаме възможност да се убедим в това — рекъл мъжът.

Сетне го повел към кулата. Като влязъл вътре, Боорт заварил там множество рицари, дами и госпожици, които в хор го поздравили:

— Боорте, добре си дошъл!

Тутакси се заели да го отведат в главната зала и да му свалят доспехите. След като останал без въоръжение, му донесли разкошно наметало, подплатено с хермелин, и му го метнали на раменете, а после го настанили да седне на бяло ложе. Всички се заели да го утешават и да му внушават радостни мисли, така че в края на краищата Боорт забравил за част от болката си. Докато го ободрявали и насърчавали, се появила една изключително красива и привлекателна госпожица, събрала в себе си едва ли не цялата хубост на земята, облечена с такъв разкош, сякаш е имала възможността да избира измежду най-красивите дрехи на света.

— Сеньор — обадил се един от рицарите, — това е дамата, на която всички ние принадлежим. Тя е най-красивата и могъща дама на света, а освен това те обича най-много от всички. Очаква те търпеливо от много дълго време, защото ти си единственият рицар, когото тя иска да има за приятел.

Боорт бил смаян да чуе тези думи. Като я видял да се приближава към него, той я приветствал, а тя отвърнала на поздрава му и седнала до него. Двамата се унесли в разговор за много неща, додето тя изведнъж не го помолила да й бъде приятел, защото го обичала повече от всеки друг мъж на света. Обещала му, че ако й отдаде своята любов, ще го направи най-могъщия представител на своя род, откакто той съществува.

Като чул тези думи, Боорт се почувствал много притеснен, защото не искал в никакъв случай да нарушава своята целомъдреност, и останал в почуда какво да й отговори. Тогава тя му казала:

— Какво е това, Боорте? Нима ще отхвърлиш моята молба?

— Госпожо, няма на света толкова богата и могъща дама, която да ме принуди да изпълня волята й в това отношение. Никой не бива да иска от мен подобно нещо в този момент, когато моят брат лежи там, мъртъв, убит и аз не зная как.

— Ах, Боорте! Изобщо недей да мислиш за тези неща! Трябва да постъпиш така, както аз искам от теб. Знай, че ако не те обичах повече, отколкото жена е обичала мъж от памтивека до днес, аз в никакъв случай нямаше да поискам от теб подобно нещо, защото не е обичайно, нито прието жената да ухажва мъжа, дори ако е силно влюбена в него. Ала неустоимото желание, което ме изпълва във всеки миг, ме тласка към подобни постъпки и кара сърцето ми да говори неща, каквито винаги досега съм утаявала в себе си. Ето защо те моля, скъпи приятелю, да не се съпротивляваш, а да отстъпиш пред моите молби, което означава да си легнеш с мен тази нощ.

Боорт й отвърнал, че каквото и да става, няма да направи подобно нещо. При тези му думи тя дала воля на болката си и изпаднала в такива жални ридания, че оставила у Боорт впечатлението за голяма мъка и страдание. Той обаче останал непреклонен в своето решение. Като видяла, че няма да постигне своето, тя му рекла:

— Боорте, със своя отказ ти ме доведе дотам, че аз ей сега, в този час, ще умра направо пред очите ти.

Сетне го хванала за ръката, отвела го до вратата на голямата зала и му казала:

— Остани тук и ще видиш как от любов към теб ще умра.

— За Бога! — извикал Боорт. — Няма да гледам подобно нещо!

Ала тя заповядала на своите хора да го задържат там, и те, разбира се, изпълнили волята й. После се качила върху зъберите на крепостната стена, водейки със себе си дванадесет госпожици от свитата си. Щом стъпили и те върху зъберите, една от тях се обърнала към Боорт:

— Ах, сеньор! Смили се, моля те, над всички нас! Изпълни волята на моята господарка! Ако я пренебрегнеш, ние още сега, в този миг, ще се хвърлим от тази кула, преди господарката ни да го е сторила. Да я гледа как умира, това никоя от нас не може да понесе! Ако ни оставиш да умрем за нещо толкова незначително, това би било най-голямото безчестие, извършено от рицар за всички времена.

Боорт се вгледал в тях и си помислил, че те наистина са знатни и благородни дами. Сърцето му се изпълнило с голяма жал към тях. Ала въпреки всичко решил, че би предпочел всички те да изгубят живота си, отколкото той — своята душа. Затова им казал, че няма да направи нищо, независимо дали ще продължат да живеят, или ще умрат, и тогава те се хвърлили отвисоко на земята. Изумен от случилото се пред очите му, Боорт вдигнал ръка и се прекръстил.

