Вкусът на греха

18

Синджън вече не знаеше какво да прави. Вече три дни Нийл не спираше да плаче за майка си. Нито той, нито Ефи успяваха да утешат горкото бебе. И въпреки всичките усилия на кърмачката детето не се хранеше добре. Като последно средство Синджън изпрати да повикат сестра му. Спомни си колко добре се разбираха Ема и Нийл последния път, когато им беше дошла на гости, и се молеше тя да успее да успокои разстроеното дете.

Как можа Кристи да постъпи така, питаше се той горчиво, разхождайки се из стаята с Нийл на ръце. Безотговорността към собственото й дете беше най-тежкият грях, който се добавяше към растящия списък с вините на Кристи. Макар че Синджън се опитваше изобщо да не мисли за нея, предателският му ум отказваше да се подчинява. Припомняше си с удоволствие, граничещо с болка, последните им часове заедно. Спомняше си страстта й и се питаше дали не е била престорена. Тя му беше казала, че го обича. Синджън не вярваше в това. Тя нямаше да остави него и Нийл, ако ги обичаше. Очевидно нейните сънародници означаваха за нея повече, отколкото собственото й семейство.

Виковете на Нийл върна Синджън към действителността и той си пожела Ефи да не беше отивала на пазар тази сутрин. Но дори всеотдайните грижи на Ефи не можеха да заменят тези на Кристи.

Синджън се зарадва безкрайно, както когато Пембъртън въведе Ема.

Девойката видя безумното изражение на брат си и мигом разбра, че нещо не е наред, никак не е наред.

— Какво му е на Нийл?

— Слава богу, че дойде! — изрече Синджън с искрено облекчение. — Направи нещо. Детето е така вече три дни.

— Дойдох веднага щом получих съобщението ти. Да не би да е болно? Къде е Кристи?

— Няма я — каза Синджън с такава страстна ненавист, че Ема го погледна смаяно.

— Какво си й направил, Синджън? Кристи никога не би заминала без сина си. — Тя протегна ръце. — Дай ми го.

Синджън й подаде Нийл. Макар, че детето не спираше да плаче, виковете му постихнаха. Ема му погука няколко минути, после му заговори с ниски, насърчителни тонове. Жалните стонове на Нийл се превърнаха в спорадични хълцания, а после и съвсем спряха. Когато Ема продължи да му говори тихичко, той положи главичката си на рамото й и се унесе, отчаяното му личице беше мокро от сълзи.

— Заспа — каза Ема. — Горкото дете е изтощено. Ще го отнеса в леглото му. Чакай ме тук, Синджън, искам да знам точно какво си направил на Кристи, та да я накараш да замине.

Синджън отпиваше бренди от кристална чашка, когато Ема се върна. Той я поздрави с чашата и отпи още една здрава глътка.

— Необходимо ли е това, Синджън? — запита тя укорително. — Пиенето няма да разреши нищо.

— Повярвай ми, имам нужда.

Отметна глава и изпразни чашата. Когато посегна към гарафата, Ема я отдалечи от него. — Какво е станало?

Тя беше решена да изкопчи истината, дори ако се наложеше да се скара с твърдоглавия си брат. Беше го правила и преди. Той знаеше колко упорита може да бъде тя, когато си науми нещо.

— Казах ти, Кристи замина.

— Повтарям въпроса. Какво си й направил?

Синджън я изгледа недоволно.

— Нищичко. Опитах се да я убедя да остане, но тя беше непреклонна. Дори се опитах да я убедя, като й забраних да вземе сина ми със себе си. Видя резултатите. Тя все пак замина. Очевидно онези диваци, които нарича свои сънародници, означават за нея много повече от сина й.

— Нищо не разбрах, Синджън. Започни от началото. Кристи трябва да е имала основателна причина да замине.

— Ти седни, аз ще стоя прав — каза Синджън и закрачи напред-назад. — Всичко започна, когато Рори Макдоналд пристигна от Шотландия. Камерън и Маккензи нападнали Макдоналд и Раналд. Всичко е толкова безсмислено. Не ги разбирам тези диваци. Рори настоя, че Кристи трябва да замине за Гленмур, за да прекрати междуособиците.

