Ако жените пожелаят

Пристигнахме в родния ни град привечер на следващия ден. Лома дори не намали скоростта пред моя блок. Исках да го помоля да се отбием у нас, но гордостта не ми позволи. Седях и гадаех къде ли ще ме откара, каква ли подлост е замислил и какво ли се кани да направи с мен? Той не роди кой знае колко оригинална идея и ме отведе у тях. Апартаментът му беше огромен, но някак неуютен. Очевидно моят бивш възлюбен бе решил, че му липсва женска ръка.

Влязохме в апартамента. Лома затвори вратата и се обърна към мен. Аз изпаднах в униние под погледа му и започнах да пристъпям от крак на крак. Той реши да си достави удоволствие и ми зашлеви шамар — първо един, а след това — още два. Сетне изсумтя и обяви:

— Чувствай се като у дома си, Ладенце.

След това отиде в кухнята, извади бутилка водка от хладилника и опразни една водна чаша водка на екс, а после — и още една. След което се замъкна в стаята, която в апартаментите на нормалните хора щеше да е хол, а у Лома беше неизвестно какво, тръшна се на дивана и пусна телевизора. Пияният Лома — а след цяло денонощие на волана и две водни чаши водка алкохолът естествено щеше да го хване, — та пияният Лома беше ужасяваща и много опасна гледка.

Шмугнах се в кухнята, седнах в ъгъла и тъй като нямах какво друго да правя, кротко заплаках. Съжалявах се, но и през ум не ми минаваше как мога да си помогна в това нещастие. Лома занесе парите, които беше взел от мен, в спалнята, където имаше тайник, наподобяващ сейф. Това означаваше, че трябваше да се простя с паричките си. Заревах още по-горчиво. Вероятно бих могла да избягам, но нямаше никакъв смисъл да го правя, тъй като в родния ни град не съществуваше място, на което бих могла да се скрия от Лома. Със сигурност щеше да ме намери. И положението ми само щеше да се влоши.

— Лада — подвикна той.

Аз въздъхнах: „Ето, започна се“. Той ми извика още веднъж. Не се канех да ида на срещата с любимия, затова отворих вратата на балкона и застанах на прага й. След като се накрещя до насита, Лома се появи в кухнята. Аз се хванах за парапета и му припомних:

— Живееш на третия етаж, малоумнико. Ако направиш още една крачка, ще скоча…

— Не ти стиска — подсмихна се той.

— Така ли мислиш — подсмихнах се аз. — Готова съм на всичко, само и само да не виждам мутрата ти.

Покатерих се на плетения стол и седнах на парапета.

— Не ти стиска — повтори Лома, но не чак толкова убедено. Аз вдигнах крака от стола и скръстих ръце на коленете си. Той спря. — Добре де — кимна. — Ти си инатлива мръсница и можеш наистина да скочиш от третия етаж, а аз имам съвсем други планове за теб. Все някога ще ти омръзне да стоиш на балкона.

И си отиде, а аз започнах да се любувам на панорамата на нощния град. Това занимание не ме забавлява дълго. Налегна ме мъка, но не рискувах да се прибера от балкона.

Лома не се появи повече и ние прекарахме нощта относително спокойно: той в една от своите неуютни стаи, а аз — в кухнята, близо до спасителния балкон.

Сутринта започна отвратително. Събудих се от яките ръце на Лома, които се бяха вкопчили в тялото ми, отворих очи и видях, че е застанал точно между мен и моето убежище. Без да каже нито дума, Лома започна да смъква дрехите ми. Съпротивата ми не даде резултат. След като съблече всичко и събу дори обувките ми, той излезе на балкона и захвърли партакешите ми от третия етаж. Все пак аз се попритесних. А Лома ми се усмихна и каза:

— Това е, в случай че решиш да избягаш. Ако ти хрумне такава идея, направи го, само че ще излезеш навън както те е майка родила.

— Идиот — поклатих глава аз.

— Точно така — съгласи се с охота той и излезе. Не каза кога ще се върне, но аз бях доволна дори и от най-малката възможност да си поема дъх. Отидох в банята, а сетне взех една риза от гардероба и я навлякох. Ако й навиех ръкавите, дрехата можеше да мине за халат.