И тогава изведнъж около него се разнесла такава страшна врява, такива непоносими крясъци, че се зачудил дали не се е оказал заобиколен от всички дяволи на преизподнята. Всъщност точно така и било. Докато се оглеждал, всичко било изчезнало: нямало я нито кулата, нито дамата, търсеща толкова настоятелно любовта му, нито каквото и да било от предишната обстановка с изключение на доспехите, които бил внесъл в замъка, и къщичката, в която мислел, че е оставил тялото на мъртвия си брат.

Като видял това, Боорт тутакси разбрал, че Неприятелят на Господ Бог му е подготвил този капан, защото е искал да погуби душата и тялото му, ала благодарение на Господ е успял да се спаси от коварните му замисли. Тогава вдигнал ръце към небето и се провикнал:

— Скъпи Отче Иисусе Христе, бъди благословен, задето ми даде силата и способността да преборя Неприятеля човешки, и ми отреди победа в тази битка!

Тогава той отишъл там, където мислел, че е оставил мъртвия си брат, ала не намерил нищо. Откритието му го накарало да се почувства още по-щастлив: възродила се надеждата му, че брат му не е мъртъв и че видяното не е било нищо друго освен измамен призрак. Пристъпил тогава към доспехите си, надянал ги, стегнал се и скочил на коня си, за да напусне това място, където не искал да остане и миг повече заради нечистата сила, която го обитавала.

След като препускал доста време, чул камбана да бие откъм лявата му страна, и душата му била обзета от голямо щастие. Отправил се веднага в тази посока и само след малко пред него се очертало абатство, заобиколено от яки стени и обитавало от бяло монашество. Боорт се приближил до портата и захлопал по нея, додето не му отворили. Като го видели в пълно бойно въоръжение, монасите тутакси си помислили, че е някой от рицарите, участващи в Търсенето на Светия Граал. Те с радост му помогнали да слезе от коня и го завели в една стая, за да се освободи от доспехите си, след което му устроили любезен прием. По някое време Боорт се обърнал към един от тях, за когото си помислил, че е свещеник:

— Сеньор, в името на Господ Бог, заведи ме при онзи от братята, който според теб е най-мъдрият от всички тук, защото днес ми се случи много смайващо премеждие, за което бих искал да бъда просветлен от Бог и от него.

— Сеньор рицарю, съветвам те да отидеш при нашия абат, защото той е най-мъдрият от нас по отношение както на духовното знание, така и на житейските правила.

— Отче, води ме при него — рекъл Боорт.

Монахът му отвърнал, че ще го стори на драго сърце. Сетне го отвел в един параклис, където пребивавал божият човек, и щом му го показал, се върнал обратно. Боорт пристъпил напред и поздравил абата, а той му кимнал, след което го попитал кой е. Боорт му казал, че е странстващ рицар, и му разказал какво му се било случило през този ден. С края на разказа му свещеникът рекъл:

— Сеньор рицарю, не знам кой си, но никога май не съм си представял, че рицар на твоята възраст може да е до такава степен обсипан с благодатта на Господ Бог, както си ти. Чух разказа ти за премеждията, в които си попаднал, ала не бих могъл да ти разкажа още днес всичко онова, което бих желал, защото вече е много късно. Затова иди сега и си почини, а утре ще ти дам най-добрите съвети, на които съм способен.

Боорт пожелал на абата Бог да е с него и си тръгнал, а божият човек останал в параклиса, дълбоко замислен върху всичко, което рицарят му бил казал. После наредил на един от братята да обслужи рицаря по възможно най-добрия начин, защото е човек с далеч по-голяма стойност, отколкото изглежда на пръв поглед.

Тази вечер Боорт бил обсипан с толкова грижи, колкото дори и не си бил пожелавал. Приготвили му ястия от месо и риба, ала той не хапнал и залък от тях: взел си само хляб и вода и ял само толкова, колкото да засити глада си. Към другите ястия дори не се докоснал, тъй като за нищо на света не желаел да наруши наказанието, което му било наложено, нито по отношение на леглото, нито на храната си.

На сутринта, още щом изслушал утренята и дневната литургия, към него се приближил абатът, който ни най-малко не го бил забравил, и го поздравил:

— Господ да ти дава хубав и успешен ден!

