10⁻⁹ (Нано)

Послепис I

Светът е различен. Човешкото тяло е наситено с наномашини. Те се грижат за здравето на клетъчно ниво. Предимно отстраняват дефектни или вредни молекулни структури, без значение дали са възникнали в организма или са внесени отвън. Значи — не са страшни ракови тумори, запушвания на кръвоносни съдове, токсини, бактерии и вируси. Нанороботите реставрират и ремонтират ДНК. Подпомагат някои физиологични функции, например снабдяването на тъкани и органи с кислород посредством изкуствени аналози на еритроцитите, които обаче са двеста пъти по-ефективни и десет пъти по-компактни. Тези респироцити игнорират вдишвани отрови като въглероден окис, хлор, цианиди, фосфорсъдържащи вещества и всякакви други химически съединения, като не ги разнасят из тялото, а ги оставят на защитните дизасемблери. В кожата бдят същите защитници дизасемблери, наред с машини за клетъчен ремонт. Те поддържат хигиената, а при заплаха от механично увреждане почти мигновено превръщат епидермиса в непробиваема гъвкава броня, за да се противопоставят на всяка мислима опасност — разяждаща химическа среда, куршум или нож, огън, замразяващ флуид. За случаи на падане от високо е предвидена, като последна предпазна мярка, вътрешночерепна система за светкавична стаза и амортизатори, така че мозъкът да заприлича по свойства на здрава гумена топка.

Ако преди това, разбира се, падащият не разпери криле-парашути, източили се направо от същата му тази негова вълшебна кожа.

Сетивата са изострени — очите виждат поляризирана светлина, регистрират по-широк интервал от електромагнитния спектър, способни са да улавят и минимален поток фотони, както и ослепителен излишък от тях, без да се увреди ретината. Ушите реагират на ултразвуци и нискочестотни колебания. Обонянието надхвърля кучешкото с неговите милиони ясно различавани миризми. Осезанието се регулира от най-фино усещане на микрограпавини до пълна инертност за притъпяване на болка. И това не е пределът на чувствата. Може да се чуват радиовълни, да се осезава радиация, да се помирисва магнитно поле — всеки дразнител може да бъде превърнат в сигнал — оптичен, акустичен, осезателен, обонятелен, по избор, в зависимост от настройката, съобразно с желанието, адекватно на моментната или перманентната цел, която си поставя човек. Въпрос на навик и малко тренинг е да виждаш или да осезаваш звуковите вълни например. Да добавим сонар, радар, някои други активни детектори — подсилените кости на скелета играят ролята на антена. Само ако вземем осезанието, то може да се разпростре чрез детекторите далеч извън физическите предели на тялото.

За обработка на нарасналия с порядъци информационен поток нанотехниката изгражда структури в мозъка, които му помагат да се справя с лавината усещания. Математически и логически копроцесори, свързани с невронната мрежа, резервни банки памет, ускорители на мисълта — всичко необходимо, така че съзнанието да съответства безпроблемно на подобреното тяло. Самото съзнание също е управляемо, осигурен е плаващ праг между него и сферата на подсъзнателното — чак до директно осмислено управление на физиологичните процеси. Достъпен е и избор на емоционална и аналитична нагласа на личността, на практика — комплект личности, които се активират според нуждите и потребностите на индивида.

Наред с това цялата нервна система, включително и гръбнакът, се използва за комуникация — илюзорни вътрешнозрителни екрани, илюзорни гласове, директен пренос на данни, заемане на подходящо кодирана чужда памет, опит, умения, впечатления и даже донякъде способности. Това е все едно да имаш телефон, телевизор и интернет-връзка в главата си. И богат избор от възможности да боравиш с тях.

Естествено мозъкът е защитен най-надеждно чрез дублиращи мрежи от нанокомпютри, мощен апарат за невронна регенерация, смартуер за борба с инфовируси и нанити, свръхяк череп и възможност за преминаване в състояние на стаза. Стазата е възможна в няколко основни варианта, тя се разпространява и върху цялото тяло, способна е да забавя субективното време. Тя е последният, авариен предпазен механизъм. Целият организъм се превръща в устойчив на почти всякакви външни въздействия кристал, далечна аналогия на този процес е спорообразуването у микроорганизмите, които оцеляват благодарение на него в неблагоприятни и дори враждебни условия.

