В морските дълбини

Тридесет и шест

Когато денят започна да преваля, русалките бяха преплува пет левги и наближаваха първия завой на Олта. Не прибягваха до велозаклинания в реката, защото не искаха да рискуват да пропуснат някой от знаците. Срещнаха още речни русалки, до една несговорчиви и със силно собственическо чувство, та с молби успяха да минат през отсечките, които им принадлежаха. Сега, приближавайки завоя, дочуха гласове – високи и пронизителни.

– Сега пък какво има? – почуди се Нийла, явно изморена.

С тревога в очите, Серафина допря пръст до устните си и посочи с палец към брега. И трите се притиснаха към земята в плитчините и запълзяха бавно напред. След завоя ги посрещна тревожна гледка: три призрака нападаха русалка. Призраците бяха на терагогски момичета. Дрехите им бяха от друга епоха. Русалката също беше млада, с къдрави червени коси, сини очи и изобилие от лунички по лицето. Доскоро бе носила очила със златни рамки, които сега висяха от едното ù ухо.

– Как смееш да идваш тук! – запищя един от призраците.

– След всичко, което направи! – изкрещя вторият.

– След като ми го отне! – викна третият.

Те щипеха русалката. Удряха ù шамари. Скубеха я. Тя се отбраняваше с всички сили.

Линг въздъхна.

– Всички в Пресноводието ли са tîngjй? – запита тя.

– Какво... – започна Серафина.

– Кретени.

Трите се спуснаха да помогнат на червенокосата русалка.

– Оставете я! Махайте се оттук! – развика се Линг.

– Къш! – добави Нийла.

Вместо обаче да изплашат призраците, само ги разгневиха още повече. Толкова ги ядосаха, че те започнаха да налитат и на тях. Бяха навсякъде едновременно. Шамарите и щипането им бяха болезнени. Русалките бяха четири срещу трите призрака, но засега търпяха поражение.

Един от призраците, на закръглена руса девойка, откъсна чантата на Нийла от рамото ù и заровичка в нея. Когато откри храната, лакомо я изяде. Всичко падна на дъното на реката през прозрачното ù тяло и това я вбеси. Друг призрак издърпа гребените, които държаха косата на червенокоската, и перлите от шията ù и се опита да си ги сложи. Но и те паднаха на дъното. Третата призрачна девойка се опита да издърпа меча на Линг от ножницата на гърба ù.

– Какво искаш? – извика Нийла.

– Искам си моя Григори!

– Моя Фьодор!

– Моя Александър!

– Момичета, имам си проблеми тук! – извика Серафина, а един от призраците отпра яката на туниката ù.

– Какво ще правим? – викна Нийла. – Не мога да ги откача от себе си!

– Meu Deus23! – чу се нов глас. – Ей сега го видях! С нея е!

И трите призрачни момичета замръзнаха.

– Какво? – попита първата.

– Видяла си го? – добави втората.

– С нея? – повтори третата.

Русалката, която беше проговорила – с тъмни очила, облечена в прасковено и с пираня на каишка, кимна мрачно. Кожата ù беше с топъл шоколадов цвят, а косите ù бяха сплетени на десетки лъскави плитки.

– Наистина. Кълна се. И я целуваше. И се смееха и двамата. На теб, querida24. Как ти беше името?

– Eлизабета!

– Илеана!

– Катерина!

– Ами да. Точно това име го чух да споменава. За теб говореха, mina25, със сигурност.

Трите призрака захвърлиха нещата, които бяха взели от русалките, и запищяха от ярост.

– Къде е той? – извикаха те в един глас.

Русалката посочи към устието на реката. – Натам. Веднага след последното село.

Призраците побягнаха.

– Tão louca26! – изкоментира русалката през смях, докато ги наблюдаваше как се отдалечават. После каза:

– Аз съм Ава. Tudo bem, gatinhas27?

– Ами... още сме живи, мисля... – каза Линг. Обърна се към другите и поясни:

– Попита ни как сме. На португалски.

– Не съм сигурна – каза Нийла. Косата ù висеше пред лицето. – Какво беше това?

– Наричат се русалийки. Поне по тези места – обясни Ава. – Призраци на човешки момичета, които са скочили в реката, за да се удавят заради разбито сърце.

– Момин скок! – възкликна Серафина. – Един от знаците на Вража!

– Момин скок – повтори Ава, клатейки глава. – Maluca28! Явно реките са непреодолимо привлекателни за тъжните момичета. Просто не могат да не се хвърлят в тях. Много речни призраци съм виждала. Като витрини са, но са злобни. И в моята река ги има, в Амазонка. Но там ги наричаме другояче.

– Как ги наричате? – попита Нийла.

– Идиоти! – отвърна Ава и прихна. – Представяте ли си? Да се самоубиеш заради някакъв мъж? – тя направи гримаса. – Ekah! Não faz sentido!29 И не ми пука колко е хубав!

Другите също се засмяха. Серафина се представи, после Нийла и накрая Линг.