Хладилникът беше празен, в къщата нямаше нито троха хляб, нито каквото и да било друго. Да не би пък този психар да бе решил да ме умори от глад? От него всичко можеше да се очаква. Хукнах да се обадя по телефона на Таня. За мое нещастие тя не се отнесе към мен с нужното уважение.

— Не се отчайвай — засмя се Таня. — Да не мислиш, че няма да изпързаляме този глупак?

— На теб ти е добре — ядосах се, — а пък аз вече втори ден не съм яла, червата ми къркорят.

— Потрай малко. Ще се отбия при теб след работа… а пък ако той се появи преди това, укроти малко гордостта си и му се примоли мило и със сълзи на очите, пък може и да те нахрани.

— Ще му се примоля със сълзи на очите — уверих я аз. И тъй като нямаше какво друго да правя, се възползвах от това, че леглото беше празно, и се търкулнах да поспя.

Таня дойде рано, около три часа, тъй като явно жалбите ми я бяха притеснили и тя бе решила да побърза. Донесе ми някакви дрехи и храна в два плика. Ние се прегърнахме, целунахме се и се просълзихме. Честно казано, истинската причина за сълзите ни беше радостта ни, че отново сме заедно.

— Ще прекършим Лома — увери ме Таня, докато наливаше чай. — Той отдавна е полудял по твоите божествени прелести. Хлътнал е до ушите…

— Да бе, да — изсумтях аз.

— Дааа… — повтори иронично Таня. — Нещата не вървят много добре. Както и предполагах, Лома не е предвидил много неща, а освен това и ти избяга… Вместо да ти тегли една майна и да се заеме с работите си, той се замъкна на другия край на света да търси любимата си жена. Притрябвала си му.

— Разбира се, че му трябвам — изпуфтях аз.

Таня ме погледна мрачно и каза:

— Извади късмет.

— Какво? — извиках, опитвайки се да разбера какво искаше да каже Таня.

— Няма защо да се блещиш. Извади късмет. Първо, не те уби, второ, не те осакати, трето, не те даде на момчетата да се позабавляват с теб, само те наби малко, но съвсем по съпружески. И кажи ми сега, че не те обича… Ако не те обичаше, в момента щеше да лежиш в моргата с толкова гнусен вид, че дори не искам да си го представям.

— Опитваш се да ме успокоиш с тези приказки, така ли? — шашардисах се аз.

— Естествено. Не си глупачка и трябва да разбираш. Сега Лома е ядосан и ще побеснее малко, а пък ти трябва да помислиш за бъдещето — как да го обвържеш по-здраво към себе си.

— За какъв дявол ми е той?

— Боя се, че друг няма да има, Ладенце — изчурулика Таня и така страшно заприлича на Лома. — Или ти ще го превърнеш в образцов съпруг, или той ще те изпрати в гробището. От любовта до омразата има само една крачка и в обратната посока — също.

— Нямам никаква нужда от неговата любов…

— А по-добре ли е да ходиш със синини? Хайде да погледнем проблема от друга страна: с него имаме общ бизнес…

— Никаква работа нямаме с него — прекъснах я аз. — Аркаша умря, а с него и общата ни работа…

— Ама че си проклета понякога… Остави ме да се доизкажа… Та тъй, с него имаме обща работа. Ако се държиш умно, парите, които той взе от теб, ще ти се върнат с лихвата, сам ще ти ги донесе в зъби, че и опашка ще върти на това отгоре. Лома е глупак, но има власт и с негова помощ ние ще се развихрим… — Очите на Таня запламтяха, а върху лицето й засия блясъкът на вдъхновението.

— А пък аз се чудех как си могла да му издрънкаш къде съм се скрила — поклатих глава.

Таня остави забележката ми без отговор, почеса се по носа и добави:

— С Лома ще заживеем по-добре, отколкото с Аркаша.

Погледнах я и простенах:

— Таня, той ще ме убие…

— Едва ли, щом досега не те е убил. А пък ти не се прави на интересна и го приласкай върху прекрасните си гърди. Ще побеснее още малко и ще ти прости. А ти ще го въртиш на пръста си по-лесно, отколкото Аркаша, царство му небесно (на това място Таня направи кръст в празното пространство). Котките и жените са сами по себе си, а мъжете и кучетата се нагаждат към тях — издекламира най-неочаквано тя.