След като Боорт му върнал поздрава, той го дръпнал пред олтара, встрани от останалите братя, и поискал да чуе какво му се е случило, откакто се бил включил в Търсенето на Светия Граал. Боорт му разказал дума по дума какво е чул и видял както насън, така и наяве, и го помолил да му разтълкува значението на всички тези неща. Абатът се замислил за малко и казал, че с удоволствие ще му обясни всичко, след което започнал:

— Боорте, когато си приел в себе си Върховния Господар, сиреч когато си поел Тялото Господне, ти си тръгнал на път, за да узнаеш дали Господ Бог ще ти позволи да направиш великото откритие, отредено за рицарите на Иисус Христос и за истинските праведници, участващи в това Търсене. Преди още да си изминал дълъг път, Господ Бог ти се е явил в облика на птица и ти е дал да почувстваш цялата болка и страдание, които е претърпял за нас.

Ще ти припомня какво си видял: щом се приближила до дървото без листа и плодове, птицата започнала да се взира в птиченцата по него, и видяла, че нито едно не е живо. Веднага кацнала сред тях и започнала да се кълве с човката по гърдите, додето от тях не бликнала кръв. Скоро след това паднала мъртва. Нейната кръв обаче, както сам си видял, вдъхнала живот у пиленцата. Ето какво е и тълкованието на това знамение:

Птицата олицетворява нашия Създател, Който сътворил човека по Свой образ и подобие. И когато творението Му било прогонено от рая заради извършеното от него прегрешение, Той се спуснал на земята, където намерил Своята смърт, защото на нея тогава нямало живот. Дървото без листа и плодове означава именно този свят, в който не е имало нищо друго освен злокобни премеждия, бедност и страдания. Птиченцата символизират човешкия род, за който в онези времена нямало спасение и всички, независимо дали били добри или лоши, отивали в ада и били равни по заслуги пред смъртта.

Като видял всичко това, Божият Син се озовал на дървото, сиреч на кръста, и бил пронизан в десния хълбок от човката, тоест от острието на копието. От тялото Му бликнала кръв, а от тази кръв получили живот птиченцата, които вършели Неговите дела. Така Той ги извел от преизподнята, където царувала единствено смъртта и където до ден-днешен няма и помен от живот. Това Божие благодеяние към света, сиреч към мен, към теб и към останалите грешници, ти е било разкрито в облика на птица, за да не изпитваш страх да умреш за Него, така както Той е умрял за теб.

После те е отвел при дамата, на която крал Амант бил завещал своите владения. В този крал Амант ти трябва да виждаш Иисус Христос, раздал най-много любов на другите в сравнение с всички крале на света: в Него човек можел да открие повече съчувствие и милосърдие, отколкото у който и да било друг земен човек. Другата дама, която била прогонена от владенията Му, водела със сестра си безмилостна война. Ти си влязъл в битка срещу нея и си спечелил победа, и сега ще ти кажа какво означава това:

Господ Бог ти е показал, че е пролял Своята кръв за теб, а ти тутакси си скочил да се сражаваш за Него. А че си се сражавал именно за Него, ще разбереш, когато зад образа на тази дама разпознаеш Светата Църква, която държи Светото християнство в истинната религия и правата вяра, а тази вяра е царството и достоянието на Иисус Христос.

В лицето на другата дама, която била лишена от наследство и воювала срещу нея, е редно да виждаме старата религия, Неприятеля човешки, който е в постоянна война със Светата Църква и нейните миряни. Когато младата дама ти разказала за причините, поради които сестра й искала да се разправи с нея, ти си застанал на правилната страна, защото си рицар на Иисус Христос, призван да защитава Светата Църква. През нощта тя дошла при теб в облика на печална и измъчена жена, лишена несправедливо от наследство. Тя не дошла да се срещне с теб в празнични одеяния, а в дрехата на скръбта — черната рокля. Видяла ти се тъжна и почернена заради страданията, които й причиняват собствените й синове: става дума за християните грешници, които би трябвало да са нейни чеда, ала са за нея лоши деца. Те би трябвало да я закрилят като своя майка, ала не го правят и денем и нощем предизвикват у нея горест и мъки. Затова и се е явила пред теб в облика на тъжна и измъчена жена, за да те умилостиви още повече.

