Ад

3

Аз бих могъл да разкажа много неща, от които теменното окосмение на всеки нормален човек ще застане вертикално. И за вкусния обяд от скакалци на подкова (скакалците ловеше нашата позната Света Амелия — икономката), и за литературно — музикалната програма в моя чест, в която пет пъргави тапирчета правеха пирамида, а библиотечният шкаф рецитираше Вийон:

Но когато на импровизираната сцена излезе мъжки хор от 99 нискокачествени генератора и запя перуански песни, не издържах:

— Та това е цял ад! — изкрещях.

— Ами! Адът е в съседство.

Уважаеми читателю, а на пода вече се търкаляха няколко празни бутилки чисто бургундско и настроението беше някъде там, където обикновено стоят ореолите, затова не издържах (нека ми бъде простено неразумието) и изтърсих:

— Така ли? Че да отидем.

Смътно си спомням, че влязохме в една камера, на която пишеше „Адотрон“, навлякохме някакви блестящи костюми с много жици, после нещо прещракна, зашумя, изплуваха много цветни спирали, замириса…