— Това сама ли го измисли? — сепнах се аз.

— Не, нямам такива способности. Почерпих го от една умна книга, няма-няма и току прочетеш нещо смислено.

— Тази мъдрост от мъжки произход ли е?

— Разбира се, жените са скромни хора.

— Интересна мисъл — вглъбих се аз. А Таня ме гледаше хитро. — И какво трябва да направя с този глупак?

— Кажи му, че страшно го обичаш.

— Да не си откачила?

— Че какво толкова? Нали ти самата твърдиш, че е глупак. Ще ти повярва, ако му го кажеш от сърце.

— А как да го направя, просто ей така да се хвърля на врата му и да му обявя: „Ломе, обичам те“?

— Просто ей така май няма да стане. Все пак момчето си има име, казва се Гена. Разбира се, по-добре ще е да му кажеш Геночка.

— А още по-добре ще е той да стане новопредставения пред свети Петър Генадий — казах язвително аз.

— Не, не е по-добре — отвърна ми търпеливо Таня. — Защото съществува и Святов. Той не те харесва и при първа възможност ще те направи на кайма. Тъй че мисли… Ако ти трябва хубав живот, създай го със собствените си ръце.

В този миг вратата се отвори и на прага се появи Лома в почти трезво състояние. Той не изпъди Таня, а най-миролюбиво я поздрави. Това още повече ме убеди, че именно тя му беше подшушнала къде се намираме с Дима.

— Защо мориш човека от глад? — подсмихна се Таня, докато наливаше коняк на Лома.

— Няма да пукне — отвърна той, без да поглежда към мен.

— В затвора може да ти дават макарони, но все пак те хранят. От глад я нападат лоши мисли. И реве.

— Знаеш ли как ще ми зареве тя — успокои я Лома.

В този момент погледът му се натъкна на нещата, които ми бе донесла Таня. — Какво е това? — попита мрачно той.

— Събрах волни пожертвования за Лада. Какво да прави жената, гола ли да ходи? — Лома стана, сграбчи всички дрехи и ги метна през балкона. — На някой му провървя — въздъхна Таня. — Хиляда и петстотин долара.

— Психар! — изкрещях аз. Лома ритна стола ми и аз веднага се озовах в ъгъла, като в същото време си разбих устната на ръба на масата.

— Какво правиш, гадино? — стана Таня. — Какво ми обеща? Какви клетви ми дава? Нарита я веднъж и стига толкова, звяр нещастен…

— Ако се намесиш още веднъж, и ти ще го отнесеш — увери я Лома и пийна от конячето си.

— Глупак — поклати глава Таня и ми помогна да стана. — Жената се подвела, избрала не когото трябва. А ти ако беше умен, щеше да й простиш, винаги е по-добре да подхождаш с добро.

— Изчезвай оттук! — изрева Лома. — Много се заседя.

— Видя ли какви ги върши? — оплаках й се аз, размазвайки сълзите си.

— Прояви гъвкавост — посъветва ме Таня и си обра крушите. Лесно й беше да говори…

Лома се настани пред телевизора. Аз измих съдовете и надникнах в стаята му.

— Гена, може ли да легна на дивана?

— Може да легнеш в спалнята — подхилна се той.

— Ти ще ме биеш.

— Зависи какво ще си заслужиш.

— Върви по дяволите… — ядосах се аз.

— Тогава си избери: кухнята или антрето. Можеш да вземеш едно чердженце и да легнеш до вратата.

— Да пукнеш дано, говедо такова! — пожелах му аз от все сърце.

Издържах така една седмица, а след това отидох в спалнята. Лома доволно се подсмихваше:

— Да не би да се реши, Ладенце?

— Обещай ми, че няма да ме биеш!

— Как ли пък не…

Заселването ми в спалнята приключи плачевно, защото получих една синина под окото, цапардосах Лома с нощната лампа и прекарах остатъка от нощта на балкона. Но този път не ревях, а гледах към булеварда и се подсмихвах. Думите на Таня започнаха да ми въздействат и в главата ми все по-често се пораждаше въпросът дали пък наистина не мога да изпързалям този глупак. Добре, гадино, обещавам ти да ходиш пред мен на задни лапи и да въртиш опашка.

