Загадката на лабиринта

Глава 6Четирима старейшини се представят на съдията Ди; госпожа Ю показва в съдилището една стара картина.

С влизането си в съдилището Ма Жун и Цяо Тай повериха двамата задъхани съветници и Шиен Моу, който още не беше дошъл на себе си, на Фън, началника на стражата. После отидоха в кабинета на съдията. Сержант Хун му помагаше да облече делничната си роба. Ма Жун вдигна железния шлем и изтри потта от челото си. Погледна съдията с възхищение и възкликна:

— Това се казва номер! Още не ми се вярва, че стана толкова лесно!

Съдията се усмихна вяло.

— Нямаше никога да успеем да победим Шиен в бой — обясни той. — Даже наистина да разполагахме с двеста войници, щеше да стане истинска касапница. Шиен Моу несъмнено е престъпник, но не е страхливец и хората му щяха да се бият до смърт. Още в началото бях решил да ги изиграя. Трябваше да се направи така, че той да се смята за предварително обречен, вече победен. Отпърво се канех да се представя като провинциален губернатор или императорски цензор, изпратен на инспекционна проверка по границата. Но когато научих от Цяо Тай, че сред хората на Шиен има мнозина дезертьори от редовната армия, промених плана си.

— Не беше ли твърде рисковано да пуснете онзи ефрейтор и другите петима да се върнат в къщата на Шиен след нападението срещу съдилището? — попита Цяо Тай. — Като нищо можеха да разпитат и да разберат, че им кроим номер.

— Точно в това беше ключът — отговори съдията. — Никой здравомислещ човек не би оставил шестима силни мъже да се върнат при господаря си, освен ако не разполага с многократно превъзхождащи сили. Затова на ефрейтор Лин и през ум не му мина да проверява. Шиен е прозорлив човек, но и той не се усъмни, че е пристигнала редовна войска. Беше готов да се бие докрай и да загине с оръжие в ръка. За негова беда обаче хората му го предадоха, когато разбраха, че могат да отърват кожата си.

— А сега как ще се освободим от този въображаем полк? — попита сержант Хун.

— Доколкото имам представа — спокойно каза съдията, — най-напред полкът ще се разрасне до цяла армия в хорското въображение, а след това ще се стопи яко дим без никакво участие от наша страна. А сега да се върнем към задачите си. Най-напред трябва да се организира работата на съдилището и да се разплетат тъмните дела на Шиен Моу. Затова, Тао Ган, иди да намериш надзорниците на всички квартали в града и им кажи незабавно да се явят при мен. Съобщи и на старейшините на основните гилдии, че ги чакам по обед. А ти, Хун, иди с началника Фън и четирима стражници в дома на Шиен. Жените и прислугата да не напускат къщата до следваща заповед. С иконома прегледайте всички ценности, съберете ги в хранилището и го запечатайте. Началникът Фън нека използва случая, за да провери на място къде са синът му и голямата му дъщеря Бяла Орхидея. Вие, Ма Жун и Цяо Тай, ще обиколите градските врати, за да проверите дали ефрейтор Лин е разпределил, както трябва, хората си по постовете и дали четирийсетте цивилни охранители на Шиен са под ключ в кулите. Ако всичко е наред, уведомете Лин, че отново е зачислен в императорската армия с предишния му чин. Намерете време да проучите дезертьорите. Който не е избягал по време на битка или заради някакво престъпление, може да се върне на служба в редовната армия. Следобед ще изготвя доклад до Военния съвет, за да се уреди въпросът. Тъкмо ще помоля да изпратят сто войници.

След като разпредели задачите, съдията Ди нареди на сержант Хун да му донесе чайник с горещ чай.

Тао Ган бързо намери надзорниците, които влязоха силно притеснени в кабинета на съдията Ди. Назначени на място, за да осъществяват връзката между съдилището и населението, те имаха задължението да регистрират ражданията, смъртните случаи и бракосъчетанията, както и да разрешават по-голямата част от текущите въпроси. Цялата тази дейност бе напълно занемарена при властването на Шиен Моу. Като членове на местната управа трябваше да посрещнат новия съдия при пристигането му. Очакваха сега да бъдат здравата нахокани за небрежността. Така и стана. Излязоха разтреперани и бледи от кабинета и тихомълком се измъкнаха от съдилището.