В черната птица, която се приближила към теб, трябва да виждаш Иисус. Птицата ти е казала: „Аз съм черна, но съм красива. Знай, че моята чернота струва несравнимо повече от белотата на другата птица.“ В бялата, приличаща на лебед, пък трябва да виждаш Неприятеля човешки и сега ще ти обясня как така лебедът е бял отвън, ала черен отвътре. Става дума за лицемера, който е прежълтял от притеснение и блед като платно, и ако се съди поне по външния му вид, като че ли е служител на Иисус, ала отвътре е толкова черен и ужасно омърсен от греха, че мами по най-долния начин хората.

Птицата се приближила до теб, докато си спял, след което повторила същото и когато си бил буден. И знаеш ли кога точно се случило това? Когато Неприятелят човешки приел облика на духовник, който ти казал, че си оставил брат си да загине. Но той е излъгал: брат ти е жив. Спестил ти е истината, за да те накара да извършиш налудничави неща, довеждайки те до отчаяние и оттам — до похотливост, за да те хвърли накрая в смъртен грях, който би те отстранил от Търсенето на Светия Граал.

И тъй, обясних ти коя е била бялата птица, коя — черната, коя е била дамата, за която си се сражавал, и срещу кого си влязъл в двубой. Сега трябва да ти обясня символиката на изгнилото дърво и на цветята. Дървото без жизнена сила олицетворява твоя брат Лионел, който не притежава в себе си никаква Божия добродетел, която да го държи изправен; прогнилостта му идва от многобройните смъртни грехове, които е натрупал в себе си и които от ден на ден са се натрупвали. Ето защо е редно да бъде назоваван прогнило дърво, пълно с червеи.

В двата цвята отдясно пък трябва да виждаш две девствени създания: едното е рицарят, когото ти вчера си ранил, другото е младото момиче, което си спасил. Това, че единият цвят се бил наклонил към другия, е свидетелство за стремежа на рицаря да обладае насила госпожицата и да й отнеме девствеността и белотата. Ала светият мъж ги разделил, което ще рече, че Господ Бог не искал белотата им да бъде погубена по този начин и затова те е отвел при тях, за да ги разлъчиш и да спасиш чистотата и на двамата. Той ти казал:

„Боорте, няма ли да е малоумен онзи, който остави тези цветя да загинат, само и само да осуети рухването на гнилото дърво? Внимавай тогава: ако видиш да се случва нещо подобно, не оставяй да загинат прекрасни цветя, за да спасиш една проядена от червеи греда.“

Ти си изпълнил препоръката Му, за което Той ти е много благодарен. Там си видял как двама рицари отвеждат брат ти, а друг рицар — госпожицата. Тя ти се примолила толкова трогателно, че ти си бил обзет от състрадание и си загърбил естествената обич в името на обичта към Иисус Христос. Втурнал си се да спасиш младото момиче и си оставил собствения си брат в опасност. Ала Онзи, Комуто си дал обет да служиш, се намесил вместо теб. И поради любовта, която си проявил към Царя на Небесата, се случило истинско чудо: рицарите, които отвеждали твоя брат, изведнъж паднали мъртви, а той успял да се освободи, взел оръжията на единия от тях, яхнал единия от конете им и отново се впуснал да догони съратниците си, за да продължи Търсенето. Няма да мине много време, и ти ще узнаеш смисъла и на това премеждие.

Накрая си сънувал, че от цветята израстват дървета, отрупани с плодове: това означава, че от рицаря ще произлезе голям род, изобилстващ с доблестни мъже и Добри рицари, които трябва да бъдат разглеждани като плодове; същото ще произлезе и от госпожицата. И ако бе станало така, че тя бе изгубила девствеността си заради едно толкова мерзко прегрешение, Господ Бог щеше да бъде безкрайно разгневен, така че и двамата сигурно щяха да бъдат прокълнати и постигнати от внезапна смърт, сиреч щяха да бъдат погубени тялом и духом. Ала ти си попречил на това, поради което трябва да бъдеш смятан за добър и предан служител на Иисус. И, кълна се в собственото си спасение, ако бе земен човек, ти никога не би бил въвлечен в благородното премеждие да спасяваш следовниците на Господ Бог, избавяйки телата им от земно страдание, а душите им — от страданията в преизподнята. Сега вече ти изясних смисъла на премеждията, през които си преминал в Търсенето на Светия Граал.