На сутринта се обадих на Таня.

— Какво измисли, приятелко?

— Гнус ме е от гадната му мутра — казах аз.

— Нищо, ще свикнеш. Тепърва ще ти хареса… Не ти ли спомена нещо за бизнеса?

— Не.

— Това е лошо. Сега Святов му е най-близкият съветник. И дърпа чергата към себе си. Няма да успеем да се озърнем, когато вождовете ще вземат да се сменят. Лада, размърдай си мозъка…

— Я върви на майната си… — креснах аз и затръшнах слушалката.

Изведнъж ми стана обидно. Лома проявяваше твърдо нежелание да ми прости изневярата. Щенията му не ме тревожеха кой знае колко, но вече ужасно ми беше омръзнало да ходя със синини и да вися на балкона. С една дума, настъпи време да измисля нещо.

Пуснах касетофона, послушах малко музика и съставих плана. Първото, което трябваше да направя, бе да дам на този малоумник възможност да ме съжали. Щеше да е най-добре да се направя на болна. Ала макар и глупав, той беше хитър и недоверчив, тъй че болестта трябваше да изглежда съвсем като истинска. Времето беше студено. Излязох на балкона и полегнах за малко там. Зиморничава съм и тутакси се простудих, а привечер вдигнах и температура. Ала напразно се старах, защото моят гълъб се появи призори и доста поразвеселен, така че просто не забеляза плачевното ми състояние.

На сутринта имах вид на умираща. Лома се приготви за десетина минути и излезе, а през нощта дори не се прибра. Бях се престарала с лежането на балкона и се разболях съвсем истински. След като чаках любимия си и през целия следващ ден, аз се ядосах и си повиках такси с намерението да отида при Таня.

Щом ме видя боса и само по ризата на Лома, шофьорът се облещи. Показах му насиненото си око и му обясних:

— Мъжът ми ме преби. Закарайте ме при приятелката ми…

— Жесток човек — отбеляза чичкото. — С какво му скъса нервите?

— Пропусна да ми каже…

Чичкото се оказа добър човек и ме откара при Таня. Тя само поклати глава, настани ме в леглото и започна да се грижи за мен. Таня не можеше да мълчи, затова заедно с грижите й, отгоре ми се изсипа и поток от полезни съвети и предложения. Главата ми започна да се надува и май че дори се пропука.

— Не можеш ли да млъкнеш, скъпа? — помолих я любезно аз.

Таня се намръщи и обидено изсумтя, но млъкна. Затворих блажено очи.

В един часа през нощта се появи Лома.

— Къде е Лада? — попита той доста страховито.

— Тук е. А ти се омитай, няма да ти я дам.

— Аха — подхилна се хищно Лома.

Разгневена и решителна, Таня застана на вратата.

— Къде се мъкнеш по цели нощи? Вдигнала е четиридесет градуса температура. В дома ти няма троха хляб, няма кой да иде за лекарства…

— Донесъл съм й лекарство, ей сега ще оздравее.

Лома побутна леко Таня и влезе в стаята. Дълго бях репетирала тази сцена и сега лежах просната върху възглавниците. Насиненото ми око, което ужасно разваляше общата картина, не се виждаше. Дишах тежко и се канех всеки момент да умра. Не зная какво бе очаквал да види Лома, но той видимо се притесни. Сетне ме сграбчи за раменете и рязко ме вдигна. Опитах се да отворя очи и слабо простенах, отпусната върху ръцете му като парцалена кукла. Лома прибягна към обичайното си средство за общуване с мен: залепи ми една плесница. Таня злобно му изкрещя:

— Махни се, гадино! Какво си мислиш, че правиш, звяр такъв! Искаш да ти умре в ръцете ли? Жената вече трети ден е с температура. Лежи сама в празния апартамент, няма кой глътка вода да й даде, а на него изобщо не му пука. Наложи се да я докарам у нас… Какво си се опулил?

Аз лежах мълчаливо и само леко простенвах. Лома местеше поглед от мен към Таня и обратно и не искаше да повярва, че съм смъртно болна.

— Я си върви вкъщи — измърмори приятелката ми.

