Търсенето на Светия Граал

Монсеньор Говен

И тъй, преданието разказва, че след като се разделил със своите другари, монсеньор Говен препускал в продължение на няколко дни, без да се натъкне на никакво достойно за споменаване премеждие, додето не пристигнал в абатството, откъдето Галаад взел белия щит с пурпурния кръст и където му разказали за подвизите, които той бил извършил. Като изслушал цялата история, Говен попитал монасите в каква посока е отпътувал Галаад, и те му я показали. Тръгнал той по следите му и препускал, докато случаят не го отвел в абатството, където Мелиан лежал ранен.

Щом разпознал монсеньор Говен, последният му разказал за приключенията, преживени заедно с Галаад, който бил заминал същата сутрин.

— Бога ми! — възкликнал монсеньор Говен. — Може ли пък толкова да не ми върви! Сигурно съм най-нещастният рицар на света, след като вървя съвсем близо зад Галаад, а не мога да го достигна. Ако обаче Господ ми позволи да го намеря, ще направя така, че никога повече да не се разделя с него, стига той да цени моето присъствие толкова, колкото аз — неговото.

Един от местните братя чул това изказване на монсеньор Говен и се обърнал към него със следните думи:

— Наистина, сеньор, не е особено подходящо вие двамата да се подвизавате заедно. Защото ти си лош и вероломен служител на Господ, докато той е образцов рицар.

— Сеньор — отвърнал монсеньор Говен, — според това, което ми казваш, ми се струва, че ме познаваш добре.

— Познавам те много по-добре, отколкото ме познаваш ти и отколкото изобщо можеш да си представиш — потвърдил монахът.

— Драги сеньор — рекъл тогава монсеньор Говен — бъди така любезен да ми кажеш в какво се състои моята лошотия, заради която ми подхвърляш такива обвинения.

— Няма да ти кажа — отвърнал му другият, — но като му дойде времето, ще откриеш човека, който ще те осведоми.

Докато си говорели по този начин, в абатството влязъл един рицар в пълно бойно въоръжение, който слязъл от коня в двора, а братята притичали към него, за да вземат доспехите му и да го отведат тутакси в стаята, където се намирал монсеньор Говен. Като го видял, той разпознал в него своя брат Гахериет и се спуснал към него, изразявайки необикновената си радост, след което го попитал дали е здрав и читав, а брат му отвърнал:

— Да, слава Богу!

Говен и Гахериет прекарали тази нощ в абатството, обкръжени от грижите на местните братя, а на сутринта още на развиделяване отишли в пълно бойно снаряжение с изключение на шлемовете да изслушат богослужението в църквата. Сетне, напълно готови, яхнали конете и отпътували, препускайки до първия час на деня, когато забелязали пред себе си сеньор Ивен на своя кон, разпознали го по доспехите му и му викнали да спре. Чувайки своето име, Ивен останал намясто, защото по гласовете им разбрал кои са. Братята изразили голямата си радост и го попитали какво му се е случило, откакто се били разделили, на което Ивен отвърнал, че не е извършил нищо, защото не се е натъкнал на нито едно приключение, което да му достави удоволствие.

— Хайде тогава да се движим всички заедно — предложил Гахериет, — додето Бог ни изпрати подобаващо приключение.

Останалите се съгласили. Така тримата поели по пътя си и препускали, докато пристигнали в околностите на Девичия замък, и то именно в деня, в който той бил завладян от Галаад. Когато седмината братя видели тримата рицари, те се провикнали:

— Братя, напред срещу тези! Да ги убием намясто! Те са от онези, заради които се лишихме от всичките си богатства, странстващи рицари, търсещи приключения.

Сетне се устремили към тримата съратници, викайки им да се защитават, защото са дошли да намерят смъртта си. Като чули това, тримата обърнали конете и препуснали насреща им. Още при първия сблъсък трима от седмината братя паднали мъртви: всеки от рицарите Говен, Ивен и Гахериет убил по един от тях. Сетне извадили мечовете си и се впуснали срещу останалите четирима, които се защитавали, както можели, ала нямали голям успех, защото били капнали от умора. Наистина през този ден Галаад им бил устроил голяма битка, а и новите им противници, все храбри и отлични рицари, се нахвърлили така срещу тях, че ги избили за съвсем кратко време.