— Сеньор — промълвил Боорт, — истина казваш. Ти ми обясни толкова добре всичко, че аз ще бъда по-добър през целия си живот, който ми предстои.

— Сега — рекъл накрая абатът — искам да се помолиш за мен, защото вярвам, че Господ ще чуе далеч по-лесно теб, отколкото мен.

Боорт замълчал от притеснение, че абатът го смята за толкова свят човек. След като разговаряли още много време, додето най-сетне Боорт не решил да напусне манастира, пожелавайки на абата Бог да е с него.

Щом се въоръжил и се стегнал, той подновил своето странстване и препускал през целия ден, докато привечер не пристигнал при една вдовица, която му устроила радушен прием. На сутринта продължил пътя си, за да се озове пред разположен в долина замък, чието название било Тюбел. Докато се приближавал към замъка, срещнал един младеж, който се носел в пълен галоп към гората наблизо. Боорт го пресрещнал и го попитал знае ли някакви новини.

— Да — отвърнал младежът. — Утре пред този замък ще се проведе наистина необикновен турнир.

— И кой ще участва в него?

— Рицарите на граф Плен и на госпожа вдовицата, която е господарка на замъка.

При тази новина Боорт решил да остане тук, защото нямало начин да не види в това сражение и някои от своите съратници от Търсенето. Можело също някой да му даде сведения за брат му, а нищо чудно и самият той да дойдел там, стига да се намирал наблизо и в добро здраве. Затова се отправил към един отшелнически дом, разположен на края на близката гора. Като влязъл в него, заварил брат си Лионел да седи без доспехи пред входа на параклиса. Настанил се бил там, за да участва на другия ден в битката, която трябвало да се проведе в равнината.

Като го видял, Боорт изпитал такава силна радост, каквато никой човек не би могъл да опише. Скочил веднага от коня си и го попитал:

— Скъпи братко, откога си тук?

Като чул тези думи, Лионел разпознал своя брат. Ала не се надигнал от мястото си, а само рекъл ядно:

— Боорте, Боорте! Не беше ти човекът, благодарение на когото избегнах смъртта завчера, когато двама рицари ме отвеждаха вързан и ме биеха жестоко. Ти ме изостави, без изобщо да ми помогнеш, а вместо това предпочете да се притечеш на помощ на госпожицата, която рицарят отвличаше, излагайки ме на смъртна опасност. Никога мой брат не е извършвал такова предателство! Заради тази твоя измяна ти обещавам едно-единствено нещо: смърт! Защото не заслужаваш нищо друго, освен да умреш. Пази се от мен и знай, че бъда ли въоръжен, където и да те срещна, не можеш да очакваш от мен нищо друго освен смърт.

Като чул ядните думи на брат си, Боорт се почувствал много нещастен, паднал на колене пред него, сключил молитвено ръце пред гърдите си и го помолил в името на Господ Бог да му прости за стореното. Ала Лионел му отвърнал, че това не може да стане и че с Божията помощ ще го убие, стига да може да надделее в схватката. И понеже не желаел повече да го слуша, влязъл в дома на отшелника, където бил оставил доспехите си, взел ги и бързо ги надянал. Щом се въоръжил, отишъл при своя кон, яхнал го и рекъл на Боорт:

— Пази се от мен, защото, дано Бог да ми е на помощ, ти се заклевам, че стига да мога да те надвия, ще постъпя така, както всеки трябва да постъпи с един предател, с един вероломен човек. А ти със сигурност си най-вероломният човек, роден от един толкова добродетелен мъж, какъвто бе нашият баща крал Боорт. Качвай се сега на коня си — така ще ти бъде по-удобно, — защото ако не го направиш, ще те убия, както си стъпил на земята. Позорът ще бъде за мен, но наказанието — за теб. И изобщо не ме е грижа за този позор, тъй като предпочитам да бъда охулен от множество хора, отколкото ти да не си получиш заслуженото.

Като видял, че ще бъде принуден да се сражава, Боорт не знаел как да постъпи. От една страна, в никакъв случай не можел да се реши да влезе в двубой с родния си брат. От друга страна, не бивало да се излага на смъртна опасност. Затова решил, че ще се качи на коня, но преди това ще опита още веднъж да измоли прошка от брат си. Коленичил той пред копитата на коня, възседнат от брат му, и през сълзи му рекъл:

— Скъпи братко, смили се над мен, прости ми тази лоша постъпка и не ме убивай! Спомни си за голямата любов, която трябва да ни свързва един с друг.