— Правилно — изчурулика Лома. — Тя няма работа тук.

— Гена, тя има нужда от лекар. Ти ли ще се грижиш за нея? Утре още сутринта ще изчезнеш за три денонощия и тя ще издъхне в апартамента ти.

Без да чува какво му говорят, Лома се опита да ме изправи на крака. Аз тутакси се свлякох на пода. Той се ядоса и се опита да го направи още веднъж, но постигна същия успех. Таня не издържа и го цапардоса по гърба.

— Какви ги вършиш…

Щом схвана, че упорито не искам да стоя на краката си, той ме вдигна на ръце и тръгна към вратата.

— Вземи одеялото — засуети се Таня. — Ще я простудиш допълнително. Защо ли не дойда с вас, всичко може да се случи…

По пътя аз не показвах признаци на живот, а Таня успя да наплаши Лома до такава степен, че когато се озовахме в апартамента му, той извика Бърза помощ. С приятелката ми дори не разчитахме на такъв успех. Лекарката дойде и веднага заяви, че трябва да ме откара в болницата. Лома изведнъж се стресна, започна да пъха пари в ръцете й и да говори всевъзможни глупости. Жената реши, че той е идиот, и повтори още по-категорично:

— В болницата! — И ме откараха.

Лома не се появи цели три дни и аз тайничко се радвах на това. Но на четвъртия се домъкна в болничната стая. Едва ли защото се тревожеше за здравето ми, а по-скоро защото се боеше да не избягам.

Лома прекрачи прага и смутено се закова на място. Трябва да отбележа, че досега той беше виждал лицето ми или с огромно количество грим по него, или разкрасено със синини. През тези дни синините бяха изчезнали. А без грим изглеждах по съвсем друг начин. И преди всичко — много по-млада. Сега смело можеха да ми бъдат дадени не повече от осемнадесет години. Това се отнасяше за лицето ми, а онова, което притежавах от шията надолу, също можеше да мине за изключително впечатляващо осемнадесетгодишно телце. Ала в този момент Лома се бе вторачил в лицето ми. Таня твърдеше, че имам прекрасна душа и че тя е отразена на лицето ми. Тъй или иначе, аз не обичам да показвам лицето си без грим пред кого да е и правех това изключително рядко. И понеже Таня реши, че от много глава не боли, тя ми сплете две плитки и ми намъкна някаква идиотска нощница с розови воланчета. Не зная какво довърши Лома — дали чистотата на невинно момиче, която излъчвах, или въпросните воланчета. Но той замря на вратата като истукан и облещи очи.

Бях настанена в самостоятелна стая с баня и телевизор, тъй че нямаше кого да притесняваме, и щом Таня зърна Лома, моментално започна да нарежда:

— Появи се… Лада може да умре, а ти дори няма да разбереш… Да му се повдигне на човек, като те погледне, мутрата ти е подпухнала, сигурно от три дни и нощи се наливаш? И окото ти не трепва… направо да им завидиш на някои хора… Ладенце — каза с меден глас Таня и седна на леглото, — пийни си млекце…

— Не искам мляко — отвърнах капризно аз и нацупих устни. Щом чу гласа ми, Лома сякаш се съвзе и влезе в болничната стая.

— Здрасти — каза той и се покашля.

— Здрасти — изсумтя Таня, а аз отговорих:

— Здравей, Гена.

Лома се стегна и ме погледна почти изплашено, сетне взе един стол и седна до мен. Таня продължаваше да ми навира млякото в ръцете. Аз го изпих и й върнах чашата, като се стараех да не поглеждам към любимия си, но за сметка на това той не преставаше да се блещи насреща ми.

— Какво става с теб? — попита Лома след минута.

— Наистина ли те интересува? — клъвна го Таня. — А пък ние си мислехме, че след като докара жената до болница, вече…

— Не съм я докарал аз — ядоса се Лома.

— Да бе, сигурно аз съм я докарала дотук. А какъв срам брахме: доведохме я без пантофи, без халат и без гащи, прости ми господи. Клетата тя… — Таня се изплю от яд и загърби Лома.

— Сама си е виновна — измърмори той.

— Аха, започна се… — изпръхтя приятелката ми. — Сама, та сама… това вече го обсъдихме… Ти себе си виж, и теб си те бива… появи се чак на четвъртия ден.