Като свършили това, те ги оставили който където бил паднал, и потеглили, накъдето ги водел късметът. Затова не се насочили към Девичия замък, а свърнали надясно и по този начин се разминали с Галаад. Привечер тримата се разделили и всеки поел по своя път.

Монсеньор Говен препускал, додето стигнал до усамотен малък дом. Стопанинът му в този миг се намирал в параклиса, където отслужвал вечерна литургия в чест на Богородица. Говен слязъл от коня, изслушал богослужението, а после в името на Дева Мария помолил за подслон, който на драго сърце му бил даден.

Вечерта божият човек попитал монсеньор Говен откъде е, и последният му казал кое как е и в какво Търсене бил тръгнал да участва. Като чул, че пред него се намира монсеньор Говен, отшелникът рекъл:

— Сеньор, ако нямаш нищо против, бих искал да науча имаш ли някакви затруднения.

Сетне заговорил за изповедта и му дал няколко прекрасни примера от евангелията, насърчавайки го да се изповяда пред него с утешението, че ще му даде, доколкото е възможно, правилните съвети.

— Сеньор — отвърнал му монсеньор Говен, — ако пожелаеш да чуеш какво ми бе казано онзи ден, ще ти разкажа за всичко, което се отнася до мен, защото ми изглеждаш наистина божи човек. Наясно съм, че си свещеник.

Светият човек му обещал, че ще му помогне във всичко, в каквото може. Тогава монсеньор Говен огледал внимателно мъжа, който му се сторил на достопочтена възраст и толкова благонравен, че му се приискало да му се изповяда. Така той му разказал онова, за което се чувствал най-виновен пред Господ Бог, и не забравил да му предаде думите, изречени от монаха в абатството.

А отшелникът пресметнал, че Говен не се бил изповядвал в продължение на цели четири години, и му казал:

— Сеньор, човекът с право те е нарекъл лош и вероломен служител на Господ, защото не си бил посветен в рицарско звание, за да бъдеш ратай на Дявола, а за да служиш на своя Спасител, да защитаваш Светата Църква и да възвръщаш на Бог съкровището, което Той ти е поверил за съхранение, сиреч твоята душа. Именно затова са те произвели в рицарски сан, а ти си използвал твърде зле новото си положение, защото във всичко си се проявил като прислужник на Дявола, изоставил си своя Създател и си се впуснал в порочен и недостоен живот, какъвто никой рицар не води.

От всичко това можеш да се убедиш, че човекът, който те е нарекъл лош и вероломен служител на Господ, наистина те е познавал добре. И ако не беше такъв грешник, какъвто си сега, седмината братя нямаше да бъдат убити било от теб, било с твоята помощ, а щяха да се разкайват за лошите нрави, които бяха въвели и поддържали толкова дълго в Девичия замък, и навярно да са се помирили с Бог.

За разлика от теб Добрият рицар Галаад, когото ти търсиш навсякъде, не действаше така, защото ги победи, без да ги убива, а и самият факт, че седмината братя бяха въвели в замъка този обичай и задържаха в него всички девойки, които преминаваха през страната, независимо с право или не, съвсем не е без смисъл или символика в него.

— Ха! Сеньор — възкликнал тогава монсеньор Говен, — кажи ми какъв е скритият в това смисъл, за да знам как да го обясня, когато се върна в кралския двор.

— На драго сърце — отвърнал му отшелникът. — Под Девичия замък трябва да подразбираш ада, а под младите девойки — добрите души, погрешно затворени в него преди Страстите Христови. Седмината рицари символизират седемте най-тежки гряха, които по онова време така били завладели света, че за справедливостта не останало никакво място. Защото веднага щом излизала от тялото, душата, независимо дали била на праведник или грешник, тутакси отивала в ада и — подобно на девойките в замъка — бивала затваряна там.

Ала когато видял, че сътвореният от Него свят вървял на зле, небесният Отец изпратил на земята Своя Син, за да освободи добрите девойки, сиреч добрите души. И както изпратил Своя Син, Който бил при Него още отпреди сътворението на света, по същия начин проводил и Своя верен служител Галаад, за да изтръгне от замъка добрите девойки — чисти и непокварени, каквито са цветчетата на лилиите, непознаващи горещината на сезоните.