Молбите на Боорт изобщо не трогнали Лионел, когото Неприятелят здраво бил насъскал да убие брат си. Боорт обаче продължавал да стои на колене пред него и със сключени в молитвена поза ръце да го моли за прошка. Като видял, че Боорт няма да отстъпи и да се изправи, Лионел пришпорил коня си и го блъснал с нагръдника му толкова силно, че го хвърлил по гръб. При това падане Боорт бил тежко ранен. Брат му обаче не се задоволил с това, а го стъпкал с коня си, натрошавайки повечето от костите му. От силната болка той изпаднал в несвяст, като последната му мисъл била, че ще умре, без да се е изповядал.

След като докарал брат си до такова състояние, че той повече не можел да се изправи, Лионел скочил на земята с намерението да му отсече главата. В мига обаче, в който понечил да му изтръгне шлема, отшелникът — мъж в дълбока старост — се появил, тичайки с все сила към тях. Той бил дочул целия разговор между двамата братя. Щом съзрял лежащия Боорт, комуто Лионел се канел да отсече главата, той паднал върху тялото му и се провикнал:

— Хей, благородни рицарю! За Бога! Имай милост към себе си и към своя брат! Ако го убиеш, ще извършиш смъртен грях и гибелта му ще доведе до голямо нещастие, защото той е сред най-добродетелните мъже и е един от най-добрите рицари.

— С Божията помощ, сеньор — отвърнал му гневно Лионел, — ако не се махнеш бързо оттук, ще те убия и той пак няма да се отърве.

— Предпочитам да убиеш мен, отколкото него, защото смъртта ми не ще бъде такава голяма загуба, както неговата кончина. Ето защо по-добре аз да умра!

В стремежа си да го предпази, отшелникът покрил цялото тяло на Боорт със своето, прегръщайки го през раменете. Като видял това, Лионел изтеглил меча от ножницата и ударил стареца с такава сила, че му счупил врата. Снагата на божия човек се изтегнала в предсмъртна тръпка, след което се вдървила.

Ала това изобщо не намалило беса на Лионел, който сграбчил брат си за шлема и се заел да го развързва, за да му отсече главата. И щял като нищо да го убие, ако по волята на Господ Бог не пристигнал Калогренан — един от придворните на крал Артур и рицар от Кръглата маса. Като видял убития отшелник, той се запитал какво става тук. Сетне се огледал по-внимателно и си дал сметка, че Лионел е смъкнал шлема на лежащия рицар и се кани да му вземе главата. Понеже разпознал в него Боорт, с когото го свързвали най-добри чувства, той скочил на земята, сграбчил Лионел през раменете и го дръпнал с такава сила, че го накарал да отстъпи. После възкликнал смаяно:

— Какво става тук, Лионел? Да не си изгубил ума си, че искаш да убиеш брат си, който е един от най-добрите рицари на земята? За Бога, Лионел! Никой почтен човек не би допуснал това!

— Какво? — извикал Лионел. — Да не би да си решил да му се притечеш на помощ? Ако продължаваш да се бъркаш в тази работа, ще го оставя и ще се заема с теб!

Калогренан го изгледал, изумен, и го попитал:

— Опомни се, Лионел! Нима наистина искаш да го убиеш?

— Искам да го убия и ще го убия, и нито заради теб, нито заради някого другиго ще го оставя на мира! Той ми причини такова голямо зло, че наистина си е заслужил смъртта.

Тогава Лионел се нахвърлил отново на Боорт и дори понечил да го удари по главата, но Калогренан се намесил и казал, че ако Лионел през този ден си е изгубил до такава степен разсъдъка, че е вдигнал ръка срещу брат си, то първо ще трябва да влезе в двубой с него.

При тези думи Лионел грабнал щита си и попитал Калогренан кой е и откъде идва. Последният му казал. След като го разпознал, Лионел го предизвикал на бой, нападнал го с оголен меч и, влагайки цялата си сила, замахнал да му нанесе удар с желязното острие. Виждайки, че схватката започва, Калогренан изтичал да вземе своя щит и също извлякъл меча си от ножницата. Тъй като бил добър рицар и притежавал голяма телесна сила, той се защитавал твърдо и непоколебимо. Двубоят се проточил толкова дълго, че Боорт успял да се надигне и приседне, но изпитвал непоносими болки и му се струвало, че ще му трябват цели месеци, за да възвърне силите си, и то ако Господ Бог му е на помощ.

