10⁻⁹ (Нано)

Послепис II

Този роман е само един от многото логични варианти на последиците от появата на асемблерната нанотехнология. Като фантазьор мога да си позволя да избера от тези варианти онзи, който ми ДОПАДА. Като мъчещ се да гледам критично и към себе си писател се налага да предпочета да развия сюжета въз основа на най-вероятния, без значение дали ми харесва като възможно бъдеще, в каквото бих искал да живея. За да не травмирам мечтите си, както и да не греша спрямо логиката на човешката същност, се съгласих със себе си на КОМПРОМИС и описах един епизод от едно бъдеще, което ми се струва ПРИЕМЛИВО. Логиката и развитията в текста, естествено, не могат да надскочат рамките на ерудицията и информираността ми, нито да надраснат забележимо ценностната ми система — най-много тук-там да огънат някоя задръжка или предразсъдък. Затова НЕ претендирам, че написаната реалност в книгата трябва да е имунизирана срещу критика както в детайлите, така и в основната теза.

Просто така реализирах своя ИЗБОР.

Направете същото и с вашия.

ноември 2006

вилна зона на гара Ромча, Своге