След това съдията Ди отиде в приемната, за да посрещне старейшините на гилдиите на златарите, на дърводелците и резбарите, на търговците на ориз и на коприна. Докато любезно ги разпитваше за имената им, един прислужник поднесе освежителни напитки. Старейшините поздравиха съдията за бързото арестуване на Шиен Моу и изказаха радостта си, че най-сетне редът ще бъде възстановен. Тревожеше ги обаче присъствието на многобройна войска в техния град. Съдията Ди вдигна вежди:

— В града има по-малко от четирийсет дезертьори, които привлякох, за да охраняват съдилището.

Старейшината на златарите хвърли многозначителен поглед към колегите си и заяви с усмивка:

— Ние разбираме, че дълг на негово превъзходителство е да не разгласява подобни сведения. Но стражниците при Северната врата ни казаха, че за малко не ги стъпкал кавалерийският ескадрон, с който сте влезли в града. Снощи един златар видял колона от двеста войници да крачат по главната улица с омотани в слама ботуши.

— Моят братовчед — допълни старейшината на търговците на коприна — зърнал обоз от десет конски коли с продоволствие за войската. Негово превъзходителство все пак може да се довери на нас. Ние прекрасно разбираме, че една инспекционна обиколка на пограничните райони трябва да се пази в тайна. Думичка не бива да излезе извън градските стени, за да не научат варварите. Но тъкмо затова няма ли да е по-благоразумно командирът да не развява толкова високо военното знаме над съдилището? Рано или късно съгледвачите на варварите ще го зърнат и ще разберат, че е пристигнала войската.

— Лично аз, новият магистрат на този окръг, издигнах знамето — отговори съдията Ди. — То означава, че съм обявил извънредно положение, което имам право да правя, когато преценя, че е заплашена императорската власт.

Старейшините се усмихнаха и се поклониха дълбоко.

— Напълно разбираме дискретността на негово превъзходителство — каза най-възрастният.

Съдията Ди предпочете да не обсъжда повече темата и премина на друг въпрос. Помоли старейшините да му изпратят още същия следобед трима зрели грамотни мъже, желаещи да служат в съдилището съответно като старши писар, началник на архива и тъмничар, както и десетина младежи за писари. Помоли ги още да заемат на съдилището две хиляди сребърника, за да може да се ремонтира поне горе-долу съдебната зала и да се плати на персонала.

— Ще си получите парите обратно веднага след като бъде прочетена присъдата срещу Шиен Моу, от конфискуваното му имущество.

Старейшините се съгласиха на драго сърце. Накрая съдията Ди ги уведоми, че на другия ден ще се гледа делото срещу Шиен Моу, и им заръча да разгласят новината из града. Майсторите се сбогуваха и си тръгнаха, а съдията се върна в кабинета си. Там завари началника Фън и един младеж с открито честно лице. Двамата коленичиха пред съдията, младежът удари три пъти чело о пода.

— Ваше превъзходителство — поде Фън, — позволете да ви представя сина си. Главорезите на Шиен го отвлякоха и го заставили да работи като прислужник в къщата му.

— Сега ще служи като стражник под твое командване — каза съдията Ди. — Намери ли дъщеря си?

— Уви — въздъхна Фън, — и синът ми не я е виждал. Най-съвестно претърсихме всичко, но от нея няма и следа. Разпитах подробно иконома на Шиен. Той си спомни, че господарят му по някое време изказал желание да вземе Бяла Орхидея сред наложниците си, но моят отказ го бил накарал да се откаже. И аз не знам какво да мисля.

— Ти, струва ми се, си убеден, че я е отвлякъл Шиен Моу — замислено рече съдията Ди. — Може би си прав. Хора с порочни наклонности като Шиен нерядко си устройват любовни гнезда някъде извън дома. Но също не е изключено той да няма нищо общо с нейното изчезване. Ще разпитам Шиен и лично ще проведа подробно разследване. Не бързай да се отчайваш!