Като видял, че Калогренан се бие с брат му, той се почувствал много нещастен. И наистина, ако Калогренан убиел брат му, нямало никога през живота си да намери отново повод за радост. Ако ли брат му убиел Калогренан, пак той, Боорт, щял да изпита целия позор върху себе си, защото знаел много добре, че рицарят е влязъл в тази битка само заради него. Злочест и отчаян, той щял на драго сърце да скочи и да ги раздели, стига да бил в състояние да го стори, но нямал никакви сили нито да се защитава, нито да напада другиго.

Затова само следял с поглед събитията и забелязал, че Калогренан започва да отстъпва в битката. Наистина Лионел бил способен на големи подвизи и много храбър рицар. Той вече бил направил на парчета щита и шлема на Калогренан и до такава степен го бил обезкуражил, че съперникът му не очаквал нищо друго освен смъртта си, още повече, че вече бил изгубил огромно количество кръв и било цяло чудо, че все още можел да се държи на крака.

Отстъпвайки все повече и повече, Калогренан се уплашил от наближаващата смърт. Огледал се за помощ и видял, че Боорт не лежи, а вече е седнал. Тогава той се развикал:

— Боорте! Ела ми на помощ, измъкни ме от смъртната опасност, която ме заплашва само задето ти се притекох на помощ, когато ти беше още по-близо до смъртта, отколкото съм аз до нея сега. Ако умра, всички ще хвърлят цялата вина за това върху теб.

— Молбите ти са напразни — извикал Лионел, — ти ще умреш в този двубой! Никой не може да ми попречи да ви убия и двамата с този меч!

Боорт почувствал още по-голяма тревога, защото знаел, че ако Калогренан бъде убит, това щяло да бъде голяма загуба. Затова отправил молитва към Господ Бог да се смили над него, изтъквайки, че никога един толкова добродетелен рицар не е бил убиван за една толкова нищожна кауза. Калогренан обаче отново се развикал:

— Хей, Боорте, нима ще ме оставиш да умра? Ако ти харесва да умра тук, смъртта ще бъде сладка за мен, защото едва ли бих могъл да загина за по-добродетелен мъж.

В този миг Лионел му нанесъл мощен удар, от който шлемът отхвръкнал от главата на противника му. Усещайки я незащитена и предчувствайки, че спасение няма откъде да дойде, Калогренан възкликнал:

— Ха! Скъпи Отче Иисусе Христе! Ти, Който ме прие за Свой служител, какъвто не съумях да стана с такова достойнство, с каквото би трябвало, смили се над моята душа: нека болката, която моето тяло ще изпита заради благодеянието, което исках да сторя, да бъде наказанието за моите грехове и изкуплението за моята душа!

В мига, в който Калогренан произнесъл тези думи, Лионел му нанесъл последния удар, който го повалил мъртъв на земята, а тялото му се изпънало и вдървило под въздействието на предсмъртната болка. След като убил Калогренан, Лионел изобщо нямал намерение да спре дотук, а се затичал към брат си и му нанесъл такъв удар, че го проснал по цялата му дължина. А той с присъщото си смирение му се примолил, в името на Господ Бог, да се смили и да му прости.

— Ако стане така, скъпи братко, че аз те убия, или пък ти сториш това, и двамата ще бъдем извършили смъртен грях — рекъл той.

— Нека Бог да се отвърне от мен — отвърнал му Лионел, — ако се смиля някога над теб и ти даря живота, след като във властта ми е да те убия, защото за това, че съм жив, ти нямаш и най-малката заслуга!

Тогава Боорт изтеглил своя меч и рекъл през сълзи:

— Скъпи Отче Иисусе Христе, нека не ми бъде зачетено в грях това, че защитавам живота си срещу моя брат!

Сетне вдигнал меча си и тъкмо се канел да порази Лионел, дочул глас, който му казал:

„Бягай, Боорте, не го докосвай, защото със сигурност ще го убиеш.“

В този миг между тях проблеснало острие от огън, падащо като мълния от небето. От него избухнал такъв чудодеен и изгарящ пламък, че за миг щитовете и на двамата били превърнати в пепел. От голямата си уплаха братята паднали на земята и дълго останали да лежат в несвяст. Когато дошли на себе си, впили изпитателни погледи един в друг и видели, че земята, която ги разделяла, била цялата нажежена от огъня. След като преценил, че брат му е здрав и читав, Боорт разпрострял ръце към небето и отправил от дън-душа гореща благодарност си към Господ Бог.