— Тя е тяхната водачка.

— На чия страна си? Предложих да отида с нея, но тя каза, че присъствието ми щяло да утежни и без това експлозивната ситуация. Отказа предложението да пратя английски войници да пазят мира, защото се страхуваше, че ще се пролее невинна кръв.

Мъжете са такива глупаци, помисли Ема. Не разбираше ли Синджън, че Кристи нямаше да настоява той да остане в Лондон, ако няма основателна причина? Не я обвиняваше, че не е казала на Синджън за смъртната заплаха към него, но дълбоко в себе си чувстваше, че той има право да го знае.

— Никога не ми е хрумвало, че Кристи може да зареже детето — продължи Синджън. — Но съм грешал.

— Често грешиш, Синджън — укори го Ема. — Тя обича Нийл. Ако не беше толкова задръстен, щеше да разбереш, че обича и тебе.

Синджън я изгледа стреснато.

— Какво те направи такъв експерт по семейното ми положение? Мислех, че не харесваш Кристи.

— Двете с нея имахме дълъг разговор онзи ден, когато дойдохме тук двамата с Джулиън. Открих много неща за съпругата ти. Тя е прекрасна майка. Разбирам, че е направила неща, които трудно се прощават, но си има причина.

Той издаде грубо ръмжене някъде от дълбините на гърлото си.

— Предполагам, че ти е казала защо ме е излъгала и защо се опита да ме измами.

— Да, каза ми.

Синджън изгледа Ема невярващо. Доколкото знаеше, сестра му и Кристи бяха говорили насаме само няколко минути. Как Кристи бе превърнала Ема в своя приятелка за толкова кратко време?

Сложил ръце на кръста си, Синджън изгледа настоятелно Ема, лицето му беше успокоено и строго.

— Ако знаеш нещо, което аз не знам, по-добре ми го кажи.

— Ако не беше толкова упорит, Кристи щеше да ти обясни всичко, което си искал да разбереш. Вместо това ти си се отнесъл към нея като към човек, който не заслужава дори презрението ти, и си заплашил да й вземеш Нийл. Какъв лицемер! През цялото време, докато говореше, че я ненавиждаш, си спал с нея, нали?

Синджън изгледа сестра си, напълно потресен.

— Ема! Прекалено си пряма!

— О, Синджън, не бъди такъв лицемер. Живеем в модерни времена. Знам повече, отколкото предполагаш. Сега, моля те, ще ми отговориш ли на въпроса?

— Не заслужаваш отговор. Това, което стана между мене и Кристи, си е наша работа. Предлагам да ми кажеш какво знаеш, преди да съм те метнал на коляното си, за да те натупам както трябва.

Ема изфуча възмутено.

— Доста съм голяма за това. Но ще ти кажа всичко, защото вярвам, че трябва да знаеш какви жертви е направила Кристи за тебе. Откъде да започна?

— От началото. Защо ме е излъгала за Нийл? Защо е поискала анулиране, когато това е последното, което съм искал? Последното, което и тя искаше?

Ема си пое дълбоко дъх и разказа историята точно както я беше чула от Кристи, без да пропуска нищо. Изражението на Синджън се смени — от тотално неверие в предпазливо приемане, докато сестра му продължаваше да говори.

— Това е истината! — закле се Ема. — Повярвах й, трябва и ти да й повярваш. Защо иначе ще замине без детето си? За да ти попречи да се озовеш в Шотландия, ето затова. Тя се страхува за живота ти и е направила всичко възможно, за да те опази.

— Защо не допусна, че ще успея сам да се погрижа за себе си? — възрази Синджън.

— Може би защото познава Калъм Камерън. Сам си казвал, че планинците са особени.

— Да. Те са диваци, които крадат от съседите си и се бият помежду си. Без да се замислят, грабят онова, което поискат.

— Доколкото разбирам, Калъм Камерън иска Кристи — намекна хитро Ема.

Ужасен гняв обхвана Синджън.

