Албум за растения и животни

КУКУМЯВКА

Дом се спусне вечерният здрач, тя напуска своето скривалище и тогава можем да я видим. Обича да каца на високи обзорни места: по телеграфните стълбове, по покривите на сградите, по комините, по дърветата. Оттам тя издава своя типичен крясък: „кукумяу, кукумяу“ или пък бързото „кви-кви-кви“, внимателно оглежда околностите и търси плячка.

Кукумявката се храни с полски, горски, домашни и други мишевидни гризачи. Не се страхува да напада и много по-едри животни, дори и домашните едри сиви плъхове, от които много котки се боят. По местата, където почива след нахранването си, тя повръща несмлените останки от перца, косми и люспи. Ежегодно едно семейство кукумявки унищожава към 5000 мишки и мишевидни гризачи и голям брой насекоми: нощни пеперуди, гъсеници, скакалци, щурци, бръмбари и всевъзможни буболечки.

Кукумявката е много полезна птица, затова не трябва да се пропъжда, стреля и безпокои. Някои хора, без да знаят това, разпространяват суеверието, че дом, над който тя запее, го очаквало запустяване, болест и смърт. Това са глупави измислици — в такъв дом със смърт са застрашени само непредпазливите мишки.

Кукумявката е дребна птица — отгоре е кафява с белезникави петна, а отдолу светлосива с тъмни шарки. Големите й светложълти очи са насочени напред. Тя има много добро зрение, нощем вижда и при оскъдна светлина. И слухът й е много добър — тя чува и най-малкия шум и бързо се ориентира за посоката му. Ако някъде тихичко писука мишле, тя безшумно долита до него и го сграбчва.

В селищата кукумявките се срещат повече в изоставени сгради или запустели тавани, развалини на сгради и пр. В свободната природа ги има както в окрайнините на гората, така и в полето, особено ако сред него има стари хралупати дървета. А когато няма дървета, тя се крие в кухините на купчините камъни, всред скалите или в подземните дупки на мишевидните гризачи, които е изяла.

През пролетта женската снася от 4 до 6 бели яйчица, които мъти самата тя. Малките кукумявчета са много лакоми.