Ако човек попадне в ситуация, налагаща стазиране, наноимплантите му за комуникация подават сигнал за бедствие. Тялото разполага с ресурс да стори това, ако активните средства за защита са недостатъчни, а бягството е невъзможно. Радио или друг вид зов до близки приятели или до сервусидронове. Даже бедстващият да е поставен в изолация, околната среда също е наситена с наномашини, които не се подчиняват никому, защото са част от Щита. Те ще предадат вика за помощ, а в някои случаи и сами ще вземат мерки.

Основната функция на външните репликатори обаче е да почиства отпадъци и да отстранява вредни за биосферата вещества. Външните репликатори са в състояние да ограничават последствия от природни катаклизми, да контролират климата и да унищожават средства за масово изтребление. Не е необходимо да се намесват активно в еволюционните процеси, едва ли е разумно планетата да се превърне в култивиран парк. Не е нужно да премахват този или онзи биологичен вид, смятан някога за вреден, това е излишно — например комарите не могат да ухапят никое постчовешко същество, ако то не го позволи. А и да го сторят, няма да го заразят с малария. Паразитите, дори да проникнат в отбраняван от нанотехника организъм, ще бъдат разградени за секунди. Вече няма конкуренция, която да бъде отстранявана. Земята може да бъде оставена на мира, да се развива свободна от агресивния натиск на техносферата. Външните репликатори изплащат дълга за всички злини, сторени от цивилизацията на природата.

Външните репликатори са и добра помощна среда за покълване на техносеме, генерирано от даден постчовек, който иска да построи или промени нещо в околната среда. Техносемето представлява комплект репликатори (фоглет) с нанобиблиотечна извадка, която описва структурата на даден механизъм, съоръжение, машина, градеж до най-малки подробности, ако трябва — до последния атом. Проектът е снабден с алгоритъм за изграждане или техносинтез на обекта. Взаимодействието между смартуера на техносемето и външните репликатори позволява да се избегне неприемливо въздействие върху околната среда.

Околната среда не включва единствено въздушната сфера, почвата и водата в реки, морета и океани. Тя е и в дълбините на литосферата, а специални нанороботи са способни да проникват до мантията. Околната среда е космосът, където има достатъчно вещество за асемблиране на удобни хабитати, достатъчно енергия за нанотехниката, дроновете и сервусите, достатъчно простор за постхората — да генерират, обменят и реализират идеи, които им допадат. Ако някой се почувства натясно, вселената не е ограничена от размерите на Слънчевата система. Има и други звезди. И средства и време за достигането им. Нужно е само желание и воля.

Желанието и волята могат да се насочат не само към физическите пространства, защото още отпреди нанотехниката съществува понятието виртуална реалност, която с помощта на асемблери и нанокомпютри става все по-действителна, реална колкото реалността, дори да е затворена в малък субективен обем. Във виртуалността или в реалността има място за вариране на размери и дълбочини, промяна на телесни и други форми, експериментиране със съдържание, променяне и усъвършенстване на съзнания. Стига всичко да е доброволно, според възможностите и мерките на всеки разумен индивид.

Светът не е същият. Ненужни стават държавните формации, излишни и изпразнени от съдържание са понятията като принадлежност към нация, религия, социална група. Изчезва необходимостта от обединяване на отделните хора в стада, тълпи, организации. Други принципи ще формират групи и кръгове познанства, различни водещите мотиви, инакви стават и целите, около които ще се събират хората. Различен свят. Свят на огромни възможности и още по-огромни отговорности.

Вероятно за първи път човекът ще може да се нарече наистина разумен.

Но това все още не е пределът, нито единственият път и начин за действие. Това е само един възможен вариант на бъдещето, в което ще важи простият принцип: живей и не пречи на другите да живеят.