ЛЯСТОВИЦА

Тя е бъбрива, чевръста и жизнерадостна птичка. Кой ли не и се любува, когато се стрелка бързо-бързо във въздуха или кацнала на клонка или жица, весело си чирика? Лястовицата е трудолюбива. Носи пръст, кал и сламчици — бърза да си поправи разрушеното гнездо или да си построи ново. Докато я зърнеш, че е излетяла от гнездото, тя вече се връща със закуска за ластовичетата си.

У нас има няколко вида лястовици. В селата и окрайнините на градовете се среща селската лястовица. Отгоре тя е лъскаво черносиня с ръждивочервеникава гушка. Има широка черна препаска под гърлото, която се откроява на кремавите й гърди. Опашката и е дълга и раздвоена. Гнездото и има много характерна форма (напомня плитка паница), построено е от кал с втикнати стърчащи сламки.

Белокръстата градска лястовица е малко по-дребна: Тя се среща и в селата, но предпочита градовете, тъй като там има повече масивни сгради с каменни и тухлени стени. Тя е по-дребна от селската лястовица и отдолу е чисто бяла. Гнездото и е изградено от кал и има само един отвор за влизане и излизане.

Щом се завърнат напролет от топлите страни, където са зимували, лястовиците веднага започват подновяването на ланшните си гнезда. Ако през зимата в тях са се нанесли нахални врабчета, лястовиците задружно ги изпъждат. Женската лястовица снася от 4 до 6 яйчица. Мъти ги около две седмици. Малките новоизлюпени лястовичета не са красиви — техните големи жълти човки ги загрозяват, но затова пък бързо засищат зиналите им гърла. Лястовичетата са много лакоми. Родителите им прелитат около 600 пъти на ден до гнездото, за да им носят насекоми. След като лястовичетата изхвръкнат от гнездото, родителите им предават уроци за това, как да си ловят летящи насекоми, как да се пазят от врагове — котки и грабливи птици. След това те оставят малките си да живеят самостоятелно и втори път снасят и отглеждат рожби.

Наесен лястовиците се събират на ята и постепенно се придвижват на юг. Отлитат в Централна Африка, където презимуват благополучно.

Загрузка...