Докато съдията говореше, в кабинета влязоха Ма Жун и Цяо Тай. Докладваха, че ефрейтор Лин е изпълнил съвсем точно дадените му заповеди. По десет войници пазят на всяка градска врата, хората на Шиен са затворени по дванайсет в кулите. Броят на пленниците се е увеличил с петима бивши войници, избягали, за да не бъдат наказани за действителни престъпления. Ефрейтор Лин разжалвал и досегашните лентяи от охраната на градските врати и ги назначил за водоносци. Ма Жун добави още, че Лин притежавал всички качества на отличен военен. Дезертирал заради разправия с някакъв непочтен капитан и грейнал от радост, когато му съобщили, че отново е зачислен в редовната армия. Съдията Ди кимна и каза:

— Ще предложа да го произведат подофицер. Нека засега тези четирийсет мъже да останат настанени в градските врати. Ако духът им остане все тъй висок, предлагам да ги настаним в дома на Шиен. След време това ще стане гарнизонен щаб. Ти, Цяо Тай, ще им бъдеш командир, както и на двайсетимата, които обучи в съдилището, преди да пристигне редовната част, за която ще помоля върховната власт в доклада си.

С тези думи съдията освободи помощниците си. Взе четчицата и нахвърли спешно писмо до префекта с описание на събитията от последните два дни в Ланфан. Към писмото добави списък на хората, които молеше наново да бъдат зачислени във войската, както и предложение за повишението на ефрейтор Лин. Завърши с настояването да бъдат изпратени сто войници, които да се установят на постоянен гарнизон в града. Докато запечатваше писмото, влезе началникът на стражата и докладва, че в преддверието чака госпожа Ю. Съдията беше приятно изненадан.

— Нека влезе! — нареди той.

Докато началникът въвеждаше дамата в кабинета, съдията Ди се вгледа внимателно в нея. Беше на около трийсет години, забележителната й красота бе непокътната. Не носеше грим, облеклото й бе простичко. Дамата коленичи пред писалището и изрече плахо:

— Госпожа Ю, по баща Мей, почтително приветства негово превъзходителство.

— Госпожо, тук не е съд — учтиво каза съдията, — тази церемониалност е излишна. Моля изправете се и седнете!

Госпожа Ю бавно стана и седна на едно столче пред писалището. Не знаеше как да започне.

— Открай време съм се възхищавал от покойния ви съпруг губернатора Ю — поде съдията Ди. — Според мен той е един от най-великите държавници на нашето време.

Госпожа Ю се поклони.

— Беше благороден и добър човек — каза тя. — Не бих дръзнала да отнемам от безценното време на негово превъзходителство, ако дългът ми не ми повеляваше да изпълня последните наставления на покойния си съпруг.

Съдията Ди се наведе напред.

— Моля продължете — напрегнато я подкани той. Госпожа Ю извади от ръкава си продълговат пакет и го постави на писалището.

— На смъртния си одър губернаторът ми даде този свитък със собственоръчно нарисувана от него картина. Каза, че това е наследството, което оставя на мен и сина ми. Останалото завеща на заварения ми син Ю Ки. След като изрази волята си, губернаторът се закашля и Ю Ки излезе от стаята, за да нареди да донесат лекарство. Веднага след като излезе, губернаторът неочаквано ми каза: „Случи ли се да изпаднеш в беда, вземи картината и я отнеси в съдилището. Покажи я на магистрата. Ако той нищо не разбере, изчакай да назначат следващ и така, докато някой мъдър съдия не разгадае тайната й.“ В това време Ю Ки се върна. Губернаторът изгледа и трима ни, положи отслабналата си длан върху главата на малкия ми син, усмихна се и издъхна, без да каже нищо повече.

Госпожа Ю избухна в ридания. Съдията Ди я изчака да се успокои и каза:

— Госпожо, и най-дребната подробност от този последен ден на губернатора е важна. Разкажете ми какво се случи по-нататък.

— Завареният ми син Ю Ки — продължи госпожа Ю — взе картината и заяви, че той ще я пази. До този момент винаги се бе държал благожелателно с мен и със сина ми. Но след погребението рязко се промени. Много грубо ми заповяда веднага да напусна къщата заедно със сина ми. Обвини ме, че съм изневерявала на баща му, и забрани на мен и на сина ми, докато сме живи, да прекрачваме прага на дома му. После хвърли на масата свитъка с картината и с високомерна усмивка каза да не съм си забравяла наследството.

