Албум за растения и животни

ЯРЕБИЦА

Можем да смятаме яребицата за братовчедка на домашната кокошка, Те наистина са сродници. Дори на някои места у нас наричат дребните безпородни селски кокошчици „ярабати“. С тази дума се означава тяхната особена окраска — земнокафеникава перушина с пръснати тук-там по-светли пъстринки като малки сламчици. Такава защитна окраска има и яребицата. Това много и помага — когато е по стърнища, ливади и поляни, трудно се забелязва. Мъжката яребица се отличава от женската по това, че на гърдите си има голямо чернокафяво петно във вид на подкова.

Яребицата е повече пешеходна птица. Тя обича да ходи, да бяга. Излита без желание, когато врагът я изненада и тя трябва да се отдалечи от него. Иначе предпочита да се крие в тревата и всред храсталаците. Крилете и са къси и тъпи, затова тя не лети нито надалеч, нито на високо. Затова пък краката и са яки и силни. Тя също като кокошката обича да рие пръстта. Оттук изравя червей, оттам семенце. Съгледа ли насекоми или гъсеници, паячета или други дребни животинки, охотно ги изкълвава. Между насекомите, които унищожава, влизат и множество вредители на селското стопанство. Затова добрите стопани се радват, когато в обработваемите места се заселят повече яребици.

През зимата яребиците живеят на ята. Ако някоя яребица съгледа неприятел, известява с къркане на ятото; открие ли повече семенца, повиква и другите. Нощуват събрани на куп една до друга — така зимният студ по не е страшен за тях.

С избуяването на пролетната растителност яребицата си намира в някое скрито място трапчинка, която и служи за гнездо. Там снася от 8 до 15 (понякога и до 24) яйца. Новоизлюпените малки яребичета много приличат на пилетата на безпородните кокошчици, но са по-дребни. При опасност майка им или баща им изкъркват тревожно и всички яребичета се заковават на място и заприличват на изсъхнала бучка пръст или на купчинка суха трева. Родителите им се преструват на ранени и така измамват и отдалечават неприятеля.