— Обаждах се по телефона — каза Лома и ме стрелна с поглед. Бях настанила ангелската си главица върху възглавниците и разглеждах замечтано тавана.

— И какво, появи се направо от улицата, така ли? — измърмори крайно ядосано Таня и погледна към Лома.

— И си с празни ръце, нали? Да беше донесъл поне една сбръчкана ябълка… и да рече човек, че нямаш пари… Не стига, че у вас я мориш с глад, ами и когато е в болницата, не можеш да постъпиш като хората. Тя има нужда от витамини. А аз между другото не съм милионерка. Знаеш ли колко струва тази болнична стая?

— Таня, остави ме на мира — махна с ръка Лома. — Ще ти дам пари колкото поискаш, намерила за какво да се тревожи… — Той отново ме стрелна с поглед и попита: — А ти как се чувстваш?

— Зле — прошепнах аз и прехапах устни, а очите ми се наляха със сълзи. Подсмръкнах и посегнах да си взема носната кърпичка.

— А от какво ти е зле? — притесни се Лома.

— Ами не искам да стоя тук… — оплаках се аз. — Лежа сама по цели дни, а нощем толкова ме е страх, че не мога да заспя…

— Все едно вкъщи ще ти е по-добре — намеси се Таня. — Лома сигурно пак ще изчезне за цяло денонощие, а ти ще се търкаляш сама и ще чакаш да видиш дали ще се появи или не.

— Вкъщи си е вкъщи — казах аз и избърсах очи с носната си кърпичка.

— Трябва да се лекуваш… — навъси се приятелката ми.

— Чувствам се по-добре, наистина…

Лома въртеше глава, гледаше ни и се напъваше да разбере нещо.

— Няма да те пусна у вас — заяви най-неочаквано той. — Ще дойдеш при мен.

Двете дружно въздъхнахме, защото любимият ми схващаше всичко, но с голямо закъснение.

— А ние за какво говорим? — заяде се с него Таня.

— Ааа — проточи той. — Има ли бронхопневмония?

— Господ я пожали. — Тъпотията на Лома я ядосваше и тя изобщо не възнамеряваше да крие това.

— А температура има ли?

— И температура няма.

— Ясно. — Той стана и излезе от болничната стая.

— Е, и? — попитах аз.

— Видя ли му мутрата?

— Видях я за съжаление…

— За какво съжаление говориш? Ами че той толкова се притесни…

— А ние какво печелим от това?

— Трябва да проявиш търпение… — Продължихме да се зъбим една на друга, но в един момент Лома се върна.

— Да вървим — каза той от прага.

— Къде ще вървим? — възкликна Таня.

— У дома. Защо трябва да се търкаля тук? Хванах докторката в коридора и тя обеща да идва вкъщи всеки ден, в смисъл до окончателното й оздравяване.

— Да не си мръднал? — развика се Таня.

— Престани да крещиш — обадих се аз. — Не искам да оставам тук… Вкъщи ще оздравея по-бързо.

— Как ли пък не… — започна Таня, но вече никой не я слушаше. Станах от леглото и в този момент ми хрумна нещо.

— Гена — казах смутено и с въздишка. — Нямам нищо друго, освен ризата…

Лома се замисли за около двадесет секунди, а сетне каза на Таня:

— Да вървим за парцалки.

— Побързайте, чувате ли? — помолих жално аз и продължих да се правя на заточена принцеса.

— Веднага се връщаме — обеща Лома.

Двамата с Таня излязоха, а аз се протегнах сладко и се заех да обмислям как да се държа по-нататък.

Лома изобщо не беше дребнав човек, затова те се върнаха чак след два часа. Таня доволно се подсмихваше, а когато издебна момента, ми прошепна:

— В колата няма място… А ти не вярваше, че ще се справим с положението…

Тя изтърси съдържанието на торбата върху леглото, а аз се надигнах и започнах да се обличам. Чувствах се добре, но за всеки случай се задъхвах и от време на време притварях уморено очи.

— Не биваше да правите това — въздъхна Таня, когато забеляза изтормозения ми вид. — Трябваше да полежиш тук още малко…

— Не, искам да си ида вкъщи — заявих аз.