— Няма да я има! Тя е моя. По дяволите! Ако я докосне с пръст, ще го убия.

Синджън започна да крачи напред-назад, измъченият му ум трескаво търсеше изход. Сега всичко беше напълно ясно. Всичките парчета от мозайката си идваха на местата. Калъм е започнал онази вражда с умисъл и тя беше да принуди Кристи да се върне в Шотландия, където той може да сложи ръка върху нея. Какъв глупак е бил да не изслуша обясненията й, когато тя настояваше да му ги даде. Всичко, от което се беше интересувал тогава, беше да я накаже, задето го е измамила.

Но въпреки безумния му гняв и презрение, страстта му към нея не беше увехнала. Обзе го вина. Кристи го беше приемала в леглото си, съзнавайки, че той я използва. Ако това не доказваше любовта й, нищо не можеше да я докаже. Щеше ли тя някога да му прости? Беше ли убил любовта й към него? Той се молеше дано да не е така, защото сега знаеше какво беше отричал още от деня, когато Кристи беше нахлула в живота му.

Той я обичаше.

Обичаше собствената си съпруга, преди дори да знае, че тя му принадлежи.

— Какво ще правиш сега? — запита Ема.

— Ще отида в Гленмур. Не се знае какво е намислил Камерън. Кристи замина преди три дни. Ако имам късмет, няма да изостана много от нея. Ще пътувам на кон, така ще бъде по-бързо.

— Сигурно не искаш да кажеш, че заминаваш сам! — извика ужасено Ема.

— Да. Кристи беше права за английските войници. Положението в Шотландия сега е неспокойно. Вкарването на войници в междуособиците може да взриви напрежението и да погуби невинни хора.

— Моля те, Синджън, говори с Джулиън, преди да заминеш. Сега го няма, но ще се върне след няколко дни. Ще изпрати мъже да те придружават. Не е необходимо да са войници, но да са обучени да се бият.

— Нима мислиш, че съм толкова беззащитен? Осъзнавам, че съм пропилял по-голямата част от живота си в празни занимания, но сега нещата са различни. Напълно съм способен да се справя сам. Освен това не мога да чакам Джулиън да се върне. Ти и леля Аманда ще останете тук с Нийл, докато ме няма.

— Разбира се. Ще пратя една камериерка да извика леля Аманда.

— Ефи и Гавин ще останат тук, за да помагат. Благодаря ти, Ема, не знам какво щях да правят без тебе.

— Грижи за себе си, Синджън. Няма да понеса нещо да се случи с тебе или с Кристи.

— Не се забърквай в бели, мъжкаранке — изрече Синджън с обич и я целуна нежно по челото.

— И гледай да се държиш прилично, докато се грижиш за сина ми.

— Не бой се, всичко ще бъде наред. Обожавам сина ти. Синджън излезе, за да се приготви за пътуването си до Шотландия.

Кристи крачеше из стаята като току поглеждаше мрачно към заключената врата. Беше затворничка. Как допусна това да се случи? Поне Калъм я беше оставил сама, макар и заключена. Отначало тя се страхуваше, че може да й се натрапи, но той просто я затвори вътре и я остави да се яде вътрешно и да се тревожи в самота.

Стаята беше чиста и подредена, но малка. Беше на втория етаж, твърде високо над земята, за да се опита да скочи от тесния прозорец. Кристи знаеше, че в къщата има и други от рода Камерън, защото чуваше гласове и звуци от разни дейности долу. Уморена да мери стаята с крачки, тя приседна на ръба на леглото и придърпа износеното одеяло над нощницата си. Запита се какво ли ще помислят съплеменниците й, когато видят, че я няма, и се замоли да не действат прибързано и да не се втурнат да нападат, преди да е имала възможност да влее малко разум в главата на Калъм.

Беше смаяна, като осъзна колко лесно е влязъл той в Гленмур. Потръпна, като си помисли какво би могло да стане, ако Синджън беше там. Щеше да бъде убит в леглото си, без да има шанс да се защити. Независимо какво щеше да се случи с нея, тя знаеше, че е била права да държи Синджън далече от Шотландия. И макар да не искаше да си го признае, той беше прав, като задържа Нийл в Лондон.