– А ти, mina? – попита Ава червенокосата русалка.

– Аз съм Бека. От Атлантика – отвърна тя. – Мерси за помощта.

Бека беше коленичила на дъното на реката, събираше си вещите и ги подреждаше спретнато в куфара си.

– Лошо са те порязали. Бузата ти кърви – отбеляза Линг. – Не мога да повярвам как успя сама да се биеш с всичките.

Бека се усмихна и сви рамене безгрижно.

– Само драскотина е – каза тя. – И по-лошо съм се наранявала.

– Смела си. Щеше да се биеш с тях цял ден – заяви Ава.

– Ако се беше наложило – да – призна Бека. После присви очи. – И те щяха да са по-зле от мен... накрая.

– Една с дух силен, непреклонен – каза Ава. – Усетих го в момента, в който те видях, mina.

Бека спря да прибира багажа си и вдигна поглед към Ава.

– Откъде знаеш тези думи? – попита тя.

Ава отвори уста да отговори, когато се чу силно щракване.

– Опита се да ме ухапе! – изписка Нийла. – Аз исках само да го погаля!

– Внимавай – предупреди я Ава. – Има много зъби и е невъзпитана.

– Какво точно правиш с пираня на каишка? – попита Нийла раздразнена.

– Това е рибата ми водач. Без нея съм заникъде. Нали така, Бебе? – каза Ава и се усмихна на ръмжащата пираня.

Бебе спря да ръмжи и ù се усмихна в отговор.

– Чакай, ти да не си... ама не може... Така де... ти си... – заекна Нийла.

– Сляпа? Ами да. Абсолютно. Нищо не виждам.

Тя си свали очилата. Очите ù бяха бледи и замъглени.

– Но нали ей сега ни видя? Видя призраците – каза Серафина.

– Чух ви. И призраците. И ви почувствах. Очите ми не работят, но въпреки това виждам. По различен начин. Чувствам нещата. Усещам ги. Като... като tubarãо. Как се наричаше, querida?

– Акула – отвърна Линг.

– Като акула. Вас ви усетих още преди няколко дни.

– Ти си онази, за която ни съобщи Лина, нали? – попита Нийла. – Каза ни, че си минала през нейната отсечка от реката... Но това значи, че си се движила пред нас. Как се оказа зад нас?

– Усетих, че идвате и не знаех дали това е хубаво, или лошо. Затова се скрих. Оставих ви да ме подминете. Проучих ви. Ти – тя кимна към Серафина – си дъщерята на Мероу. Разбрах по начина, по който застана между призраците и приятелките си преди малко, като принцеса воин.

– А ти – продължи тя и кимна към Нийла, – ти пазиш светлината. Усещам как се излъчва от теб, топла като слънцето. А ти – тя кимна към Линг – говориш езиците на всички водни създания. Ще поговориш ли с Бебе? Кажи ù да се държи прилично.

Серафина и Нийла се спогледаха.

– Една, която вижда бъдещето на нещата – казаха едновременно.

– С Бека ставаме четири, а с Ава пет – заяви Линг. – Къде е шестата?

– Да попитаме йелите – предложи Бека. – Може би те ще ни кажат.

– Може би? Que diablo30! – възкликна Ава. – Най-добре ще е да ни кажат коя е шестата, както и разни други неща. Да не мислите, че съм дошла чак дотук от Макапа, в тази студена, тъмна, repulsivo31 река, за да чуя може би?

Бека затвори капака на куфара си с щракване. После стана и изтръска калта от люспите си.

– Най-добре да тръгваме – каза тя забързано и бутна очилата на носа си. – Наоколо може да има съгледвачи, а ние имаме още две левги до йелите, което, според моите изчисления, значи, че ще сме там преди да падне нощта, ако плуваме с умерена скорост и не срещаме повече призраци, силни течения, водопади, хора в черни униформи и...

Последва ново щракване и възмутено „Ей!“ от Линг.

– Бебе, какво ти става? Стига вече! Тя е приятел, не вечеря! – скара ù се Ава.

Серафина и Нийла отново се спогледаха.

– Мисля, че ще бъдем в по-голяма безопасност в компанията на Трахо, ездачите на смъртта и Рафе Мфеме, отколкото в тази на Бебе – прошепна Нийла.

Серафина се засмя. После другите заплуваха напред, а тя изостана малко, за да види как Нийла плува редом с Линг, а Ава – с Бека. Веднага бе харесала пъстрата, засмяна Ава, а Бека я бе заинтригувала – беше толкова организирана и действена.

Ездачите на смъртта бяха някъде зад тях, а йелите някъде пред тях. И едното, и другото я плашеше, но докато гледаше старата си приятелка и трите нови, се чувстваше все по-сигурна и по-силна, способна да се изправи пред онова, което им предстоеше.

Нийла се обърна.

– Сера, какъв беше следващият знак? – попита тя и ù махна с ръка да побърза.

Сера заплува по-бързо, настигна ги и петте русалки продължиха заедно срещу течението на Олта. Заедно.