Виждам те

– 40 –

– Това не ми прилича на почерпка – каза Лусинда и погледна пакета с фъстъци, който Ник беше отворил и сложил в средата на масата.

– Съжалявам, че не отговаря на стандартите Ви, Ваше Благородие – контрира я инспекторът. – Не знам дали "Кучето и Тромпета" предлагат хайвер и пъдпъдъчи яйца, но мога да питам какъв е специалитетът днес?

– Ха ха. Нямах това предвид. Просто се чувствам малко не на място, сещаш ли се?

– Аз също – призна си Кели. Всичко се беше случило с шеметна бързина – лудешко шофиране под воя на сирени до Кейти Уокър, последвано от лудешко шофиране до Зоуи, където пред къщата на Мелиса бяха паркирали няколко полицейски коли. Линейката чакаше в края на Анърли Роуд, лекарите не можеха да си свършат работата, докато не станеше безопасно да влязат. Кели се съмняваше през последните няколко часа пулсът ѝ да беше падал под сто удара в минута и вече просто се сриваше.

– Защото всичко свърши – отвърна Ник. – Утре, когато започне наистина трудната работа, ще сте в кондиция.

Имаха доста за вършене. След като получиха достъп до компютъра на Мелиса, "Компютърни престъпления" бързо затвориха findtheone.com и свалиха целия списък от членовете му. Проследяването им – и установяването на извършените престъпления, ако имаше такива, – щеше да отнеме много повече време.

Справката от Търговския регистър беше разкрила, че Мелиса Уест притежаваше четири ресторанта в Лондон – "Мелиса", "Мелиса Две", "Еспрес О-о!" и едно все още безименно начинание в сърцето на Кларкънуел, което носеше впечатляващи печалби, макар че нямаше мивка, хладилник или пък пособия за готвене.

– Пране на пари – беше обяснил Ник. – Кафе-ресторантите са перфектните механизми, защото много хора плащат в брой. По документи спокойно е можела да отчете, че е изкарала няколко стотачки за деня, а в действителност бизнесът ѝ да е бил на загуба.

– Мислиш ли, че съпругът ѝ е бил наясно с дейностите ѝ?

– Ще разберем това, когато го доведем за разпит. – Нийл Уест ръководеше инсталирането на струваща милиони Ай Ти система в адвокатска кантора в Манчестър. Дневникът му, който беше синхронизиран с този на съпругата му и лесно можеше да се получи достъп до него от компютъра ѝ, гласеше, че ще кацне на летище Лондон Сити на следващия ден, където полицията щеше да го чака и да го арестува. На компютъра, който намериха в домашния му офис, се намираха файлове на компаниите, с които Нийл беше работил – за всяка от тях имаше обширен списък с контакти. Фирмите на Гордън Тилман и Люк Харис бяха наемали Нийл в миналото, а и вероятно щяха да бъдат намерени още паралели между този списък и онзи с клиентите на Мелиса от findtheone.com.

– Мислиш ли, че би го зарязала? – попита Лусинда. Зоуи им беше разказала за плановете на Мелиса да напусне страната и от "Компютърни престъпления" идентифицираха няколко полета до Рио де Жанейро, които беше преглеждала онлайн.

– Така мисля – отвърна Ник. – Според мен Мелиса Уест е била загрижена единствено за себе си.

Кели се сети за онова, което Кейти ѝ беше казала, за гнева в гласа на Мелиса, когато говорела за децата на Зоуи и за това, че няма свои собствени.

– Прав си. Това е било част от проблема. Създала е сайта заради парите, но включването на Зоуи и Кейти е било на лична основа.

– Яд ме е, че се измъкна – каза Лусинда и посегна към фъстъците.

– Беше намушкана в сънната артерия и умря от кръвозагуба – напомни Ник. – Не бих нарекъл това измъкване.

Кели се усмихна едва.

– Знаеш какво имам предвид. Заради нея Зоуи и Кейти Уокър минаха през ада, а стотици жени дори нямат представа, че са в опасност. Ще ми се да я бяхме вкарали в пандиза.

Телефонът на Кели просветна и тя плъзна пръст по дисплея му, за да го отключи. Започна да прехвърля съобщенията, на които нямаше желание да отговаря.

– Какво е това? Празнувате ли, или сте на помен? – Багера се появи до масата и Кели се изправи, все едно имаше намерение да застане мирно. Виждаше го за първи път след конското в офиса му и избягваше да среща погледа му.

– Да ви донеса ли стол, сър? – попита Лусинда.

– Няма да се застоявам. Просто се отбих, за да ви почерпя по питие. Всички свършихте чудесна работа. Току-що говорих по телефона с комисаря и той ви поздравява за чудесните резултати. Добра работа.

– Благодаря, шефе – каза Ник. – Тъкмо им казвах същото.

– Що се отнася до теб... – Багера погледна Кели, която усети, че се изчервява. – Чух, че имаме доста да ти благодарим.

– Всички работихме заедно – отвърна полицайката и неохотно погледна към главния инспектор. Изпита облекчение, когато видя топлото му изражение. – Просто бях където трябва, когато последното парче от пъзела си дойде на мястото.

– Може и така да е. Определено допринесе много за екипа. Така, какво пиете? – Главният инспектор отиде до бара и се върна с поднос с питиета и още един пакет фъстъци. Не беше взел нищо за себе си и Кели осъзна, че може да изпусне своя шанс, ако не го попита сега.

– Сър? Трябва ли да се връщам в БТП? – Докато изричаше въпроса, осъзна колко много се страхува от отговора. Харесваше ѝ да е отново част от екип без постоянните клюки и съмнения, които я преследваха през цялото време в собствената ѝ служба.

– Казах три месеца, нали така?

– Да, но си помислих, че след като Мелиса е мъртва, а сайтът е блокиран... – Кели знаеше, че има още работа за вършене – че убиецът на Лора Кийн все още беше на свобода и онзи, който беше влизал в къщата на Кати Танинг, не беше заловен, – но в крайна сметка единственото, за което можеше да мисли, беше конското в офиса на Багера. Дали нямаше да се възползва от това, за да прекрати командировката ѝ?

– Три месеца – бързо отвърна главният инспектор. – Проведи разпита на Нийл Уест, след което ела да поговорим на спокойствие за кариерата ти. Може би е време за ново начало в нова служба, а? – Багера ѝ намигна и се ръкува с Ник, преди да си тръгне.

Очите на Кели се напълниха със сълзи от облекчение. Тя премига и отново взе телефона, за да се разсея с него. Прегледа фейсбука си, изпълнен със снимки на украсени елхи и малки снежни човеци, направени от жалките остатъци сняг, който заваля снощи. Един ъпдейт на статуса на Лекси привлече вниманието ѝ.

С малко повече бръчки – пишеше тя, – но все същата стара дърамска банда!

Лекси беше постнала две снимки една до друга и те бяха довели до порой от весели коментари от страна на приятелите и семействата на отбелязаните в тях. На двете изображения Лекси имаше най-голямата усмивка в групата и Кели също се усмихна.

Чудесни снимки – написа тя. – Не сте мръднали въобще.