Като чул тези думи, Говен не знаел какво да каже. Затова пък отшелникът отново се обадил:

— Говен, Говен, ако решиш да изоставиш порочния живот, който отдавна водиш, все още можеш да се помириш с Господ Бог! Знай: Светото Писание казва, че никой не е до такава степен грешен, щото да не е в състояние да получи Божията милост, стига да се помоли за нея с най-чисти помисли в сърцето. Ето защо най-правилния съвет, който мога да ти дам, е да се покаеш за всички извършени от теб грехове.

Говен обаче казал, че не ще може да понесе тежестта на покаянието. Тогава отшелникът млъкнал и понеже виждал, че наставленията му са напразно усилие, не отронил и думичка повече.

На сутринта монсеньор Говен си отишъл и бродил, додето не срещнал случайно Агловал и Жирфлет, син на До. Тримата препускали заедно в продължение на четири дни, без да се натъкнат на приключение, достойно за споменаване. На петия ден станало така, че се наложило да се разделят и оттам насетне всеки от тях продължил по пътя си сам. Тук разказът изоставя за малко тези герои и отново се връща към Галаад.

Сега разказът ни продължава с това, че след като напуснал Девичия замък, Галаад всекидневно изминавал много дълги преходи, за да стигне до Опустялата гора31. И ето че по волята на случая един ден той се натъкнал на Ланселот и Персевал, които пътували заедно. Двамата обаче не го разпознали, понеже не били свикнали с отличителните знаци на доспехите му.

Пръв го нападнал Ланселот, който строшил копието си о нагръдника на противника си, а Галаад го връхлетял с такава мощ, че само с едно движение го хвърлил от коня на земята, без да му навреди особено, и понеже копието му било на парчета, изтеглил меча си и нанесъл страховит удар на Персевал, който разцепил шлема, разкъсал плетения железен капюшон под него и ако оръжието не се било извъртяло в ръката му, щял без никакво съмнение да го погуби. От удара обаче Персевал не бил повече в състояние да се удържи на седлото, полетял на земята и останал да лежи толкова замаян, че изгубил представа ден ли е, или е нощ.

Битката се състояла току пред една малка къщичка, в която живеела самотна отшелничка. Като видяла, че Галаад понечва да се отдалечи, тя му казала:

— Върви с Бога и нека Той да те напътства! А тези двамата, ако те бяха разпознали така добре като мен, никога не биха дръзнали да се залавят с теб.

Като чул тези думи, Галаад почувствал такъв страх да не бъде разпознат, че пришпорил коня си и препуснал в най-бесния галоп, на какъвто животното било способно. Давайки си сметка, че той се отдалечава, двамата рицари се метнали на конете си, ала не след дълго разбрали, че няма да могат да го настигнат, и затова се върнали обратно, до такава степен натъжени и покрусени, че им се искало тутакси да умрат, а животът им изглеждал омразен и достоен за презрение. Обладани от такива чувства, те навлезли в гората.

Така Ланселот се озовал в Опустялата гора, натъжен и разгневен заради рицаря, когото бил изтървал.

— И сега какво ще правим? — попитал тогава той Персевал.

Последният му отговорил, че при тези обстоятелства няма представа какъв съвет би могъл да му даде, защото рицарят се носел с такава бързина, че нямало как да го настигнат.

— Освен това виждаш — продължил той, — че нощта ни изненада на място, от което не ще можем никога да излезем освен ако не ни избави някакво чудо. Мисля си, че е най-добре да се върнем обратно, защото ако се изгубим из тези дебри, ще ни трябва твърде много време, за да излезем на правия път. Ти постъпи както ти е угодно, но за мен по-уместно ще бъде да поемем назад, отколкото да продължаваме напред.

Ланселот обаче казал, че няма на драга воля да се откаже и да остане тук, а ще продължи да преследва рицаря с белия щит, защото никога няма да се примири, преди узнае кой е той.

— Можеш поне да изчакаш до разсъмване — предложил му Персевал. — Тогава и двамата ще можем да се впуснем в преследване на рицаря.

Ала Ланселот заявил, че в никакъв случай не е съгласен.

— Нека тогава Господ да ти е на помощ — рекъл му Персевал, — защото днес аз повече не ще мръдна оттук, а по-скоро ще се върна при отшелничката, която май каза, че го познава добре.