Тя чу шум отвън и се втурна към тесния прозорец. Това, което видя, вледени кръвта и. Мъже от родовете Макдоналд и Раналд, въоръжени с най-различни оръжия, се бяха събрали в двора. Пред тях стояха хора на Камерън и Маккензи, всички въоръжени до зъби. Сърцето на Кристи се заблъска в гърлото й, когато Рори пристъпи напред, свиреп като древен воин.

— Пуснете нашата водачка — настоя той. Калъм излезе напред, за да застане срещу Рори.

— Какво ви кара да мислите, че Кристи Макдоналд е тук?

— Никой, освен тебе няма да я отвлече от леглото й. Ти направи нещо ужасно, Калъм Камерън. Ако не я върнеш невредима, ще се лее кръв. Склонен ли си да изложиш на опасност живота на роднините си?

— Никой няма да стори зло на Кристи — обеща Калъм. — Не съм направил нищо, което да не е било правено и преди. Всички знаете, че краденето на съпруги е осветена от вековете традиция. Щом оставя детето си в корема й, съпругът й няма да я иска. Имаш думата на Камерън, че няма да й се случи нищо лошо.

— Изведи я навън! — каза Мърдок, пристъпвайки напред, за да подкрепи Рори. — Не ти вярваме, Калъм Камерън. Не ни даваш друг избор, освен да се бием за свободата на нашата водачка.

Кристи чу всяка дума и осъзна какво ще последва, ако Камерън и Макдоналд се сблъскат. Щяха да загинат хора, жени и деца щяха да страдат без подкрепата на своите мъже и бащи, ако те загинеха в боя. Тя не можеше да допусне това да се случи. Навеждайки се от прозореца, сви длани около устата си и извика с все сила към събралите се долу мъже:

— Макдоналд! Раналд! Чуйте ме!

— Това е Кристи Макдоналд!

Всички очи се обърнаха нагоре към прозореца. Калъм свирепо изрева:

— Прибери се, Кристи! Аз ще се разбера с твоите роднини.

— Не! Аз съм вашата водачка. Роднините ми очакват моето решение.

— Говори, Кристи! — викна Мърдок. — Ако ни кажеш да освободим света от Камерън и Маккензи, така ще бъде.

— Без кръвопролития, Мърдок! — извика Кристи. — Ще се справя сама. Върнете се по домовете си. Поправете си колибите. Камерън няма да ви нападат повече, нали, Калъм?

Кристи не знаеше дали ще се справи с Калъм, но роднините й стъпваха на опасна почва. Истинска война между клановете можеше да трае с години, водейки до тежки последици за бъдещите поколения. Всичко беше абсолютно безсмислено. Колкото до краденето на съпруги, така се беше правило в миналото и щеше да продължи и занапред, докато родовете не престанеха да враждуват. Тя обаче сама трябваше да откаже Калъм от тези му мераци.

Калъм мълча толкова дълго, че Кристи се уплаши. Беше почти готова да се откаже и да се опита да му въздейства по друг начин, когато той най-накрая благоволи да отговори.

— Вървете си по домовете. Имам това, което искам. Вече няма защо да се страхувате от Камерън, стига да ме признаете за ваш вожд. Старият Ангъс не беше прав да реши, че една слаба жена може да води клана. Аз бях естественият избор, но той ме подмина в полза на внучката си. Точно сега е време аз да поема водачеството на клана.

Рев на негодувание се надигна от редиците на Макдоналд и Раналд, мъжете размахаха оръжията си и ги насочиха напред, готови да се бият, за да запазят законната си водачка.

— Не! Долу оръжията — извика Кристи. — Приберете се по домовете си. Оставете ме аз да се оправя. Няма да започвате война днес заради мен!

Зловеща тишина надвисна над двора, докато планинците смилаха думите на Кристи. Някои от тях все още държаха да се бият, но накрая надделя гласът на разума. Мърдок взе нещата в свои ръце.

