Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда ли е това?
Чували ли сте тези стихчета на В. Стоянов? В тях има много истина. Като първи братовчед на коня, магарето е също така умно животно. Дългите му уши не са недостатък, а дар от природата. На дивите магарета слухът е превъзходно развит и с него те отдалеч долавят приближаването на неприятеля.
Много отдавна у нас са живели диви магарета, които отдавна са изчезнали. Днес в Етиопия и съседните й страни от Североизточна Африка се срещат сомалийското и нубийското диво магаре. А в пустинните и степните райони на Азия се е запазил куланът, който е близък с магарето. Опитомяването на магарето е станало отдавна — преди повече от 11 5000 години.
Домашното магаре е запазило някои привички на дивите си прадеди. Така например то не е капризно на храна, а се задоволява с по-сухи растения — изсъхнали треви и тръни („магарешки бодил“), слама, царевичак и пр. Затова отглеждането му е лесно и евтино. Разбира се, магарето не се отказва и от сочната трева и хубавото сено, от овеса и от ечемика, от цвеклото и от морковите и те трябва да разнообразяват неговото хранене.
Цветът на дивото магаре е сив или кафяв до почти черно-кафяв. Има породи магарета с къдрав лъскав косъм. Ако случайно видите магаре, най-често светлосиво, с черни успоредни ивички, които препасват краката му, не се чудете! Тези шарки показват неговото далечно родство с конете, към които спадат и африканските зебри.
Магарето се използува като домашно животно от 12 до 15 години, а живее около 18–20 години. Ежегодно женската ражда по едно магаренце, което е много мило животно — с едра глава, дълги ушички, големи очи и много игриво. То постоянно припка около майка си, следи я и не смее да се отдалечи.
Магарето се кръстосва с коня. Кръстоските — катъри или мулета — като по-яки животни се използуват за пренасяне на товарите в планинските местности.