В края на лятото всеки е ходил да бере лешници по планинските склонове и по доловете. Там, където те растат, е малко по-хладно, защото слънчевите лъчи не могат да пробият тъмнозелената корона на преплетените лескови клони.
Стъблото на леската е храстовидно, с плътна кълбовидна корона. Листата имат форма на сърце, а по края са назъбени Долната им повърхност има силно изпъкнали жилки и е покрита с космици, които намаляват изпарението на влагата през горещите летни дни. Плодовете (лешниците) са събрани от 2 до 5 на една дръжка и имат зелени шапчици (куполи). Те са кръгли и леко продълговати. Когато узреят, окапват от куполите си и ако тогава разстелем на земята платнище и разтърсим дървото, наведнъж ще съберем много лешници. Така през август и септември един човек може да събере до 10 кг за един ден. Но за да не се спарят и развалят, трябва да се просушат десетина дни на открито, като се разстелят на тънък пласт. От време на време е необходимо да се разбъркват.
У нас лешниците са най-едри в Разградско. За една година в България се берат около 5000 тона. Те се използуват при приготвяне на сладкиши, халва, козунаци, кафе, масло за шоколад и др. Ядките са ценна храна. Пчелите събират мед освен от цветовете също и от листата на леската, защото те отделят сладък лепкав сок. От дървесината пък се правят обръчи и въглени за рисуване. Резбарите обичат да работят с лескова дървесина, понеже тя е жилава, огъва се, обработва се и се цепи лесно.
Леската достига до 9 м височина. Цъфти напролет, когато времето се стопли. Мъжките и женските цветове се развиват на едно и също дърво. Мъжките реси са къси, зеленикавосиви, а женските цветове са на групи във вид на едра, продълговата пъпка, червеникава на върха. Прашецът се изсипва от тичинковите реси, залюлени от вятъра, и опрашва плодниците на цветовете, които завръзват лешници. Леската цъфти и дава плод след четвъртата си година почти ежегодно. Обича припечните места и окрайнините на горите. Расте бавно, но след петата година засилва растежа си. Живее до 100 години.