— Много добре, ще уважим желанията на нашата водачка и ще си тръгнем, Камерън, но пак ще чуете за нас. Лорд Дарби ще бъде уведомен незабавно. Той няма да позволи да оскърбявате съпругата му. Краденето на жени може да е традиция тук, в планините, но в Англия е престъпление. Колкото и да са ми противни англичаните, те все още управляват земята ни.

— Никой не управлява Камерън — извика Калъм. — Предупреждавам ви. Дръжте лорд Дарби далече от Гленмур, ако ви е мил животът му.

— Съгласна съм — викна Кристи към роднините си. — Довеждането на лорд Дарби в Шотландия ще бъде грешка. Върнете се по домовете си и ми позволете да се справя с това.

С мърморене и ругатни планинците се пръснаха и всеки клан се върна в своето селище. Калъм погледна свирепо нагоре към Кристи; тя посрещна яростния му поглед с хладно презрение. Той можеше да мисли, че е надделял сега, но нямаше да му се размине. По някакъв начин тя щеше да провали плановете му и да се върне при съпруга си и при сина си.

Мигове по-късно тя чу стъпки нагоре по стъпалата и се приготви за гнева на Калъм. Чу стъргане на метал от ключа, който се обръщаше в ключалката, после вратата рязко се отвори. Калъм влезе вътре с лице, мрачно като буреносен облак.

— Ти ме направи на глупак!

— Ти си глупак, Калъм Камерън. Нито Макдоналд, нито Раналд ще се подчинят на водачеството ти. Ако продължиш с тази глупост, ще си навлечеш повече неприятности, отколкото можеш да оправиш. Планинците не са забравили поражението при Кулоден. Може би искаш повече и от мене да докараш английски войници в Гленмур и да им позволиш да наложат волята си над нас.

— Мислех, че ненавиждаш английските копелета, които убиха родителите ни. Виж се сега! Станала си английска курва.

— Аз съм съпруга на лорд Дарби от седемгодишна — напомни му Кристи. — Знаеш, че нямах думата по този въпрос.

— Да, съпруга само по име, докато не го намери в Англия и не се направи на курва пред него. Да не мислиш, че не знам какво си правила и защо? Искаше детето му, за да запазиш скъпоценния си Гленмур. Вече не си една от нас, Кристи Макдоналд.

— Тогава ме остави да се върна в Англия при мъжа и детето си. Не можеш да ме насилиш, Калъм, защото няма да ти позволя.

Калъм се изсмя остро.

— И как ще ме спреш?

Хващайки я през талията, той я дръпна към себе си и притисна уста към нейната. Целувката му беше гневна, наказваща, без намек от нежност. Когато той заби език в устата й, Кристи се задави и го отблъсна, избърсвайки уста с опакото на дланта си.

— Отвратителен си!

Лицето му грозно се разкриви и той размаха юмрук под носа й.

— Ти си жена. Наистина ли мислиш, че можеш да ме спреш, ако те искам? — Пристъпи заплашително напред. — Щом оставя детето си в корема ти, скоро ще се примириш да бъдеш моя жена.

Кристи му отправи самодоволна усмивка.

— Малко късно е за това. Вече нося дете от съпруга си.

Калъм разтвори юмрук и я удари през лицето. Звезди избухнаха в главата й, тя се завъртя и падна на пода.

— Лъжеш!

Той се приближи към нея с лице, почервеняло от ярост. Кристи се дръпна от него.

Той я хвана за раменете и я накара да се изправи.

— Не ме докосвай!

Одеялото, което държеше плътно до шията си, падна. Тънката й нощница я оставяше почти гола и уязвима за пронизващия му поглед. Той я гледа втренчено дълго време, после раздра нощницата от деколтето до подгъва. Заточиха се дълги, безкрайни минути, докато се взираше в нея.

— Не изглежда да носиш дете.

Кристи сграбчи одеялото и го уви около себе си. Той не я спря.

— Още е рано да проличи.

Честно казано, тя нямаше представа дали носи детето на Синджън. Не беше заченала, преди да замине от Лондон, но последната им нощ заедно може би беше променила нещата.