Съдията Ди поглади брадата си.

— Госпожо, губернаторът бе много мъдър човек и картината не може да не крие някакъв скрит смисъл. Ще я проуча най-внимателно. Но мой дълг е да ви предупредя, че ще бъда изключително безпристрастен към тайното й послание. То може да е благоприятно за вас, но е възможно и да ви обвинява в прелюбодеяние. И в двата случая ще предприема необходимото, за да възтържествува справедливостта. Оставям на вас, госпожо, сама да решите ще ми оставите ли свитъка, или предпочитате да си го вземете и да оттеглите молбата си.

Госпожа Ю стана и тихо, но с достойнство изрече:

— Умолявам негово превъзходителство да задържи свитъка и да го проучи. Моля се милостивите небеса да ви помогнат да разгадаете тайната му — и се оттегли с дълбок поклон.

В коридора чакаха сержант Хун и Тао Ган, които побързаха да влязат. Тао Ган стискаше в ръце цяла камара свитъци и документи. Сержантът докладва, че имуществото на Шиен Моу е прегледано и описано. Намерени са неколкостотин златни кюлчета и пари на същата стойност. Всичко това е заключено заедно с няколко златни накита в хранилището. Жените и прислугата са преместени в третия вътрешен двор без достъп до другите крила на къщата. Във втория двор е настанена охраната от шест стражници и десет войници под заповедите на Цяо Тай. С доволна усмивка Тао Ган сложи на писалището купа документи.

— Това, господарю — каза той, — са описите и всички сметководни книги, които открихме в хранилището.

Съдията Ди се облегна в креслото си и огледа купчината с нескриван интерес.

— Разнищването на делата на Шиен Моу ще бъде дълга и досадна работа — каза той. — Разчитам на вас двамата да я подхванете. Според мен от този куп ще излязат наяве всякакви незаконни присвоявания на земи и имоти, изнудвания и всякакви други мошеничества. Старейшините обещаха днес следобед да ми изпратят подходящи хора за чиновническите служби и архива на съдилището. Ще има да се поизпотят.

— Те вече чакат в приемната, господарю — обади се сержант Хун.

— Идете тогава да им обясните какво трябва да вършат — разпореди се съдията. — Тази вечер архиварят ще ви помогне да разпределите тези книжа. Искам от вас доклад с предложения за това, как да се справим с безчестията на Шиен Моу. Но ви моля да отделяте всеки документ, свързан по някакъв начин, дори и косвено, с убийството на покойния ми колега съдията Пън. Този въпрос ще проуча лично. А дотогава искам да се съсредоточа в една по-скорошна загадка.

При тези думи съдията Ди вдигна от писалището пакета, оставен от госпожа Ю. Разопакова го и разстла на бюрото свитъка с картината. Сержант Хун и Тао Ган пристъпиха напред и също впериха очи в картината.

Свитъкът бе средно голям, копринен. С ярки цветове бе изобразен въображаем пейзаж с планински зъбери и бели облаци над тях. Тук-там сред групи дървета се виждаха къщички, вдясно пейзажът бе зает от извивките на планинска река. Нямаше нито една човешка фигура. В горния край на картината губернаторът бе изписал със старинен шрифт заглавието й:

Подпис нямаше, художникът се бе задоволил да постави червения си печат. Картината бе обточена отстрани с дебел брокат. По традиция долният й край завършваше с кръгла дървена летвичка, а към горния бе прикрепена тънка метална скоба с кукичка, за да може лесно да се развива и да се окачва. Сержант Хун замислено подръпна брадата си.

— Заглавието май иска да каже — обади се той, — че това е даоистки рай или обиталище на безсмъртни.

Съдията Ди кимна.

— Тази картина трябва да се проучи най-внимателно — каза той. — Окачи я на стената срещу писалището ми, да ми е под око.

Веднага след като Тао Ган я окачи на стената между вратата и прозореца, съдията стана и тръгна към предния двор.

Тук го очакваше приятна изненада. Всичките кандидат-чиновници се оказаха хора, почтени на вид. Той ги приветства с няколко думи и заключи:

— Двамата ми помощници ще ви дадат наставления. Слушайте ги внимателно, защото още утре ще трябва да поемете задълженията си на обедното заседание.