Тогава чул глас, който му казал:

„Боорте, стани и си тръгни оттук. Не оставай повече край брат си, а поемай към морето. И не се спирай никъде, преди да стигнеш до брега, защото Персевал те чака там.“

При тези думи Боорт коленичил, протегнал ръце към небето и възкликнал:

— Отче на Небесата, благословен да си, задето бе така великодушен, че ме призова на служба при Теб!

Сетне се приближил до Лионел, който все още бил напълно замаян, и му казал:

— Скъпи братко, ти постъпи много лошо и с този рицар, твой съратник от Кръглата маса, и с възрастния отшелник, като ги уби и двамата. В името на Господ Бог, не си тръгвай оттук, преди телата им да бъдат погребани и да им бъдат отредени всички дължими почести.

— А ти, ти какво ще правиш? — попитал го Лионел. — Няма ли да изчакаш, докато бъдат погребани?

— Не, ще тръгна към морето, където ме чака Персевал. Това ми нареди божественият глас, който се разнесе току-що.

Сетне напуснал злокобното място и се насочил към морето. Препускал на големи преходи, додето не пристигнал в едно абатство, построено високо над морския бряг. През нощта, когато вече бил потънал в сън, дочул глас, който му казал:

„Боорте, стани и тръгни право към морето, където е Персевал. Той те чака на брега.“

Боорт скочил на крака, прекръстил се и се помолил на Господ Бог да го води по пътя. После взел доспехите, намерил коня си, турил му седлото и юздата и тъй като не искал монасите да разберат, че си тръгва в такъв ранен час, потърсил някакъв таен изход. Скоро намерил отвор в стената и преминал през него заедно с коня си. Никой в абатството така и не се усетил за неговото заминаване.

Щом се оказал навън, той препуснал, додето стигнал до морето, където недалеч от брега открил кораб, покрит целия с бяла коприна. Скочил тогава от коня и се качил на кораба, поверявайки съдбата си в ръцете на Господ Бог. Още със стъпването си на палубата Боорт усетил как корабът се отдалечава от брега, а излезлият вятър, който издул платната, го подгонил с такава шеметна бързина, че той като че ли летял над водата. По някое време рицарят си дал сметка, че е пропуснал да качи и коня си, но скоро се примирил със станалото. Опитал се да погледне в далечината, но не успял да види нищо, защото нощта била черна и непрогледна. Облегнат на борда, той отправил към Иисус молитва да го отведе на място, където душата му ще може да бъде спасена. Щом изрекъл молитвата си, той се унесъл в сън и спал чак до сутринта.

Като отворил очи, Боорт огледал кораба и видял, че някакъв рицар в доспехи, ала без шлем на главата си, стои изправен на палубата. Взирайки се известно време в него, той разпознал Персевал Уелсеца и веднага скочил да го прегърне и да му засвидетелства голямата си радост. Персевал пък бил съвсем изумен от гледката пред себе си, защото нямал представа как този човек би могъл да се качи на кораба. Затова го попитал кой е и какъв е.

— Какво? — смаяно извикал Боорт. — Нима не ме разпознаваш?

— Да си призная, не — отвърнал му Персевал. — И се чудя как си могъл да попаднеш тук, ако, разбира се, самият Господ Бог не те е качил на този кораб.

Тогава Боорт се разсмял и свалил шлема си. Персевал тутакси го разпознал. Едва ли ще бъде много лесно да опиша неописуемата радост от срещата на двамата. Боорт се заел да разкаже как и благодарение на Чии напътствия успял да стигне до кораба. Сетне на свой ред и Персевал му изложил през какви премеждия бил преминал, как се бил озовал на високата скала и как Неприятелят човешки, явил му се в облика на прелестна дама, насмалко да го въвлече в смъртен грях.

Така двамата рицари най-сетне се събрали, както Господ Бог бил пожелал. В очакване на премеждията, които Той щял да им изпрати, те бродели из морската шир ту в една, ту в друга посока съобразно с прищевките на ветровете. Говорели си за най-различни неща и се подкрепяли духовно един другиго. Персевал казвал, че за да бъде изпълнено даденото му обещание, му липсвал единствено Граалът.

Ала разказът спира засега на говори за тях и се връща към подвизите на Добрия рицар.