— Само да ми падне оня мръсен англичанин! Няма да се оставя да ме измамят, Кристи Макдоналд. Май пак ме лъжеш. Аз ще изчакам. Но ако си ме излъгала, няма да излезеш от тази стая, докато не заченеш от мен!

— Само през трупа ми — изсъска Кристи. — Никога няма да ме докоснеш, кълна се.

Калъм я изгледа с присвити очи.

— Смъртта ти може да ми донесе всичко, което искам, при това с по-малко неприятности.

— И ще доведе до истинска война, която ще докара английски войници в Шотландия.

— Въстанието е неизбежно.

— Кулоден беше преди много години. Време е да го оставим да почива в мир. Върни ме в Гленмур и всичко ще ти бъде простено.

— Не ми трябва прошката ти — изфуча Калъм. — Нито пък те искам, докато носиш дете от англичанин. Не те ли тревожи, че мъжът ти е имал повече любовници, отколкото са моите роднини?

Кристи се изчерви и отвърна поглед.

— Остави мъжа ми на мира.

— Няма да му се случи нищо, стига да си остане, където е.

— Не искаш мене, Калъм, признай си. Искаш властта ми.

— Не го отричам. Исках да се оженя за тебе, за да ти помогна да предвождаш сънародниците ни, но сега трябва да се задоволя да те имам само като любовница.

Раменете на Кристи се стегнаха.

— Не забравяш ли нещо? Щом Синджън научи какво си направил, ще дойде за мене.

Макар да би предпочела Синджън да остане в Лондон, където беше в безопасност, сърцето й казваше, че той ще се бие за това, което смята за свое.

— Надявам се да го направи — каза Калъм. — Ще го чакаме.

— Ами ако доведе войници от гарнизона в Инвърнес?

— Толкова по-добре.

Калъм се обърна, за да излезе.

— Чакай! Имам нужда от нещо за обличане.

— Когато му дойде времето, Кристи Макдоналд, когато му дойде времето.

За голяма радост на Кристи, Маргот пристигна на следващата сутрин с вързоп дрехи. Калъм беше отишъл със стадото си и Маргот вдигна такава врява, че Доналд Камерън, който беше оставен да пази селото, й позволи да влезе да види Кристи, само и само да не се разправя с нея.

Маргот се втурна в стаята и я прегърна силно.

— Донесох ти топли дрехи.

— Слава богу. С това одеяло съвсем замръзнах.

Обезпокоеният поглед на Маргот огледа Кристи.

— Онова копеле направи ли ти нещо?

— Не и няма да му позволя. Той просто иска властта над клана.

Маргот не изглеждаше убедена.

— Закани се да те остави бременна, та съпругът ти да не те иска.

Кристи й отправи заговорническа усмивка.

— Казах му, че вече нося дете от Синджън.

— Наистина ли?

Кристи вдигна рамене.

— Не, но така печеля време. Калъм сериозно се е амбицирал да ми направи дете, но няма как да го направи, ако вече съм бременна.

— Внимавай, момиче — предупреди я Маргот. — Калъм Камерън е властолюбец. Амбициозните и властолюбиви мъже са опасни. Сигурна ли си, че не искаш да пратим известие до негова светлост?

Кристи прехапа устни и замълча. Най-горещото й желание беше Синджън да й помогне в тази бъркотия. Може би сгреши, като не му каза за заплахите на Калъм. Ако той беше изслушал обясненията й, когато тя се беше опитала да му го даде, сега нямаше да е в това положение.

— Може би си права, Маргот, но аз оскърбих Синджън по такъв начини, че той едва ли се интересува какво ще стане с мене.

— Защо не го оставиш той сам да реши?

Кристи въздъхна унило.

— Е добре, Маргот, да бъде по твоему. Съобщете му. Но щом Нийл е при него, не виждам защо ще се интересува от съдбата ми.

— Може пък да се изненадаш — каза загадъчно Маргот.

Разговорът им се прекрати изведнъж, когато намръщеният Калъм нахълта в стаята и нареди на Маргот да излезе.